🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-41

Ели, не е сигурно още, само предполагам.
Чакайте да ви разкажа още нещо.
Може би преди два дена, Бирсен писа в X,че любима двойка, която в миналото е играла в сериал, ще се събере съвсем скоро за филм и питаше за предположения.
Сигурно няма да се учудите, като ви кажа, че почти всики трети пост, а те бяха много, беше за двойката Чаатай- Серенай.

Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не се развълнувах и не си го пожелах!
Но на другия ден, новината ми попари мечтите.
Както и да е, става дума за тази двойка

които са участвали във "Великолепния век" .
Аз не съм го гледала, но сега, 15 години по- късно, ще играят заедно във филм.
И сега, следващата новина, която ме накара още повече да съжалявам, че не става дума за нашите любимци, е, че филма ще се снима на остров Гьокчеада.
Дори намерих съобщение за това, в една Фейсбук страница на острова.

ЩЕ СЕ СНИМА ЛИ ФИЛМ В ГЬОКЧЕАДА?
ФИЛМЪТ ВРЪЩА ЛИ НЯКОИ ДЕБАТИ ЗАЕДНО С ТОВА?
ПАК ЛИ ЩЕ ИМА СПОР ЗА ИМЕТО ИМРОЗ И ГЬОКЧЕАДА?
КАКВИ СА ПОДРОБНОСТИТЕ ЗА СЦЕНАРИЯ НА ТОЗИ ФИЛМ?

Както обяви продуцентската компания Sky Film Global, Халит Ергенч и Мерем Узерли, които преди са участвали в сериала "Великолепния век", се събират след 15 години за филма "Пролет в Имроз".
Казват, че публичното изслушване на филма ще доведе до някои дебати...
Известно е, че има разлики в мненията относно употребата на името „Imroz“, появило се някъде в специалното издание на Gökçeada...
ДВА РАЗЛИЧНИ ЖИВОТА, ПРЕСИЧАЩИ СЕ НА ОСТРОВА

Филмът „Пролет в Имроз“ се фокусира върху историята на два различни живота, чиито пътища се пресичат на острова, и тяхната среща във възможността за втора пролет, търсейки отговор на въпроса: „Възможна ли е любовта отново през пролетта на Имроз?“. Въпросът на коя дигитална платформа в Турция ще бъде пуснат филмът, чиито снимки се планират да започнат скоро, остава загадка.
За тези, които не знаят, Имроз е било името на острова, когато още е бил гръцки остров.
Ето го и писмото, което отговаря на поисканото разрешение да се снима там.

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
Областна управа на Чанаккале
Дирекция „Култура и туризъм“
№: E-84378581-256.99-8061194
Относно: Искане за разрешение за заснемане на филм „Пролет в Имроз“
06.03.2026 г.
До: SKY FILM АД
hanifi@sky-films.com
Относно: Заявлението на SKY Film АД от 04.03.2026 г.
В заявлението на SKY Film АД от 04.03.2026 г. е поискано разрешение за заснемане на филма „Пролет в Имроз“ в област Гьокчеада и нейните села в периода 25.03.2026 – 30.06.2026 г.
За осъществяване на посочените снимки Ви изпращаме приложено одобрението на областния управител, издадено на 05.03.2026 г. с номер 8053394.
Съгласно Наредбата за разрешения за филмови снимки и съвместни продукции, ако местата, за които се изисква специално разрешение, попадат под юрисдикцията на дадена институция или организация, фирмата/лицето, получило разрешение от нашата дирекция, е задължено да получи отделно разрешение от съответната институция или организация.
За снимки, които ще се извършват в частни или обществени пространства, трябва предварително да се получи разрешение и от компетентните органи или съответните лица.
В случай на въздушни снимки (с безпилотен летателен апарат – дрон), съгласно правилата на областната управа на Чанаккале относно използването на граждански безпилотни летателни апарати (UAV/дрон) в рамките на любителската авиационна дейност, трябва да се получи разрешение за полет от Главна дирекция „Гражданска авиация“, като копие от него се представя на най-близкото звено на силите за сигурност (жандармерия/полиция) най-малко 24 часа предварително, заедно със съответните документи, преди започване на снимките.
Освен това, съгласно писмо №2019/1 от 05.02.2019 г. на Дирекцията на полицията на областта, при полети с дрон в близост до летището трябва предварително да се осигури координация с служителите на летище Чанаккале, за да не се създава риск за въздушния трафик и безопасността на полетите. Също така трябва да се информира телефонът за сигнали на органите на реда (155-156) относно всички планирани полети.
Моля за Вашето сведение и предприемане на необходимите действия.
Хюсеин ШЕВИК
Заместник-директор на Дирекция „Култура и туризъм“

Ех, ако бяха Чачо и Серка и да снимат филм в Гьокчеада!
Предполагам, че всички щяхте да ми дойдете на гости.

Мисля, че компанията е на лозето.
Инстаграм стори на Айсун от снощи, показва добре познатия ни вече залез

И от днес




Дано и Аслъ и Чачо да споделят нещо, макар и по- късно.

Все още не, Хриси. В следващия епизод ще стане ясно дали е разбрал.
Да, нека изчакаме и другите да гледат и ще коментираме. Има какво.
Аз, сега ще напиша нещо, за което ме провокира Инстаграм стори на Ethem Özışık.

Защото това разкрива интересен аспект от писането на Ethem Özışık. На пръв поглед сцената може да изглежда просто мелодраматична, но при по-внимателно вглеждане се вижда дълбок символичен слой. От всимко, което съм чела за него, съм останала с впечатлението, че повтарящата се тема в сериалите му е любовта като съдба и източник на страдание. Героите му  са пленници на съдбата си и независимо от личните усилия, любовта носи болка и морални дилеми, а идеалите и желанията им, често са в конфликт с реалността.
В тази светлина книгата „Tanpınar'a Huzur Yok“ работи като визуално потвърждение на тази идея: Ешреф е човек, който търси мир и любов, но съдбата му е да страда...
Напоследк все по-често Özışık е критикуван за „елементарни“ диалози и предсказуем сюжет. Но в сцената с книгата се вижда, че писането му има и друга дълбочина.
И, ако на повърхността има директни и емоционално въздействащи диалози за масовата аудитория, то има и един символичен слой- литературни препратки (към Huzur на Ahmet Hamdi Tanpınar), визуални намеци и философски реплики, най- често казани от Фарук.
Това позволява на внимателния зрител да открие скрит смисъл, без да пречи на основното зрелищно преживяване.
Тук, в комбинация с репликата на Фарук:
„И литературата, и любовта съществуват, за да ни накарат да страдаме“, сцената става почти като философска рамка.
Книгата подсказва, че няма истински покой
репликата казва, че любовта и литературата причиняват страдание, а името на героя- Ешреф („най-благороден“) подсказва, че той е човек, който се стреми към високи идеали.
Така се оформя цялостната идея-  героят е поставен между идеалите си и реалността, между любовта, съдбата и невъзможния вътрешен мир.
Според мен Özışık не пише просто „елементарно“. Той пише телевизионно интелигентно- прави историята достъпна и емоционална за широката публика, но
добавя и скрити препратки и символи, които внимателният зрител може да разчете. Например като използва детайли като книгата в ръцете на Фарук, за да подсили философската и тематичната дълбочина.
Сцената с книгата и репликата на Фарук е пример за това как един „прост“ диалог и реквизит могат да работят заедно, за да предадат сложна идея за любов, съдба и страдание.
Малко информация за книгата:
Това е съвременен турски роман, публикуван през 2013 г.
Заглавието буквално означава „Няма спокойствие за Танпънар“.
То е препратка към известния роман Huzur („Спокойствие“) на класическия турски автор Ahmet Hamdi Tanpınar.
Историята е сатирична криминална и философска история, в която се преплитат:
престъпление и разследване, абсурден хумор, културни и литературни препратки.
Стилът на Ментеш е много динамичен и ироничен, с кратки, остроумни изречения и много препратки към попкултурата и турската литература.
Романът е написан като игра с турската литературна традиция – той буквално „разговаря“ с творчеството на Ахмет Хамди Танпънар и модерната култура.
Историята започва с необикновено престъпление, което въвлича различни странни и колоритни герои. Сюжетът се развива като криминално разследване, но постепенно се превръща в сатиричен поглед към обществото, културата и съвременния живот.
Главните герои попадат в поредица от странни ситуации, философски разговори
неочаквани обрати.
Стилът е много динамичен, с кратки глави и много хумор.
Заглавието е пряка препратка към романа Huzur на Ahmet Hamdi Tanpınar.
Авторът използва името на Танпънар символично, за да покаже сблъсъка между класическата култура и модерния хаотичен свят.
Книгата комбинира няколко жанра- криминален роман, сатира, философска проза.
Много читатели я сравняват с филм със бърз монтаж, защото сцените се сменят много динамично.
Интересно: стилът на Murat Menteş е известен с това, че почти всяко изречение звучи като афоризъм или цитат.

Не е ли точното произведение в ръцете на Фарук?
Когато сериалът показва книга със заглавие „няма спокойствие“, това може да означава само едно- че  героят търси мир, но не може да го намери. Животът му е разкъсан между чувства, дълг и съдба.
Аз поне така го разбирам- героят търси спокойствие или спасение, но историята му няма да му позволи да го намери.
Не знам за вас, но на мен стила на Ethem Özışık ми допада.

Добро утро!
Сблъсъкът Кадир- Кенан беше очакван за мен. Още от момента, когато в имението на Ешреф, Кадир не му отреди стол на масата.
Нямаше как Кенан да остане в ролята на  послушен домашен любимец, нищо, че Кадир го заведе на ветеринар, когато беше ранен.
За Кадир да нарича някого брат и после да му забие нож в гърба е нормално състояние- видяхме как постъпи и с Ешреф.
Интересното е, че в една серия чухме два пъти почти една и съща реплика е от Кенан, и от Ешреф, а именно, че Кадир лесно продава(предава) хората около себе си.
Кой ли ще е следващият?
Кадир е противоречива личност. Доста често моралните му граници не са ясни и стабилни, те се местят според ситуацията, болката му и нуждата му да оцелее.
Видяхме как реагира на това, че Кенан е поставил взривни устройства под колите на Сираците.
Може би най-точното определение за Кадир е, че той не е напълно изгубен човек, но все още не е намерил границата, която да не прекрачва.
За Чийgем ще пиша отделно.
И още нещо, което ми попадна:
Разкрито е защо известният хотел, който е служил като място за снимки в продължение на два сезона, е бил продаден от Ешсреф в последния епизод на сериала „Ешреф Рюя “.
Според слуховете, собственикът на хотела е предал следното съобщение на продуцентския отдел: „Клиентите са недоволни от процеса на снимките.“ Поради това сцените, развиващи се в хотела, не са били включени в сценариите за последните епизоди.
Последният епизод разкрива, че хотелът е бил окончателно продаден и изключен от сюжета на сериала.


Да ви призная, много ми е мъчно за хотела, по- скоро за нещата, които преживях там.
Точно като на Ешреф.


Желая ви прекрасен ден!

Хриси, и аз се чудя кое по- напред да коментирам!  
Темата за Нисан и Ешреф- по нея мога да пиша много.
Има хора, които се обичат отвъд границите, въпреки всички препятствия, които им се изпречват на пътя. Нисан и Ешреф в моето съзнание са от тях. До този епизод...
 Мисля, че хората приемаха спокойния тон на Нисан по-лесно, отколкото ругатните и преувеличеното повишаване на тон. Независимо от грешките и на двамата, винаги съм чувствала, че тази любов носи отпечатъка на жертвоготовността, но най-вече на съдбата. Защото всичко започва от съдбата (тя е Рюя) и пред лицето на съдбата никой не може да устои! В любовта, когато партньорите правят грешки, близките хора винаги неволно се намесват, защото те, бидейки неутрални, могат да бъдат обективни, наблюдавайки грешките на влюбените, но могат да бъдат и егоистични, опитвайки се да предотвратят връзка от самото начало, защото не харесват другия партньор. И Гюрдал, и Джерен бяха против тази любов, още от самото начало. Гюрдал, добър приятел на Ешреф, Джерен, приятелката на Нисан... Те видяха в тази връзка това, което Ешреф и Нисан не успяха да видят, защото бяха влюбени един в друг! Любовта слага онзи воал пред хората, който само емоционален шок или предателство може да премахне!
Аз, обаче  искам Нисан да приеме факта, че без Ешреф никога нямаше да познае успеха. Той е първият, който я издигна на музикалната сцена, но тя никога не осъзна тази истина. Бих се осмелила да кажа, че това е и една от причините Нисан да бъде обвинена  от мен- липсата на благодарност към някой, който и е подавал ръка за помощ...
По-скоро мисля, че Етем  сгреши, когато е сложи репликата в устата на Нисан, че „силната жена може да направи всичко сама“!
Видяхме в началото на сериала колко много Нисан се бори за работа и колко отчаяна беше при всеки отказ. Тя беше  непозната  на музикалната сцена, докато не среща Ешреф. Невъзможно е да не осъзнава това. С изказването си по телевизията относно силната жена, Етем представи еволюцията на образа на Нисан по неподходящ начин. Това определение за силната жена, видяна през очите на Нисан, също не е представително за мен, защото никой не може да каже това, ако е получил помощ отвън!
Ако е достигнала върха на кариерата си чрез собствени сили (например конкурс), тя би могла да твърди това. Мисля, че тук сценаристите всъщност  искаха да предат послание на жените в Турция, малтретирани от мъжете, но в този случай никога не трябваше да ни покозват, че Ешреф помогна на Нисан да бъде открита в музикалната си кариера. Неслучайно се появи новият женски образ, експлоатиран от братята си, които искат да я принудят да се омъжи за 60-годишен, отблъскващ мъж. В крайна сметка тя имаше сили да се изправи срещу тях, като избяга от дома, но получи шанс да оцелее от Нисан, която я взе под крилото си. Тя може да се нарече силна само от гледна точка на напускането на дома, но останалото зависи от късмета да срещнеш Нисан. Всичко е като една  верига. Нисан беше силна жена само тогава, когато е успяла да  остане на крака след изнасилването в детството си и, когато сама е отгледала сестра си. Злоупотребата беше погребана от мозъка, който поиска защита на паметта, а жертвите, които е направила, за отглеждането на сестра и е една от причините, поради които тя може да се нарече силна жена. Всичко останало тя не дължи само на себе си и тази възхвала на силната Нисан, ми е малко по-патетична, отколкото е необходимо.
Да се върна на гнева на Нисан.  Наистина е вярно, че често обществото приема гнева на мъжете като нещо „естествено“, а когато една жена се ядоса, това веднага се тълкува като неподходящо или прекалено. Емоциите обаче не са нито мъжки, нито женски, те са човешки. Гневът, тъгата, любовта и разочарованието са част от всеки човек, особено когато става дума за силни и сложни отношения.
 Също така приемам, че в някои  връзки често има амбивалентност- възможно е едновременно да обичаш някого и да се ядосваш на него. Това е напълно нормално и реалистично. В този смисъл е логично Нисан да изпитва силни и противоречиви чувства към Ешреф.
Но честно казано, за мен тук въпросът не е толкова в това дали една жена има право да се ядосва. Разбира се, че има. Въпросът е към кого и в каква ситуация се насочва този гняв. В конкретната сцена на мен лично викането на Нисан ми дойде една идея повече. Не защото е жена, а защото гневът и се изля върху човек, който също е дълбоко наранен и който в този момент се опитва да се справи със собствената си болка.
Затова според мен проблемът не е в това, че Нисан показва гняв, а в това, че понякога този гняв изглежда насочен към Ешреф по начин, който не е съвсем справедлив спрямо него. Но, приемам това като част от реализма на персонажа и. Тя не е идеализирана героиня. Тя е човек, който реагира емоционално, понякога прекалява и понякога греши.
И, поне за мен, точно това прави историята им толкова силна, защото и двамата са хора с рани, гордост и силни чувства, които понякога ги карат да нараняват точно човека, когото обичат най-много.
Имам още неща, които да кажа, но в следващ пост, за да не става много дълго.