Съчетаване на работа с инвитро лечение

  • 543
  • 8
Бих искала да споделя моя опит със съчетаване на работа с инвитро.

Една инвитро процедура най-общо казано включва:
- Преглед на втори/трети ден на цикъл и след това прегледи през 1 до 3 дни до пункция, вкл. взимане на кръв и чакане в зависимост от клиниката отнема 1-3 часа
- Пункция - води се болничен престой за 1 ден. След това по желание на пациента изписват до 14 дни болничен за вкъщи.
-Трансфер - отнема пак 1 ден.

След изчетени многобройни мнения по интернет реших да взимам отпуск за няколко дена около пункцията и трансфера, защото не исках да ме разбират и да ме коментират на работа. За дните с прегледи се обаждах, че ще закъснея малко.

Още повече - работя от вкъщи. Звучи перфектно, обаче на практика ми създаде голям стрес.

От стреса около процедурите и от хормоналните хапчета съм разсеяна и с намалена концентрация. Работата ми е свързана с внимание към детайла. Налага ми се да оставам след работа да си доработвам. Работната среда е като цяло приятна, разбрани колеги, но както се казва "динамична работна среда" и един млад колега използва, че съм разсеяна и притеснена, за да създава напрежение и да ми диша във врата. Сигурно щеше да е различно, ако се чувствах сигурна в работата си и имах доверие да споделя с ръководството, че правя инвитро опити.

Мненията на доста жени по интернет е, че са нямали проблем да съчетават работа с инвитро. Исках да споделя и моя опит. При последната процедура реших да не си причинявам всичкия този стрес и взех болничен за 2 седмици след пункция. Говорих и с личния лекар да ми отпуска болнични по-често. За съжаление направих спонтанен аборт.
Виж целия пост
# 1
Не мога да коментирам от личен опит, но две колежки минаха по един цикъл, докато работех с тях. Но нашата работа е такава, че работим на график и могат да си нагласят свободни дни. Но пак си е стрес де, тъй като може да почиваш не повече от два дни, в изключителни случаи -3.
Виж целия пост
# 2
Понякога отнема години, затова е трудно напълно да се стопира ежедневието, докато бъде постигнат успех.
Виж целия пост
# 3
Аз също много трудно напаснвах нещата при първите две стимулации и пътуването.. Беше голям стрес за мен.

При третата си взимах отпуск, но беше кофти, защото понякога беше през ден, после последователно..

Май ще си взимам болнични вече за по-дълго време, за да не се чудя какво да правя и да обяснявам на работа. Също не съм споделила през какво минаваме и не желая да споделям.
Виж целия пост
# 4
Въобще не ми се е налагало да взимам дълги болнични. Единствено при пункция ми е отивал цял ден, най-вече заради упойката. При малко фоликули съм правила и пункция без упойка, хубавото е че тогава всичко приключва много бързо. Трансферите са ми отнемали по 5 минути. Ако е само взимане на кръв, си запазвам много ранни часове.
Та не ми се е налагало да отсъствам дълго от работа, но при мен няма проблем да съобщя във фирмата, че съм на лекар и ще започна час по-късно например или че ще трябва да изляза за час-два.

Но да споделям какво правя, твърдо не. Казвам, че съм на лекар и това им стига.
Виж целия пост
# 5
Аз разказах на няколко работодателя, че трябва да отсъствам изобщо не уважиха причината.
Стискам ти палци, за мен е много трудно.
Виж целия пост
# 6
Аз също се чудя как да постъпя. Ние работим голям колектив, все някой ще ме усети,че не съм ОК. Самата стимулация не знам как ще ми подейства. Доктора ми ме предупреди,че може да имам подуване и болки, не искам да споделям през какво преминавам  и не знам как да постъпя. Чудя се и кога е по- добрият вариант за вземане на болничен - след стимулацията и покрай пункцията или след пункцията до трансфера..
Виж целия пост
# 7
От трансфера до теста - чисто психологически при по-лабилните дами. За стимулацията не виждам смисъл от отпуска. Болничен за общо заболяване не бива, защото би следвало да спрат процедурата. Много клиники дават болничен след пункцията, защото при хипер стимулация може жената да не се чувства добре.
Виж целия пост
# 8
Аз лично веднага споделих на работодателя ми, не знаех дали ще получа разбиране или не. Но в крайна сметка реших, че не мога и този стрес да си причинявам, да мисля как да изляза за преглед. За сега получавам подкрепа от шефовете, излизам когато трябва, казали са ми, че е техен ангажимент какво ще казват на колегите, ако някой пита защо излизам често. На колектива не съм споделяла, защото не искам всеки път като ми е подут корема да се шушука дали съм забременяла, а и не искам да получавам съвети от хора, които няма представа за какво иде реч.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия