Юлски бебчета 2026г. Тема 2

Честито, бебче! Желая ви от тък нататък всичко да върви по вода, да се гушкате и да расте живо, здраво и с мнохо късмет!
Аз също бих чула разказа ти, ако изобщо ти св говори по тази тема.

Ако сте избрали лекар, на който имаъе доверие (ама наистина да му вярвате) не би трябвало нещо да ви притеснява. Моите и двете двца са еодвни дребни (2580 и 2900), ама доносвни и здрави. Всеки пищът ги изкарваха с по 200-300гр отгоре, на това което се родиха, ама то ехиграфа не е кантар все пак.
На моята лвкарка имам пълно доверие, благидарение на нея имам сина ми, изклюпително адекватна, няма да вкарва излишно напрежение, но винаги когато нещо я е оритеснявало е взимала мерки. За събаление смени града и сега се следя при нейна ученичка, но я посвщавам и нея от време на време, просто защото само като й видя лицето и ми внася спокойствие или ако има нещо ми го поднася подходящо да го разбера и да каже какво значи и следва.

jemapelleelle честито бебче! Да ви е живо и здраво и дано бързо забравите преживяния стрес!

Честито бебче и от мен! Бъдете здрави и много щастливи!

Благодаря много ☺

⚠бих искала само и да дам един дисклеймър, ако има много притеснителни жени. Споделям историята си не за да плаша някого, а защото вярвам, че информираността може да спаси живот. Всяка бременност е различна, всяка жена е различна и това, което се случи при мен, не означава, че ще се случи при някой друг.

Около 29-та седмица започнах да имам главоболия. Посетих гинеколог, невролог, очен лекар, ендокринолог. Правих изследвания. Всичко изглеждаше наред. Обяснението беше, че най-вероятно става въпрос за хормонални промени. Важно е да споделя, че през цялата бременност бях с ниско кръвно.

В края на 34-та и началото на 35-та седмица получих болки в гърдите. Бяха неприятни, но първоначално ги отдадохме на обичайните неразположения по време на бременност. Отидох в болницата. Бебето беше добре, водите бяха в норма, всички показатели за него изглеждаха отлични. Обяснението беше, че може да става дума за стомашни проблеми, които не са рядкост през този период.

Само че болките не спряха. След още два дни се сетих да си измеря кръвното, което този път беше над 140. Свързах се с лекаря си и започнах лечение за кръвното. Междувременно започнах да свързвам отделните симптоми и за първи път изказах съмнение, че може да става дума за прееклампсия.

Когато кръвното не се нормализира до вечерта, отново се обадих. Казаха ми да отида в болницата. Приеха ме, пуснаха изследвания и започнаха магнезий. Поставиха ми и кортикостероиди за ускоряване развитието на белите дробове на бебето, вероятно още тогава е имало съмнения, че може да се наложи по-ранно раждане.

На следващия ден дежурният лекар видя резултатите и буквално се ужаси.

Тромбоцитите ми бяха паднали под 50. Чернодробните показатели АСАТ и АЛАТ бяха над 200.

Оказа се, че не става дума просто за прееклампсия. Бях развила HELLP синдром буквално за дни - рядко, но изключително опасно усложнение на бременността. Черният ми дроб вече беше започнал да страда, а състоянието можеше да стане животозастрашаващо както за мен, така и за бебето. Имаше риск и от отлепване на плацентата.

Около полунощ лекарят дойде при мен и ми каза, че трябва да се подготвим за спешно секцио.

В 12 часа получих последната си доза кортикостероиди.

В 2 часа през нощта нашият син вече беше проплакал.

Заради състоянието ми операцията трябваше да бъде под пълна упойка. Не успях да присъствам на раждането по начина, по който си го представях. Партньорът ми беше там и преживя всичко вместо мен.

След това последваха няколко дни лечение за мен и престой в кувьоз за малкия. Той беше на антибиотици и имаше нужда от кислород и малко повече време за адаптация, но постепенно започна да се храни сам и да се справя все по-добре.

Днес вече е вкъщи и сме си заедно, което е може би най-важното.

Изживяла си наистина голям ужас, браво че все пак не си пренебрегнала състоянието си и си потърсила помощ толкова бързо!
Браво на теб и на малкия, щом вече сте си вкъщини се гушкате, всичко лошо е зад гърба ви, а от тук нанатък да ви предстоят само хубави емоции заедно!

Настръхнах! Да сте живи и здрави с малкия юнак и много да ви радва! 🙏🙏🙏

jemapelleelle, страшен герой си ! Евала за бързите действия, малкия е благословен с такава майка и ви пожелавам много щастливи и хармонични дни оттук нататък и да си се радвате взаимно все така!

Как сте момичета? Като ходите на тонове засичат ли контракции? При мен днес казаха една контракция, че се е засякла, а цял ден ме боли кръста и се филмирам защо 😄

Кантракции не ми засичат, въпреки, че имам Бракснън хикс. Тях явно не ги хваща. Но имам 2см разкритие, което неусетно съм получила АГ каза, че е нормално за този период на бремеността.

На мен вече много ми тежи и нищо не ми се прави, а когато подхвана нещо и мен много ме боли кръста заради тежестта и дисковата херния. АГ ми каза, че първата причина за секцио е седалищното положение при първо раждане, а втората причина била дисковата херния, с което много ме изненада…
Поне вече и багажа стегнах и всичко е наготвено, че накрая всичко трудно се случва.

Човек, аз съм с бракстън хикс от 16 седмица, все е твърд този корем, а на тоновете всичко е спокойно. Явно наистина тях не ги засича. Има и нещо друго, машинката, която следи маточната активност я слагат отгоре, а до колкото знам бракстън хикс стягат отдолу. Може затова. В коя седмица си? Мен не са ме гледали за разкритие още, но ми се струва, че може би имам, защото последните 3-4 дни буквално имам чувството, че ще го изсипя по пътя.. едни болки/триене/изтръпване в шийката усещам 😵‍💫 Главата му е брутално ниско в таза, вървя разчекна... При теб така ли е?

Маднес, коя седмица си?
Бракстън хикс стягат отстрани, ако си птедставим балон все едно го стискаш от страни. А истинските контракции са отгоре, за да накарат бебето да излезе. Аз също имам много стягания и болки, до тук на 2 записа сме хващали по 1 контракция.

При мен машинката на тоновете я слагат долу. И мен не са ме гледали за разкритие все още. Значи все пак болките в кръста май са ми от самата тежест. Днес не съм имала за сега, за разлика от краката и пубиса, които постоянно си ме болят. Сега пуснах да стерилизирам помпата за кърма и да стегна багажа за всеки случай. Някъде прочетох обаче, че трябвало да се стерилизира 1-2 дни преди да отидеш в болницата. Дали е проблем, ако е примерно 1-2 седмици по-рано?

В 36 гс съм. Аз също едвам ходя и ми тежи и усещам движения буквално между краката си, но АГ каза, че главичката е високо и не е слязла в таза. Но ми е 3та бременност и може би за това имам някакво разкритие, знам ли...Но било нормално в този етап на бремеността.