Страх ли ви е от смъртта?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
# 75
28 апр. 2007, 19:26 ч.
Вече съм на повече в същност...
Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...
Еми идват ми...че то на всеки му идват,не само на мен и като се замисля понякога за живота и смърта....и аз се натъжавам.А не би трябвало....Ама човешко е 
Виж целия пост
Вече съм на повече в същност...Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...
Еми идват ми...че то на всеки му идват,не само на мен
и като се замисля понякога за живота и смърта....и аз се натъжавам.А не би трябвало....Ама човешко е
# 76
28 апр. 2007, 22:04 ч.
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
Виж целия пост
# 77
28 апр. 2007, 22:10 ч.
Браво че си го превъзмогнала....страха
Де и аз да можех... 
Много съм чела за смърта,какво става след това и вярвам че сме "незсмъртни"...но въпреки това пак си ме е страх малко 
Виж целия пост
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
Браво че си го превъзмогнала....страха
Де и аз да можех... Много съм чела за смърта,какво става след това и вярвам че сме "незсмъртни"...но въпреки това пак си ме е страх малко
# 78
28 апр. 2007, 22:18 ч.
Човешко си е... и аз си мислех, че като дойде момента ще го приема едва ли не с усмивка, ама един път имаше реалната опасност да предам Богу дух и признавам всичко ми се сви... И все пак си мисля, че това се дължи на факта, че съм още млада и ми се живее, въпреки че след този случай претръпнах...Като стана на 90 едва ли
Виж целия пост
но въпреки това пак си ме е страх малко
# 79
28 апр. 2007, 23:08 ч.
Караш ме да се смея
"Смърт в екстаз" - http://www.sfbg.us/authors/l/larry_niven/Gil/01-Death_by_Ecstasy.htm - препоръчвам за любители /да умреш със забучени електроди в мозъка, стимулиращи Удоволствие/.
Виж целия пост
.... Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.
Караш ме да се смея
"Смърт в екстаз" - http://www.sfbg.us/authors/l/larry_niven/Gil/01-Death_by_Ecstasy.htm - препоръчвам за любители /да умреш със забучени електроди в мозъка, стимулиращи Удоволствие/.
# 80
29 апр. 2007, 12:36 ч.
Прочетох едно нещо в една книга вчера което ме накара да се замисля.Цитата е на Хермес:"Смъртта може да бъде абсолютен край не повече,отколкото раждането-абсолютно начало.Раждането доказва предсъществуването,също както смъртта доказва безсмъртието...." 
Виж целия пост
# 81
29 апр. 2007, 14:13 ч.
Да,много се страхувам.Страхувам се от загубата,която тя причинява.
Винаги когато чуя,че някой е починал се натъжавам много-дори и да не съм го познавала.
Виж целия пост
Винаги когато чуя,че някой е починал се натъжавам много-дори и да не съм го познавала.
# 82
29 апр. 2007, 14:49 ч.
Мила roza66 от нещата, които сте писала, обяснявала и давала на другите, като информация, аз лично съм останала с впечатление, че не Ви е страх от смъртта, както и причините, поради които е така.Единственното, което ми хрумва, за което може би изпитвате някакъв страх е вероятно неизвестността за следващият Ви живот.
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Виж целия пост
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
# 83
29 апр. 2007, 14:54 ч.
Извинете ме , но изказването Ви е просто игра на думи, без абсолютно никакъв смисъл!
Как може да Ви е страх от преди да се родите - помните ли какво е било в утробата на майка Ви или в момента, в който са се съединили сперматозоида и яйцеклетката, или пък момента, когато душата е влезнала в тялотот Ви?
Защо смесвате и то неумело, физиката и това, което е необяснимо с нея?
Ако наистина вярвате, че ще Ви ядат червеи и ще гниете в земята, много жалко за неведението и страха, в който живеете.От Ваши постове, които съм чела, останах с впечатление, че знаете доста неща, жалко, че не можете да си обясните и приемете, нещо толкова просто като смъртта!
Без лоши чувства!
Виж целия пост
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Как може да Ви е страх от преди да се родите - помните ли какво е било в утробата на майка Ви или в момента, в който са се съединили сперматозоида и яйцеклетката, или пък момента, когато душата е влезнала в тялотот Ви?
Защо смесвате и то неумело, физиката и това, което е необяснимо с нея?
Ако наистина вярвате, че ще Ви ядат червеи и ще гниете в земята, много жалко за неведението и страха, в който живеете.От Ваши постове, които съм чела, останах с впечатление, че знаете доста неща, жалко, че не можете да си обясните и приемете, нещо толкова просто като смъртта!
Без лоши чувства!
# 84
29 апр. 2007, 15:05 ч.
Мила roza66 от нещата, които сте писала, обяснявала и давала на другите, като информация, аз лично съм останала с впечатление, че не Ви е страх от смъртта, както и причините, поради които е така.Единственото, което ми хрумва, за което може би изпитвате някакъв страх е вероятно неизвестността за следващият Ви живот.
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
bloodywhite..има нещо такова. Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх 
.Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
Виж целия пост
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
# 85
29 апр. 2007, 15:48 ч.
страх ме е ! изпитвам страх само при мисълта ,4е може скоро да ми се слу4и не6то и да си остава детенецето . само това ме пла6и ,ина4е на вси4ки 6те се слу4и рано ,или късно!
Виж целия пост
# 86
29 апр. 2007, 16:46 ч.
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Виж целия пост
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден.... 
# 88
29 апр. 2007, 19:21 ч.
Мен много ме е страх не искам да си помислям когато му дойде времето
Виж целия пост
# 89
29 апр. 2007, 22:01 ч.
И аз изживях подобна депресия... не исках да живея щом ще умирам така или иначе. Превъзмогнах го и вече не изпитвам страх.
Виж целия пост
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
Препоръчани теми