Страх ли ви е от смъртта?

  • 11 032
  • 106
# 60
Такаааа....ми не ме е страх.
От друго ме е страх: да не стана стара, сбръчкана, досадна баба, в тежест на хората около мен  no
Страх ме е, че може да изпратя любимите си хора, без които не мога да си представя живота и да изживея остатъка в самота  cry
Приятелят ми ми обеща, да умра преди него... Дава ми 5 мин преднина, за да бъде с мен до края  Hug
Виж целия пост
# 61
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...

Смъртта е страшна заради това, което знаем за нея – разпадането, гненето, разложението.
То е грозно, зловещо и сигурно.

Това, че смъртта била „безкрайна почивка”, водела към един „по-добър свят” е нещо, което не знаем и е напълно несигурно.

Няма нищо по-естествено от страха от смъртта.
Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.

Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
Виж целия пост
# 62
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Виж целия пост
# 63
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...


Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.

Холограма, винаги това, което казваш е изключително точно! Наистина е така! Но има надежда, нали? Peace
Виж целия пост
# 64
Страх ме е ужасно много. Може би, защото не знам какво се случва след това. Чела съм много литература по въпроса, но никой не се е върнал от онзи свят, за да разкаже има ли го, няма ли го... Аз винаги съм се страхувала от неизвестното. Thinking
Не съм била никога до умиращ човек, за съжаление по неприятни стечения на обстоятелствата, не успях да видя баща си за последно Cry, преди да си отиде от този свят. Мило татенце, прости ми! Praynig
Виж целия пост
# 65

Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.

... Но има надежда, нали?

Опитвам се да се надявам.
Виж целия пост
# 66
Да,страх ме е но се опитвм да не мисля за това!
Виж целия пост
# 67
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.

От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца, бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.

Не, не ме е страх! Naughty  Не бих, могла да го кажа по-добре ...  Cry
Виж целия пост
# 68
ахамс  Sad
Виж целия пост
# 69
страх ме е
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам Embarassed
Виж целия пост
# 70
Страх ме е по-скоро от начина, по който ще умра... Иначе всички ще умрем един ден. Това съм го приела. Дано да умра в съня си. Това е най-блажената смърт. Страх ме е, че може да умра от някоя ужасна болест или самотна или знам ли.. например при катастрофа и да умирам много болезнено. бррр. Дори сега си уплаших от самата смърт....  Shocked Със сигурност не искам да умра утре. И ме е страх при тази мисъл.
Виж целия пост
# 71
Страх ме е, защото не я познавам и незнам какво следва след нея.
Виж целия пост
# 72
Да при това много ме е страх от смъртта!
Нека да не сме чак толкова благодетелни - да мъчно ще ми е ако починат мои близки, но това не значи ,че не се страхувам за себе си.
Никой не е сигурен какво има и какво няма след смъртта, така че няма как да не ни е страх.
Ужасявам се от мисълта че ще ме сложат в ковчег и  ще ме ядът червеите. Това тяло си го обичам  Mr. Green
Да не говорим , че в повечето случаи да си го кажем честно роднините че дори и децата гледат само как да разграбят каквото има и дори са облекчени ако човекът и стар и е изисквал грижи.  
Виж целия пост
# 73
страх ме е
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам Embarassed
Виж целия пост
# 74
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Да, затова откакто станах на 33 г съм в постоянна депресия... Cry

Доня....а защо си в депресия newsm78....та 33г си  е направо супер младост... Grinning


Mr. GreenВече съм на повече в същност...
Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи... Naughty
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия