Пари за подарък - по колко е нормално да се даде за различните поводи?

Тези история със сватбата и подаръците за 300+ пари е недоказана. Според мен нещата не са били изпипани добре.
Първо да кажа,  че registry- то, тоест линка с изброените подаръци първо е ориентировачен и не е задължителен. Сума в брой/чек също са добре приети.
Броят на нещата в списъка обикновено е голям, но всичко е желано от младоженците. Цените са различни и има и по-дребни и едри неща.
Целта е да няма нежелани подаръци, които после да,трябва да се врнещата.
За мен е изключителен удобен начин или пък съм свикнала, защото масово се ползва.

Често, предпочитам 20 евро в плик за сватбата, пред 1 кутия с някакви сребърни монетки за 100 евро, които никак не са ми нужни, но и не върви да разкарам след празника.

На детски рожден ден и ние давахме 50-60 лв(и до 100 ,зависи колко ни е близко детето)-сега е между 30 и 50 евро (пак според зависи).
На бал сме ходили само веднъж и оставихме 150 лв,на сватба и кръщене -по 200-250 лв...Това лято сме на кръщене на малката племенница и ще оставим 100 евро + някакъв подарък.

За детски рожден ден и за абитуриентски бал, бих приготвила различни суми. Пак зависи доколко ми е близко детето. Но примерно за РД на дете -  докъм 50 евро и играчка, а за бал двойно повече или достатъчно представителен и желан подарък.

Горе-долу. Все пак ходим по заведения, пазаруваме (ако е домашно парти). Знаем кое колко струва. Ако е в заведение, може да се ориентираш по менюто за ценовия клас.

Ето тук влиза в употреба ваучера от магазина с wish list-a. Примерно може да си позволите 200лв. Купувате ваучер за 200лв. Други купуват за още 200лв., и накрая младоженците купуват нещо от wish list-а за 400лв, или за 500лв, като доплащат 100лв.

Това го е измислил някой, който мисли, че е супер оригинален, но всъщност младоженците трябва да се наслаждават на тържеството и емоцията, а не кой колко е дал. То сватбите се превърнаха в някакви непоносими тържества от украси, указателни тебели, табла с имена, места, кутии за пари, изненади за гостите, малки подаръчета тип прахосъбирачки. Голямо затормозяване. Купонът се помни. Поне ние това помним от нашата сватба. Як купон с приятели и най-близките роднини. Кой какво дал и не дал, хич не се втелявам.

Като стана въпрос и за сватби, помня как преди доста години бяхме поканени на една българо-турска сватба. Ние бяхме гости откъм женската българска страна и млади зелени нямахме особен опит с такива мероприятия, камо ли с турските традиции. А сватбата беше организирана основно от мъжката част, но тъй като беше на уж българска територия, не знаехме какво ни очаква и приготвихме някаква сума според тогавашните си възможности и разбирания. Само че озовали се вече в разгара на събитието, осъзнахме, че си нямаме и бегла представа за какво става въпрос. И като се стигна до даряването и се почна с обявяването на даровете и като ги изтипосаха на една маса младоженците и заобявяваха коя роднина колко злато дала, на нас ни стана направо конфузно. Голямо надцакване беше. И въпреки че водещия прояви някакъв такт на българската част от гостите и не толкова близки да не обявява даровете и сумите, ние от неудобство добавихме още пари към сумата, която бяхме приготвили. Като изобщо не ставаше въпрос да се покрива някакъв куверт и да има отгоре, ами чисто от кумова срама

Децата радват ли се на пари?

Дефинирай по-точно деца. Тийновете се радват, 3-годишните си искат играчката.

Не е форма на просене, а на организация. То е ясно, че ще бъдеш част от празника, снимките, танците (не се сещам по какъв друг начин ще си част, ако не си кум, кума, шафер, диджей) и е ясно също така, че нещо ще подаряваш - дали в плик или в кашон, е без значение. Да, като цяло на всеки подарък, празник, Рожден ден, може да гледаме като на фондонабиране. Но не е така и даже е далече от това! Традицията да се подаряват подаръци е от стари, стари времена. Знатни гости в древността са носили дарове. Все тая. Няма да преразказваме историята.
Подаръкът като такъв съществува.
Тези уиш листи улесняват гостите. Аз не ползвам чопъри, тостери, имам си хубави домакински уреди от преди сватбата и не смятам да ги хвърлям в понеделника след сватбата. Предпочитам да отидем до Филипините, вместо да трупам кухненски уреди, тави и картини, които не харесвам.

Относно болднатото: ти би ли отишла като гост, без подарък на сватба или на Рожден ден на най-добрата ти приятелка в ресторант и да я уважиш само с присъствието си? А тя би ли те помолила да си носиш сандвич и бутилирана вода на празника, на който те е поканила, само за да ти покаже любов и уважение, да бъдете заедно в нейния ден, да говорите и да танцувате, вместо да те нахрани? Нали не отиваш на сватба и на рожден ден с цел да се наядеш, за да не си гладна?
Както ти отиваш с цел да те нахранят и напоят, така и тебе те канят с цел да им купиш тостера или да им дадеш пари, за да си купят тостер.
Финансовата страна би била по-успешна, ако не харчат пари за музика, храна и наемане на зали и някой да те снима.

Просто в днешно време има много възможности за подарък. Преди хората са се радвали на много по-елементарни неща, защото не е имало. Сервиз чаши/чинии е бил супер подарък, защото може и да няма в магазина. Към днешна дата по-добре нещо от уишлист.

Esmee, никога не съм отишла без подарък, нито непоканена някъде. Сега - моя специфика е, но ако съм поканена, но не се чувствам желана - пак няма да отида.

Честно - ако знам, че моя близка приятелка или важен за мен човек е притиснат финансово, сама ще му/ѝ кажа да не ми купува подарък и че за мен присъствието е най-важно. И наистина го мисля. И на сватбата ми имаше точно такива случаи няколко, още при поканата им казах, че наистина ми е важно да дойдат и да не мислят за подарък. И да, подаръците им бяха повече символични отколкото наистина подарък, но са ми скъпи и се радвам, че бяха част от моя ден.

В случая с уиш листата, за който споделих (знам, че се писа, че е недоказано, но нямам и намерение да доказвам). Хората не бяха от най-близкия ми кръг. Бяха наясно, че ме канят късно. Бяха и наясно, че в ония времена подарък за 500 лв ще им направят само родителите им, че масата от хората получаваха наполовина на желанията им. Нямаше толкова разпространени ваучери и варианти, говоря за случка преди 15 години и повече. 

За сватба винаги питам за предпочитания и по-често давам пари, колкото съм преценила, че мога да отделя за повода.

Имам чувство, че по сватби се гледа някаква бройка. Тоест ако са решили 100 човека сватба да правят, ама 20 човека откажат поканата, търсят нови 20, за да запълнят бройката.

за "нахранването " - по-горе бях споделила прочетено във ФБ за празници в чужбина(Европа) - българи отиват и виждат, че всички си носят храна. Българите не си носели, носили торта която била поръчка, но решили да я подарят вместо подарък. Булката се разплсксла от умиление, а българите си тръгнали, защото какво да правят там, да гледат хората как ядат. Обаче и подаръци носили всички, нрави.

За уиш лист-аз не съм виждала на събитие такъв, улеснение е, но е и задължение. Изобщо не е еднозначно наличието му. Да, на сватба се очаква, че ще има храна и напитки, но не се очаква, че храната ще е по вкуса ни,не задължаваме домакините с меню. Затова нека и гостите да имат избор, ако желаят.

Когато беше малък сина ми, аз много обичах да организирам детски рожден ден, а също и да присъствам или дори само да подготвя детето за парти, ако е без родители. Обаче, на слушах се на оплаквания на майки, колко скъпо им излязъл рожденият ден, колко пари дали или в другата роля-ами то не може всяка седмица на рожден ден, ами много пари за подаръци. И всичко това е точно защото се гонят някакви глупави стандарти(вкл и за други празници) от домакините-да е пищно, от гостите - са се купуват скъпи подаръци. А самата идея за забавление, за споделяне на празничния момент се изгубва някъде.

С моята приятелка се видяхме между двата рождени дни (около месец разлика в датите ни), никой не е черпил или подарявал, просто седнахме в заведение.

Това и аз го наблюдавам и честно казано ми прилича точно на сметкаджийство. Залата е с капацитет 100 души примерно и те таксуват за наем на цялата зала. Фотограф, диджей, осветление, пушек ефекти, водещ не си намалят таксите при по-малък брой гости. Та ако 20 откажат поканата няма да стигне прихода, нали.
Никой не си го е признавал директно, разбира се, но ако е така (а при някои личи че е така) е доста грозно. И мен ме бяха поканили веднъж няколко седмици преди сватбата, дори без покана (защото не съм била предвидена в първоначалните гости при изработката на поканите), а само по телефона. Почувствах се като някаква резерва и не отидох, не сме толкова близки и ми стана обидно.