ощетяване при наследство

  • 8 020
  • 213
# 105
Не е справедливо, но не е незаконно.
Цитирам те "Аз лично, без да засягам служебната страна на въпроса, намирам това за неуважение към волята на наследодателя, освен ако той не е бил доказуеми неадекватен към момента на решението му."

В момента аз не говоря за законност, а за морал. Не, не е спреведливо. Оженил се е, направил дете, нещо разлюбил жена си и се развел. Бивша жена и бивше дете. На практика изоооообщо не ме вълнува каква му е волята. Не стига, че си е вдигнал чукалата, хвърля една мизерна в общия случай издръжка,  и после няма нищо. И от темата става ясно, че тези апартаменти са дошли в наследство от дядото. Изобщо без особен принос на втората жена. И ако считат, че имат някакъв реален шанс за успех, да им е по-голям наследствения дял - според мен трябва да действат.

И не, моите родители не са разведени. Била съм любимка на баща си винаги. И с мъжа ми не се каним да се развеждаме. Но не съм сляпа и имам близки в такова положение. За мен въпроса е принципен.
Виж целия пост
# 106
Но пък имотите са били негови и е можел и на съседите да ги дари.
Пък и не се знае точно какво са му били доводите.

Има случаи, в които "бившето" дете е осигурено много от другия родител, докато "новото" няма нищо. Има случаи, когато едното е по-близо с родителя, другото не. Едното е вече възрастен и самостоятелен човек, другото още е зависимо от родителите. Има баби и дядовци, които изрично искат оставеното и тях да иде само в един конкретен внук или просто да не иде в друг. И т.н.
Дори и да оставиш на всички, поравно трудно ще разделиш до кв.м.
Чисто човешки всеки може да взима каквито решения иска и пак човешки ми е неразбираемо желанието да промениш това решение, защото на теб ти се струва несправедливо, докато за този преди теб е било напълно правилно.
Иначе от професионална гледна точка зависи единствено от документите и свидетелите. Другото са лични виждания.
Виж целия пост
# 107
Има случаи, в които "бившето" дете е осигурено много от другия родител, докато "новото" няма нищо. Има случаи, когато едното е по-близо с родителя, другото не. Едното е вече възрастен и самостоятелен човек, другото още е зависимо от родителите. Има баби и дядовци, които изрично искат оставеното и тях да иде само в един конкретен внук или просто да не иде в друг. И т.н.
Няма значение кой какво има от ДРУГИЯ род. И кой е виновен детето да не е близко с баща си? Че то детето е било дете, в някои случаи на 2-3-5 години като се развеждат, какво може да направи едно 5 годишно, че толкова да не го обичат или да го обичат?!
И ако по-голямото е самостоятелно просто защото е родено първо това няма отношение към справедливото разпределение.
И хайде, бъди честна - колко мъже като се развеждат с жената се развеждат и с децата, професионалист си. Много е типично за мъжете. При жени се среща, ама много, много по-рядко.
Виж целия пост
# 108
...
И не, моите родители не са разведени. Била съм любимка на баща си винаги. И с мъжа ми не се каним да се развеждаме. Но не съм сляпа и имам близки в такова положение. За мен въпроса е принципен.
По-скоро излиза, че това си е човешко и нормално. След като тук почти всеки каза, че има близки в това положение или познати или знае случаи ...
Т.е. явно съм права, че хората като умрат стават повод за раздори между любимите си хора. А дали се замислят приживе за това ? И как ще ги споменават ?
Аз го намирам за ужасно. Да умреш със съзнанието, че ще си причната децата ти да разпилеят сума нещо по съдилища и адвокати и то за да се очернят пред чужди хора.

И да. Нищо не може да направи едно малко дете. Обаче то има нужда от родителите си . И е страшно егоистично да се борят през него за жилището, което в същност е негово. То се е родило там . Тяхното придобито, неговото родно. И понякога да го превръщат в съюзик на едната страна срещу другата ... дори и да не иска. Нали е зависимо ?
Много тъпи създания за хората.
Виж целия пост
# 109
Аз го намирам за ужасно. Да умреш със съзнанието, че ще си причната децата ти да разпилеят сума нещо по съдилища и адвокати и то за да се очернят пред чужди хора.
Това се мисли преди да умреш. После вече.... как да кажа - късно е.
Виж целия пост
# 110
Щом някой се е изнесъл и първото дете станало бивше изобщо не се очаква то да получи каквото и да е. И никой няма да му върне отхвърлянето в детска възраст ако ще да наследи милиони, което също никой не очаква да се случи. И няма какво да се драпа в тази посока, защото емоционалната и психологическата щети са факт,  и по-добре да се загърбят подобни истории.
Виж целия пост
# 111
Щом някой се е изнесъл и първото дете станало бивше изобщо не се очаква то да получи каквото и да е.
Е, защо пък?! Има бивша жена, но бивше дете няма за мен. То е ясно, че всеки може да прави каквото си иска, но в случая с моя познат става въпрос за това, че тотално се обезнаследява едното дете за сметка на другото, а се касае за наследство по бащина линия, не са придобити впоследствие активи. От дядо си и баба си де факто и двамата внуци имат земи, апартаменти, гори даже някакви...и всичко продадено или прехвърлено на детето от втория брак, някакси не е много справедливо. ..Нали затова законът говори и за запазена част
Виж целия пост
# 112
Щом някой се е изнесъл и първото дете станало бивше изобщо не се очаква то да получи каквото и да е.
Е, защо пък?! Има бивша жена, но бивше дете няма за мен. То е ясно, че всеки може да прави каквото си иска, но в случая с моя познат става въпрос за това, че тотално се обезнаследява едното дете за сметка на другото, а се касае за наследство по бащина линия, не са придобити впоследствие активи. От дядо си и баба си де факто и двамата внуци имат земи, апартаменти, гори даже някакви...и всичко продадено или прехвърлено на детето от втория брак, някакси не е много справедливо. ..Нали затова законът говори и за запазена част
Естествено, че не е справедливо. По-справедливо ли е на бившето дете да се подхвърля минималната издръжка, да не се полагат грижи за него, да не го взима бащата, да нямат връзка, често и да говори срещу него и прочее? Не е справедливо, но се случва не много рядко. От такъв баща ще очаква ли някой наследство? И струва ли си да си отрови още години от живота  за 1/8 апартамент или каквото и да е?
Това казвам. Не, че е справедливо.
Виж целия пост
# 113
Бояна - в темата са възрастни бившите деца, сами могат да си преценят дали искат да се хвърлят в съдебни битки. Но да им обясняваме как това е неуважение към волята на починалия или да се замисли, че не е полагало усилия. АМи айде у лево!
Виж целия пост
# 114
Бояна - в темата са възрастни бившите деца, сами могат да си преценят дали искат да се хвърлят в съдебни битки. Но да им обясняваме как това е неуважение към волята на починалия или да се замисли, че не е полагало усилия. АМи айде у лево!
Еми, какво очакваш да им обясняват? Бащите обикновено се правят на жертви и следващите деца ненавиждат предишното. Затова казвам, че колкото повече се занимава, толкова повече ще страда, защото от този адрес като дете не е получило каквото му се полага – внимание, обич, грижа, подкрепа – какво да получи като възрастен? Само още отхвърляне, обвинение и обиди.
Виж целия пост
# 115
Много често и родителя при когото остава детето не е много цвете за мирисане и е виновен за отчуждаването на детете и баща. Защото може да си надмогне егото и да работи за връзка между двамата. Тогава току виж и това дете има нещо.
Човек се чуди често как от толкова хубави и умни деца израстват такива глупави и егоистични възрастни. Първо има само реакция и обида и после пак реакция и обида. И разбира се има и губещи.
Виж целия пост
# 116
Янтре, тръгнах да пиша, но Бояна ме изпревари.
Насила никой не може да бъде добър родител и е странно от такъв, решил как едното от децата му е "бивше", да се очаква справедливост и отговорност, камо ли да мисли за след него какво ще се случва
Родители има всякакви и за жалост не всички са отговорни и справедливи.
Единственото, което би следвало, е детето да продължава да се трови с години от това, че не може да приеме тази несправедливост и да губи пари, време и нерви за нещо, което може никога да не постигне, но огорчението да се увеличи още повече, а към него да се добави и това от всички останали роднини по бащина линия.
Точно от виждане на много такива случаи не обвинявам детето, а се чудя защо си го причинява и защо трови живота си с години.
2-3 години са оптимистичен вариант ако делото се точи в София и има заседания по 1-2 пъти в годината, докато мине на всички инстанции и се чакат решенията.

Дори и без драми и разводи между родителите има такива майки и бащи, които оставят повече на едното дете. Вече как и защо те преценяват. Не децата.
Изобщо не приемам, че нещо, което е на родителите трябва после непременно да бъде на децата, че и поравно точно. Колкото хора, толкова и причини.
Виж целия пост
# 117
Значи според мен "бившите" деца имат моралното право да съдят останалите наследници за каквото има. И явно и законово го има. Както ще се получи като резултат - всеки е пълнолетен и голям и има глава на раменете си. Какво ще се получи като резултат - зависи И кой има по-добър адвокат.
Виж целия пост
# 118
В повечето случаи, чисто статистически, документите са така изпипани, че качествата на адвокатите нямат много общо. Рядко някой, предприел стъпката да обезнаследи някое от децата си и/или да облагодетелства друго, го прави без съвет на също добър адвокат.
Но пък всеки има право да действа както реши.
Виж целия пост
# 119
Да, така е, всеки има глава на раменете си. Но ако има някаква вероятност - кои сме ние да казваме, че не е морално и да говорим за волята на наследодателя?!?!?!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия