При последния разговор, в който се разплаках за нещо маловажно, мъжът ми ме попита 'добре де, защо не повдигна темата по-рано?'
И аз се опулих...мислех че тогава беше рано. 🤭
Та се замислих...динамиката е той казва нещо и ме жегва съвсем леко. На другия ден по същата тема пак казва нещо и ме жегва повече. Мисля цял ден дали да повдигна темата и какво да кажа и толкова го обмислям, че пиша цяла реч в главата си, и започвам да обяснявам надълго и нашироко - драма.
И сега за първи път се замислих - на първото жегване мисля, че е дребнаво да се споменава всяко малко нещо. Но трябва да кажа нещо на второто. От последния спор знам точния момент, в който трябваше да повдигна темата - когато корема ми се сви, но си казах няма нужда сега, после ще говорим. Защо го правя? Избягвам конфликт.
Реално правя от мухата слон, вместо да кажа - хей, това ме засегна. Той - нямах това предвид, извинявай. И това би било. 😁 Но ми е супер трудно.
Някой разпознава ли се, как се борите с това?