ощетяване при наследство

  • 8 018
  • 213
# 120
Да, така е, всеки има глава на раменете си. Но ако има някаква вероятност - кои сме ние да казваме, че не е морално и да говорим за волята на наследодателя?!?!?!
Морално си е и няма какво да говорим за волята на наследодателя, но наследника трябва хубаво да си прецени бива ли да си съсипва психиката още повече като си търси правата и води война. Иначе правата му са си права, но ще се наслуша и нагледа на невероятни гадости, за да вземе 1/8 от нещо си там евентуално и след 10 години. Тия дела никой не ги бърза и се влачат с години.
Виж целия пост
# 121
Е, както казах - това остава да е в преценката на този, който решава да започне дело.
Виж целия пост
# 122
Да, така е, всеки има глава на раменете си. Но ако има някаква вероятност - кои сме ние да казваме, че не е морално и да говорим за волята на наследодателя?!?!?!
Морално си е и няма какво да говорим за волята на наследодателя, но наследника трябва хубаво да си прецени бива ли да си съсипва психиката още повече като си търси правата и води война. Иначе правата му са си права, но ще се наслуша и нагледа на невероятни гадости, за да вземе 1/8 от нещо си там евентуално и след 10 години. Тия дела никой не ги бърза и се влачат с години.
Може да му е писнало да губи от постъпките на родителите си и да иска малко да си изясни нещата. Не знаеш.
Виж целия пост
# 123
Както написа Бояна, обикновено ощетеният чува такива неща за себе си, за другия си родител и за близките си, че остава много по-наранен за нещо, което може и да не получи.
Най-дълго то такова дело, което води колега, продължи 12 г. Клиентът буквално си беше стопирала живота, живеейки в огорчение и омраза.  
Но не е професионално да се казва на клиента какво да прави. Когато обаче не става дума за клиент, човек може да си каже мнението, пък той да си решава дали има достатъчно здрава психика да мине през това.
Виж целия пост
# 124
Най-дълго то такова дело, което води колега, продължи 12 г. Клиентът буквално си беше стопирала живота, живеейки в огорчение и омраза.
  Получи ли нещо?
Виж целия пост
# 125
Не от това, за което претендираше.
Само това, което беше в общата маса на наследството.
Виж целия пост
# 126

Може да му е писнало да губи от постъпките на родителите си и да иска малко да си изясни нещата. Не знаеш.
Естествено, че не знам. Знам обаче, че болката от постъпките на родителите му няма да си отиде, докато не приеме нещата каквито са и родителите каквито са. Може някой да получи облекчение от воденето на 10 годишно дело, но може и да пострада повече от всичко, което ще преживее междувременно. Като види злоба и омраза от братя и сестри, отгоре на тези от бащата и прочее. Гнусна работа е това, според мен.
Виж целия пост
# 127
С риск за оспамя темата и аз...Мой познат е дете от първи брак на мъж с големи възможности, женен втори път - има дъщеря. Не комуникира с баща си по ред причини. Баба му и дядо му - вече покойници, са прехвърлили един апартамент на сестра му приживе. Баща му има и етаж от къща в центъра на София, също наследствен. Моят познат се кани един ден да си търси запазена част от къщата поне, но ако баща му го прехвърли с покупко-продажба на сестра му, ще пие една студена вода само, нали? Оспорват ли се въобще такива фиктивни продажби?


Оспорват се и покупко-продажби между родител и дете от друг наследник. Няма да пие студена вода, намира си добър адвокат и действа.

Трудна работа.

Безвъзмездните разпореждания се оспорват заради нарушена запазена част, а това са дарение и завещание.
Покупко-продажбата преживе, си е една сигурна сделка, която почти не може да се бутне после.
Виж целия пост
# 128
Аз да си кажа моя опит с делата. Отначало тръгваш надъхан, после започват да се точат месеци и години, съдът само отлага, а роднините се джавкат.
По принцип имам да взимам 1/3 апартамент от бившия, ама няма да го правя.
А пък, ако се касае за 1/8, хич не бих се занимавала.
Баща ми можеше да спори за 1/3 от два имота в София, но не го направи. Навремето му се ядосвах, към днешна дата вече си мисля, че е бил прав.
Виж целия пост
# 129
Конкретно за случая на авторката, мисля, че ще хвърли много нерви, време, пари и допълнително влошаване на отношенията за 6-7 хиляди евро повече. Тя (майка й де) си преценява дали си струва, но за мен лично не. Би си заслужавало за много по-голяма сума, но за тази определено не, още повече че сигурно половината ще я даде за разходите по делото. Знам, че се чувства онеправдана и сигурно е права, но то пък наистина не може да се цепи и дели всичко до стотинка.
Виж целия пост
# 130
Не се знае колко струват тези апартамнети, ако са големи и в луксозни квартали. Може да е повече от цитираните суми.
Но и аз си мисля, че гимнастиката ще излезе солено.
Виж целия пост
# 131
Доколкото разбрах става въпрос за 1/4, а не 1/8 запазени части. Може и да си струва накрая, а може би не.
Така или иначе не знаем фамилната история с детайли в годините.
Такива теми в един момент стават горещи, а авторът като че ли загубва интерес
Виж целия пост
# 132
Нали се сещате, че и да успее да развали дарението, това не означава, че майката автоматично ще получи искания дял?
Виж целия пост
# 133
Е, от чиста проклетия аз бих казала - поне и другите няма да си живеят спокойно в нещо, което би трябвало да е и за мен.

Можеше да не е толкова гадно - за двете деца от втория брак по един апартамент в София, за майката, детето от първия брак, можеше да оставят целия имот в провинциалния град. Поне да не и е гадно. Но не, за тях апартаменти в София, за нея 1/8 някъде в прованса.
Виж целия пост
# 134
Е, то стана като вица за шопа: "На мен не ми дреме язе да съм добре, важно е на Вуте да му е зле."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия