„Като две капки вода“ – сезон XIV - Тема №2 (месец март)

Първо, следва да уточним че за това какво се пуска в Като две капки вода в България отговорност носят продуцентската компания, която стои зад българското издание и телевизията, която излъчва предаването като по-голямата отговорност е на телевизията.  Аналогично за Гърция, Хърватия и т.н. Затова например първото ограничение да не се сменя цветът на кожата е било в чешкото издание и е наложено от чешката телевизия локално. Направили са го с превантивна цел. Впоследствие става глобална забрана за всички издания от лицензодателя на формата.

Така че и при нас продуцентът на предаването се съобразява с ограничения, които Нова телевизия му налага и за които вероятно никога няма да имаме конкретна представа. Както и нещо, което на пръв поглед може да изглежда като излизане извън добрия тон и рамки, всъщност е разрешено отгоре. За договарянето какво да се излъчва в Капките по Нова със съответните творци, работят съвместно хора от продуцентската компания и юристи на телевизията. Това не е работа за един човек. Не е само до желанията на Маги и екипа му, а и до това какво телевизията ще допусне при евентуално одобрение от творците с права изобщо да върви по телевизията.

Относно авторството на Азис и Биолчев. Нужно ни е тяхното съгласие, защото са автори. Дали го взимаме директно от тях е друг въпрос. В случая със Сен Тропе вероятно ще го вземем от Диапазон(или представител в Гърция) като при започване на комуникация с тях се уточнява какво и как искаме да постигнем и ако те (Диапазон) имат право да изразяват съгласие от името на авторите ще го удостоверят. Ако нямат, пак ще кажат и ще ни насочат директно към авторите или друг техен представител. Тъй като видеото Сен Тропе е в youtube канала на Диапазон допускам че те са наясно кой следва да ни даде одобрение(от авторска гледна точка).

Относно Тейлър Суифт не мога да кажа с точност. Първо зависи дали тя има авторство на песните си. Ако има дали в договора с нейния продуцент авторското съгласие е предоставено на продуцента или не (както примера горе с Диапазон, Азис и Биолчев), т.е. авторско съгласие е нужно и го взимаме от автора или от упълномощен от автора. Но да правим разлика между авторско съгласие и съгласие за дигиталния запис, две отделни неща са.

Откупуването на (дигиталния) каталог е с цел контрол на разпространението(в дигитални платформи като spotify, youtube, телевизионни канали и др.), както и прибиране на по-голям дивидент от дигиталното разпространение. Каталозите на известни певци са дългосрочен актив, който ако е управляван правилно може да им носи пасивни приходи до края на живота и след това на техните наследници. Неформално може да приемем че при разпространение на дигитален запис авторът получава 10-20% приход, докато собственикът на записа получава около 60%. Числата са примерни. Логично е ако смятаме че тази песен(запис на песен!) или този сет от (запис от) песни ще носи приходи дълги години да го откупим.

Авторското право да не го бъркаме с правото върху (дигиталния или аналогов) каталог. Първото е върху музиката и текста и по-нисък процент от приходи от дигиталния запис, а второто е върху разпространението и използването на конкретен запис и прибира лъвския пай от приходите. Май се повтарям Аз ако искам сега например да направя, запиша и разпространявам хеви метал версия на Сен Тропе ми е нужно авторско съгласие (от Азис и Биолчев, или от упълномощен от тяхно име - вероятно Диапазон). Ако просто ще ползвам съществуващото дигитално копие както е с някаква комерсиална цел, просто получавам съгласие от продуцента.

И ето пример какво се случва, когато някой прескочи авторското право (без значение дали е от незнание, дали е добронамерено и т.н.). Като тук в примера съденето има повече морален аспект, отколкото финансов.


Дали чужди певци, артисти, продуценти биха отказали излъчване в конкретна държава? Да, обикновено има 3-4 възможни причини за отказ:
- въпрос на пари
- страх от получаване на пародия, тъй като няма гаранция, че изпълняващият имитацията няма да стигне до волна или неволна пародия
- ако са песни от миналото, с които авторите/продуцентите не искат да бъдат асоциирани - пример от нашата действителност: певица, която в началото на кариерата си е пяла за плодове и зеленчуци и в един момент се ориентира към по-стойностна музика и се стреми да я възприемат по съвсем различен начин, може да не разреши използването на земеделската песен
- ако има явни или неявни дразги между правоимащите за конкретна песен е много вероятно да не се стигне до съгласие и ако дразгите са известни на обществото и на хората, които са по-навътре в тази материя, изобщо няма да се занимават да търсят контакти и разрешение, тъй като времето е ценен ресурс, а и никой (Капки, телевизия) не искат да го асоциират със скандали.

П.С. Моля да не броите коментарите ми по темата за лицензите за 100% верни. Приемете ги като обобщение с цел разбиране на high level с възможни известни неточности, но нищо повече. За 100% достоверност има юристи - специалисти по интелектуална собственост.