Страх ли ви е от смъртта?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
# 90
29 апр. 2007, 22:19 ч.
roza66 щом обичаш сегашния си живот, наслаждавай му се максимално 
Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае
.
Виж целия пост
има нещо такова. Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае
. 
# 91
29 апр. 2007, 22:48 ч.
roza66 щом обичаш сегашния си живот, наслаждавай му се максимално
Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае.
Това правя мила....наслаждавам му се на живота.Макар че съм имала и спадове и издигания, си харесвам живота...независимо какъв е бил. 
Виж целия пост
има нещо такова. Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае
.
# 92
29 апр. 2007, 22:54 ч.
То иначе не е интересно
Виж целия пост
Макар че съм имала и спадове и издигания, си харесвам живота...независимо какъв е бил.
# 93
1 май 2007, 16:02 ч.
Ами притесява ме това нещо!
А за страх мога по скоро да говоря.....за фобията ми към трупни червеи.
Преди 15-ина години във време на глад си бяхме купили пушено пиле,което в последствие се оказа пълно с трупни червеи
От тогава имам голямото желание да ме кримират,дори и да деля обща пещ с някой друг човечец.
Виж целия пост
А за страх мога по скоро да говоря.....за фобията ми към трупни червеи.
Преди 15-ина години във време на глад си бяхме купили пушено пиле,което в последствие се оказа пълно с трупни червеи
От тогава имам голямото желание да ме кримират,дори и да деля обща пещ с някой друг човечец.
# 94
1 май 2007, 16:45 ч.
Не ме страх аз да умра,страх ме е близките ми да умират!
След като най-близкият ми човек почина, единственото нещо от което ме е страх е не самата смърт (за мен), а да не се случи така, че детето ми да остане сирак...
Виж целия пост
Не ме страх аз да умра,страх ме е близките ми да умират!
# 95
1 май 2007, 16:48 ч.
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
Виж целия пост
След като най-близкият ми човек почина, единственото нещо от което ме е страх е не самата смърт (за мен), а да не се случи така, че детето ми да остане сирак...
# 96
1 май 2007, 16:55 ч.
Не ме е страх от смъртта. Не ме е страх какво става след като умра, т.е. има ли отвъдно, ад, рай или ме гризкат червеи. Това просто се случва рано или късно. Имам си собствена философия по въпроса, благодарение на която от малка успях да приема мисълта за смъртта. И да, била съм близо до умиращ, и имам починал близък човек. Това, от което всъщност се притеснявам (но не и да ме е страх), е болката - не искам да умра в болка.
Виж целия пост
# 97
1 май 2007, 17:53 ч.
Хм.Горещо препоръчвам книгата Светлина след смърта на бизнес дамата Ваня Червенкова... Аз лично не се страхувам от смърта като повечето вярващи хора и от неизвестността също, тъй като много добре знам каде отивам и коя ще бъда... Когато последния ми наистина близък човек си отиваше т.е баща ми го попитах дали го е страх с цел ако да , да се опитам да му дам надежда и утеха..той само се усмихна и каза..Не ме е страх..отивам при моя небесен Татко, сложи ръка на главата ми и почна да ме благославя почти като старозаветен патриарх. Аз седях онемяла.
Но холограма е права , такъв страх трябва да има , а и има всеки който не е срещнал победителя на смърта.ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА.
Виж целия пост
Но холограма е права , такъв страх трябва да има , а и има всеки който не е срещнал победителя на смърта.ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА.
# 98
1 май 2007, 19:09 ч.
Извинявай, но би ли казала наистина ли го има този тунел светлина дето твърдят и помниш ли нещо от времето в което си била в кома? ако не ти се говори за това не отговаряй !Може би е редно и предварително да се извиня за любопитството
Виж целия пост
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
# 99
1 май 2007, 19:36 ч.
Извинявай, но би ли казала наистина ли го има този тунел светлина дето твърдят и помниш ли нещо от времето в което си била в кома? ако не ти се говори за това не отговаряй !Може би е редно и предварително да се извиня за любопитството
Ааааа.... и на мен ми е интересно... Бих се радвала много и ти благодарила ако ни пишеш малко за това Morgana
Какаво точно изпита по време на кома?
Виж целия пост
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден.... Бих се радвала много и ти благодарила ако ни пишеш малко за това Morgana Какаво точно изпита по време на кома?
# 100
1 май 2007, 21:15 ч.
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Виж целия пост
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
# 101
1 май 2007, 22:00 ч.
Благодаря ти за линка...
Има страхотно интерсни неща.... 
Виж целия пост
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Благодаря ти за линка...
Има страхотно интерсни неща....
# 102
1 май 2007, 22:06 ч.
Станахме две
Виж целия пост
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
# 103
2 май 2007, 10:49 ч.
Много благодаря.Ей сегичка и аз се втурвам да чета
Виж целия пост
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
# 104
2 май 2007, 15:03 ч.
Не ме е страх... Не и от моята смърт.
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
Виж целия пост
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
Препоръчани теми