Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Благодаря за новата тема, ilieva_i!

Нека си пожелаем децата ни да растат здрави и щастливи!

Малее, кога мина това време, спомням си как се присъединих в групата някъде в 3ти месец, а сега вече всички гушкаме бебчета 🥹🥹

Да ви питам, подарихте ли нещо на АГ-то след раждането? Аз първия път й занесох една картина в знак на благодарност, този път обаче не можах да се организирам и в крайна сметка нищо не й занесох. Юни месец трябва да отида пак за контролен, та се чудя дали да й нося изобщо нещо или не е чак такъв проблем ако не го направя 🤔

Благодаря за новата тема!
Бях забравила кошмара на коликите. За мен е ужасно нещо.
Подарък на аг-то, предния път дадох gift card мисля и сега така.

Наистина времето лети! Малко ми е носталгично за бременността и емоциите да очакваш с нетърпение всеки преглед, тепърва да усещаш бебче, симпатичното коремче в 6ти месец. Дори и за самото раждане, макар и тежка си спомням с хубаво. Самата мисъл,че вероятно всичко е за последно.
На доктора подарих гравиран химикал и персонализирани бонбони.

Здравейте мамчета ,Да времето си лети ние сега на 14 май ще отиваме на първа ваксина да видем как ще се предсатвим с Габриела.За подаряването аз дадох огромна кошница с неща вътре ,мисля че е достатъчно .Искам да ви питам как са вашите бебчета ние като сме навън е добре спи си спокойно ,а приберем ли се почва едно мрънкане спи по малко и се буди пак мрънка ,май усеща че е в къщи и понякога си случва да не спа по 4 часа само леки дрямки по 30 мин.Иначе после заспива около 22 часа и спи до 5 сутрента .

Благодаря за темата! Аз не съм била активна скоро, но някак си много тежко ме удари умората и ми повлия психически. Падна ми се неспящо бебе с ужасни колики и неразположения. Приспиването е трудно, после продължителността на съня е трудна да я задържиш повече от час през деня. През нощта едвам заспива и пак мрънка и не спи повече от 2:30. Общо взето нямам търпение този уж магичен период на новоредено, дето всички казват да му се радваме, да мине. Понякога ми е гузно, че не се радвам на бебчо толкова, но просто съм изтощена, а сега вече съм и сама, защото бащата се върна на работа и просто ме е страх как ще се оправяме през деня. Не вярвах, че ще го кажа, но ми липсва да съм бременна😆

Ilieva, много хубаво си оформила новата темичка, хайде да ни е честита!
Wall3000, аз се чудя какво магично има в този първи бебешки период. Повечето майки едва гледаме, ходим с петна от ако и повръщано, и едва оцеляваме. Късметлийките със спящите бебета сигурно им е една идея по-леко, но в никакъв случай магично.
Първото ни дете беше рев, рев, рев, ядене, рев, рев, рев. Дране по цял ден и по цяла нощ. Мен ме удари страхотна сред средродилна депресия, не виждах светлина от никъде, помощ не предлагаше никой, бебето не спеше, и мисля че прогледнах някъде към третата година...
Бебето сега е, пу-пу, злато. Тя спи, аз кърмя, коликите май я пропуснаха, за разлика от каката, там беше ужас. Сега и таткото е по-осъзнат и помага за домашните ежедневни задачи. С бебешките не помага, но главно той гледа каката, пуска миялна, разхожда кучето, изхвърля боклук и т.н. Не мога да го обвиня за нищо, много по-активен е от първия път. За мен остават някакви дребни неща и ги приемам даже като разнообразие, а не задължение.
Единствено нужда от подобрение виждам за себе си, че трябва да излизам по-често. Много не ми се иска да бутам бебето както е заспала, да я местя в количката, само за едната разходка. Толкова хубаво си спи в гнездото Излизаме понякога на обяд за час, после следобед още веднъж да вземем каката от детска и това е. С първото бях по цял ден навън с количката, сега какъв е този мързел. Тук нямаме и парк - никакъв, никъде, та разходките са само по тротоарите между блоковете.
Вие как сте с излизането?

Аз взех бонбони за всички екипи при тръгване. Имах много идеи за подаръци, но така ме замота всичко, че срам не срам останах само с това.

Малката иначе навън в раницата спи непробудно, в количката също, но има по-малко опит, че тротоарите са скадални, а пък и на блока имаме стълби и без помощ не мога да изляза/вляза. Само веднъж до сега се разплака в количката, но за малко.

У дома от сутринта до късния следобед е в много добро настроение, но след 17-18 часа сънят рязко намалява и става кисела. Иска само носене, гушкане, кърмене. Добре, че тогава вече у дома са си таткото и каката - много помагат. И така до към почти полунощ. Тази вечер за първи път трудно я приспах, но пък се събуди чак в 5:00.

Иначе не е от плачливите бебета, дори бих казала, че е доста търпелива. Аз сега имам моменти, в които ми идва леко нагоре, а направо не мога да си представя, ако плачеше. Сигурно щях да вляза в лудница. Направо сте герои и въобще не трябва да изпитвате вина, че ви идва в повече или не припадате от сладост в този "вълшебен" период! Първото дете също беше кротко в началото, но какъв детски пубертет изкара м/у 2 и 3 години  .... направо ми е идвало да отворя входната врата, да изляза и никога повече да не се върна 🤣🤣🤣 Само си повтарям, че колкото и да е трудно - всичко е на периоди.

Да се оплача. Каката така я е треснал предпубертета, че бебето ми се струва спасителен пояс. Никак не иска да учи, няма желание за нищо, гледа само да се скатае и използва бебето да минава покрай радара, че не мога да я държа изкъсо .... дано поне второто е по-ученолюбиво 🤣

Упс, последните линкове от темата са объркани. Сега ще ги оправя.

Здравейте и от мен! Погачата мина и сме заредени с много положителна емоция🥰 Бебчо го премерих на моя кантар - около 5.500 е вече🥰
С мъжа ми подарихме на АГ златна висулка със Св. Богородица. В отделението, при изписването занесохме кетъринг, за да се почерпят, а някои от акушерките, които доста специално внимание ни отделяха, допълнително почерпихме с лакомства още докато бяхме в болницата.

Моето бебе май се води от спящите. В началото спеше повече, сега вече е на месец и малко и има моменти, в които се буди и реве. Снощи така на ръце изкарахме от 21 до 00 ч. Иначе не реве така толкова често, ама коликите..
с антирефлуксното мляко е по-добре.
Обаче си я свива корема, то се вижда. Утре ще ходим за чиста молитва в църквата.

С излизането ми е трудно, искам да излизаме, но в някои дни ако свърша нещо друго и се отказвам. Като беше студено не ми се занимаваше, излизах без нея. Днес ще я изкараме. Не знам кога е тоя магичен период с бебе, въпреки че не кърмя и не съм била вечно в ако и кърма, пак не ми е магично.

Вълшебния период и с това бебе ме подминава. Първите 10дни само ядеше и спеше, от време на време леко да изплаче и не смеех да се зарадвам. И с право - било е от жълтеницата. Щом мина...гони батко си по рев. Явно иска да му вземе първото място.
Не е моето определено първите месеци. Едва след 6тия месец почна да ми харесва на мен с баткото. Той и тогава горе долу намали рева - сигурно за това е било.

От 1 седмица опитвам да излизам всеки ден преди обед навън, с двойна количка ии се моля да не ревне малката. Че тя като ревне,млъква само ако я нося.

Домакинската част е на заден план. Ако имам добър ден, т.е. ревът е по-малко, успявам да подредя и прибера; да изчистя и пусна пералня/сушилня.
Баткото на 14месеца прихваща от нейното поведение и започна пак да реве за всичко. Обяснявам ама...на 14месеца колко да ме разбере. Та си е шоу и цирк.
Нямам търпение да минат коликите и да получа глътка въздух преди следващите неприятно моменти

Аз все гледам да се наслаждавам, че точно тези моменти преди годинката минават най-бързо и никога няма да си такива малки буболечки, но и на мен ми е трудно. След всяко хранене е едно напиняне, пъшкане, извиване назад, вечер е най-зле, след последното хранене и е един рев, от коликите ще да е. Снощи поне таткото го пое, а аз бях с баткото, че той пък все не иска да си ляга и е голяма мъка. Та, тази нощ беше добре, не знам бебето в колко е заспало, но се събуди чак в 4 и нещо за ядене, а последното му беше в 21:30, което си е уау. Баткото изпадаше в кома след всяко хранене, това малкото няма братче, все е кисел, не му стига ли, нямам идея. Тука няколко дни не беше връщал мляко и се успокоих, но днес пак бая върна, дали не беше и цялото мляко, което изяде, но пък е спокоен след връщането, ич му не е 😃 иначе излизаме, сутрин преди обяд, на обяд сме си вкъщи и после след следобедното хранене пак. Домакинските задължения са малко на заден план, гледам поне с пералнята да се оправям навреме, че става ужас, ама грам не ми се занимава, едните дрехи седяха 2 дена, докато стигна да ги сгъна.

Да ви кажа с баткото в момента ми е по-трудно, отколкото с бебето, въпреки недоспиването. Прави си каквото си иска, все едно знае какво не трябва да прави и нарочно го прави да привлича внимание. Вчера изкърти от стената едната страна на щорите и малко им трябва и направо ще паднат. Дивее яко, караш му се, той след малко прави същото. Яде пердах яко от баща си, на моменти ми става гадно, ама той е невъзможен. Аз гледам поне да съм спокойна, ама избие ли ми, го шляпам и аз. Гледам на обяд да си поспя поне, вчера и двамата спяха на обяд и беше супер.

ilieva сподели за някои от подаръците, които си си била намислила. Аз нещо не мога да измисля, искам да е нещо готино и оставащо за спомен.

На прегледа за първия месец ми казаха, че е качил към 1200 и е дръпнал с 6см,  56ците ги опъваме и вече заредих с 62ки.
Вечер яде на 3.5 часа, но и аз не сменям памперса през нощта. Едвам седя будна докато го храня, после отиват едни 15 мин за да го оригна.
Колики мисля че няма още, или поне не са драматични като де сетя с баткото какво беше. Давам еспумизан само и омнибиотик панда. Витамин Д за 1 месец ми казаха да давам.
Много добре спи навън и предпочита да е навън като цяло. В момента в който си влезем започва мрънкането, за това го изкарвам на балкона докато направя млякото например.
Мен ме изненадва как прави опити да се обръща. Слагам го на повивалника и веднага се върти и почти успява. Има ли друго толкова бързащо бебе 😂

Синът ми няколко пъти вече прави опит като един от тях беше почти успешен😃 Първият път се шокирах😂