„Като две капки вода“ – сезон XIV - Тема №2 (месец март)
- Публикувана: 28 фев. 2026, 20:45 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2026, 10:10 ч.
# 915
17 март 2026, 20:45 ч.
Днес реших да изслушам няколко песни на Фъньовата банда…🤮
Виж целия пост
# 916
17 март 2026, 21:04 ч.
Симона въпреки, че не я харесвам, много лигаво същество, ми хареса.
Но с едно изключение. Илейн Пейдж пее не с усмивка на уста, а страда. Тук тя беше ухилена и изглеждаше щастлива.
Виж целия пост
Но с едно изключение. Илейн Пейдж пее не с усмивка на уста, а страда. Тук тя беше ухилена и изглеждаше щастлива.
# 917
17 март 2026, 22:10 ч.
Много благодаря за инфото относно лицензите и музиката!
Имам въпрос към съфорумката: в други държави е имало имитации на Азис, за Гърция знам със сигурност, с кого договарят негова имитация? Мюзикаутор или директно с Азис?
Виж целия пост
Имам въпрос към съфорумката: в други държави е имало имитации на Азис, за Гърция знам със сигурност, с кого договарят негова имитация? Мюзикаутор или директно с Азис?
# 918
17 март 2026, 23:09 ч.
Съболезнования
Виж целия пост
Днес реших да изслушам няколко песни на Фъньовата банда…🤮
# 919
18 март 2026, 00:15 ч.
На въпроса за песните на Азис в гръцките капки
Виж целия пост
Скрит текст:
Зависи от песента, но директно с правоносителя.
В случая на Азис (а и много други звезди като него), предполагам че за част от песните му правата се държат от Sunny Music (или друга компания, която го е продуцирала в началото на кариерата му), а за друга част от него самия. Има вариант и да е откупил правата на песните, които изпълнява в началото на кариерата си и да се представлява еднолично, но това не мога да гарантирам, само казвам че е възможно. Ако знаете името на песента на Азис, която е имитирана в Гърция, може да се поинтересувате дали е от ранния му период, когато е бил продуциран през компания или е от по-късния му период когато се продуцира сам. Ако е от самостоятелният му период, почти сигурно той казва да или не. Ако е от ранния му период разрешението или е от компанията продуцент, или от него ако е откупил авторското право.
Една от причините големите звезди в един момент да се отделят самостоятелно от компанията майка като Пайнер, Ара, Съни, Диапазон и др. подобни е именно за да изградят набор от песни, на които сами държат авторските права.
Има и хибриден вариант. Пример: Изпълнителят е и автор, но компанията Х е продуцент на видеоклипа. В този случай за самата имитация искат разрешение от автора-изпълнител, но за да пуснат песента при бутона и после при интрото преди имитацията ще им е нужно разрешение от продуцента на видеоклипа, който има правото върху разпространението на звукозаписа. Тук вече (при бутона и интрото, където се пуска оригинален звукозапис/видеоклип) има вариант да е (гръцкият аналог на) Музикаутор и Профон.
В добавка, договарянето обикновено е локално държава по държава, защото например една България ще може да предложи едни пари, а Италия, която е по-голям пазар, други. Още повече, договорът обикновено гласи: имате право да излъчите (имитация на) песента 5 пъти за 6 години или 5 песни на този автор, или 5 видеоклипа за толкова време и пр. Така че броят на излъчванията също влияе на цената. И ако са "напазарували наедро" повече повторения за да смъкнат от цената на единица песен, това също може да е обяснение защо по-трудно влизат нови песни.
Виждате че излизат какви ли не казуси и това още повече пояснява защо добавянето на нова песен може да не е толкова лесно.
Конкретен пример с песен на Азис. Гледайте в каналите на youtube песните с най-много гледания на даден изпълнител и може да извлечете информацията кой казва да и не. Обикновено в тях добре са разписани правата.
Споделям тази Сен Тропе като добър пример с разписани права https://youtu.be/BplsGX5eLLo?si=D36GIIxfIL-nufUi
В описанието под клипа пише:
За пускане на Сен Тропе на бутона и на интрото преди имитацията, разрешение дават Фен тв/Диапазон (чрез техен представител, аналог на Профон в Гърция)
℗ - право върху звукозаписа (p е от phonogram, т.е. звукозапис)
© - право върху аудиовизуалния запис, т.е. видеоклипа (c = copyright)
Мартин Биолчев и Азис имат авторство съответно на музика + аранжимент и на текст. Те дават разрешение за самата имитация. Гръцките капки работят с тях директно за да получат да. Но после ще им платят през гръцкия аналог на Музикаутор.
Разплащането става от гръцките капки към гръцките аналози на Музикаутор и Профон, които в последствие превеждат парите към Фен тв/Диапазон/Азис/Биолчев след удържане на комисионна.
В случая на Азис (а и много други звезди като него), предполагам че за част от песните му правата се държат от Sunny Music (или друга компания, която го е продуцирала в началото на кариерата му), а за друга част от него самия. Има вариант и да е откупил правата на песните, които изпълнява в началото на кариерата си и да се представлява еднолично, но това не мога да гарантирам, само казвам че е възможно. Ако знаете името на песента на Азис, която е имитирана в Гърция, може да се поинтересувате дали е от ранния му период, когато е бил продуциран през компания или е от по-късния му период когато се продуцира сам. Ако е от самостоятелният му период, почти сигурно той казва да или не. Ако е от ранния му период разрешението или е от компанията продуцент, или от него ако е откупил авторското право.
Една от причините големите звезди в един момент да се отделят самостоятелно от компанията майка като Пайнер, Ара, Съни, Диапазон и др. подобни е именно за да изградят набор от песни, на които сами държат авторските права.
Има и хибриден вариант. Пример: Изпълнителят е и автор, но компанията Х е продуцент на видеоклипа. В този случай за самата имитация искат разрешение от автора-изпълнител, но за да пуснат песента при бутона и после при интрото преди имитацията ще им е нужно разрешение от продуцента на видеоклипа, който има правото върху разпространението на звукозаписа. Тук вече (при бутона и интрото, където се пуска оригинален звукозапис/видеоклип) има вариант да е (гръцкият аналог на) Музикаутор и Профон.
В добавка, договарянето обикновено е локално държава по държава, защото например една България ще може да предложи едни пари, а Италия, която е по-голям пазар, други. Още повече, договорът обикновено гласи: имате право да излъчите (имитация на) песента 5 пъти за 6 години или 5 песни на този автор, или 5 видеоклипа за толкова време и пр. Така че броят на излъчванията също влияе на цената. И ако са "напазарували наедро" повече повторения за да смъкнат от цената на единица песен, това също може да е обяснение защо по-трудно влизат нови песни.
Виждате че излизат какви ли не казуси и това още повече пояснява защо добавянето на нова песен може да не е толкова лесно.
Конкретен пример с песен на Азис. Гледайте в каналите на youtube песните с най-много гледания на даден изпълнител и може да извлечете информацията кой казва да и не. Обикновено в тях добре са разписани правата.
Споделям тази Сен Тропе като добър пример с разписани права https://youtu.be/BplsGX5eLLo?si=D36GIIxfIL-nufUi
В описанието под клипа пише:
За пускане на Сен Тропе на бутона и на интрото преди имитацията, разрешение дават Фен тв/Диапазон (чрез техен представител, аналог на Профон в Гърция)
℗ - право върху звукозаписа (p е от phonogram, т.е. звукозапис)
© - право върху аудиовизуалния запис, т.е. видеоклипа (c = copyright)
Мартин Биолчев и Азис имат авторство съответно на музика + аранжимент и на текст. Те дават разрешение за самата имитация. Гръцките капки работят с тях директно за да получат да. Но после ще им платят през гръцкия аналог на Музикаутор.
Разплащането става от гръцките капки към гръцките аналози на Музикаутор и Профон, които в последствие превеждат парите към Фен тв/Диапазон/Азис/Биолчев след удържане на комисионна.
# 920
18 март 2026, 00:29 ч.
Благодаря ти за отделеното време! Наистина ми беше полезно. 🤝
Виж целия пост
# 921
18 март 2026, 04:14 ч.
Не са изгъзици и виждам,защо в дадени ситуации биха били сметнати за обида.Има си история ,това че,ние не сме наясно с нея или не се съгласяваме поради една или друга причина с това,не означава ,че е някаква си там изгъзица,а не естествен резултат от нещо друго.Съгласна съм обаче,че не виждам как без това може да се мине в подобно предаване като Капките.Просто хората ,да си вършат работата максимално добре и вярвам,че никой не би им направил проблем.Ама,там е работата,че има случаи,в които не го правят и крайният резултат го виждам какъв е-някаква карикатура.Едно е човек поради ред причини да не може да бъде малко или много някой друг,но съвсем друго е въобще да не са постараеш да пресъздадеш дадения образ максикмално добре и уважително,като имаш тези неща предвид.Мисля че,голяма част от недоволството в някои е именно от отношението и начина по който се подхожда към създаването на даден образ и поради което в зависимост как се подходи може да остави в човек доста неприятно чувство,а не обезателно,защото в такъв тип предаване видиш ли се пада на някой да влезе в образа на някой цветнокож и т.н.Естествено,със сигурност,които ги има и такива хора,които за тях това е проблем и не правят никакви изключения и т.н,но както казах,вярвам,че повечето хора проявяват разбиране и не биха имали проблем,стига да бъде направено като хората.
RockGirl малко съм объркана от коментара ти:Какво ще рече това?Как може да си приятел ,истински с някого и да не го подкрепяш,да не го приемаш какъвто е, и да не са ти „ любимци“каквото и да означава това в този контекст?Човек е приятел с някого,защото му е любим човек,по някак начин се е свързал с него,чувства се спокойно с него и приет...това е някакво противоречие и ,аз ако съм ти приятел,бих почнал да си имам едно наум.Това ,малко ми напомня на всякакви подобни изказвания от хора от типа ,аз имам приятел който по някакъв начин се различава от мен,но видиш ли нямам проблем с това...,а всъщност има нещо мътно в цялата тази история.Някои възприемат като навиране това да виждат двама души да демонстрират близост(прегръдка,целувка,закачка и т.н.) ,но се крият зад тази дума,защото не искат да си го кажат директно,защото не биха изглеждали добре и като го кажат по този начин ще оставят впечатление в хората,че визират нещо екстремно.И аз не искам да ставам свидетелка на екстремни действия от когото и да е било,но това е нещо коренно различно от други примери,които би трябвало да са нормални действия...
Виж целия пост
Ще имитираме черен, но ще се правим, че не е черен. Понеже той ако разбере, че не е бял, ще се стресира и ще изпадне в депресия. Обаче дебелите си ги правим 1:1, за тях не е обидно. Каквито и да са мотивите, те са изсмукани от пръстите и за мен е голяма тъпотия. И както винаги подобни изгъзици идват от САЩ. Но вече го дъвкахме това...
RockGirl малко съм объркана от коментара ти:
Цитат
RockGirl м:Имам приятели гейове и са много готини, но това далеч не ме прехвърля на другия бряг.
Нито ги мразя, нито ги подкрепям, нито са ми любимци, но не ми пречат стига да не си навират веруюто в очите ми нонстоп- Ако съм ти приятел ,бих ти хвърлил м
Нито ги мразя, нито ги подкрепям, нито са ми любимци, но не ми пречат стига да не си навират веруюто в очите ми нонстоп- Ако съм ти приятел ,бих ти хвърлил м
# 922
18 март 2026, 08:59 ч.
Покрай въпроса за авторските права ми стана интересно какъв е точно казуса с песента "Даньова мама" и защо Бинка Добрева реагира така остро, та са наложи и Рачков и Геро да правят изявление в следващото предаване, че песента е всъщност народна, а не авторска. Май историята всъщност съвсем не е толкова проста. И пак става въпрос за авторски права. Ето какво казва дъщерята на Мария Балтаджиева:
Виж целия пост
Скрит текст:
Независимо какво твърди българския съд който знаем всички какъв е...Аз ще цитирам адвокат Атанас Костов който казва цялата истина.
"Уважаеми,
Днес ще Ви разкажа за #необективността на българския #съд по темата “авторско право”, като ще ви разкажа историята на една от най-известните фолклорни, #съвременни #песни в България – “Даньова мама”!
Авторът на тази съвременна фолклорна песен е госпожа #Мария #Балтаджиева – една от най-именитите български народни певици и композитор на фолклорни песни, аранжименти и преработки.
Песента “#Даньова #мама” е създадена от г-жа Балтаджиева за сватбата на дъщерята на нейна приятелка в началото на 80-те години, като за пръв път е представена официално пред широка публика на благотворителен концерт в Спортна зала гр.Варна през 1985г.
Мария Балтаджиева записва песента й за БНР през май 1993г., като тези записи се съхраняват и до днес във фонда на Българско национално радио.
Песента като музика и текст попада и в книгата “По морето либе ле”, с автор доцент Йорданка Неделчева и рецензент професор Николай Кауфман, като той изрично посочва, че нейн #автор е #Мария #Балтаджиева!
В началото на кариерата си тази песен започва да пее Бинка Добрева, като постфактум тя се превръща в короната на нейната кариера. Интересен момент е, че #Бинка #Добрева никога #не #признава, че изпълнява #авторската #песен на Балтаджиева. В различни нейни интервюта тя казва нещо друго – че тази песен е “народна”! Защо? Сега ще разберете!
Стартирайки кариерата си с изпълнение именно на тази песен, Бинка Добрева я записва и с “Мистериите на българските гласове”, като от справката в “Мюзикаутор” разбираме, че под “автор” пише – “неизвестен”, както и че песента е “преработка”, “аранжимент”. Интересният момент тук е, че по това време Балтаджиева все още е жива и никой не е поискал от нея като автор разрешение за използването на нейната си песен, камо ли за извършването на преработка или аранжимент!
Така използването на въпросната песен от Бинка Добрева продължава повече от 30 години, като с всяка изминала година тя все повече публично затвърждава незаконосъобразната си мантра, че тази песен е “народна”! Защо? Защото според чл.4, т.3 от ЗАПСП народните песни не са обект на авторското право и така тя може да си я пее свободно, без да заплаща за това авторско възнаграждение!
През 2021г. наследниците на Мария Балтаджиева(нейната дъщеря и син) инициираха #авторскоправен #спор в СГС против Бинка Добрева, твърдейки истината, а именно, че #автор на песента “Даньова мама” е тяхната майка и че през цялата си кариера Бинка Добрева използва песента #незаконосъобразно, отричайки авторството на Балтаджиева!
Тази #неистина Бинка Добрева продължи да твърди и в съда, като доведе като свидетел някаква #бабичка от разградско село, която твърдеше, че прабаба й пеела въпросната песен, “та от там я знаела”! Ако това е така(очевидно това е откровена лъжа), защо песента не се появява “като народна” в никакви исторически и фолклорни източници, статии, книги, защо се появява едва през 80-те и 90-те, нали е “народна”, т.е “нещо много старо”? Защо за “Излял е Делю хайдутин” се откриват такива данни 100 години назад? Защо на Бинка Добрева и трябва бабичка “свидетел”, за да доказва, че тази песен е “народна” и защо Кауфман казва точно обратното – че не е?
Въпреки описаната парадоксалност в зададените въпроси, на базата на споменатите свидетелски показания както Софийски градски съд, така и Апелативен съд София приеха, че песента била “#народна”, че #нямала #автор(т.е не е съвременно авторско произведение) и така наследниците на Мария Балтаджиева загубиха две дела, въпреки обективните документални данни от интервюта и записи на майка им, въпреки експертното мнение на Кауфман, въпреки данните в Националната библиотека по темата и т.н!
Днес този казус е във ВКС. Надявам се Върховният касационен съд да направи разлика между “народна песен” и “съвременно авторско, фолклорно музикално произведение”! Надявам са и наследниците на една от най-именитите композиторки на български песни да получат справедливост!
Завършвам този разказ с вярата, че правото все още е “изкуство за доброто и справедливостта”, в което ние – българските граждани търсим надеждите си за защита на обективната истина! Надявам се това все още да е така, защото иначе…ще попаднем отново във #фолклора…за #некомпетентността на българския #съд, касаещ българското изкуство, нещо което очакваме да не се превърне в негово “народно творчество”!
"Уважаеми,
Днес ще Ви разкажа за #необективността на българския #съд по темата “авторско право”, като ще ви разкажа историята на една от най-известните фолклорни, #съвременни #песни в България – “Даньова мама”!
Авторът на тази съвременна фолклорна песен е госпожа #Мария #Балтаджиева – една от най-именитите български народни певици и композитор на фолклорни песни, аранжименти и преработки.
Песента “#Даньова #мама” е създадена от г-жа Балтаджиева за сватбата на дъщерята на нейна приятелка в началото на 80-те години, като за пръв път е представена официално пред широка публика на благотворителен концерт в Спортна зала гр.Варна през 1985г.
Мария Балтаджиева записва песента й за БНР през май 1993г., като тези записи се съхраняват и до днес във фонда на Българско национално радио.
Песента като музика и текст попада и в книгата “По морето либе ле”, с автор доцент Йорданка Неделчева и рецензент професор Николай Кауфман, като той изрично посочва, че нейн #автор е #Мария #Балтаджиева!
В началото на кариерата си тази песен започва да пее Бинка Добрева, като постфактум тя се превръща в короната на нейната кариера. Интересен момент е, че #Бинка #Добрева никога #не #признава, че изпълнява #авторската #песен на Балтаджиева. В различни нейни интервюта тя казва нещо друго – че тази песен е “народна”! Защо? Сега ще разберете!
Стартирайки кариерата си с изпълнение именно на тази песен, Бинка Добрева я записва и с “Мистериите на българските гласове”, като от справката в “Мюзикаутор” разбираме, че под “автор” пише – “неизвестен”, както и че песента е “преработка”, “аранжимент”. Интересният момент тук е, че по това време Балтаджиева все още е жива и никой не е поискал от нея като автор разрешение за използването на нейната си песен, камо ли за извършването на преработка или аранжимент!
Така използването на въпросната песен от Бинка Добрева продължава повече от 30 години, като с всяка изминала година тя все повече публично затвърждава незаконосъобразната си мантра, че тази песен е “народна”! Защо? Защото според чл.4, т.3 от ЗАПСП народните песни не са обект на авторското право и така тя може да си я пее свободно, без да заплаща за това авторско възнаграждение!
През 2021г. наследниците на Мария Балтаджиева(нейната дъщеря и син) инициираха #авторскоправен #спор в СГС против Бинка Добрева, твърдейки истината, а именно, че #автор на песента “Даньова мама” е тяхната майка и че през цялата си кариера Бинка Добрева използва песента #незаконосъобразно, отричайки авторството на Балтаджиева!
Тази #неистина Бинка Добрева продължи да твърди и в съда, като доведе като свидетел някаква #бабичка от разградско село, която твърдеше, че прабаба й пеела въпросната песен, “та от там я знаела”! Ако това е така(очевидно това е откровена лъжа), защо песента не се появява “като народна” в никакви исторически и фолклорни източници, статии, книги, защо се появява едва през 80-те и 90-те, нали е “народна”, т.е “нещо много старо”? Защо за “Излял е Делю хайдутин” се откриват такива данни 100 години назад? Защо на Бинка Добрева и трябва бабичка “свидетел”, за да доказва, че тази песен е “народна” и защо Кауфман казва точно обратното – че не е?
Въпреки описаната парадоксалност в зададените въпроси, на базата на споменатите свидетелски показания както Софийски градски съд, така и Апелативен съд София приеха, че песента била “#народна”, че #нямала #автор(т.е не е съвременно авторско произведение) и така наследниците на Мария Балтаджиева загубиха две дела, въпреки обективните документални данни от интервюта и записи на майка им, въпреки експертното мнение на Кауфман, въпреки данните в Националната библиотека по темата и т.н!
Днес този казус е във ВКС. Надявам се Върховният касационен съд да направи разлика между “народна песен” и “съвременно авторско, фолклорно музикално произведение”! Надявам са и наследниците на една от най-именитите композиторки на български песни да получат справедливост!
Завършвам този разказ с вярата, че правото все още е “изкуство за доброто и справедливостта”, в което ние – българските граждани търсим надеждите си за защита на обективната истина! Надявам се това все още да е така, защото иначе…ще попаднем отново във #фолклора…за #некомпетентността на българския #съд, касаещ българското изкуство, нещо което очакваме да не се превърне в негово “народно творчество”!
# 923
18 март 2026, 09:50 ч.
Как се заплащат правата за песни в шоу „Като две капки вода“?
Виж целия пост
Скрит текст:
Лиценз за използване на песента
Продуцентите (обикновено Нова Броудкастинг Груп или външна продуцентска компания) трябва да получат право да използват песента:
• от издателя (publisher)
• от носителя на правата върху записа (лейбъл)
Това включва:
• музика (композиция)
• текст
• оригинален запис (ако се използва)
Плащания към организации за колективно управление
В България това става основно чрез:
• Музикаутор – за автори и композитори
• ПРОФОН – за изпълнители и продуценти
Телевизията плаща:
• общи лицензионни такси (на база рейтинг, приходи и др.)
• допълнително за конкретни изпълнения (като тези в шоуто)
Кавъри и живи изпълнения
В „Капките“ песните обикновено се изпълняват на живо (кавери):
• не винаги се използва оригиналният запис → това намалява разхода
• но пак се плаща за:
o музика + текст (авторски права)
Чуждестранни песни
Когато имитират звезди като Michael Jackson или Adele:
• правата се уреждат чрез международни партньори
• Музикаутор има договори с чужди организации и разпределя парите към оригиналните автори
Форматът на шоуто
„Като две капки вода“ е лицензен формат (подобен на международното шоу):
• част от правата и музикалните разрешения може да са включени в самия формат
• но местната телевизия пак плаща за излъчване и изпълнение
Накратко
Парите не се плащат „на ръка“ на изпълнителите, а минават през:
1. лицензи от притежателите на правата
2. организации като Музикаутор и ПРОФОН
3. международна система за разпределение
Приблизителни цени за една песен
1. Авторски права (композиция и текст)
Чрез Музикаутор:
• 200 – 2000+ лв. на изпълнение
• зависи от:
o популярността на песента
o колко пъти се излъчва
o рейтинга на предаването
2. Права върху изпълнение (сродни права)
Чрез ПРОФОН:
• 100 – 1000+ лв.
• ако има използван оригинален запис → става по-скъпо
3. Големи международни хитове
За песни на звезди като Adele или Michael Jackson:
• може да стигне 3000 – 10 000+ лв. за песен
• особено ако:
o песента е супер известна
o има много повторения/онлайн излъчване
4. Пълен разход за един лайв
Общо за една песен в шоуто:
~500 до 10 000+ лв.
Важно да се разбере
• Телевизиите често плащат пакетни договори, не за всяка песен поотделно
• Музикаутор и ПРОФОН после разпределят парите към авторите по данни за излъчване
• За такива шоута бюджетът за музика може да стигне десетки или стотици хиляди лева за сезон
Един пример (грубо)
Ако в един епизод има 8 песни:
• средно ~2000 лв. на песен
~16 000 лв. само за права на епизод
Продуцентите (обикновено Нова Броудкастинг Груп или външна продуцентска компания) трябва да получат право да използват песента:
• от издателя (publisher)
• от носителя на правата върху записа (лейбъл)
Това включва:
• музика (композиция)
• текст
• оригинален запис (ако се използва)
Плащания към организации за колективно управление
В България това става основно чрез:
• Музикаутор – за автори и композитори
• ПРОФОН – за изпълнители и продуценти
Телевизията плаща:
• общи лицензионни такси (на база рейтинг, приходи и др.)
• допълнително за конкретни изпълнения (като тези в шоуто)
Кавъри и живи изпълнения
В „Капките“ песните обикновено се изпълняват на живо (кавери):
• не винаги се използва оригиналният запис → това намалява разхода
• но пак се плаща за:
o музика + текст (авторски права)
Чуждестранни песни
Когато имитират звезди като Michael Jackson или Adele:
• правата се уреждат чрез международни партньори
• Музикаутор има договори с чужди организации и разпределя парите към оригиналните автори
Форматът на шоуто
„Като две капки вода“ е лицензен формат (подобен на международното шоу):
• част от правата и музикалните разрешения може да са включени в самия формат
• но местната телевизия пак плаща за излъчване и изпълнение
Накратко
Парите не се плащат „на ръка“ на изпълнителите, а минават през:
1. лицензи от притежателите на правата
2. организации като Музикаутор и ПРОФОН
3. международна система за разпределение
Приблизителни цени за една песен
1. Авторски права (композиция и текст)
Чрез Музикаутор:
• 200 – 2000+ лв. на изпълнение
• зависи от:
o популярността на песента
o колко пъти се излъчва
o рейтинга на предаването
2. Права върху изпълнение (сродни права)
Чрез ПРОФОН:
• 100 – 1000+ лв.
• ако има използван оригинален запис → става по-скъпо
3. Големи международни хитове
За песни на звезди като Adele или Michael Jackson:
• може да стигне 3000 – 10 000+ лв. за песен
• особено ако:
o песента е супер известна
o има много повторения/онлайн излъчване
4. Пълен разход за един лайв
Общо за една песен в шоуто:
~500 до 10 000+ лв.
Важно да се разбере
• Телевизиите често плащат пакетни договори, не за всяка песен поотделно
• Музикаутор и ПРОФОН после разпределят парите към авторите по данни за излъчване
• За такива шоута бюджетът за музика може да стигне десетки или стотици хиляди лева за сезон
Един пример (грубо)
Ако в един епизод има 8 песни:
• средно ~2000 лв. на песен
~16 000 лв. само за права на епизод
# 924
18 март 2026, 10:07 ч.
Познавах Мария Балтаджиева- прекрасен човек, прекрасен! Мир на душата й и дано има справедливост.
Запознах се с нея и съпруга й през 2000 година. Винаги съм знаела и продължавам да вярвам, че тя е автор на песента.
Виж целия пост
Покрай въпроса за авторските права ми стана интересно какъв е точно казуса с песента "Даньова мама" и защо Бинка Добрева реагира така остро, та са наложи и Рачков и Геро да правят изявление в следващото предаване, че песента е всъщност народна, а не авторска. Май историята всъщност съвсем не е толкова проста. И пак става въпрос за авторски права. Ето какво казва дъщерята на Мария Балтаджиева:
Скрит текст:
Независимо какво твърди българския съд който знаем всички какъв е...Аз ще цитирам адвокат Атанас Костов който казва цялата истина.
"Уважаеми,
Днес ще Ви разкажа за #необективността на българския #съд по темата “авторско право”, като ще ви разкажа историята на една от най-известните фолклорни, #съвременни #песни в България – “Даньова мама”!
Авторът на тази съвременна фолклорна песен е госпожа #Мария #Балтаджиева – една от най-именитите български народни певици и композитор на фолклорни песни, аранжименти и преработки.
Песента “#Даньова #мама” е създадена от г-жа Балтаджиева за сватбата на дъщерята на нейна приятелка в началото на 80-те години, като за пръв път е представена официално пред широка публика на благотворителен концерт в Спортна зала гр.Варна през 1985г.
Мария Балтаджиева записва песента й за БНР през май 1993г., като тези записи се съхраняват и до днес във фонда на Българско национално радио.
Песента като музика и текст попада и в книгата “По морето либе ле”, с автор доцент Йорданка Неделчева и рецензент професор Николай Кауфман, като той изрично посочва, че нейн #автор е #Мария #Балтаджиева!
В началото на кариерата си тази песен започва да пее Бинка Добрева, като постфактум тя се превръща в короната на нейната кариера. Интересен момент е, че #Бинка #Добрева никога #не #признава, че изпълнява #авторската #песен на Балтаджиева. В различни нейни интервюта тя казва нещо друго – че тази песен е “народна”! Защо? Сега ще разберете!
Стартирайки кариерата си с изпълнение именно на тази песен, Бинка Добрева я записва и с “Мистериите на българските гласове”, като от справката в “Мюзикаутор” разбираме, че под “автор” пише – “неизвестен”, както и че песента е “преработка”, “аранжимент”. Интересният момент тук е, че по това време Балтаджиева все още е жива и никой не е поискал от нея като автор разрешение за използването на нейната си песен, камо ли за извършването на преработка или аранжимент!
Така използването на въпросната песен от Бинка Добрева продължава повече от 30 години, като с всяка изминала година тя все повече публично затвърждава незаконосъобразната си мантра, че тази песен е “народна”! Защо? Защото според чл.4, т.3 от ЗАПСП народните песни не са обект на авторското право и така тя може да си я пее свободно, без да заплаща за това авторско възнаграждение!
През 2021г. наследниците на Мария Балтаджиева(нейната дъщеря и син) инициираха #авторскоправен #спор в СГС против Бинка Добрева, твърдейки истината, а именно, че #автор на песента “Даньова мама” е тяхната майка и че през цялата си кариера Бинка Добрева използва песента #незаконосъобразно, отричайки авторството на Балтаджиева!
Тази #неистина Бинка Добрева продължи да твърди и в съда, като доведе като свидетел някаква #бабичка от разградско село, която твърдеше, че прабаба й пеела въпросната песен, “та от там я знаела”! Ако това е така(очевидно това е откровена лъжа), защо песента не се появява “като народна” в никакви исторически и фолклорни източници, статии, книги, защо се появява едва през 80-те и 90-те, нали е “народна”, т.е “нещо много старо”? Защо за “Излял е Делю хайдутин” се откриват такива данни 100 години назад? Защо на Бинка Добрева и трябва бабичка “свидетел”, за да доказва, че тази песен е “народна” и защо Кауфман казва точно обратното – че не е?
Въпреки описаната парадоксалност в зададените въпроси, на базата на споменатите свидетелски показания както Софийски градски съд, така и Апелативен съд София приеха, че песента била “#народна”, че #нямала #автор(т.е не е съвременно авторско произведение) и така наследниците на Мария Балтаджиева загубиха две дела, въпреки обективните документални данни от интервюта и записи на майка им, въпреки експертното мнение на Кауфман, въпреки данните в Националната библиотека по темата и т.н!
Днес този казус е във ВКС. Надявам се Върховният касационен съд да направи разлика между “народна песен” и “съвременно авторско, фолклорно музикално произведение”! Надявам са и наследниците на една от най-именитите композиторки на български песни да получат справедливост!
Завършвам този разказ с вярата, че правото все още е “изкуство за доброто и справедливостта”, в което ние – българските граждани търсим надеждите си за защита на обективната истина! Надявам се това все още да е така, защото иначе…ще попаднем отново във #фолклора…за #некомпетентността на българския #съд, касаещ българското изкуство, нещо което очакваме да не се превърне в негово “народно творчество”!
"Уважаеми,
Днес ще Ви разкажа за #необективността на българския #съд по темата “авторско право”, като ще ви разкажа историята на една от най-известните фолклорни, #съвременни #песни в България – “Даньова мама”!
Авторът на тази съвременна фолклорна песен е госпожа #Мария #Балтаджиева – една от най-именитите български народни певици и композитор на фолклорни песни, аранжименти и преработки.
Песента “#Даньова #мама” е създадена от г-жа Балтаджиева за сватбата на дъщерята на нейна приятелка в началото на 80-те години, като за пръв път е представена официално пред широка публика на благотворителен концерт в Спортна зала гр.Варна през 1985г.
Мария Балтаджиева записва песента й за БНР през май 1993г., като тези записи се съхраняват и до днес във фонда на Българско национално радио.
Песента като музика и текст попада и в книгата “По морето либе ле”, с автор доцент Йорданка Неделчева и рецензент професор Николай Кауфман, като той изрично посочва, че нейн #автор е #Мария #Балтаджиева!
В началото на кариерата си тази песен започва да пее Бинка Добрева, като постфактум тя се превръща в короната на нейната кариера. Интересен момент е, че #Бинка #Добрева никога #не #признава, че изпълнява #авторската #песен на Балтаджиева. В различни нейни интервюта тя казва нещо друго – че тази песен е “народна”! Защо? Сега ще разберете!
Стартирайки кариерата си с изпълнение именно на тази песен, Бинка Добрева я записва и с “Мистериите на българските гласове”, като от справката в “Мюзикаутор” разбираме, че под “автор” пише – “неизвестен”, както и че песента е “преработка”, “аранжимент”. Интересният момент тук е, че по това време Балтаджиева все още е жива и никой не е поискал от нея като автор разрешение за използването на нейната си песен, камо ли за извършването на преработка или аранжимент!
Така използването на въпросната песен от Бинка Добрева продължава повече от 30 години, като с всяка изминала година тя все повече публично затвърждава незаконосъобразната си мантра, че тази песен е “народна”! Защо? Защото според чл.4, т.3 от ЗАПСП народните песни не са обект на авторското право и така тя може да си я пее свободно, без да заплаща за това авторско възнаграждение!
През 2021г. наследниците на Мария Балтаджиева(нейната дъщеря и син) инициираха #авторскоправен #спор в СГС против Бинка Добрева, твърдейки истината, а именно, че #автор на песента “Даньова мама” е тяхната майка и че през цялата си кариера Бинка Добрева използва песента #незаконосъобразно, отричайки авторството на Балтаджиева!
Тази #неистина Бинка Добрева продължи да твърди и в съда, като доведе като свидетел някаква #бабичка от разградско село, която твърдеше, че прабаба й пеела въпросната песен, “та от там я знаела”! Ако това е така(очевидно това е откровена лъжа), защо песента не се появява “като народна” в никакви исторически и фолклорни източници, статии, книги, защо се появява едва през 80-те и 90-те, нали е “народна”, т.е “нещо много старо”? Защо за “Излял е Делю хайдутин” се откриват такива данни 100 години назад? Защо на Бинка Добрева и трябва бабичка “свидетел”, за да доказва, че тази песен е “народна” и защо Кауфман казва точно обратното – че не е?
Въпреки описаната парадоксалност в зададените въпроси, на базата на споменатите свидетелски показания както Софийски градски съд, така и Апелативен съд София приеха, че песента била “#народна”, че #нямала #автор(т.е не е съвременно авторско произведение) и така наследниците на Мария Балтаджиева загубиха две дела, въпреки обективните документални данни от интервюта и записи на майка им, въпреки експертното мнение на Кауфман, въпреки данните в Националната библиотека по темата и т.н!
Днес този казус е във ВКС. Надявам се Върховният касационен съд да направи разлика между “народна песен” и “съвременно авторско, фолклорно музикално произведение”! Надявам са и наследниците на една от най-именитите композиторки на български песни да получат справедливост!
Завършвам този разказ с вярата, че правото все още е “изкуство за доброто и справедливостта”, в което ние – българските граждани търсим надеждите си за защита на обективната истина! Надявам се това все още да е така, защото иначе…ще попаднем отново във #фолклора…за #некомпетентността на българския #съд, касаещ българското изкуство, нещо което очакваме да не се превърне в негово “народно творчество”!
Познавах Мария Балтаджиева- прекрасен човек, прекрасен! Мир на душата й и дано има справедливост.
Запознах се с нея и съпруга й през 2000 година. Винаги съм знаела и продължавам да вярвам, че тя е автор на песента.
# 925
18 март 2026, 10:15 ч.
Предварително се извинявам за off topic-a.
sky of love, някой от тях са ми приятели още от времето, когато не го признаваха, въпреки че им личеше. Аз не бъркам приятелството с конкретен човек и като цяло мнението ми, че не искам да ми се навира. Многословието ти мисля, че е излишно.
С тях сме обсъждали много пъти темата и имаме консенсус, че точно тези, които парадират излишно са по-скоро фейк гейове за да се правят на интересни и да привличат внимание.
Както и да е.
Виж целия пост
sky of love, някой от тях са ми приятели още от времето, когато не го признаваха, въпреки че им личеше. Аз не бъркам приятелството с конкретен човек и като цяло мнението ми, че не искам да ми се навира. Многословието ти мисля, че е излишно.
С тях сме обсъждали много пъти темата и имаме консенсус, че точно тези, които парадират излишно са по-скоро фейк гейове за да се правят на интересни и да привличат внимание.
Както и да е.
# 926
18 март 2026, 10:33 ч.
Това наистина е много полезно и интересно - точно Сен Тропе се имитира в други държави. Съжалявам, но искам още малко да задълбая в темата
Задължително ли е да са искали позволение от Мартин Биолчев и Азис?
Питам, защото помня битката на Тейлър Суифт за откупуване на каталога ѝ с музика. Тя дори го презаписа, за да намали стойността му и за да възстанови някаква власт върху това какво се случва с музиката ѝ (или поне нейните версии/записи). Миналата година откупи целият си каталог, та питането ми е, когато през 2015 хърватите са я имитирали, трябвало ли им е позволение и от Тейлър Суифт (или който я представлява), като автор, или е по-вероятно всичко да се е изяснило само с хората, притежаващи каталога ѝ? Или е трудно да се каже?
Мисълта ми е, какви са шансовете някоя от световните звезди да откажат да бъдат имитирани в подобно шоу и от кого зависи? Тук в България пазарът е малък и всички се познават, та някак си повече ми е ясно май.. Въпреки, че знам, че и тук не е лесно - помним казуса на Силвия Кацарова от миналата година.
Виж целия пост
На въпроса за песните на Азис в гръцките капки
Скрит текст:
Зависи от песента, но директно с правоносителя.
В случая на Азис (а и много други звезди като него), предполагам че за част от песните му правата се държат от Sunny Music (или друга компания, която го е продуцирала в началото на кариерата му), а за друга част от него самия. Има вариант и да е откупил правата на песните, които изпълнява в началото на кариерата си и да се представлява еднолично, но това не мога да гарантирам, само казвам че е възможно. Ако знаете името на песента на Азис, която е имитирана в Гърция, може да се поинтересувате дали е от ранния му период, когато е бил продуциран през компания или е от по-късния му период когато се продуцира сам. Ако е от самостоятелният му период, почти сигурно той казва да или не. Ако е от ранния му период разрешението или е от компанията продуцент, или от него ако е откупил авторското право.
Една от причините големите звезди в един момент да се отделят самостоятелно от компанията майка като Пайнер, Ара, Съни, Диапазон и др. подобни е именно за да изградят набор от песни, на които сами държат авторските права.
Има и хибриден вариант. Пример: Изпълнителят е и автор, но компанията Х е продуцент на видеоклипа. В този случай за самата имитация искат разрешение от автора-изпълнител, но за да пуснат песента при бутона и после при интрото преди имитацията ще им е нужно разрешение от продуцента на видеоклипа, който има правото върху разпространението на звукозаписа. Тук вече (при бутона и интрото, където се пуска оригинален звукозапис/видеоклип) има вариант да е (гръцкият аналог на) Музикаутор и Профон.
В добавка, договарянето обикновено е локално държава по държава, защото например една България ще може да предложи едни пари, а Италия, която е по-голям пазар, други. Още повече, договорът обикновено гласи: имате право да излъчите (имитация на) песента 5 пъти за 6 години или 5 песни на този автор, или 5 видеоклипа за толкова време и пр. Така че броят на излъчванията също влияе на цената. И ако са "напазарували наедро" повече повторения за да смъкнат от цената на единица песен, това също може да е обяснение защо по-трудно влизат нови песни.
Виждате че излизат какви ли не казуси и това още повече пояснява защо добавянето на нова песен може да не е толкова лесно.
Конкретен пример с песен на Азис. Гледайте в каналите на youtube песните с най-много гледания на даден изпълнител и може да извлечете информацията кой казва да и не. Обикновено в тях добре са разписани правата.
Споделям тази Сен Тропе като добър пример с разписани права https://youtu.be/BplsGX5eLLo?si=D36GIIxfIL-nufUi
В описанието под клипа пише:
За пускане на Сен Тропе на бутона и на интрото преди имитацията, разрешение дават Фен тв/Диапазон (чрез техен представител, аналог на Профон в Гърция)
℗ - право върху звукозаписа (p е от phonogram, т.е. звукозапис)
© - право върху аудиовизуалния запис, т.е. видеоклипа (c = copyright)
Мартин Биолчев и Азис имат авторство съответно на музика + аранжимент и на текст. Те дават разрешение за самата имитация. Гръцките капки работят с тях директно за да получат да. Но после ще им платят през гръцкия аналог на Музикаутор.
Разплащането става от гръцките капки към гръцките аналози на Музикаутор и Профон, които в последствие превеждат парите към Фен тв/Диапазон/Азис/Биолчев след удържане на комисионна.
В случая на Азис (а и много други звезди като него), предполагам че за част от песните му правата се държат от Sunny Music (или друга компания, която го е продуцирала в началото на кариерата му), а за друга част от него самия. Има вариант и да е откупил правата на песните, които изпълнява в началото на кариерата си и да се представлява еднолично, но това не мога да гарантирам, само казвам че е възможно. Ако знаете името на песента на Азис, която е имитирана в Гърция, може да се поинтересувате дали е от ранния му период, когато е бил продуциран през компания или е от по-късния му период когато се продуцира сам. Ако е от самостоятелният му период, почти сигурно той казва да или не. Ако е от ранния му период разрешението или е от компанията продуцент, или от него ако е откупил авторското право.
Една от причините големите звезди в един момент да се отделят самостоятелно от компанията майка като Пайнер, Ара, Съни, Диапазон и др. подобни е именно за да изградят набор от песни, на които сами държат авторските права.
Има и хибриден вариант. Пример: Изпълнителят е и автор, но компанията Х е продуцент на видеоклипа. В този случай за самата имитация искат разрешение от автора-изпълнител, но за да пуснат песента при бутона и после при интрото преди имитацията ще им е нужно разрешение от продуцента на видеоклипа, който има правото върху разпространението на звукозаписа. Тук вече (при бутона и интрото, където се пуска оригинален звукозапис/видеоклип) има вариант да е (гръцкият аналог на) Музикаутор и Профон.
В добавка, договарянето обикновено е локално държава по държава, защото например една България ще може да предложи едни пари, а Италия, която е по-голям пазар, други. Още повече, договорът обикновено гласи: имате право да излъчите (имитация на) песента 5 пъти за 6 години или 5 песни на този автор, или 5 видеоклипа за толкова време и пр. Така че броят на излъчванията също влияе на цената. И ако са "напазарували наедро" повече повторения за да смъкнат от цената на единица песен, това също може да е обяснение защо по-трудно влизат нови песни.
Виждате че излизат какви ли не казуси и това още повече пояснява защо добавянето на нова песен може да не е толкова лесно.
Конкретен пример с песен на Азис. Гледайте в каналите на youtube песните с най-много гледания на даден изпълнител и може да извлечете информацията кой казва да и не. Обикновено в тях добре са разписани правата.
Споделям тази Сен Тропе като добър пример с разписани права https://youtu.be/BplsGX5eLLo?si=D36GIIxfIL-nufUi
В описанието под клипа пише:
За пускане на Сен Тропе на бутона и на интрото преди имитацията, разрешение дават Фен тв/Диапазон (чрез техен представител, аналог на Профон в Гърция)
℗ - право върху звукозаписа (p е от phonogram, т.е. звукозапис)
© - право върху аудиовизуалния запис, т.е. видеоклипа (c = copyright)
Мартин Биолчев и Азис имат авторство съответно на музика + аранжимент и на текст. Те дават разрешение за самата имитация. Гръцките капки работят с тях директно за да получат да. Но после ще им платят през гръцкия аналог на Музикаутор.
Разплащането става от гръцките капки към гръцките аналози на Музикаутор и Профон, които в последствие превеждат парите към Фен тв/Диапазон/Азис/Биолчев след удържане на комисионна.
Това наистина е много полезно и интересно - точно Сен Тропе се имитира в други държави. Съжалявам, но искам още малко да задълбая в темата
Задължително ли е да са искали позволение от Мартин Биолчев и Азис?
Питам, защото помня битката на Тейлър Суифт за откупуване на каталога ѝ с музика. Тя дори го презаписа, за да намали стойността му и за да възстанови някаква власт върху това какво се случва с музиката ѝ (или поне нейните версии/записи). Миналата година откупи целият си каталог, та питането ми е, когато през 2015 хърватите са я имитирали, трябвало ли им е позволение и от Тейлър Суифт (или който я представлява), като автор, или е по-вероятно всичко да се е изяснило само с хората, притежаващи каталога ѝ? Или е трудно да се каже?
Мисълта ми е, какви са шансовете някоя от световните звезди да откажат да бъдат имитирани в подобно шоу и от кого зависи? Тук в България пазарът е малък и всички се познават, та някак си повече ми е ясно май.. Въпреки, че знам, че и тук не е лесно - помним казуса на Силвия Кацарова от миналата година.
# 927
18 март 2026, 14:13 ч.
На стр.61 (засега) в темата ни има полезни и разбираеми разяснения за т.нар. авторски права (които - отделно и по два закона - биват авторски/интелектуални, на твореца; и за разпространение - т.нар. "малки права") - постовете но "zzrr" & "Aether":
Гледаме на сцена или екран как Х.У. пее някаква песен. Различно е, когато а/ той е и автор на произведението - или поне на компонент от него, напр. текст или аранжимент, ако не е композиторът; и б/ песента като авторство няма нищо общо с него - той само си я пее човекът.
(Мн. удачни примери с Лили Иванова - нищо лошо за нея! Но, грубо казано, тя няма и една собствена песен. Все някой ги е написал, а тя ги пее. И когато, примерно Т.Русев каже: няма да ми пееш повече песните - е в правото си и тя би следвало да изпълни указанието/волята.) "Финансовият" момент е, че когато някъде пее, каквото пее, творбата трябва да е регистрирана в нашия Мюзикаутор - тогава организатор на мероприятието я обявява, че се изпълнява и се начисляват приходи (роялти) за всеки по редичката.
Когато парчето е да речем, на чужденеца Х.У. - той е артист на някой от "мейджърите" най-вероятно (или индипендънт артист - но пак през инди-компании навън; или собствена). Лицензиантът на BMG у нас - Ара А/В или Анимато Мюзик - си следи за това, начисляват и му се превеждат приходи, а той - ги "препраща" на мейджъра според договора си.
Побългаряването.
ПП. Обаче видях в крачка нещо друго и го споделям:
https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22489898
Димчев носел винаги по щайга ягоди - в деня на патакламата, да им е хубаво и сладко на всички.
Виж целия пост
Скрит текст:
Добавям "обобщение" на обобщенията (умишлено; от друга подсказваща гледна точка).Гледаме на сцена или екран как Х.У. пее някаква песен. Различно е, когато а/ той е и автор на произведението - или поне на компонент от него, напр. текст или аранжимент, ако не е композиторът; и б/ песента като авторство няма нищо общо с него - той само си я пее човекът.
(Мн. удачни примери с Лили Иванова - нищо лошо за нея! Но, грубо казано, тя няма и една собствена песен. Все някой ги е написал, а тя ги пее. И когато, примерно Т.Русев каже: няма да ми пееш повече песните - е в правото си и тя би следвало да изпълни указанието/волята.) "Финансовият" момент е, че когато някъде пее, каквото пее, творбата трябва да е регистрирана в нашия Мюзикаутор - тогава организатор на мероприятието я обявява, че се изпълнява и се начисляват приходи (роялти) за всеки по редичката.
Когато парчето е да речем, на чужденеца Х.У. - той е артист на някой от "мейджърите" най-вероятно (или индипендънт артист - но пак през инди-компании навън; или собствена). Лицензиантът на BMG у нас - Ара А/В или Анимато Мюзик - си следи за това, начисляват и му се превеждат приходи, а той - ги "препраща" на мейджъра според договора си.
Побългаряването.
Скрит текст:
Докато пишех, zzrr и Виктория Василева пуснаха още по-подробни и конкретни информации (особено около конкр. питанка за наш Азис - по чужбината). Затова аз спирам (но няма да преправям вече написаното). Не е само по линия на мижавите отчисления за артистите, които у нас никога няма да станат богати от това, че пишат или пеят песни. Не случайно (макар и с юридическо право) нашите "правоохранители" на интелектуални права (не е само Мюзикаутор, напр. Боби и Заки също имат такава агенция и представляват артисти, Профон също) са се юрнали да накарат ресторанти, молове и всякакви официални мероприятия - където и когато там официално се пее или пуска музика - да си плащат отчисленията.
Признавам, че нямам легитимна представа как е в момента, но в зората на частните радиостанции имаше и такъв подход: Авторски права и агенция си съществуваха. Компютри по радиостанциите още нямаше много-много (вкл. в самото производство на радио съдържанието - музика се пускаше от всякакви други апарати: декове, профи-ролкови, кертридж системи, CD-плейъри, DAT-декове). А т.нар. музикални редактори ползваха предоставени софтуери за... броене на заложеното/излъчено съдържание в програмата/ефира. И месечно го подаваха където трябва - за да се плаща за него. Обаче в превърналото се в най-голямото частно радио (верига) се бяха уредили - поне няколко години - да плащат една твърда сума годишно и нямаше значение дали въртим Е.Димитров, И.Пецов или Д.Пърпъл. За чуждата музика имаше отделни договори с лицензиантите - обикновено поне в първите 2-3 г., ха-ха- които лично съм подготвял и "наглеждал" - дадохме им собствени радиопредавания по 1 час, те добавяха на физически носител по 6-8-10-тина компакт диска с ориг.продукция за фонотеката ни и... всичко беше ток и жица.
Признавам, че нямам легитимна представа как е в момента, но в зората на частните радиостанции имаше и такъв подход: Авторски права и агенция си съществуваха. Компютри по радиостанциите още нямаше много-много (вкл. в самото производство на радио съдържанието - музика се пускаше от всякакви други апарати: декове, профи-ролкови, кертридж системи, CD-плейъри, DAT-декове). А т.нар. музикални редактори ползваха предоставени софтуери за... броене на заложеното/излъчено съдържание в програмата/ефира. И месечно го подаваха където трябва - за да се плаща за него. Обаче в превърналото се в най-голямото частно радио (верига) се бяха уредили - поне няколко години - да плащат една твърда сума годишно и нямаше значение дали въртим Е.Димитров, И.Пецов или Д.Пърпъл. За чуждата музика имаше отделни договори с лицензиантите - обикновено поне в първите 2-3 г., ха-ха- които лично съм подготвял и "наглеждал" - дадохме им собствени радиопредавания по 1 час, те добавяха на физически носител по 6-8-10-тина компакт диска с ориг.продукция за фонотеката ни и... всичко беше ток и жица.
ПП. Обаче видях в крачка нещо друго и го споделям:
https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22489898
Димчев носел винаги по щайга ягоди - в деня на патакламата, да им е хубаво и сладко на всички.
# 928
18 март 2026, 15:34 ч.
Embrother, това не е съвсем вярно. Лили Иванова има и авторски песни. Не знам дали е писала текста на някоя, но е написала музиката на няколко, ще допълня с линк. Спомням си, че беше казала, че е опитала да създава свои песни, но не е била доволна от резултата, затова е предпочела да продължи да прави това, което умее най-добре – да пее.
Не искам да я сравнявам с Елвис Пресли, но и той не е написал нито една песен – ако фигурира на няколко места като автор, това се дължи на факта, че мениджърът му е изнудвал действителните автори да му отстъпят 50 % от правата. И не е единственият на световната сцена, който пее предимно или само чужди песни. А и какво да прави един човек, който може да пее, но няма дарба да пише – да се откаже изобщо или да се опитва да пише някакви бози? Ами по-добре да пее чужди песни, но хубави, отколкото собствени, но посредствени.
Допълвам. Ето една от авторските песни на Лили Иванова:
Виж целия пост
Цитат
Мн. удачни примери с Лили Иванова - нищо лошо за нея! Но, грубо казано, тя няма и една собствена песен. Все някой ги е написал, а тя ги пее
Не искам да я сравнявам с Елвис Пресли, но и той не е написал нито една песен – ако фигурира на няколко места като автор, това се дължи на факта, че мениджърът му е изнудвал действителните автори да му отстъпят 50 % от правата. И не е единственият на световната сцена, който пее предимно или само чужди песни. А и какво да прави един човек, който може да пее, но няма дарба да пише – да се откаже изобщо или да се опитва да пише някакви бози? Ами по-добре да пее чужди песни, но хубави, отколкото собствени, но посредствени.
Допълвам. Ето една от авторските песни на Лили Иванова:
# 929
18 март 2026, 17:19 ч.
Отговарям на последния въпрос на Aether- като ще опитам да е максимално кратко ... но пак стана дълго и слагам в скрит текст.
Виж целия пост
Скрит текст:
Първо, следва да уточним че за това какво се пуска в Като две капки вода в България отговорност носят продуцентската компания, която стои зад българското издание и телевизията, която излъчва предаването като по-голямата отговорност е на телевизията. Аналогично за Гърция, Хърватия и т.н. Затова например първото ограничение да не се сменя цветът на кожата е било в чешкото издание и е наложено от чешката телевизия локално. Направили са го с превантивна цел. Впоследствие става глобална забрана за всички издания от лицензодателя на формата.
Така че и при нас продуцентът на предаването се съобразява с ограничения, които Нова телевизия му налага и за които вероятно никога няма да имаме конкретна представа. Както и нещо, което на пръв поглед може да изглежда като излизане извън добрия тон и рамки, всъщност е разрешено отгоре. За договарянето какво да се излъчва в Капките по Нова със съответните творци, работят съвместно хора от продуцентската компания и юристи на телевизията. Това не е работа за един човек. Не е само до желанията на Маги и екипа му, а и до това какво телевизията ще допусне при евентуално одобрение от творците с права изобщо да върви по телевизията.
Относно авторството на Азис и Биолчев. Нужно ни е тяхното съгласие, защото са автори. Дали го взимаме директно от тях е друг въпрос. В случая със Сен Тропе вероятно ще го вземем от Диапазон(или представител в Гърция) като при започване на комуникация с тях се уточнява какво и как искаме да постигнем и ако те (Диапазон) имат право да изразяват съгласие от името на авторите ще го удостоверят. Ако нямат, пак ще кажат и ще ни насочат директно към авторите или друг техен представител. Тъй като видеото Сен Тропе е в youtube канала на Диапазон допускам че те са наясно кой следва да ни даде одобрение(от авторска гледна точка).
Относно Тейлър Суифт не мога да кажа с точност. Първо зависи дали тя има авторство на песните си. Ако има дали в договора с нейния продуцент авторското съгласие е предоставено на продуцента или не (както примера горе с Диапазон, Азис и Биолчев), т.е. авторско съгласие е нужно и го взимаме от автора или от упълномощен от автора. Но да правим разлика между авторско съгласие и съгласие за дигиталния запис, две отделни неща са.
Откупуването на (дигиталния) каталог е с цел контрол на разпространението(в дигитални платформи като spotify, youtube, телевизионни канали и др.), както и прибиране на по-голям дивидент от дигиталното разпространение. Каталозите на известни певци са дългосрочен актив, който ако е управляван правилно може да им носи пасивни приходи до края на живота и след това на техните наследници. Неформално може да приемем че при разпространение на дигитален запис авторът получава 10-20% приход, докато собственикът на записа получава около 60%. Числата са примерни. Логично е ако смятаме че тази песен(запис на песен!) или този сет от (запис от) песни ще носи приходи дълги години да го откупим.
Авторското право да не го бъркаме с правото върху (дигиталния или аналогов) каталог. Първото е върху музиката и текста и по-нисък процент от приходи от дигиталния запис, а второто е върху разпространението и използването на конкретен запис и прибира лъвския пай от приходите. Май се повтарям Аз ако искам сега например да направя, запиша и разпространявам хеви метал версия на Сен Тропе ми е нужно авторско съгласие (от Азис и Биолчев, или от упълномощен от тяхно име - вероятно Диапазон). Ако просто ще ползвам съществуващото дигитално копие както е с някаква комерсиална цел, просто получавам съгласие от продуцента.
И ето пример какво се случва, когато някой прескочи авторското право (без значение дали е от незнание, дали е добронамерено и т.н.). Като тук в примера съденето има повече морален аспект, отколкото финансов.
Дали чужди певци, артисти, продуценти биха отказали излъчване в конкретна държава? Да, обикновено има 3-4 възможни причини за отказ:
- въпрос на пари
- страх от получаване на пародия, тъй като няма гаранция, че изпълняващият имитацията няма да стигне до волна или неволна пародия
- ако са песни от миналото, с които авторите/продуцентите не искат да бъдат асоциирани - пример от нашата действителност: певица, която в началото на кариерата си е пяла за плодове и зеленчуци и в един момент се ориентира към по-стойностна музика и се стреми да я възприемат по съвсем различен начин, може да не разреши използването на земеделската песен
- ако има явни или неявни дразги между правоимащите за конкретна песен е много вероятно да не се стигне до съгласие и ако дразгите са известни на обществото и на хората, които са по-навътре в тази материя, изобщо няма да се занимават да търсят контакти и разрешение, тъй като времето е ценен ресурс, а и никой (Капки, телевизия) не искат да го асоциират със скандали.
П.С. Моля да не броите коментарите ми по темата за лицензите за 100% верни. Приемете ги като обобщение с цел разбиране на high level с възможни известни неточности, но нищо повече. За 100% достоверност има юристи - специалисти по интелектуална собственост.
Така че и при нас продуцентът на предаването се съобразява с ограничения, които Нова телевизия му налага и за които вероятно никога няма да имаме конкретна представа. Както и нещо, което на пръв поглед може да изглежда като излизане извън добрия тон и рамки, всъщност е разрешено отгоре. За договарянето какво да се излъчва в Капките по Нова със съответните творци, работят съвместно хора от продуцентската компания и юристи на телевизията. Това не е работа за един човек. Не е само до желанията на Маги и екипа му, а и до това какво телевизията ще допусне при евентуално одобрение от творците с права изобщо да върви по телевизията.
Относно авторството на Азис и Биолчев. Нужно ни е тяхното съгласие, защото са автори. Дали го взимаме директно от тях е друг въпрос. В случая със Сен Тропе вероятно ще го вземем от Диапазон(или представител в Гърция) като при започване на комуникация с тях се уточнява какво и как искаме да постигнем и ако те (Диапазон) имат право да изразяват съгласие от името на авторите ще го удостоверят. Ако нямат, пак ще кажат и ще ни насочат директно към авторите или друг техен представител. Тъй като видеото Сен Тропе е в youtube канала на Диапазон допускам че те са наясно кой следва да ни даде одобрение(от авторска гледна точка).
Относно Тейлър Суифт не мога да кажа с точност. Първо зависи дали тя има авторство на песните си. Ако има дали в договора с нейния продуцент авторското съгласие е предоставено на продуцента или не (както примера горе с Диапазон, Азис и Биолчев), т.е. авторско съгласие е нужно и го взимаме от автора или от упълномощен от автора. Но да правим разлика между авторско съгласие и съгласие за дигиталния запис, две отделни неща са.
Откупуването на (дигиталния) каталог е с цел контрол на разпространението(в дигитални платформи като spotify, youtube, телевизионни канали и др.), както и прибиране на по-голям дивидент от дигиталното разпространение. Каталозите на известни певци са дългосрочен актив, който ако е управляван правилно може да им носи пасивни приходи до края на живота и след това на техните наследници. Неформално може да приемем че при разпространение на дигитален запис авторът получава 10-20% приход, докато собственикът на записа получава около 60%. Числата са примерни. Логично е ако смятаме че тази песен(запис на песен!) или този сет от (запис от) песни ще носи приходи дълги години да го откупим.
Авторското право да не го бъркаме с правото върху (дигиталния или аналогов) каталог. Първото е върху музиката и текста и по-нисък процент от приходи от дигиталния запис, а второто е върху разпространението и използването на конкретен запис и прибира лъвския пай от приходите. Май се повтарям
Аз ако искам сега например да направя, запиша и разпространявам хеви метал версия на Сен Тропе ми е нужно авторско съгласие (от Азис и Биолчев, или от упълномощен от тяхно име - вероятно Диапазон). Ако просто ще ползвам съществуващото дигитално копие както е с някаква комерсиална цел, просто получавам съгласие от продуцента.И ето пример какво се случва, когато някой прескочи авторското право (без значение дали е от незнание, дали е добронамерено и т.н.). Като тук в примера съденето има повече морален аспект, отколкото финансов.
Скрит текст:
Синът на Емил Димитров е наследил от баща си авторско право върху песена "Моя страна ..." Направена е чалга версия без разрешение и се стига до съд. Дали Капките, лицензодателят на Капките, Нова телевизия биха искали да са в тази позиция?
https://signal.bg/%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0 … 0%B0%D1%80%D0%B0/
https://youtu.be/uLz1_Fy04l0?si=yeqmtQmdK7oXR5Rd
https://signal.bg/%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0 … 0%B0%D1%80%D0%B0/
https://youtu.be/uLz1_Fy04l0?si=yeqmtQmdK7oXR5Rd
Дали чужди певци, артисти, продуценти биха отказали излъчване в конкретна държава? Да, обикновено има 3-4 възможни причини за отказ:
- въпрос на пари
- страх от получаване на пародия, тъй като няма гаранция, че изпълняващият имитацията няма да стигне до волна или неволна пародия
- ако са песни от миналото, с които авторите/продуцентите не искат да бъдат асоциирани - пример от нашата действителност: певица, която в началото на кариерата си е пяла за плодове и зеленчуци и в един момент се ориентира към по-стойностна музика и се стреми да я възприемат по съвсем различен начин, може да не разреши използването на земеделската песен
- ако има явни или неявни дразги между правоимащите за конкретна песен е много вероятно да не се стигне до съгласие и ако дразгите са известни на обществото и на хората, които са по-навътре в тази материя, изобщо няма да се занимават да търсят контакти и разрешение, тъй като времето е ценен ресурс, а и никой (Капки, телевизия) не искат да го асоциират със скандали.
П.С. Моля да не броите коментарите ми по темата за лицензите за 100% верни. Приемете ги като обобщение с цел разбиране на high level с възможни известни неточности, но нищо повече. За 100% достоверност има юристи - специалисти по интелектуална собственост.
Препоръчани теми