🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 4

На мен действията на Гезеп ми бяха... Идиотска работа. Няма да го оправдавам по никакъв начин.
За това дали Адил най-накрая ще разбере за Елени... Хич не се и връзвам вече. Омръзна ми тяхната игра на лъжливото овчарче... Това уби мерака ми да гледам сериала / добре, решили да са влачат тайната до края на сезона, но това пращане за зелен хайвер почти всеки епизод отдавна ми дотегн./, както и усещането докато гледам че често ни взимат за мезе... Както писах на една приятелка - спрях да търся логика, гледам основно заради Улаш.

Превода на епизода е излязъл

Това море ще прелее - Епизод 24

Благодаря за буквичките, Цвети!
Гледах серията и се потвърди мнението ми- много хубава, със съдаржателни диалози, споделени дълго пазени истини, вълнуващи очаквания, надежда за хубави неща.
Сцените на Адил и Есме бяха великолепни. Каквото и да кажа, ще е малко. Легендарна любов- всеопрощаваща, разбираща, жива, вечна. Много важни неща си казаха, дълго пазени истини излязоха наяве, имаше даже закачка, радост, сякаш истинския живот се завърна за тях.
Елени, милата, отново таи надежда да е тяхно дете. И се върна онова умно момиче, намери начин да направи ДНК анализ. Колко беше оперативна и смела, когато организира спасението от торовата на цялото село, браво!
Шериф ми беше в повече, но разбирам- в тази серия нямаше как да не е така.
За проблеми на Исо и Фадиме с Еюпхан- мисля, че Адил и него ще изненада. Ще прояви разбиране, даже уважение, че Исо е поискал да спаси Фадиме. Той разбра, че те се обичат.
Гезеп започва да става много странен. Добре, да иска да убие Шериф- разбираме защо, но защо Оруч? Да, ясно,част от лъжата е, но не така, както троицата. И от същата тази троица Гезеп е готов да помогне на безпорно виновната Хиджран. За голямо съжаление май завиваме към развитие на тяхната двойка. Хич не ми се искаше и няма да ги приема. За жалост най-вероятно Гезеп заради нея ще завърши трагично.
Нещо не ми стана ясно- на летището Адил каза, че разводът им с Есме е бил на хартия. Как го разбрахте? Че на хартия някъде е написано, че са разведени, но всъщност не са, защото той не е произнесъл 3 пъти "Разведох се"?
Имаха наскоро снимки с почитателка Улаш и Дениз пред джамия, може Адил и Есме да са ходили за потвърждаване или някакво уточнение.
Според мен този път Адил наистина е стигнал до истината. И Есме наистина ще потвърди. Обаче нещо ще им се случи. Дано не се сбъдне спойлерът за катастрофа и краткотрайна загуба на паметта на Адил. Ако е така, вероятно ще стане точно след този разговор, като се връщат. Дано не стане така. Наистина е голямо клише. И ако го използват, дано е само краткотрайна загубата на памет.
От тези спойлери много губи сериалът. Не знам как могат да ограничат феновете да не висят покрай местата за снимки и да не снимат, както има техника всякаква сега. Аз даже не искам да чета спойлери, но като отворя Х, излизат.

Маестро Балтаджъ е написал още една песен за Есме и Адил. Тази мелодия звучеше на сцената на летището.

Ерен Вурдем спрягат за Фатих Фортуна
Уж актьорът сам признал в Инстаграм
Да видим....

Аз не разбирам и Еюпхан какво си мисли, че ще стане ако даде записа на Адил. Да, Адил мислеше, че сестра му се омъжи, защото е била изнудена с неговия живот. Да, тогава беснееше и се бунтуваше, защото "омръзна ми все жените, които са важни за мен, да се жертват за мен". Но тук ситуацията е друга - Фадиме се омъжи защото само така Исо можеше да я опази от Шериф. Може да го обърнем и на това, че Исо се жертва, за да спаси нейният живот... Демек, и да побеснее малко Адил защо не му е било казано навреме, то после дори уважението и обичта, които почна да изпитва към Исо вече, ще нараснат още повече. Та какво ще спечели? Едно голямо нищо. Най-много да докара още един повод за срам и сърдечен удар на баща си. А Амирум не го заслужава. Ама къде ти у Еюпхан толкова мисъл...

Аз Гезеп мога да го дам само на екс прокурорката. И то като си събере малко акъла, защото действията му в този епизод бяха... С Хиджран няма да мога да ги възприема, па ако ще и 1 бидон белина да изсипят върху нея, за да я избелят...

Алекс, и аз искам Гезеп с експрокурорката Фериде, ама виж накъде са тръгнали- показват, че още има чувства към Хиджран, а тя го знае много добре. Много ме е яд. Ха дано да ни заблуждават и да ни изненадат.

Дано не е вярно за Ерен Вурдем, изобщо не го харесвам. Въпреки че е идеален за злодей. Гезеп в този епизод е пълна нула, мозък като грахче. Може да ме линчувате, ама Хиджран искам да я избелят, дотолкова, че да не се меси в живота на никого. Да, Гезеп и Фериде са добре като двойка. Фадиме най-накрая показа чувствата си, то направо си беше обяснение в любов.

Момичета, Честито Възкресение! Да сте здрави и благословени!

Ерем Вурдем е опровергал слуха, че ще бъде Фатих в сериала. Прочетох го в една ВК група.
Според мен лятото ще търсят кой да пресъздаде Фатих. До края на този сезон ще го показват загадъчно. Явно той ще е основният злодей през новия сезон, засега все още си имаме Шериф.

Не го разбрах това с този брак. Как така ако не са разведени с Адил, Есме се е омъжила за Шериф?

Весели Празници!

Бракът на Есме и Адил е религиозен, там разводът е, когато мъжът три пъти на всеослушание каже на глас "развеждам се".
Бракът на Есме и Шериф бе граждански, там съдия трябва да ги разведе.

Като гледах тази серия и се замислих, колко много бяха израснали героите емоционално. Само Гезеп си се държи като тийнейджъра, който е бил.  Много му се ядосах като отвлече Оруч и бе решил и него да убива. Той Оруч, че има вина има, но тя дори е простима в сравнение с вината на Хиджран, която искаше да спаси като я отпрати.
Елени пък е станала много изобретателна в търсенето на истината. Същия  добър човек както в началото, но вече умееща да играе играта.
Адил пък е някак си по-разумен и смирен.
Есме се научи да се доверява
Оруч пък се превръща в  истински Оруч Рейс
Исо и Фадиме успяват и преодоляват миналото
Затова пък Зарифе, Хиджран, Шериф, Севджан продължават да гледат само за себе си и как да се измъкват и да прехвърлят греховете си на другите.
Интересно какво по-лошо от Шериф е направил Фатих, че е изхвърлен от семейството. Дори като споменаваха дяловете на  компанията,  кой колко процента има, Фатих изобщо не бе споменат, той нямаше такива.
Серията бе пълна с информация,  с много красиви сцени и диалози  особено между  Есме и Адил. И искрено се забавлявах на сцените с Оруч и Елени.

Започвам да си мисля, че тази седмица няма да има серия.
Много голямо забавяне на този втори фраг.

Да, и миналия път така мълчаха. Изключително неуважение към зрителите. Аз такова чудо не съм виждала. Кажете, бре!

Докато чакаме някакви новини ето една от статиите на Младия вълк за серията

Бурак Йорюк в „Taşacak Bu Deniz“ Епизод 24: Короната трябва да спечели?
Написано от Young Wolf

Един от най-запомнящите се моменти в първия сезон на „Короната“ идва след смъртта на крал Джордж, когато принцеса Елизабет - сега кралица - се завръща в Англия и получава писмо от баба си, Мери от Тек. В това писмо ѝ се напомня, че скръбта, колкото и лична да е, не може да се позволи да пречи на дълга. Тя трябва да остави настрана Елизабет Маунтбатън, за да стане Елизабет Реджина. Изводът е едновременно прост и опустошителен: Короната трябва да спечели, тя винаги трябва да печели. Това, което се появява в този момент, не е просто бремето на лидерството, а разривът между себе си и ролята, която човек е принуден да изпълнява. Това е тихото насилие от това да се превърнеш в нещо необходимо за сметка на нещо човешко. И именно в този разрив героят на Оруч Фуртуна в „Taşacak Bu Deniz“ намира най-дълбокия си израз. Защото от момента, в който научава истината за произхода на Елени, за това какво семейството му ѝ е направило, животът му започва да се движи по същата линия на разлом. Между това кой е той и това, което трябва да стане.

Човек, създаден срещу насилието.
Оруч по природа не е човек на света, който обитава. Като член на семейство Фуртуна, той е роден в структура, определена от власт, мълчание и нормализиране на насилието. И въпреки това, той прави съзнателен избор да излезе извън това наследство. Той става лекар. Не просто като професия, а като морална ориентация - отхвърляне на самата логика, която управлява семейството му. Където този свят изисква господство, той избира грижата. Където той се поддържа чрез вреда, той се посвещава на изцелението. Това разграничение е важно, защото установява какъв е залогът, когато Оруч се забърква в най-големия грях на семейството. Когато животът на Елени е отнет и преоформен чрез лъжа, Оруч е само дете, осемгодишно момче без право на избор, без силата да се намеси. Той не е отговорен за стореното. Но времето променя границите на невинността. Когато по-късно научава истината, позицията се променя. Това, което някога му е било наложено, се превръща в нещо, на което той трябва активно да отговори. И в този отговор той избира мълчанието - не защото вярва в него, а защото все още не може да си представи изход от него.

Тежестта на един грях, който не е неговият.
Мълчанието, в случая на Оруч, не е отсъствие. То е действие. То е решението да поддържа реалност, за която знае, че е фалшива, да участва в изграждането на живот, изграден върху кражба. Като представя Хиджран като майка на Елени, като позволява на лъжата да продължи безпрепятствено, той става съучастник в нещо, което не е създал. И все пак, за да се разбере това съучастие, човек трябва да разбере и условията, които го пораждат. Оруч не мълчи, защото му липсва морална яснота. Напротив, той разбира истината с болезнена прецизност. Но той също така разбира последствията от разкриването ѝ. Той знае как би изглеждала яростта на Адил, ако пълният мащаб на предателството бъде разкрит. Той знае, че насилието няма да се ограничи само до виновните. То би достигнало до баба му, до Исо, до всички, обвързани в крехката структура на семейството. Следователно въпросът, пред който е изправен, не е просто дали истината трябва да бъде казана, а дали светът, който би последвал тази истина, е такъв, който той може да позволи да съществува. И така, подобно на Елизабет, той прави избор, който го разделя. Той поставя дълга над себе си. Семейството става неговата корона.

Пактът и илюзията за морален баланс.
Има обаче опит за помирение на непримиримото. Когато истината започва да излиза наяве и Есме научава какво се е случило, Оруч не се оттегля в отричане. Той се насочва към справедливостта, сключвайки пакт, за да върне Шериф е архитектът на това първоначално престъпление, за което трябва да се потърси отговорност. В много отношения това е опит да се възстанови моралният ред, без да се отприщва хаос, да се създаде път към отговорност, който не разчита на разрушение. За известно време това функционира като вид морален компромис. Оруч се убеждава, че е възможно да защити семейството, като същевременно се движи към справедливост, че лъжата може да бъде сдържана достатъчно дълго, за да се появи правилният резултат. Но това убеждение носи в себе си фундаментален недостатък. То приема, че мирът може да съществува без истина, че изцелението може да настъпи без пълно признаване на стореното. Епизод 24 разкрива границите на това убеждение.

Епизод 24: Разломът става видим
Епизодът заварва Оруч в състояние, което е едновременно външно спокойно и вътрешно нестабилно. Разводът на Есме с Шериф е финализиран и както всички останали, той споделя видимото облекчение от този момент. Той се присъединява към Исо, Фадиме и Елени в къщата на Кочари, участвайки в тържество, което на пръв поглед предполага разрешение. Но под тази повърхност се крие нещо далеч по-трудно за поддържане. Защото това, на което Оруч е принуден да стане свидетел в това пространство, не е просто щастие, а близост до истина, която остава неизказана. Той вижда с неоспорима яснота какво чувстват Адил и Есме към Елени. Вижда очертанията на семейство, което би трябвало да съществува, връзка, която е прекъсната, а не заличена. И именно тази близост, фактът, че всичко е почти на мястото си, прави отсъствието непоносимо. Той не наблюдава нещо изгубено. Той наблюдава нещо скрито. Това напрежение го следва и в разговора му с Елени след това. Вече несигурна, вече усещаща, че нещо в мълчанието на Оруч не се съчетава с това, което тя чувства, тя го тласка към истината. Тя говори за това колко красиви са изглеждали Адил и Есме заедно, за начина, по който всичко се е чувствало завършено, сякаш е свидетел на истинско семейство. И тогава тя назовава това, което липсва - дъщерята, която е починала. Именно в този момент лъжата се срива вътрешно, дори когато външно остава непокътната. Когато Елени казва: „Иска ми се да не беше умряла“, Оруч е на  изправен пред пълната тежест на това, което мълчанието му е понесено. Това вече не е далечна морална дилема. Тя е непосредствена, въплътена, невъзможно е да се дистанцира от нея. И въпреки това, той не може да говори.

Крахът на ограниченията
Това, което Оруч вече не може да направи обаче, е да продължи изпълнението на това мълчание. Той изпраща Елени да си тръгне, не защото разговорът е приключил, а защото е достигнал своя предел. Няма нищо, което може да каже, което да не увековечи лъжата или да не разруши всичко, което държи света му заедно. И така той се оттегля. Моментът, който следва - сам, зад затворена врата, не е драматичен в конвенционалния смисъл, но е може би най-разкриващият. Тялото му се поддава, преди думите му някога да успеят. Той се плъзга, сяда на пода, заровил глава между дланите си. Тежестта, която носи, вече не е нещо, което може да организира, оправдае или ограничи. Тя става физическа. Превръща се в нещо, което вече не може да държи изправено. Когато Зарифе влиза, реакцията ѝ е незабавна, инстинктивна. Тя разпознава болката, дори и да не може да разреши причината ѝ. И Оруч, лишен от всякаква дистанция, назовава това, което носи, такова, в което се е превърнало: не тайна, а грях. Тежест, която вече не е поносима. Присъствието на Зарифе допълва структурата на този момент. Тя го разбира. Разбира добротата, която прави това непоносимо за него, съвестта, която отказва да го остави да почива в лъжата. Но тя също така разбира какво би изисквала истината от нея. И това е нещо, което тя не може да позволи. Миналото не може да бъде отменено, без да се разруши животът, изграден върху него. И затова това, което тя предлага, не е разрешение, а прегръдка. Форма на утеха, която не променя условията на неговото страдание.

Виновен и невинен.
Да разбереш Оруч означава да се съпротивляваш на нуждата от яснота там, където такава не съществува. Той е едновременно виновен и невинен. Невинен за първоначалното деяние, което разби живота на Адил и Есме, но виновен за поддържането на лъжата, която продължава да определя съществуването на Елени. Той е човек, който търси мир, но е принуден да се изправи пред реалността, че мирът без отчетност изобщо не е мир. Най-голямата му грешка не е просто изборът да мълчи, а вярата, че мълчанието може да държи всичко заедно. Че може да защитава, без да изкривява, да съхранява, без да вреди. Епизод 24 разкрива цената на тази вяра. Той показва, че колкото по-дълго се отлага истината, толкова по-тежка става тя - не само като морална тежест, но и като нещо, което преобразява човека, който я носи.

Отвъд Короната
Ако Короната настоява, че дългът трябва да надделее, че институцията трябва да оцелее дори с цената на индивида, Ташаджак Бу Дениз задава по-труден въпрос. Ами ако самата институция е изградена върху нещо, което не може да бъде поддържано без морален компромис? Ами ако запазването ѝ изисква непрекъснато потискане на истината? Оруч стои в центъра на този въпрос. Защото, ако семейството е неговата Корона, тогава страданието му разкрива нейните граници. То разкрива, че дългът, когато е отделен от истината, спира да държи нещата заедно и вместо това започва да ги разяжда. Изисква не само жертва, но и изкривяване. И въпреки това, Оруч не изоставя идеята за отговорност. Той не отхвърля нуждата от ред, от защита, от грижа. Това, което се променя, е разбирането му за това, което изискват тези неща. Защото, ако той трябва да изпълнява тази роля, ако Короната, в някакъв смисъл, все пак трябва да спечели, тогава тя не може да го направи за сметка на всичко, което го прави такъв, какъвто е.

Цената на избора на мир
В този смисъл историята на Оруч се превръща в нещо по-голямо от една-единствена морална дилема. Тя се превръща в размишление върху цената на избора на мир в свят, който не го позволява лесно. Защото мирът, както Оруч започва да разбира, не е липса на конфликт. Той не е тихото запазване на това, което вече съществува. Той е нещо много по-трудно. Изисква истина. Изисква отговорност. Изисква готовност да се изправим срещу стореното, дори когато тази конфронтация заплашва всичко, което изглежда стабилно. Оруч иска мир. Той се бори за него, дори срещу онези, чиято болка може да оправдае отмъщението. Но това, което Епизод 24 ясно показва, е, че мирът, ако изобщо означава нещо, не може да се изгради върху мълчание. Той не може да се поддържа чрез продължаване на вредата. И така, бремето, което той носи, не е просто тежестта на тайна. Това е осъзнаването, че пътят, който е избрал, колкото и разбираем, колкото и човешки да е, не може да го отведе там, където се е надявал. Короната трябва да победи. Но в света на Оруч тази победа вече не се усеща като оцеляване. Тя започва да изглежда неразличима от загубата.

Ще има епизод, ето го втория фраг. Много действие, на забавен каданс трябва да се види, че да се разбере какво-що

Страхотен фраг, благодаря ExKely. Има от всичко и любов, и екшън, и справедливост/отмъщение. Никога не съм предполагала, че Оруч ще стигне до толкова крайно наказание. Дали изобщо ще оцелее Еюпхан или времето на героя му в сериала изтече.

Ето превод от рускините

- Срещнах жена, която казва: „Скъпи, какво се случи?“
- О, говориш за Джанан.
- Какво?!
- Къде е Исо? Къде е Исо? Къде е Исо?
- А, къде е Исо.
- Бих умрял, ако само един ден можеше да станеш Есме Кочари.
- Когато този ден дойде, ако все още ме искаш... Добре, лека нощ.
- За първи път ти казвам лека нощ. Имаме доказателства да вкараме Шериф в затвора за продажба на деца.
- Ще ни донесеш тази снимка.
- Шерифът ще отиде в затвора. Или утре...
- Ще го убия.
- Ако Исо и Фадиме не се разведат, ще пусна този запис по високоговорителя днес.
- Нека бъде в ръцете на Чакър.
- Помощ!
- Ако тиранинът не бъде спрян, страданието само ще се влоши.