Бихте ли отказали занималня за детето в първи клас, ако имате възможност?

  • 6 151
  • 128
# 15
По закон до 12 години детето трябва да е с придружител.
Ако родителят има педагогически познания, за да надгражда изкупеното в училище, добре. Ако не, нивото на всеобщата грамотност е лесно видимо дори и във форума.
Виж целия пост
# 16
По закон до 12 години детето трябва да е с придружител.
Скрит текст:
Ако родителят има педагогически познания, за да надгражда изкупеното в училище, добре. Ако не, нивото на всеобщата грамотност е лесно видимо дори и във форума.
"ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.” обаче. Ако родителят прецени, че не се създава...
Виж целия пост
# 17
Благодаря на всички за отговорите!

Никъде не съм казала, че ще оставям детето да ходи само на училище или че ще го оставям само вкъщи!

Паралелът със себе си дадох единствено за да обясня, че в тогавашния първи клас не съм изпитвала никакви затруднения да се подготвя самостоятелно у дома. Да, времената бяха различни - и като пример съм дала, че съм ходела сама на училище, което сега няма как да се случва, като законът е най-малкото основание.

Чуденето ми е дали днешните първолаци имат затруднения да подготвят домашните сами, както и дали детето или аз няма да чувстваме, че "губим" нещо поради липсата на занималня.

Явно има и за, и против, като някои дами леко си позволяват поучително-назидателен тон, вместо нормално да изкажат мнение.
Виж целия пост
# 18
Скрит текст:
Благодаря на всички за отговорите!

Никъде не съм казала, че ще оставям детето да ходи само на училище или че ще го оставям само вкъщи!

Паралелът със себе си дадох единствено за да обясня, че в тогавашния първи клас не съм изпитвала никакви затруднения да се подготвя самостоятелно у дома. Да, времената бяха различни - и като пример съм дала, че съм ходела сама на училище, което сега няма как да се случва, като законът е най-малкото основание.

Чуденето ми е дали днешните първолаци имат затруднения да подготвят домашните сами, – в повечето случаи имат, защото учебниците са написани ужасно и им трябва "превод". както и дали детето или аз няма да чувстваме, че "губим" нещо поради липсата на занималня. – възможно е, защото така започва да се отделя от класа.
Скрит текст:
Явно има и за, и против, като някои дами леко си позволяват поучително-назидателен тон, вместо нормално да изкажат мнение.
Виж целия пост
# 19
Ако не работех и имах възможност да обръщам внимание на детето смятам, че времето вкъщи би било по-ползотворно. Но ако просто работя от вкъщи, а то ще е около мен не съм съвсем сигурна.
В тази ситуация по-скоро бих го записала на заминалня да походи известно време и ще преценя според ситуацията дали да не го спра.
Виж целия пост
# 20
Аз лично не се наемам да се справям със сегашния учебен материал, а ми предстои да имам 5-ти ученик след още няколко години.
Виж целия пост
# 21
Аз лично не се наемам да се справям със сегашния учебен материал, а ми предстои да имам 5-ти ученик след още няколко години.

Това до кой клас все пак? Понеже до седми някак си не е проблем.
Виж целия пост
# 22
Категорично, да! Аз от занималнята полза не видях с голямото ми дете. Не се научи да е самостоятелно, някой трябва все да помага. Няма отговорност да седне да си прочете уроците и да ги научи. Не научиха детето на най-важното,  да учи! В занималнята заедно пишеха домашни, без да ги оставят всяко дете само да се справи, да учи със своето темпо. По разказвателни предмети никога не си четяха уроците, само попълваха учебни тетрадки. Като резултат,  когато кажа вкъщи, че трябва да се учи, отговора е "Аз нали уча в училище, защо трябва нещо да правя вкъщи?" Имам малко дете , което е далеч от 1 клас, но отсега мисля как да избегна заниммалнята. Единствената полза е, че детето е някъде,  когато родителите работят. Моя съвет е, ако има кой да обърне внимание на детето вкъщи, да не го пускате на занималня.
Виж целия пост
# 23
ЧС, в първите класове, когато се учат на самостоятелност в това отношение.
Едно дете съвсем спокойно може да учи само от 2-ри или 3-ти клас, когато свикне и само да търси помощ при нужда.
Поне това е от личният ми опит, преминат вече почти 4 пъти.
Ние не сме учили с нашите деца, но познавам хора, чиито деца изкласиха, киснейкислед училище над учебниците с родителите си, бабите и дядовците, дори до големите класове.
Виж целия пост
# 24
За мен няма нищо по-добро от това детето след училище да си е вкъщи и да има кой да му обърне внимание. Ако можете да си го позволите, никакви занимални. Материалът беше/е много труден и неразбираем за моите деца, но те не са критерии. Има деца (аз бях така), които не се нуждаят от никаква помощ и пак е по-добре да са си вкъщи, да си хапнат нещо вкусно и да си починат, вместо да седят 8-10 часа на чин.
Виж целия пост
# 25
Аз директно си казвам, че съм категорично за. Така и направих - отказах занималнята изобщо и даже ходих на работа, та се редувахме с ММ и който е свободен - баба, дядо.
От мое впечатление в занималнята нулево внимание от страна на учител. Като зоологическа градина става - викане , крещене, тичане, сбивания, спорове. Госпожицата на занималнята им гледаше домашните и им написваше отговорите на дъската - децата сядат за 30 минути, преписват отговорите и до 17 часа следва пълен хаос.Не видях никакъв смисъл в това. За това си прибирахме детето. В някои дни имаше следобедни уроци като рисуване, спорт или нещо друго - прибирахме вкъщи и после водехме допълнително. Ако имате възможност детето вкъщи ще е по-добре, ще се старае тук-там с малко помощ за домашните, ще има време за малка почивка и т.н.
Виж целия пост
# 26
Аз, като изкласила една и малката, текущо в 10 клас.
Когато аз бях 1 клас, беше въведено експериментално целодневно обучение за 1 клас. Спомням си, беше много тежко и изморително за 7 годишно. А, на всичкото отгоре, аз бях злояда, столовата храна никак не ми понясяше и нон стоп имах стомашни проблеми в училище. Баба ми (светла ѝ памет) ме вземаше вкъщи, нахранваше ме и ме връщаше за втората част от деня. Създадоха ли ми навици - не. Simple Smile
Във втори клас вече минахме на полудневно обучение и се родих, но по мое време занималнята беше само за зле справящи се ученици, а не за всички. Та не съм ходила, сама си учех и бях отличничка.

Като видях учебниците на голямата, бях пред тотален ступор. Тра-ге-дия! Един стил вътре, текстови задачи, а децата още пишат ченгели, не могат да четат или тези, които могат - четат механично, но без разбиране. Обяснени някакви безумни схеми за звукови анализи и ... калпав начален учител. Само мога да кажа - добре, че беше дядо ѝ, да ѝ създаде навици и да ѝ помага.
При малката - положението с учебниците се влоши. Но някак си, всички бяхме претръпнали вече и настроени, че трябва да участваме активно в учебния процес.
Офф топик: любимият ми урок беше при голямата по Човекът и обществото, който беше за българската история и започна с траките и завърши с второто правителство на Бойко Борисов, поместен на 6 страници за третокласник. Шах и мат.
Виж целия пост
# 27
Синът ми никога не е ходил на занималня. Баба му го взимаше от училище, но той сам се подготвяше вкъщи. Беше му много добре така, сам си разпределяше времето - когато иска почива, когато иска хапва, когато реши - учи. Същевременно успяваха и да излязат навън на разходка, на игра с други деца. С други думи - свобода.
Това беше добър избор за него конкретно. Но ако примерно бях видяла, че не се справя сам с подготовката, сигурно щях да го запиша. Та зависи от детето.
Виж целия пост
# 28
ЧС, в първите класове, когато се учат на самостоятелност в това отношение.
Едно дете съвсем спокойно може да учи само от 2-ри или 3-ти клас, когато свикне и само да търси помощ при нужда.
Поне това е от личният ми опит, преминат вече почти 4 пъти.
Ние не сме учили с нашите деца, но познавам хора, чиито деца изкласиха, киснейкислед училище над учебниците с родителите си, бабите и дядовците, дори до големите класове.

Моят личен опит е само с едно, ама добре му се получи и без занималня Wink
Виж целия пост
# 29
ЧС, по времето на дъщерите ми занималнята в първи клас беше задължителна и без това. От там насетне не са имали нужда и доста добре се справяха. Аз специално за първи клас виждам нужда. След това не, ама се повтарям вече.
Училището на моите деца, така или иначе, никога не е приключвало на обяд и това с обяда у дома не ми звучи като достатъчен довод, но нямам опит със стандартно училище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия