Бихте ли отказали занималня за детето в първи клас, ако имате възможност?

Синът ми е 4 клас в момента, когато не ходи на занималня си пише домашните вкъщи за максимум 15 минути. Те не са някаква ядрена физика, страничка задачи (той се справя добре по математика), страничка Бел и евентуално нещо по разказвателните предмети. Уча с него по Човека и обществото, защото му е трудно. Ходи на занималня, там всичко е написано добре, но със сигурност губи повече време, защото госпожата обяснява някои неща, пък и се разсейва. Че е шумно и е лудница, така е, ама поне и работата за деня е свършена. Занималнята е компромис за работещи родители, няма какво да се лъжем. За мен ползата от нея е че децата се научават на навици, че имат задължения. В първи клас детето боледуваше много и постоянно си висеше вкъщи, е голяма разправия беше, да седне и да си пише домашните. Сега не е так, знае че трябва.
Имам и друго дете, ходи на занималня до 3 клас, докато беше отделна само за класа им. В четвърти я сляха с друг клас и го спрях - прибирах го в обедната почивка.

Аз съм била по цял ден на училище по експерименталната програма на Сендов. Най-хубавите ми спомени са точно от тогава, не съм се уморявала, хем тръгнах на шест години, беше супер. Нямахме занималня - сутрин учихме по Бел, следобед учехме по математика. Така, че истината е някъде там.

Малко off topic, Mimi Rose, помня, че имах вкъщи учебник по програмата на Сендов и ми се виждаше толкова забавно, шарено и интересно, но мен си ме записаха на стандартното училище. По цял ден ли учехте? Защото ние със сигурност бяхме само до обяд, имаше някаква занималня, но реално май почти никой не ходеше на нея.
Да уточня, че съм набор ‘82 и съм тръгнала на училище ‘89 г., последния випуск на комунизма.

Аз съм 78 набор, сестра ми е твоя, тя май вече не учеше по тази програма. Имахме стая за игра с легла и в първи клас спяхме на обяд (аз почти не спях, беше ми много омразно). Сутрин учехме по единия предмет с един учител, на обяд обядвахме в близкия ресторант, че в училището нямаше стол, после почивка (дали в стаята за игра или навън), следобед с друг учител учехме по другия предмет. Учебници вкъщи не носехме, всичко седеше в шкаф. След часовете учителите проверяваха тетрадките и който имаше грешки си ги преписваше, нещо такова.

Занималнята като бях ученичка беше само за изоставащите ученици от класовете, които учеха по половин ден (имаше и такива във випуска - бяхме 2 класа по цял ден, и два по половин).

Да,аз отказах занималня.Имах възможност да взема дъщеря ми на обед,след училище .
Прибирахме се вкъщи,приготвях обяд,детето си почива един час,после пише домашните помагах ,ако има нужда и след това излизахме.
Имаше време за всичко и детето се чувстваше добре,не беше преуморено.

Много различни са ситуациите при всяко дете.
Моето не е ходило на занималня. Първо и директорката, и учителката доста аргументирано изказаха мнения  против. После, моето дете беше поднормено на ръст и кг(почти до трети клас), бързо се уморяваше физически, имаше нужда  от сън(впрочем, сънят не стига почти на всички деца, масово съм чувала от учители как спят по чинове те първия час). Но аз можех да излизам на обяд и да го водя при майка ми която беше пенсиониран учител, а после се връщах на работа. Не че много я слушаше, пак съм контролирала и съм помагала с каквото мога. Помощта ми беше по-скоро да доразвия проблем, който го затруднява. Напр, по Роден край ли беше, като нашата история. То не е само да запамети урока и да изкара шестичка. Учебникът беше лош, аз намерих този, по който майка ми преподаваше на децата, а съм учила навремето и аз по него, разказва на детето неща, извън урока, не толкова да знае нещо +, а да си го представи и осмисли, един вид урокът да "оживее" . Рисувах карти, привеждах примери от литературата. По езиците правихме диалози, нещо което и другите самостоятелни деца правят, но ако не в занималня, на частни занимания. Само дете у дома няма как да упражни диалог без някого. И други подобни примери за помощ мога да дам, не е "стоене на главата", а, вид партньорство. (Обаче аз много обичам да преподавам и да се занимавам с обучение, помагала съм и на други деца) Освен това, моето дете беше своенравно, не му се учеше много, изморяваше се от шума в училище. За него беше немислимо да седи цял ден с обувки и да се гърби на чин.В нашия случай занималня та беше не само безполезна, но и вредна.
Тъй както беше шемет в ранното детство така, като си имаше спокойствието у дома, редуване на почивка и учене, допълнителни занимания за забавление(спорт, музика), така израсна много спокоен и уравновесен. Не съм го видяла да ядосва, да се изнервя, сега, може и до характер да е. Един ден, ако имам внуче, с радост бих му осигурила комфорт и спокойствие в домашна обстановка, вместо занималня, ако има кой да ме пита, все пак.

Много е хубаво, ако има кой да гледа детето следобед, да го води на спорт и английски език (примерно), да му обяснява уроците и да се занимава с него. Това няма как да се сравни със занималнята, индивидуалната грижа си е индивидуална грижа. Отделно времето прекарано с баба (дядо) е безценно.

Аз не бих могла да се справя по-добре от частната занималня Бабите в моя случай също.

Да.
Навремето една начална учителка /от старата школа/ ни каза- децата са от 8 до 17 часа на училище , все едно един ваш работен ден с час почивка.  А са деца на 7- 8 години. Взимате ги  и почвате да ги карате да учат.. представете си вас да ви карат да работите всеки ден по 10 часа. По- добре ако има само кой да ги вземе , даже и да не могат да работят без надзор да поиграят и да поспят докато се приберете и тогава за час- два да свършат със задачите. В занималнята е шумно, прашно, масово се работи общо, а накрая учителката пише и децата преписват. Така повечето деца не си създават навици за учене, а пропуските лъсват в 5 клас със страшна сила.
Това може би е най- добрият и полезен съвет който чух от учител за 12 години стаж като родител. 

А кой си кара децата да учат след занималня, нали затова са там, да си напишат домашните? Уроци в първи клас почти няма.

Е, моят опит е стар. Преди 15 години в първи клас се учеха да пишат и смятат. Беше много важен клас. Сега може и да е различно.  И каква е ползата като си препишеш домашната, а в клас не се справиш с диктовката на думи и смятането дори до 10.. Като върне госпожата начервената тетрадка почти всички заинтересовани родители сядат.. повечето деца доучваха вечер и в събота и неделя. Явно вашето е изключение.
п.с Частната занималня вероятно предлага друго качество.

Аз имам две деца, не мисля че са някакво изключение. Второто милото тръгна на 6 години по стечение на обстоятелствата, справеше се, справя се и сега. Буквите и цифрите вече се учат в предучищната група в градината. Малко се драматизира с това седене по цял ден в училище. Моите деца не спят от много малки на обяд, на мен това ми беше най-противното нещо като дете, та лично смятам, че спящите деца на обяд са рядкост, не обратното. Може и да бъркам, ама съм от голямо семейство с две сестри, такова нещо не съм виждала и чувала.

Иначе както вече написах, ако има кой да взема детето и да се занимава с него - по-хубаво няма.

Това е до дете.
Нито веднъж не е доучвала моята в първи клас. Ако не беше воденето и прибирането от училище, можеше и да не усетим, че имаме ученик вкъщи. Чантата я виждахме само в петък преди избори, през останалото време стоеше в класната стая.

С моето дете не имало момент за доучване, с изключение на сега в 3-ти клас с английския. Но се оказа, че учителката е отсъствала много, а и явно с 3 часа седмично не се научава много, тъй че както писах - записах го на частни уроци. Не че аз не знам английски, просто нямам преподавателски талант, изнервям се и реших, че за душевното ми здраве, както и за благоденствието на сина ми - по-добре с учител, отколкото с мен.
Учебниците ги виждам само, ако е болен или сме на почивка, защото не бива да изпуска. Иначе си седят в училище. В първи клас беше по същия начин. И да, буквите и цифрите, елементарното смятане се учат в предучилищната, по стечение на обстоятелствата моят син кара 2 групи предучилищна, защото го пуснах на 7 г. и в първи клас не му беше трудно изобщо. На тази възраст вече не искаше да спи изобщо, проблемът беше, че не беше свикнал с идеята, че в училище не се играе толкова, колкото в детската градина, но предвид, че го записах на допълнителен спорт, нещата бързо си дойдоха на мястото.

До сега не ни се е случвало да се налага да доучваме вечер (първи клас), но бяха с доста стабилна подготовка от предучилищната. Не съм забелязала да има затруднения с учебния материал или пропуски в домашните на занималнията. Ще видим натам.

Каква е разликата между частна и държавна занималня? Брой деца в клас, материална база.....