Здравейте! 🙋♂️
Пиша анонимно, защото така ми е по-лесно да бъда откровен. На 21–22 години съм и живея в малко населено място, където почти няма хора на моята възраст. Никога не съм имал връзка. Никога не съм бил прегръщан от момиче по начин, който носи близост. Никога не съм чувал „обичам те“ или „липсваш ми“ от някого, който го казва искрено.
Влюбвал съм се и то силно. Но чувствата не бяха взаимни.
Имам хронично кожно заболяване, което години наред ме държеше по-затворен и физически, и социално. Днес съм по-спокоен и се приемам повече. Работя върху себе си. Но усещането за липса на близост остана.
Не става дума просто за връзка „за да има нещо“ или за физическата страна на нещата. Копнея за емоционална свързаност – за човек, с когото да говоря дълго и спокойно, да се чувствам видян и приет. За прегръдки без причина. За тишина, която не е самота, а присъствие.
Понякога се питам дали е нормално на тази възраст тази липса да тежи толкова. Дали съм закъснял. Дали има и други на 20+, които още не са преживели взаимна любов и се чувстват по същия начин.
Опитвам се да излизам повече и да не се затварям в себе си. Но въпросът остава как човек живее с тази празнина, без тя да започне да определя самочувствието му?
Ако някой се разпознава, ще се радвам да сподели.
Как се справяте? Как запазвате вътрешния си баланс?
Благодаря, че отделихте време да прочетете. 💙
---
Хей.
По принцип не мислех да си правя регистрация, но ми стана интересно и реших да изкажа мнение.
Относно историята на момчето мисля, че е възможно да е истинска, защото звучеше реалистично и подобни неща се случват. Ако е така, бих му казал да не спира да опитва. Нужно му е среда няма друг начин. Университет, социална работа или някаква общност.
За кожното заболяване каквото и да е то, щом една жена те обикне, няма да гледа външния ти вид. Важно е ти самият да не го използваш като оправдание за всичко в живот
Здравейте отново. 🙋♂️
Благодаря ви, че четете и отговаряте това наистина означава много за мен. 💙
Видях, че някои се чудят как съм стигнал дотук, затова ще бъда по-честен и директен.
Родом съм от София. До 12. клас живях в домове за деца без родители. Животът ми тогава не беше лек в училище се справях горе-долу, но извън него бях забъркан в лоши неща: наркотици, лоша компания това беше част от ежедневието ми.
След като завърших, заминах за Германия. Работих няколко години в Amazon (Winsen). Живях в голям град и опитах живота в чужбина. Там имах нещо, което приличаше на връзка, но реално беше само физическа близост и аз поемах всички разходи. Затова написах, че никога не съм чувал „обичам те“ или „липсваш ми“ искрено защото не съм го усещал истински.
Някой ми предложи курсове по пикап няма да отида. Работя с добра терапевтка онлайн и това ми помага много повече. Писането тук е упражнение за мен да споделям без срам и да чувам честни мнения, включително критика.
След време в Германия изпаднах в тежка депресия и реших да се върна в България. Избрах тихо място, купих малка къща и заживях там. Не искам да се местя в голям град, защото ме е страх да не се върна към старите зависимости.
В момента работя като видео едитор и видеограф.
Най-много искам човек до себе си някой, който остава не заради пари или удобство, а защото ме иска истински. Когато съм сам вкъщи със стените и котката, това тежи най-много. Желанията за секс съм ги преживял, но не и взаимната любов.
Заболяването ми е нелечимо, но се контролира. То е част от мен.
Не мисля, че курсове ще ми помогнат. Това, което ми трябва, е среда и редовни контакти с момичета не в дискотеки, а в нормална и естествена обстановка.
Ще се радвам на всякакви мнения критика, съвети, споделяне.
Точно затова съм тук да чуя честни мнения.
Благодаря ви от сърце. 💙
Второто което имам да кажа.
По това, което уточни, личи, че има още нещо, което ти тежи съчувствам ти за това, през което си минал.
Няма да споря дали историята е истина или не, въпреки че има детайли, които звучат странно. Къща в малко и забравено село може да се купи за около 5 000 евро това е възможно. Amazon плаща добре и човек може да спести, особено ако живее в споделено жилище.
Думата „проститутка“ според мен не е най-подходяща за човек, с когото си имал връзка, каквато и да е била тя.
Не знам какво търсиш тук и на какво се надяваш. Ако искаш, можеш да направиш тема „Търся си гадже“.
Моето заключение
И накрая моето заключение и причината тази история да ме накара да се регистрирам.
Не знам дали историята е истина или не. Според мен е възможно да е написана с помощта на изкуствен интелект. Като човек, който работи често с такива инструменти, ми прави впечатление начинът на структуриране, дължината на текста за форум и специфичните формулировки.
Дали е писано от 40-годишен човек, който иска да звучи на 20? Според мен не. В малките населени места, където общуваш предимно с хора на средна възраст (45+), които цял живот са живели там, е напълно възможно човек да започне да говори като тях.
И в крайна сметка няма значение дали е истина или не. За мен това беше интересна тема, в която хората наистина се включиха активно.
Като заключение който прочете това, да бъде жив и здрав и с по-ниски сметки за ток 😉
А на теб, момче успех и не губи надежда.
Пиша анонимно, защото така ми е по-лесно да бъда откровен. На 21–22 години съм и живея в малко населено място, където почти няма хора на моята възраст. Никога не съм имал връзка. Никога не съм бил прегръщан от момиче по начин, който носи близост. Никога не съм чувал „обичам те“ или „липсваш ми“ от някого, който го казва искрено.
Влюбвал съм се и то силно. Но чувствата не бяха взаимни.
Имам хронично кожно заболяване, което години наред ме държеше по-затворен и физически, и социално. Днес съм по-спокоен и се приемам повече. Работя върху себе си. Но усещането за липса на близост остана.
Не става дума просто за връзка „за да има нещо“ или за физическата страна на нещата. Копнея за емоционална свързаност – за човек, с когото да говоря дълго и спокойно, да се чувствам видян и приет. За прегръдки без причина. За тишина, която не е самота, а присъствие.
Понякога се питам дали е нормално на тази възраст тази липса да тежи толкова. Дали съм закъснял. Дали има и други на 20+, които още не са преживели взаимна любов и се чувстват по същия начин.
Опитвам се да излизам повече и да не се затварям в себе си. Но въпросът остава как човек живее с тази празнина, без тя да започне да определя самочувствието му?
Ако някой се разпознава, ще се радвам да сподели.
Как се справяте? Как запазвате вътрешния си баланс?
Благодаря, че отделихте време да прочетете. 💙
---
Хей.
По принцип не мислех да си правя регистрация, но ми стана интересно и реших да изкажа мнение.
Относно историята на момчето мисля, че е възможно да е истинска, защото звучеше реалистично и подобни неща се случват. Ако е така, бих му казал да не спира да опитва. Нужно му е среда няма друг начин. Университет, социална работа или някаква общност.
За кожното заболяване каквото и да е то, щом една жена те обикне, няма да гледа външния ти вид. Важно е ти самият да не го използваш като оправдание за всичко в живот
Здравейте отново. 🙋♂️
Благодаря ви, че четете и отговаряте това наистина означава много за мен. 💙
Видях, че някои се чудят как съм стигнал дотук, затова ще бъда по-честен и директен.
Родом съм от София. До 12. клас живях в домове за деца без родители. Животът ми тогава не беше лек в училище се справях горе-долу, но извън него бях забъркан в лоши неща: наркотици, лоша компания това беше част от ежедневието ми.
След като завърших, заминах за Германия. Работих няколко години в Amazon (Winsen). Живях в голям град и опитах живота в чужбина. Там имах нещо, което приличаше на връзка, но реално беше само физическа близост и аз поемах всички разходи. Затова написах, че никога не съм чувал „обичам те“ или „липсваш ми“ искрено защото не съм го усещал истински.
Някой ми предложи курсове по пикап няма да отида. Работя с добра терапевтка онлайн и това ми помага много повече. Писането тук е упражнение за мен да споделям без срам и да чувам честни мнения, включително критика.
След време в Германия изпаднах в тежка депресия и реших да се върна в България. Избрах тихо място, купих малка къща и заживях там. Не искам да се местя в голям град, защото ме е страх да не се върна към старите зависимости.
В момента работя като видео едитор и видеограф.
Най-много искам човек до себе си някой, който остава не заради пари или удобство, а защото ме иска истински. Когато съм сам вкъщи със стените и котката, това тежи най-много. Желанията за секс съм ги преживял, но не и взаимната любов.
Заболяването ми е нелечимо, но се контролира. То е част от мен.
Не мисля, че курсове ще ми помогнат. Това, което ми трябва, е среда и редовни контакти с момичета не в дискотеки, а в нормална и естествена обстановка.
Ще се радвам на всякакви мнения критика, съвети, споделяне.
Точно затова съм тук да чуя честни мнения.
Благодаря ви от сърце. 💙
Второто което имам да кажа.
По това, което уточни, личи, че има още нещо, което ти тежи съчувствам ти за това, през което си минал.
Няма да споря дали историята е истина или не, въпреки че има детайли, които звучат странно. Къща в малко и забравено село може да се купи за около 5 000 евро това е възможно. Amazon плаща добре и човек може да спести, особено ако живее в споделено жилище.
Думата „проститутка“ според мен не е най-подходяща за човек, с когото си имал връзка, каквато и да е била тя.
Не знам какво търсиш тук и на какво се надяваш. Ако искаш, можеш да направиш тема „Търся си гадже“.
Моето заключение
И накрая моето заключение и причината тази история да ме накара да се регистрирам.
Не знам дали историята е истина или не. Според мен е възможно да е написана с помощта на изкуствен интелект. Като човек, който работи често с такива инструменти, ми прави впечатление начинът на структуриране, дължината на текста за форум и специфичните формулировки.
Дали е писано от 40-годишен човек, който иска да звучи на 20? Според мен не. В малките населени места, където общуваш предимно с хора на средна възраст (45+), които цял живот са живели там, е напълно възможно човек да започне да говори като тях.
И в крайна сметка няма значение дали е истина или не. За мен това беше интересна тема, в която хората наистина се включиха активно.
Като заключение който прочете това, да бъде жив и здрав и с по-ниски сметки за ток 😉
А на теб, момче успех и не губи надежда.
Здравей 🙂
Благодаря ти, че си отделил време да напишеш толкова подробно. Виждам, че наистина си помислил върху нещата и не си писал просто ей-така.
За AI-то – да, прав си, ползвах Grok и ChatGPT да структурирам мислите си по-ясно, защото когато пиша на ръка, често се оплитам и става хаотично. Затова излезе малко „по-гладко“, отколкото звуча наживо. Но съдържанието е 100% мое, нищо измислено.
За „проститутка“ – да, думата беше много груба и съжалявам, че я използвах. Не исках да обидя никого, просто в онзи момент ми тежеше много и излезе най-остро. Истината е, че аз я обичах истински, а тя просто… не. Това боли повече от всичко друго и затова думите ми станаха толкова тежки. Благодаря, че ми обърна внимание – ще внимавам повече.
За темата „Търся си гадже“ – не, не ми се иска да я правя. Не търся да ми се лепнат хора от съжаление или от любопитство. Просто исках да споделя какво ме души отвътре и да чуя дали и други го преживяват. Оказа се, че да – и това само по себе си ми помогна повече, отколкото очаквах.
И накрая – благодаря ти за последното изречение. Наистина. „Успех и не губи надежда“ звучи просто, но когато го четеш в моята ситуация, удря различно.
Пожелавам ти и на теб всичко хубаво и по-ниски сметки за ток 😄
Благодаря още веднъж, че се включи честно.
е моето наблюдение 
