Тръгване по-рано на детска градина

Малкият ми син е със сменен набор. Роден е началото на януари.
Това за мен беше най-доброто решение. Детето се чувства в пъти по-добре сега, отколкото в яслата. За негативи не се сещам за момента. Позитивите са много - имат учебни занимания, работят всеки ден по книжки, имат различни активности за всеки празник, плюс допълнителни платени дейности като танци, приложни изкуства и т.н. Всичко това допринесе за неговото развитие много бързо. Научи се да рисува доста прилично, знае и си пее много песнички, изговаря думите по-ясно и започна да съставя по-сложни изречения.
Преценете вашето дете как би се чувствало, защото в групата може да има деца дори с година по-големи от него. Аз нямах никакви притеснения от тази гледна точка, защото си имаме голям батко и малкия е свикнал да играе с големи деца.
За подигравки и дума не може да става, децата нямат представа кой кога е роден.
Относно адаптацията е много индивидуално,  бих препоръчала да може да се храни и облича само, не че няма да му помагат, но то ще се чувства по-уверено.

И двете ми деца тръгнаха на 2.9. Едното е декември, другото януари. Едното - на градина, другото - на ясла. В края на краищата, си е до дете. Моите са много различни.

За тръгване на градина не виждам да има негативи. Евентуално за първи клас може да се ревизира решението и да се прецени дали да започне с предния набор, или да изчака своя.

Днес имам дежавю с тази тема, та затова ще пусна коментара си от другото място, където се зададе подобен въпрос:

Първо с уговорката, че не живеем в България, ще споделя как е при нас. Когато синът ни почна да ходи на градина беше най-малкият - на 2 години. В нашата детска градина групите са смесени - децата са от 2 до 6 години. Направи невероятно бързо развитие сред по-големите деца. В същото време те му помагат, пазят го, обясняват му. Сега вече е на почти 4, от големите е и виждам колко е отговорен към по-малки дечица. В градината са му разрешили да ходи да приспива най-малките в спалното помещение, той е много горд и приема много присърце задачата. Приспива 3 малки дечица (пак на около 2 и нещо), държал им ръцете, гушкал ги и т.н. Вече сервира с по-големите закуската и обяда, пази малките деца да не се ударят. В същото време по-големите го научиха на доста букви, цифри и т.н. Поне при нас е изцяло положително всичко.

Това не е приложимо в България, там групите са по възраст/ набор.

Иначе моята дъщеря тръгна на 2 и 9м в България и много плачеше. Адаптацията отне месеци.
До дете си е, ако е по чувствително, не бих бързала да го "хвърля в дълбокото".

За градините в чужбина мисля да отворя отделна тема.

Аз пуснах моето дете на 2 годинки направо на детска градина. Ясла не сме ползвали.
Единственото условие беше да я види директорката. Първо отидох аз направо при директорката и обясних, че детето говори, не ползва памперс и се храни само. Но тя пожела да го види. Отидох с детето на второ посещение. Поговори си с него, увери се, че говори добре и веднага се съгласи за ползваме едно място. Не съжалявам изобщо за решението ми. Детето си беше готово за детската, в яслата щеше да върне назад в развитието.
Ако вашето дете може да говори, да казва за тоалетна, да се храни само е за градина.
Ако не може, задръжте го.
След време в нашата глупа постъпи дете на известни хора, които бяха убедени , че им се е родило генийче.
Ами генийчето акаше на пода по средата на стаята и не можеше да говори. Естествено, че доста му се подиграваха другите деца, а госпожите нямаше как да кажат каквото и да е.

Няма изисквания за умения на детето тук. Приемът в София е чрез системата и стоят само едни инициали. Какво може и не може детето няма значение и не се филтрират по такъв показател. Дъщеря ми е първа група и няколко деца от нейния набор - при това родени в началото на годината, което ги прави почти или вече навършили 4 години - се държат съвсем неадекватно и не говорят разбираемо. За памперси не ги знам ползват ли още, но като развитие са много назад.

Аз лично нямам деца, но съм сравнително млада и съм тръгнала една година по-рано на детска градина, предучилищна, а след това и училище. В ретроспекция не бих го препоръчала - когато стигнах до училищна фаза, помня, че ми стана трудно - не толкова с материала, а с факта, че при толкова ранна възраст се получава разминаване в емоционалната зрялост между децата. Казвам това, с разбирането, че евентуално това избързване ще "избута" и другите неща(като училище) по-рано. По думи на майка ми и положението в детската градина е било подобно, винаги съм била по-емоционална в сравнение с другите деца, изпитала съм трудна адаптация и тн. Тези неща при мен се наваксаха чак в 3-4ти клас.

По-ясен отговор от този даден по горе, демек "зависи от детето" вероятно няма да получите. Разбира се, че има риск от нещата, за които се притеснявате.

Баба ми е детски учител и ме посъветва да не сменяме набора на нашето дете, защото като започнат училище разликата във възрастта се усеща много.

Ако я пуснете сега на градина, бих ви посъветвала по-нататък да я задържите да повтори последната година в градината, за да тръгне на училище с нейният набор.

Може да повтори и първата година и ще си влезе в набора.

Моите деца са февруари, не тръгнаха веднага на ясла на 2 г, крилото с яслата беше в голям ремонт.
Чак септември на 2г и7 месеца постъпиха в ясла - бяха без памперс, не говореха.
Бързо свикнаха с персонала и обстановката, защото са си дружинка, но имаше деца много дълго плачеха.

Вече директорите имат право да назначават педагог в яслена група. При нас се падна симпатично момиче, току що завършило.
Много добре се занимаваше с децата, доколкото това може да стане в яслата.
Педагога ги занимаваше с игри, рисунки - прибираха се с лист очертани ръчички и топнати боички, картички - под формата на сладолед, саксия..

Не всички деца бяха без памперс и биберон. Персонала от сестри и лели ги научават, че масата не е за катерене, играчките не са за хвърляне, научават да се хранят сами постепенно, обикновено в яслата манджите са върху дрехите, целта е детето само да свикне

В периода започваха деца от следващия набор навършили две години, които сравнено с децата родени година преди това са си направо бебета.

В първа група през септември моите и още 6 деца вече бяха 3г и 7 - 8 месеца. Някои родители с деца от следващия набор с деца родени в началото на годината предпочетоха да не остават в яслата, а направо в група.
Имаме 4-5 деца с до година и половина по-малки в момента, не са обект на присмех от по-големите, всички са свикнали едни с други от яслата.
За по-малките деца моите ми казват - тя е малка.
Или по едричко физически дете - голямата
Всички деца участват в учебните занимания, колкото може всяко. Малките са си малки и говорене като активно участие в игри с другите, няма как да стане, щурат се нещо там, родителите им ги взимат доста по-рано и по причина, че не могат да се социализират още.

В момента първа група е общо 26 деца, около 20 редовно ходещи, моето мнение е, че нивото на говорене на първа група е зле, включително и моите.
Едно е децата да общуват у дома, по между си там, съвсем друго е цялостно отпускане на речта.
Гладка рецитация на два куплета по сигнал на учителите без да се смущават и объркват, могат не повече от 3 деца.
Затова и много ми допада подхода на едната госпожа да вкарва децата в обща творческо - учебна дейност, ползване на ножица, разпознаване и сортиране на цветове, учене на геометрични форми чрез сглобяване на предмет с лепило върху лист...
В групите идва музикален педагог и всички си припяват и подскачат.

Другата госпожа залага на сигурно и да отчете дейност по папките с предаване на снимков материал и видео. Набляга много на ра-та-та, всяка седмица е празник и стих, така работи само с шепа деца.
Децата в първа група по мое мнение имат нужда всички да слушат текст и да бъде беседвано върху съдържание.
Да се разиграват приказки учителя четейки, а децата под формата на пантонима да се включват.

С оглед, че се угажда на група родители, мерилото да ми издават дете - слуша, спа, яде е сериозен сигнал за мен за системна работа с детето вкъщи

В момента почнаха трети месец карантина заради варицела. Децата ми са неконтактни и ги пуснах в сборна група с по-големи. Вписват се чудесно, правиха картички за В. Левски, последно пееха песен за баба Марта, изработваха мартеници.
Намериха още приятели сред големите.
По-малките деца от редовата група, които  подлежат на карантина родителите им ги достраша да ги пускат в сборна и са си вкъщи, няма и изгледи при възникналата ситуация да тръгнат скоро на градина.

Мислиш ли, че деца на 2-3 години знаят кой набор са?! Освен това, на 3-годишна възраст все още не са усвоили умението да се подиграват. Половината със сигурност не могат още да говорят като хората.

Според мен болестите са най-големият проблем.

Болестите не са проблем. Децата изграждат имунитет, не е страшно да има сопол. Ако не се разболява на 2-3 г., то ще се раболява на 4.

За мен не са проблем. Моят син е тръгнал на 6 месеца на ясла, така че съм наясно с тези неща. Коментирах притеснението на авторката. Ако има нещо, за което да се притеснява, това са боледуванията. Иначе няма кой на кого да се подиграва.