Февруарски бебета 2026-та годинa 💙💗

Момичета, да ви споделя каква сутрин имах. Колебая си между това да зарева с глас или да заспя, но нямам сили нито за едното, нито за другото. А в спалнята е погром.
Вчера ваксинираха малката с третите дози и се предполага, че е малко по-изнервена. Отделно аз се напрегнах доста, защото последните дни тя отново започна да се свива на дясно, а защото съм тъпачка отказах държавната рехабилитация, защото реших, че проблемът е решен (така изглеждаше), а рехабилитаторката е страшно груба, та Дари плаче ужасно. Е, сега хак да ми е, защото тя пак започна да се криви и сега ще търся вариант за нова рехабилитация.
Но това е кардинално. Иначе днес се събуди в 4 и вече се беше наспала, отви се, започна да се смее. Аз й говоря - айде, време е за сън, тя - хихихи. Хихи, обаче след има, няма две минути осъзна, че няма да се смея с нея и зарева. Гушнах я, тя си реве, реших да я взима в леглото, за да гледа възглавниците - тя зарева още по-силно и като се почна... Не рев, не, дране. Не мога да ви опиша как се дере. Гърлено, като на метал концерт. Някъде имаше проучвания за силата на бебешкия плач, е Дари подобри тази сила и не преувеличавам. Давам биба, давам вода, друсам, шъшкам, говоря, галя по главата, обикалям стаята, пуснах телевизора на мача, за да го гледа - не, не и не. Тя дори не си отваря очите, за да види. Думи не ми стигат да ви кажа как крещи. Не знам даже дали така е ревала от раждането. И няма, и няма. Започнах страшно да се напрягам, но си повтарям - тя не иска нарочно да плаче, не се чувства добре и затова плаче, не е от инат, не е от лошотия. Сложих я на леглото, махнах памперса, съблякох я гола - и това не помогна. Същевременно съм оставила вратата отворена и котката влетява със спринт и започва да ми се мотае в краката. Давам на Дари вода, тя пие и между глътките реве. Тъкмо леко намали децибела и решавам да проверя дали не се е намокрила от водата... И айде пак. Давам й играчка с едната ръка, държа шишета с другата, със задник бутам леглото, за да се клати. За да е кошмарът пълен, някакъв коментатор крещи по телевизора "Мпапееееее". В следващия миг водата свършва, бебето започва да крещи още по-силно, дори не знаех, че може. Оставям всичко, за да взема шишета с водата от кухнята, Дари реве все едно й вадя черния дроб и жлъчката без упойка. В сумрака сипвам вода в шишето и пак бутам в устата и пак - лявата с шишето, с дясната с играчката, с дупето бутам, шъшкам... И в целия мрак, само на светлината на телевизора, след близо час адски рев, усещам как нещо меко ме пипа по крака под коляното. Поглеждам надолу - нещо черно се подава от решетката на леглото и се опитва да ме стигне. Изкарах си ангелите на тази и всички други вселени. Скачам и естествено изпускам малкото шише - Дари ревва с пълен глас, голямото шише - отворено!!! пада на леглото и се разлива, онзи от телевизора отново крещи "Мпапееее".  Причината за черешката на тортата на тази прекрасна нощ беше котката, която не ясно по какъв начин се навряла под леглото, под решетката и се опитва да ме докопа, за да си играе. В крайна сметка точно час и половина след началото на този екшън Дари заспа, (но хълца нещастно и в момента), завих я, приготвих млякото, за да е готово като се събуди. Половината легло е мокро, много е възможно и тя да спи върху някакво мокро парче, но за нищо на света няма да я местя.
Иначе имаме поводи за радост - вчера за първи път застана на колена, ортопедката я прегледа и каза да започнем леко да я учим да сяда, смее се много, но... не знам, момичета. Уморявам се, просто много се уморявам.

Само ти можеш да опишеш толкова кошмарна нощ по толкова забавен начин. Нищо чудно, че Дари обича да се смее толкова 😂 Много тъпо, че не сте случили на рехабилитаторка…

При нас е многл тежко положението, не с такъв интензитет но пък мъчението е почти константно. През нощта е кошмар- заспива към 21:30 и се буди на всеки час за малко, засуква гърдата и заспива, но аз трябва да се будя, защото ако не уцели правилно умирам от болка, а тя ту си цока, ту не. После към 4-5 през нощта минава в един лек сън и за мен мигване няма- то е въртене, ридаене, нощни терори и вече разкъсаният ми сън съвсем отива по дяволите. Като зомби съм, оцелявам просто и съм много изнервена, и за жалост няма кой данми помогне. Разбира се, малката също не спи особено добре и през деня е един киселяк, който мрънка нон стоп. Та повечето време я нося на ръце, без гръб останах. На разходки не можем да излезем, защото почва и в количката да мрънка и после пк рев ако не в взема на ръце.
Ако някой има препоръка за хубава раница или слинг да сподели!

Иначе много ме изплаши тази седмица, защото започна да издава някакви много звучни въздишки като магаре, все едно не може да диша… а тя просто си опознава гласа.

Мишето, напълно те разбирам. С липсата на сън е кошмарно. Ходиш като премазан. Твоето звучи още по-зле. Не са ли големи за раница? Нямам идея до колко килограма  се носят. Вчера бяхме на консултация, госпожицата е 8 килограма точно.
Тези, които не кърмят, по колко пъти на ден храните бебчетата?

Моето е късно януарче, затова пиша и тук.
Яде 5 пъти за 24 часа по 170мл мляко. Давам през четири часа, а нощем му се събира и по-дълга пауза.
Но, със захранването продължаваме да не бележим прогрес.
Носим го в кенгуру вместо в раница и много обича да наблюдава света от там.

Значи не сме сами. Нашият от 3 дена се буди в 12:30, 3, 5:30. Върти се, играе си и като не може да заспи почва да реве. Даже и хапването в 3 не го успокоява. А само допреди 3 дена спеше от 21:30 до 3-4, ядеше и спеше до 6. Регресия ли е, времето ли е, ама и през деня е така. Уж спи, пък краката шават във въздуха

Момичета, как сте? Отшумяха ли регресиите?
Смятате ли да правите нещо по-специално за 6 месеца на бебоците? Аз мисля да купя малка торта, надписана, за да отбележим големия повод.
Новото при нас е, че от няколко дни бебо спи в голяма кошарка, next to me-то го ползваме само през деня. Голямо ширене е сега обаче и не знам как все заспива наврян в някой край на леглото. Също изкарахме лятната преставка за количката, честно казано още сякаш не се заглежда по неща навън. Пробвахме един път да гледа напред, но бързо го обърнахме обратно, че нещо се разкриви.

Maria Ch, моят термин беше 13 Февруари! Цели 9 месеца това си беше датата без мърдане, макар че знаех, че почти сигурно няма да дочакам термин.

Със сигурност тортичка ще има + домашна “фотосесия” (която правя всеки месец - сега, да не си представяте нещо специално, просто някоя сладка дрешка, табелка с месеца, и винаги ма едно и също място с една плюшена играчка, която служи за размер.)

Иначе… при нас сякаш има лек напредък, поне сутрин спи дълбоко. Но регресията си продължава. Кисела е и през деня, не знам какво е това чудо и защо е толкова ревлива, то е едно мрънкане постоянно имам чувството И не знам как да и помогна и какво да направя, вече какво ли не опитах.

Ние сме с летния кош, вдигнат и по посока на движението, иначе отказва разходки.

Много изморена се чувствам… вие как процедирате със “screen time”. Върви ли телевизор, криете ли ги от него? Също вашите бебоци колко време се застояват сами без да търсят внимание или преди да трябва да ги вземете или смените активност?

От една седмица е ад. Реве като заспива, буди посред нощ, пак реве, яде около 3/4 и после не може да заспи по час. Събужда се към 5:30. През деня реве преди заспиване и кърти по час. Пробвах да го събудя, не става, киселее. Спи спокойно само в количката. Надявам се това да отмине. Регресия ли е, аз ли бъркам. Все е свил крачоците, върти се, гризе си ръцете с неистова ярост.

Как сте февруарски момичета? Какво правят нашите бебоци в тази лятна жега.
При нас от два дни нещата са се подобрили (сигурно е просто затишие пред буря) и в момента имам едно добро и усмихнато бебе, което си плаче от време на време. Онзи ден й намазах зъбките с едно кремче, което ни препоръча педиатърката. Не знам от него ли, от отминалия ефект на ваксините ли, но нещата леко се успокоиха. Много "За" ваксините съм, но определено детето не се чувства добре след тях. Ако кремчето е ключът към спокойното бебе, ще си го мажа като стой та гледай.
Не съм вярвала, но започна да ми липсва времето, когато беше съвсем малко бебе. От друга страна сега общуваме по един съвсем различен по-човешки начин. Гледам я как излиза от черупката и става малко човече и се чудя какво ли ще излезе от нея. Дано да е една добра, състрадателна и много щастлива жена.
За момента започна да ме манипулира. Вчера се скрих (вие криете ли се?), за да хапна, защото това 250-килограмово тяло трябва да се поддържа, все пак ще кандидатствам за plus size модел, и тя се беше заиграла тихичко. В момента, в който се показах и като се разрева, ама як рев. Викам си - да не съм забравила някоя зелена маска и червени лещи да си махна, че така ужасено плаче. Приближавам се с надеждата да не я травмирам за цял живот с външния си вид, а то какво било.... тя искала да я вдигна от постелката за игра и да я гушна. В момента, в който се озова в ръцете ми започна да се смее с глас. Мисля си - леле, маймунче, ще ми разкажеш играта.
Мисля, че хванах цаката на захранването - без карфиол и броколи, завита с еднократната постелка за повивалника, давай малко шише и след това зеленчуците/кашата. Онзи ден купувам някакво пюре "Нежни зеленцуци", поглеждам то какви били - морков и магданоз. Мисля си, той, магданозът зеленцук ли се води, що ли. Но Дари го харесва, така че се примирявам със странните заглавия на бурканчетата. Купих столче за хранене и го сглобявах сигурно два часа. Хуманитарната ми женска душа не е създадена, за да ръчка седалката върху колелцата. Какви са вашите столчета?
Тези дни водих бебка на ортопед. Казаха ми, че може вече да я слагам да седи, но педиатърката не е съгласна и рече - само по 5 минути, заобиколена от възглавници. Някой има ли зелена светлина да седи? Ще се пробваме. Дари още се криви в дясно, та ще видя зор.
С телевизора много трудно се оправям. Гледа го, аз го загасвам, когато я видя. Много ще ми липсва, ако не бръмчи, но ще видим как ще се развие ситуацията. Може пък като проходи да иска да изследва света, а не да гледа "Ергенът".

Не съм писала отдавна, но май малко почва едно връщане към нормалното.
Да не казвам голяма дума, но май успяхме да овладеем едно дерматитно обостряне с комбинация споделена от съфорумка.
Август е фрашкано с прегледи, добре че още е добро в столчето за кола.
Иначе вече захраних с морков, тиква, кисело мляко и сладък картоф.  Запасих се за следващите седмици - от понеделник ще вкарам яйце, след това пащърнак и тиквичка, фъстъци, ориз и елда, пшеница. Имам си програмата на файл и си следя, за да купувам предварително.
Столчето му е Пег Прима Паппа. Много харесвам всичко с колелца, но има едни луфтове от където днес чистих морков и хич не беше приятно. Но 140 евро вече сме ги броили, продължаваме напред. Понеже почнаха летните бури много любимо нещо е да сложим столчето пред прозорците и да гледа.

Аз си направих изследвания, очаквано са зле, но поне знам какво да правя и вече съм точно 2.43 кг надолу за седмица. Белегът е все така зле, но силиконовите лепенки от тему страшно ми помагат.

Иначе моето пак късметлия. Точно за това лято Адерма са пуснаха слънцезащита към Екзомега серията.

Момичета, какво да ви кажа.. точно приспах малкия, обаче ми в едно притеснено. Цял ден има водниста хрема, киха и се закашля…. От зъбите ли, от тежи жеги ли, климатика не го държа пуснат в стаята където е малкия, днес даже го спрях.. оф, плаче ми се… иначе давам коризалия дозички, капя физ.разтвор и почиствам нослето.
Никога не съм мерила температура, но той си е по-топъл на моменти, на моменти се изпотява. Как мерите на вашите бебоци? Даже не помня с каката какво правих като беше толкова малка.. и реших, че не е много зле и не звъннах на педиатърката, а петък като стане така съвсем ми става зле.. сега вечерта ме хванаха страховете.

Започнах да предлагам пюре този понеделник на 5++ месеца-  тиква два дни, плю, после два дни тиквичка - плю и нея. Нищо не захраних и днес оставих да си почине от тези физиономии и гадене и плюене на храна… не знаех, че ще е така трудно. Какви 20 грама, че да добавям на следващото от новия, че и от стария зеленчук, то ние и 2 грама не вкарахме в стомаха. Но както и да е, чата каза да не насилвам нещата. Но да не изпусна някой важен прозорец си мисля.

Режимът ни е - събужда ме в 7 и нещо, спи три пъти на ден по 1/2 до 2 часа и лягаме в 8:30 някъде. През нощта ме буди различно всеки път, но кърмя легнала и не се разсънвам много, но и всяка вечер е различна. Снощи беше неспокоен. Няма избил зъб, но май са подути малко венците.

Очаквам понеделник да видим какви ще са показателите за морската вода тук. Ние не ходим в града никога, но като чувам колко е мръсна водата и не знам дали да го водя на плаж тази година изобщо дори извън града.

Лека и спокойна вечер да имаме всички пожелавам!

За температурата - хващам го легнал, слагам термометъра подмишница и притискам ръката.

Мен ме е страх за събирането на урина. Вероятно ще е с Пайнмед памперсите, но има само една свястна лаборатория, която е пълна всеки ден. За предимство за бременни и деца не може да става дума, когато ходих последно имаше два зверски скандала. Свикнала съм на динамиката, но ме е страх дали с бебето ще се вместим в час от вземането.

Иначе се опитва да седи, набира се и напъва, вече и плаче, когато е сложено изцяло по гръб извън дремките. Утре ще давам яйце, стискайте палци.