Здравейте момичета! Чета форума от много години но рядко пиша тук. Имам нужда от помощ, съвет и аз не знам....
Накратко ето я моята история. С ММ сме заедно от 20г, женени 14 от тях. Нашето си беше любов...възпламеняваща, дълбока, истинска, нежна от първите моменти и до сега. ММ е единствения мъж с когото съм била, а аз съм първата му истинска любов. С годините единственото нещо което се променя е колко по дълбока става любовта между нас. Им а ли сме много тежки моменти, с родители, с борбата за деца.....винаги сме били един до друг. Преди близо 10г станахме родители за първи път. Няколко години след това и за втори. Имаме прекрасни деца и сме добри родители. Имаме дом работа,не сме лишени от нищо.
Пред и 2 години започнах нова работа, перспектива добра среда и заплата... малко след това започнаха здравословен проблем един след друг. През колко доктори минах, през колко изследвания....оказа се най накрая че имам камъни в жлъчката и трябва да се оперира.много ни беше притеснено но няма как. Оперираха ме ма 31 март 2015...успешно.трябваше ни около седмица да започна да се възстановявам и след това.....изневиделица..... живота ни се срина....започнах да рева часов е наред, не можех да ям, да спя, да чета, да гледам тв....нищо....бях във ужас от това колко а кратък живота, как един ден аз вече няма да съществувам, как ще загубя всички които обичам... как животът ще продължи но без мен.....дупката в която попаднах е страшна.....минаха месеци преди да мога да започна да функционирам едва едва. След терапия и консултации с психиатър се оказах на АД. Нещат а се подобриха дотолкова че успех да се върна на работа средата на декември. Отначало всичко беше много трудно но посвикнах. Единствено ме можех да спя без лекарство и без невъобразими кошмари всяка нощ. И така през послвдния месец отново тръгна надолу....вече втора седмица не мога да работя, не мога да гледам децата ММ се грижи за всичко.... аз се чувствам......като във мъгла.... нямам сила, нищо не ме радвам, нямам желание за нищо.....сякаш съм напълно numb.
Не знам какво да правя.....виждам колко лошо се отразява на ММ на децата и не знам какво да правя.....
Кал да се справя с депресията, как да намеря пак смисъл в живота, как да намеря себе си.....мисля че лекарствата не помагат.....терапия също......надявам се да с под е ли те мнение, съвети,......нещо което може да му помогне да излез на от тази толкова дълбока дупка.....как се справяте с мисълта колко е кратък живота....с това че един ден вече няма да ни им а, как намерате смисъл да продължителност.....
Не знам... такава каша ми е във главата.....
Виж целия пост
Накратко ето я моята история. С ММ сме заедно от 20г, женени 14 от тях. Нашето си беше любов...възпламеняваща, дълбока, истинска, нежна от първите моменти и до сега. ММ е единствения мъж с когото съм била, а аз съм първата му истинска любов. С годините единственото нещо което се променя е колко по дълбока става любовта между нас. Им а ли сме много тежки моменти, с родители, с борбата за деца.....винаги сме били един до друг. Преди близо 10г станахме родители за първи път. Няколко години след това и за втори. Имаме прекрасни деца и сме добри родители. Имаме дом работа,не сме лишени от нищо.
Пред и 2 години започнах нова работа, перспектива добра среда и заплата... малко след това започнаха здравословен проблем един след друг. През колко доктори минах, през колко изследвания....оказа се най накрая че имам камъни в жлъчката и трябва да се оперира.много ни беше притеснено но няма как. Оперираха ме ма 31 март 2015...успешно.трябваше ни около седмица да започна да се възстановявам и след това.....изневиделица..... живота ни се срина....започнах да рева часов е наред, не можех да ям, да спя, да чета, да гледам тв....нищо....бях във ужас от това колко а кратък живота, как един ден аз вече няма да съществувам, как ще загубя всички които обичам... как животът ще продължи но без мен.....дупката в която попаднах е страшна.....минаха месеци преди да мога да започна да функционирам едва едва. След терапия и консултации с психиатър се оказах на АД. Нещат а се подобриха дотолкова че успех да се върна на работа средата на декември. Отначало всичко беше много трудно но посвикнах. Единствено ме можех да спя без лекарство и без невъобразими кошмари всяка нощ. И така през послвдния месец отново тръгна надолу....вече втора седмица не мога да работя, не мога да гледам децата ММ се грижи за всичко.... аз се чувствам......като във мъгла.... нямам сила, нищо не ме радвам, нямам желание за нищо.....сякаш съм напълно numb.
Не знам какво да правя.....виждам колко лошо се отразява на ММ на децата и не знам какво да правя.....
Кал да се справя с депресията, как да намеря пак смисъл в живота, как да намеря себе си.....мисля че лекарствата не помагат.....терапия също......надявам се да с под е ли те мнение, съвети,......нещо което може да му помогне да излез на от тази толкова дълбока дупка.....как се справяте с мисълта колко е кратък живота....с това че един ден вече няма да ни им а, как намерате смисъл да продължителност.....
Не знам... такава каша ми е във главата.....
Ами приеми го. Ясно е, че идеята не те кефи, човек остарява, сбръчкосва се и си заминава - и на всичкото отгоре светът си продължава да съществува, улиците си остават същите и заведенията ще са пълни с танцуващи по масата. Приемаш. Нямаш друг избор.
Малко като вица "Я па тоя, я па оня.... я па я". 