Кога повдигате темата, когато половинката ви засегне/раздразни

  • 3 049
  • 95
# 30
Горе долу съм бил като теб. Сега съм обратното. Това е война на характери. Его. Потребност да те признаят, да те почетат демонстративно, да се наложиш ти, но пасивно. Ако си в дълбокото, ако ти е тревожно, депресарско, а друг не се тревожи с теб, сякаш те предава (не е така, разбира се). Отчуждаваш се, изолираш се, страдаш от това, че не виждат колко страдаш. После не издържаш, бента се отприщва и натрупаното се излива. Оказва се, че и виждат и разбират. Проглеждаш как си пропадал по спиралата на самонавиването, не че не го знаеш. Олеква ти временно, пречистваш се чрез комуникацията, следва повторение на целия цикъл.
Понеже питаш как се справяте...отказах се от всичко това. От его, от принципа чакам да забележиш как съм, въобще от всичко, дето ми беше станало важно без да съм го канил. Не е чак тотален непукизъм, но да речем...широкоспектърен, хехе. Супер е без тези багажи. Но не го мисли много, имаш си нервна система и не може да я замениш за друга. Аз малко чийтнах мойта (нервна система де), ама ще стане твърде лично. Та с две думи намали важността. А ако не можеш хич не го мисли. Ще ги надраснеш тези неща, подозирам си далече от въпросните "стари години".

пп. твоя си работа е дали да даваш конкретни примери, но имай предвид че с тях ще изместиш акцента от причини към поводи.
Виж целия пост
# 31
На стари години установих, че комуникацията ми куца.

При последния разговор, в който се разплаках за нещо маловажно, мъжът ми ме попита 'добре де, защо не повдигна темата по-рано?'

И аз се опулих...мислех че тогава беше рано. 🤭

Та се замислих...динамиката е той казва нещо и ме жегва съвсем леко. На другия ден по същата тема пак казва нещо и ме жегва повече. Мисля цял ден дали да повдигна темата и какво да кажа и толкова го обмислям, че пиша цяла реч в главата си, и започвам да обяснявам надълго и нашироко - драма.

И сега за първи път се замислих - на първото жегване мисля, че е дребнаво да се споменава всяко малко нещо. Но трябва да кажа нещо на второто. От последния спор знам точния момент, в който трябваше да повдигна темата - когато корема ми се сви, но си казах няма нужда сега, после ще говорим. Защо го правя? Избягвам конфликт.

 Реално правя от мухата слон, вместо да кажа - хей, това ме засегна. Той - нямах това предвид, извинявай. И това би било. 😁 Но ми е супер трудно.

Някой разпознава ли се, как се борите с това?

Да ти кажа моето, ама то е мъжко, мнение. Информатик съм и всъщност се занимавам с тест на софтуер. Сега, тази цялата работа не те интересува по темата, но може би най-важното сертифициране в нашата област е ISTQB. И там, на начинаещите тестъри, още в началото им се набива в главите следното нещо:
"Колкото по-рано бъде открита една грешка, толкова по-евтино излиза да бъде поправена"
И това реално важи май за повечето аспекти на живота - Колкото по-рано се говори за проблемите, толкова по-малко трудни са те за оправяне. Или поне в 99% от случаите.
Виж целия пост
# 32
Разплакваш се за нещо маловажно?!
Как така, това не го разбирам...
Щом плачеш, това за теб е достатъчно важно, за да предизвика такава реакция. Може би според мъжа ти е маловажно?
И какви са тия разговори между вас - той те жегва, ти плачеш?!
Мислиш ли, че дори да му кажеш, че те е засегнал, той ще спре да го прави?
И на мен това ми направи впечатление.
Звучи сякаш те щипка и после ти вменява, че е маловажно. А ти ревеш.

Дочетох. Какво значи завела го е? Тук постоянно триете сол на главата на жените, че сами са си избрали, сами са преценили, самички всичко. Тоя било го накарали, завели. С пистолет ли? Той самичък е отишъл и се е чумерил. Че и чувство на вина се прокрадва - не бил спал и отишъл. Горкан. Ами, да не е отишъл, той що не си казва.

А изказванията, ако се повтарят често, са си точно ръчкане. Я пробвайте да се възхищавате през ден на мускулите и тялото на някой общ познат дали няма да се цупондрят мъжете ви.
Виж целия пост
# 33
Според мен конкретният пример няма значение.

Започнах да чета тази книга, и само след няколко глави виждам проблема:
https://www.book.store.bg/p19931/obshtuvane-bez-agresia-narychni … al-rozenberg.html

Накратко ненасилствена комуникация означава да разделиш наблюдението от оценката, да споделиш чувствата си, да назовеш от какво имаш нужда и да помолиш за Х.

В моя случай би било:
Онзи ден отидохме някъде, ти беше разсеян и не каза много. Почувствах се отхвърлена и самотна. Имам нужда да прекарваме време заедно. Можем ли да обсъдим как следващия път да изберем нещо за правене заедно което ще ни хареса и на двамата?

Вместо това аз отивам на оценка, не наблюдение - не обичаш да прекарваш време с мен. Караш ме да се чувствам отхвърлена.
И се разплаквам, заради оценката, която аз съм направила като превод на какво е имал предвид.

Тоест 2 проблема - правя оценка, и не повдигам въпроса веднага, като двете са свързани, защото колкото повече време минава толкова повече време имам да си измислям сценарии в главата си.

Не мисля, че е характер, и не се стремя да съм жертва и да се обиждам. На момента ми е трудно да реагирам. Мъжът ми разбира се не е перфектен, но не мога да кажа колко е неговата вина преди аз да започна да комуникирам ясно.

Няма смисъл да нищим случката - и двамата имаме участие, нито аз съм го завлякла с пистолет, нито той е виновен, че се е чувствал кофти, случва се. Simple Smile

Не се обиждам на ничий коментар - и аз изобщо не се харесвам в тези ситуации. По-остър коментар е също полезен, приятелките ми са прекалено мили. Simple Smile
Виж целия пост
# 34
Скрит текст:
Излиза, че е нужно директно да я обиди, че готви лошо и е дебела, за да не е драма от нищото. На мен цитираното ми звучи като онези малки злобни реплики, дето се пускат през ден с ясно съзнание и цел да ù стане гадно на жената. И все са неща, които нормален човек с нормално отношение знае, че не се казват.

А ако не се пускат през ден с цел да ѝ стане гадно? Ако са просто споделяне не нещо, което му е направило впечатление?
Или мъжете изобщо не трябва нищо да коментират, да не би случайно да настъпят болното его или някой комплекс на жена си?
Точно така - мъжете могат съвсем спокойно да не коментират различни жени и колко са добри. Точно както жените не коментират различни мъже и колко са добри, така реципрочно могат и мъжете.
По принцип никоя жена няма да обърне внимание, ако чуе днес за невероятната баница на Мимето. Обаче ако вчера е разбрала колко е отслабнала Танчето, а онзи ден как се е разхубавила Ленчето след хиалурона, вече не говорим точно за дреболии, а за систематично оглеждане на другите жени и сравняване. Което не е гот, но, понеже не се казва експлицитно, че жената не може да прави баница и тъй нататък, тя не може да контрира. Защото тя ще изглежда хахо. А той ще продължи с оглеждането и сравнението с Пепи, Ани, Ели, Нели и с какво са невероятни тази седмица.
Интересно, ако авторката се начумери на покана за по-мъжко мероприятие, как би се приело.
Виж целия пост
# 35
Много се вторачвате и издребнявате. Ние с половинката редовно обсъждаме и двата пола - лица, тела, поведение и никой не се впряга. Обидата и засягането се пораждат в собствената глава.
Виж целия пост
# 36
При авторката не видях да споменава подобни неща, а една постоянна тревожност, че е недооценена.
Това говори за несигурност и ниска самооценка.
Да работи над увереността си и подобни драми ще отпаднат от само себе си.
Виж целия пост
# 37
Много се вторачвате и издребнявате. Ние с половинката редовно обсъждаме и двата пола - лица, тела, поведение и никой не се впряга. Обидата и засягането се пораждат в собствената глава.
Щом интересът е споделен, ок. Невинаги е. А и аз коментирам на Сийка примерите, които не са точно да зяпате някого.
Само да не почваме сега да се лъжем как се приема съвършено еднакво моят да похвали баницата на Мимето, а аз да похваля умния Пешо и поредното му повишение.
Виж целия пост
# 38
А от колко време сте заедно?  Струва ми се , че не се познавате добре или по принцип ви куца комуникацията.
Виж целия пост
# 39
Много се вторачвате и издребнявате. Ние с половинката редовно обсъждаме и двата пола - лица, тела, поведение и никой не се впряга. Обидата и засягането се пораждат в собствената глава.
Щом интересът е споделен, ок. Невинаги е. А и аз коментирам на Сийка примерите, които не са точно да зяпате някого.
Само да не почваме сега да се лъжем как се приема съвършено еднакво моят да похвали баницата на Мимето, а аз да похваля умния Пешо и поредното му повишение.

Първо, коментираме всичко.
И второ, баницата съвсем не е на едно ниво с умния повишен Пешо. Иначе и за чужди кариери и успехи си говорим разбира се.
Виж целия пост
# 40
Е то по принцип не ставаше дума май и за зяпане на другите при авторката, но мнението ми остава. Въпросът ми как реагира авторовото гадже , ако тя му се нацупи за нещо негово, също.
Виж целия пост
# 41
Прекалено си чувствителна и прекалено премисляш нещата.
Но и той не е прав да се чумери. Ако знае, че на теб ти е приятно това място или събитие и се съгласил са прекарате заедно време там, няма право да се чумери и да ти разваля преживяването. Трябва да направи усилие. И. Ако това се повтаря често, то си е емоционален тормоз. Има такива хора, дето ако им е кофти искат да скофтят настроението на всички около тях.
Виж целия пост
# 42
Няма как да не се чумери. Ако теб те заведе в някоя квартална кръчма с разни тъмни субекти да слушаш мъжки простотии или на ММА битки да гледаш кървища ще се усмихваш ли приятно? Насила може да отиде, но насила не може да му е приятно.
Виж целия пост
# 43
Ако я заведе да гледа кървища и битки, ще ѝ кажете, че няма круши в устата да си каже и че ѝ куца комуникацията. И че мъжете не са ясновидци. И че сама си е виновна.

Много жалко, че в толкова модерни уж времена битува двойният стандарт. На мнението на Бабри съм. Хората, които нарочно лекинко те ръчкат, са много повече от прекалено чувствителните.
Виж целия пост
# 44
На мен пък авторката ми звучи като човек със страх от отхвърляне и често тези хора сами влизат в ситуации, в които да им се реализира страхът. Ето, в случая, вместо да си каже “абе да го заведа на това тъпо женско събитие, ама той няма да се забавлява, ще гледа като теле и като знам каква съм тънкообидна ще има да рева два дни, я по-добре не”, тя го води, защото подсъзнателно го тества и очаква кофти реакция. Още като го е поканила един такъв неспал и кисел на рисуване и вино и вече си е сложила кърпичките в джоба и само е следяла реакции.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия