Страх ли ви е от смъртта?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
# 45
27 апр. 2007, 02:05 ч.
мюриел ,не мога да кажа нищо друго освен че Бог те пази по някакъв начин.
Има една приказка# Ако ти е писано да се удавиш...няма да се обесиш#...или нещо подобно беше 
. Но мисля че ме разбра какво имах в предвид... 
Виж целия пост
Моля те, Мамица е интелигентна жена, при все речника си 
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност..... 
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
мюриел ,не мога да кажа нищо друго освен че Бог те пази по някакъв начин.
Има една приказка# Ако ти е писано да се удавиш...няма да се обесиш#...или нещо подобно беше . Но мисля че ме разбра какво имах в предвид...
# 46
27 апр. 2007, 10:42 ч.
Да, страх ме е, страхувам се от неизвестното, но най вече се страхувам от загубата на близки хора, защото много боли.
Виж целия пост
# 48
27 апр. 2007, 14:04 ч.
Наистина би трябвало смърта да я приемаме така,както ти пишеш.....спокойно като естествен завършек. А че ще ни липсват близките ,че ги няма вече до нас,това си е така...Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
Виж целия пост
Не приемам я почти спокойно като естествен завършек на живота/макар,че ми липсват и ще ми липсват хората които няма да са до мен/
Наистина би трябвало смърта да я приемаме така,както ти пишеш.....спокойно като естествен завършек. А че ще ни липсват близките ,че ги няма вече до нас,това си е така...Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
# 49
27 апр. 2007, 14:22 ч.
Страх ме е... Страх ме е от смъртта на близки хора. Страх ме е децата ми да не останат без майка. И за самата себе си - не е точно страх, а болката, че има толкова хубави неща на този свят, а аз няма да ги видя.
Виж целия пост
# 50
27 апр. 2007, 14:24 ч.
От страхливите съм. И по-точно, защото си мисля, че не съм си свършщила още работата тук.
А за тези, които обичам, не искам и да мисля, че би могло да им се случи...
В същност повече ме е страх от загубата на близък човек...да...
Виж целия пост
А за тези, които обичам, не искам и да мисля, че би могло да им се случи...
В същност повече ме е страх от загубата на близък човек...да...
# 51
27 апр. 2007, 14:33 ч.
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Виж целия пост
# 52
27 апр. 2007, 14:35 ч.
Да, затова откакто станах на 33 г съм в постоянна депресия...
Виж целия пост
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
# 53
27 апр. 2007, 14:37 ч.
Да, повече ме е страх... направо ми е кошмар, това да не съм пълноценнен човек... по-добре смъртта.
Виж целия пост
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
# 54
27 апр. 2007, 14:39 ч.
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши,а страданието,което я съпътства...
Била съм до умиращи...И по-страшното-до такива,които знаят,че дните им са преброени. Плакали са не защото ще умрат, а защото няма да могат да ни помагат, няма да могат да видят внуците си завършили, женени, с деца...
Никога няма да забравя как дядо ми казваше: "Не знаете колко трудно се умира!" Той е най-смелия и силен човек който познавам и въпреки това физическата болка омаломощава човека до такава степен,че той сам започва да се моли за смъртта...Най-страшното е да чуваш как човек,който обичаш,те моли над ковчега му да има цветя а не пръст, в последните си минути да ти казва с кои дрехи иска да е,колко много те обича...Това е страшното,а смъртта какво е-просто една безкрайна почивка от целия този забързан свят...
Виж целия пост
Била съм до умиращи...И по-страшното-до такива,които знаят,че дните им са преброени. Плакали са не защото ще умрат, а защото няма да могат да ни помагат, няма да могат да видят внуците си завършили, женени, с деца...
Никога няма да забравя как дядо ми казваше: "Не знаете колко трудно се умира!"
Той е най-смелия и силен човек който познавам и въпреки това физическата болка омаломощава човека до такава степен,че той сам започва да се моли за смъртта...Най-страшното е да чуваш как човек,който обичаш,те моли над ковчега му да има цветя а не пръст, в последните си минути да ти казва с кои дрехи иска да е,колко много те обича...Това е страшното,а смъртта какво е-просто една безкрайна почивка от целия този забързан свят...
# 55
27 апр. 2007, 15:53 ч.
Всъщност това е едно от нещата, които не бих искала да ми се случат, а няма как да го избегна 
Надявам се да посрещна края като дядо ми, когото обичах страхотно много.Той умря с виц и усмивка на устата на 62години
Виж целия пост
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Надявам се да посрещна края като дядо ми, когото обичах страхотно много.Той умря с виц и усмивка на устата на 62години 
# 56
27 апр. 2007, 16:10 ч.
Където и да е това хубаво място, то те нали не са при мен или аз не съм с тях...Трудно е, да, та чак страшно!
Виж целия пост
Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
# 57
27 апр. 2007, 17:06 ч.
Да мен от това ме е страх ,като стана дърта и без сили.. ....и някой друг да са ангажира да се грижи за мен. А аз да не мога да ям нормално,и да се опикавам в леглото....ах жалка картинка 
Виж целия пост
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Да мен от това ме е страх ,като стана дърта и без сили..
....и някой друг да са ангажира да се грижи за мен. А аз да не мога да ям нормално,и да се опикавам в леглото....ах жалка картинка
# 58
27 апр. 2007, 17:11 ч.
Където и да е това хубаво място, то те нали не са при мен или аз не съм с тях...Трудно е, да, та чак страшно!
Във връзка с тези изказвания, бих искала да спомена, че траките са плачели, когато някой се е раждал, защото за него са започвали страданията на живота и са се радвали, когато някой е умирал, защото страданията са зад гърба му...На мен лично това ми се струва правилно, но за мое съжаление не мога дори да си представя, да последвам техният пример...
Виж целия пост
Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
# 59
27 апр. 2007, 19:32 ч.
Да, затова откакто станах на 33 г съм в постоянна депресия...
Доня....а защо си в депресия....та 33г си е направо супер младост... 
Виж целия пост
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Доня....а защо си в депресия
....та 33г си е направо супер младост... Препоръчани теми