По отношение на плюсовете и минусите на това да е бременна една жена след 40, според мен е строго индивидуално. Ако жената е в добро общо здраве, е напълно възможно да прекара спокойна и безпроблемна бременност, лишена от житейския хаос на ранната младост.
Като късно дете на собствените ми родители, мога да кажа какви са били плюсовете и минусите за дете, расло 80-те и 90-те с възрастни родители, но не това е темата. За родителите ми като че ли беше хем хубаво, че сестра ми ще си има другарче, хем тежко да съвместяват проблемите на тяхната средна и пенсионна възраст с нуждите на по-малката им дъщеря. Иначе около майка ми постоянно казваха, че благодарение на мен карала втора младост. 🙄
За съжаление и в моя живот така подредих приоритетите, че и аз самата родих късно за моите представи за пръв път и всеки момент чакам второ, а съм на 41 г.
Неуместни коментари от лекари или околните не съм чувала в лицето ми, но това не значи, че не ги е имало. Физически в игрите и отделно в способността да сме във весело настроение ние с мъжа ми определено отстъпваме на по-младите майки и татковци, но може да е и до човек и до начин на мислене. Неприятно е, че семействата с късно появили се деца често остават аутсайдери на предишната си социална среда. Почти всички приятели вече са си отгледали децата, някои даже и внуци имат, а ние тепърва се гмуркаме в бебешкия пубертет. 😬 Шантаво е. Шанс за нови приятелства винаги има, но е достатъчно човек да се огледа из парковете и да се заслуша в разговорите на родителите по площадките, за да разбере, че има пропаст в начина на мислене, реакция и справяне с родителството между 25-30-годишните майки и татковци и тези, преминали 40-ака. По-трудно е да се намерят хора с общи интереси, когато ги дели цяло поколение.
Отвъд това - ако и двамата партньори са пълнолетни, на никого не влиза в работата да се меси кой - кога да има деца. Щом се е получило, значи обществото трябва да реагира само с радост и подкрепа за бъдещите родители. Особено пък в нашата демографска ситуация.

Надявам се да ми донесе късмет
И в моята глава се въртят разни мисли, как ще се справя и ще съм здрава ли достатъчно дълго, но ги пропъждам. Надявам се скоро да мога и аз да се похваля с радостна новина !!!
С 1-вата бременност бях тотал щета, тъкмо усетих, че се възстановявам и втора брвменност... 8 год по късно от втората бременност с бебе на 2г и батковци на 14 и 10 и аз все още по майчинство... съм още с "изветрял" мозък. Кога ще се оправи не знам. Предполагам като се върна на работа. Това ми е другия " кошмар" обаче като си гледам ежедневието сега, не ми се мисли как ще е тогава. Таткото е активен помощник, но си се притеснявам доста. Някой минал през това вече да си сподели личния опит моля.