Бременни на 40+

Да. Аз съм се боядисала два пъти ( един път преди тест и един път след), но ще почакам да мине третия месец. Иначе се боядисвам на 3 седмици. После безамонячна.

Аз се боядисвах през цялата бременност. Всъщност ходех на фризьор и тя ме боядисваше с нейна боя (с намалено съдържание на амоняк). С тази боя ме боядисваше и преди да забременея, както и сега. Ходя веднъж на 4 седмици на фризьор.

Не съм срещала лошо отношение от АГ, нито от хората край мен (съседи, познати), радваха ми се дори.

Аз се боядисвах всеки месец, защото съм като нещо средно между зебра и скункс и то с нормална боя. Даже за последната боя избягах от болницата 3-4 дена преди раждането.
Плодовете ми нямат проблеми, не са натровени или нещо подобно.

Аз не стигнах до раждане, но от следящия ме доктор не съм имала никакви забележки относно възрастта, но репродуктивния не пропусна няколко пъти да намекне как съм " хванала последния влак". А относно износването, то няма никаква връзка с възрастта. Не знам защо в БГ за 40 г се говори като за 60 г, все пак сме млади хора, не сме някакви пенсионерки. В чужбина дори е нормално да раждат за първи път около 40 г. Познавам жени на по 25 г, които са имали проблеми с шийката, с износването, с лежане и голям зор, докато родят и жени на 40 +  които са си износили и родили без никакъв проблем.

В САЩ родилки над 35 са в категорията geriatric pregnancy или Advanced maternal age по новому. На съпругата някои АГ й напомняха, че е в тази категория, което тя като по-чувствителна приемаше навътре, но такива изцепки за последния влак или "на колко години ще е на абитуриентския бал на детето" никой не си е позволявал. Иначе може и да си плюе на кариерата, след като сега всичко е оценки по разни системи в интернет.

Репродуктивният ни консултант беше от гръцки произход (родена в Гърция, но учила в САЩ) и на жената й се струваше, че е малко "директна". Аз й казах, че на Балканите ние така си говорим и в крайна сметка се оказа много добър специалист, защото не даваше фалшиви надежди, но без да е прекалено директна или груба. Всичко беше основано на данни, проценти, риск и т.н.

Тук, в Ирландия, също всички бременни над 35г се водеха geriatric. Спряха обаче да използват термина вече по официални документи и само изписват high risk pregnancy. 

Иначе бременността ми до момента си тече нормално, без лежане, кървене, ГД и тн (надявам се, че не дърпам дявола за опашката), единствения проблем ми е кръвното, с което си имах проблеми и преди да забременея, но ме наблюдават редовно.

Аз имам 10 дни до секцио, стискайте палци всичко да е ок, не остана.

Аз не се боядисвах, правих си кичури - преди да забременея и след като родих чак. 11 години след раждането още нямам бели коси. А родих след 40. Така че, всичко е относително.

Тези от вас, които са станали майки на 40+ години, има ли някакви специфични плюсове или минуси да станеш майка след 40? Чувствате ли се по-спокойни и уверени, или пък е по-изморително физически? Ще ми е интересно да прочета вашия реален опит.

Не знам дали е от възрастта, но е доста е изморително физически. Толкова съм изтощена, че броя дните до раждането, барем да мога да вървя като нормален човек. Остават ми 3 седмици до финала. Това е втора бременност. Може и да се чувствам така, защото забременях една година след първото раждане. Все още не бях се възстановила напълно в хормонално отношение. Нали трябват 2 години минимум за възстановяване.
Ако бях по млада, определено щях да съм по изнервена и недоспала. Допреди 15 години обичах да си поспивам до късно, а от години вече нямам нужда от толкова сън.

Аз не мога да кажа, че съм се чувствала зле, имах леко обострено обоняние в края на първия месец, само развих ГД, което АГ каза, че е очаквано при двуплодна бременност. Иначе си ходих на работа до деня, в който влязох за наблюдение в болницата и ме уговориха да остана там до раждането. Реално 15 дена и после още 12 до изписването. Бях на море в Гърция 6-ия месец, седмия ходих на концерт. В работата даже имаше колеги, които въобще не разбраха, че съм бременна, отчасти никой не предполагаше, че на "тия години" ще го направя ...при мен също е втора бременност, но както вече писах, с доста голяма разлика.

До деня, в който излязох в болничен, прескачах през 2 стъпала, 1 месец преди да родя ходих на банкет. Чуствах се чудесно. Само накрая започнаха едни нерви да ме тресат - боляха ме петите, по-скоро ме сърбяха сякаш, изтръпваха ми ръцете, но това 2-3 седмици накрая.

По отношение на бременността не видях разлика между първата (на 32г) и последната бременност (на 41г).
Имах си типичните оплаквания и болежки при бременност - силно гадене, ужасна поспаливост и умора, болки в кръста и после в последното тримесечие задъхване и ми тежеше. Но на 41г не ми беше по-тежко отколкото на 32г. Даже работих до 15 дена преди секциото.

После за грижите покрай бебето - и там не ми е било по-тежко заради възрастта. Даже на 32г ми беше много по-трудно и изтощително. Но това беше, защото ми беше първо бебе и изобщо не знаех как да се организирам, какво е важно и какво не. Например мислех, че през нощта е важно освен да храня бебето на всеки 3 часа, да му сменям също и памперса всеки път след това и после да се цедя... и то докато приключа с всичко ми оставаха максимум два часа за сън и пак наново - кърмене, памперс, цедене. И така 3 месеца никакво спане, че и хиперлактация си докарах. Бях крайно изтощена. А когато бях с бебе на 42г, изобщо не ми тежеше, просто защото вече знаех какво и как да го правя. Същия пример - памперси нощно време не съм сменяла, освен ако няма ако. Никакво цедене било то нощем или денем. И това изигра голяма роля, да не съм като премазана от влак.

Тоест при мен не съм забелязала заради възрастта по някакъв начин да има повече умора или друго. Имах си енергия. Може би ако бях родила в 20-те си години, тогава щях да видя някаква разлика, не знам.

Но психически определено се чувствах много по-стабилна и осъзната на 41/42г отколкото на 32г. Но ако бях родила в 20-те, може би щях да си гледам децата като приятелчета. Сега определено отношенията ни не са такива - аз не съм им приятелка и според възгледите ми в момента (на моята възраст), не е това моята роля. Но пък може и да е до характер, а не до възраст.

ПП : и един голям минус на късното майчинство - притесненията относно евентуални здравословни проблеми, но и реални такива при нас родителите са в пъти повече, отколкото когато бяхме на 30г. Но това е при нас. При други може да е различно.
Баща ми и жена му си отгледаха късно родените деца без особени здравословни проблеми (тя беше на 37-44г, когато се родиха, той - по-възрастен от нея).

Аз, когато забременях след трансфера много се притеснявах да не кача още килограми, защото вече си имах качени от стимулацията и ИР. Но, стана точно обратно, свалих -6 кг, бях много по-подвижна от обикновено, исках да се разхождам, да излизам, а бе нищо общо с обикновеното ми състояние. По принцип съм голям любител на сладкото и хляба, алергична съм и ме боли корем от зеленчуци и плодове, никакви зеленчуци не мога да ям, зверски болки след тях ( имам СДРЧ), а като забременях стана ЧУДО. Можех да ям зеленчуци, плодове, да пия газирано и НЕ ме болеше корем. Никакви проблеми, ядях всичко, което преди това не можех поради здравословни проблеми. Изчисти ми се кожата, отслабнах, падна ми кръвното, захарта, а бе всичко стана на шест. Така че, бременноста понякога променя много неща. ММ каза, че по време на бременност се отделят стволови клетки, които целят да излекуват майката , за да може да износи бебето безпроблемно. Когато не съм бременна ми се връщат пак всички проблеми. А с тия стимулация и трансфери съвсем, няма да казвам колко съм качила от стимулации, че ме е срам..

Аз бях бременна на 42. Чувствах се топ, хвърчах насам-натам, спазвах прекрасен режим на хранене и почивка, нищо от страховете, които имах, не се оправда.
Лекарите ми бяха много подкрепящи, никой не е коментирал възраст, освен за кръвотока на едната морфология, когато ми каза, че няма как да го очакваме да е като на 30 годишни. Не знам как въобще някой може да си позволи да коментира възрастта и изборите на една жена. Ако някой си го беше позволил, щях да си сменя лекаря.

Сега, като родих, тъй като ми се налага да работя паралелно с гледането на детето, нещата са по-различни. Нямам секунда свободно време за почивка, качих сигурно 15 кг откакто родих, заради кофти храна, недоспиване и стрес. И това ще мине, човечето става все по-интересно и самостоятелно и аз вече нямам скрупули да искам помощ от дядовци и баби, защото просто нямам физическото време да свърша всичко.

Лично доц. Чавеева на първата фетална морфология ми каза, че боя може, лак също