Февруарски бебета 2026-та годинa 💙💗

Beladylike, моята количка е тежка, та не знам какво да препоръчам. Нямам идея как са тротоарите във Варна. Ако не са пълна скръб, каквито са при нас, и малко по-тежка може би ще свърши работа. Никога не съм живяла в къща, но си мисля колко е хубаво за детето - да лази, ходи свободно.
При нас с всяко ходене на доктор по нещо ново излиза. В началото на седмицата я водих на преглед при една физиотерапевтка, която каза, ме единствено вижда проблем с това, че не си държи главата достатъчно дълго и съответно ми обясни, че не съм я държала дълго по корем. Назначи една седмица упражнения и масажи при тях в Педиатрията и почваме от 1 юни. Като си тръгнахме заяви, че е много хубаво дете, но да внимавам, защото започнало да й се сплесква главата от дясно и леко бузката й в ляво била по-голяма (това заради спането на една страна). Викам си на ум - айде моля, ни главата й е сплескана, ни бузата й е голяма, аз всеки ден я изследвам и вече съм биолог някой микробите под микроскопа. Днес пък бяхме на неонатолог, която й направи ехография на мозъка (това изобщо не го очаквах, но си влизало в прегледа), видя, че е готова за Оксфорд, което съвпада с моите планове. Тя пък погледна кръвната картина и заяви, че и възможно с този дефицит на В12 и нисък хемоглобин да има таласемия.............. Идеше ми да се гръмна. Но й назначи куп кръвни изследвания, които за жалост ще направя чак другата седмица. Сега, като се прибрахме питах аз Гошо (а.к.а. ChatGPT) и ме пуснах изследванията на Дари, та той ми каза, че е по-вероятно да има желязодефицитна анемия, която се оправя с малко лечение. После се порових и установих, че сред като аз съм имала такива жестоки проблеми с храненето през бременността и бях силно анемична, то по всяка вероятност и бебчето така се е родила. Ако пък има само дефицит на В12, имало специален спрей за бебета и това също бързо щяло да се оправи. Неонатологът също каза, че малко седи по корем и днес непрекъснато я слагам, тя, горката вика, реве, плюе като камила. Изобщо не си съмнявам, че ме проклина на ум. На мама и сестра ми се смее с глас, на мен ми дава по няколко усмивки, колкото да не е без хич.
Иначе е абсолютен кукундел. Вчера изведнъж я хващам как ближе усилено пакетчето с мокри кърпички. Дръпнах го далече и го оставих малко над главата й. Сред две минути чувам пъшкане и стенания. Тя, нашата се извила на дъга, почти се обърнала на една страна, вади езика и се мъчи да докопа кърпичките. Викам си - мамо, мамо, аз пари събирам да те пратя в Оксфорд, ти ближеш хигиенните материали.
Изумявам се на нещата, на които си радват. По време на така омразното tummy time, Дарката вижда закопчалката на часовника ми (малка, метална и сребриста) и като започва да й се смее. Ама с глас. Аз държа ръката неподвижно, тя гледа и се залива. Та, Beladylike, пробвай с някакви домашни неща да забавляваш Миа, не знаеш какво ще й хареса.

Здравейте, момичета!
Отдавна искам да пиша, но някак събитията постоянно изпреварват времето. Откакто родих, ежедневието буквално ме засмука и заглуши всякакви мисли за писане или нормална комуникация. А и честно казано  при нас непрекъснато има някакъв водовъртеж от проблеми.
Започна храносмилателната система, първо всичко се отдаваше на колики, после минахме през съмнения за непоносимост към млечен белтък, рефлукс, запек и смяна на млека. След това ни връхлетя някаква ужасна хрема и тежка диария, защото коремчето реагира на медикаментите. Пускахме носен и чревен секрет, изследвания и какво ли още не, а накрая след почти 3 седмици, всичко отшумя така мистериозно, както и започна.
По този повод посетихме гастроентеролог, който реши, че вероятно прехранвам бебето и оттам идва част от проблема с коремчето, но междувременно ни прати и на невролог заради хипофункция на шията и хипердвигателна активност на крачетата. Оказа се, че има проблем с въртенето на главичката наляво и въпреки упражненията, стимулациите и всичко, което правим, засега проблемът още стои. Най-вероятно ще започнем и рехабилитация.

Иначе родих най-прекрасния, мрънкащ малък мъж, който не ме оставя и за секунда и тотално ми е обсебил съзнанието. 😂 По никакъв начин не мога да му угодя  иска само на ръце, носене и постоянно внимание, а ако реши да реве, го прави с пълно себеотдаване и е безотказен.
Честно казано, единственото време за мен самата останаха тренировките и може би точно те ме спасиха психически през последните месеци. Покрай тях успях да сваля 10 кг за два месеца, а отскоро и коремът ми почти напълно се прибра. Като изключа това, че ми опада косата, съм доволна как се възстанових без необратими последствия върху тялото следствие на бременността и секциото. Таткото миличкия се разкъсва между работата и да ни помага вкъщи понякога го съжалявам, но нали родителството е за двама 😁

Та така… в момента животът ми е смес между любов, хаос, недоспиване, лекари, рев и безкрайно гушкане, но явно точно това е майчинството в най-истинското му проявление.
Нямах време да Ви чета, но се надявам всичко да е наред, хормоните да са утихнали и бебоците да растат здрави и усмихнати.  💕