Юлски бебчета 2026г. Тема 2

Честито, бебче! Желая ви от тък нататък всичко да върви по вода, да се гушкате и да расте живо, здраво и с мнохо късмет!
Аз също бих чула разказа ти, ако изобщо ти св говори по тази тема.

Ако сте избрали лекар, на който имаъе доверие (ама наистина да му вярвате) не би трябвало нещо да ви притеснява. Моите и двете двца са еодвни дребни (2580 и 2900), ама доносвни и здрави. Всеки пищът ги изкарваха с по 200-300гр отгоре, на това което се родиха, ама то ехиграфа не е кантар все пак.
На моята лвкарка имам пълно доверие, благидарение на нея имам сина ми, изклюпително адекватна, няма да вкарва излишно напрежение, но винаги когато нещо я е оритеснявало е взимала мерки. За събаление смени града и сега се следя при нейна ученичка, но я посвщавам и нея от време на време, просто защото само като й видя лицето и ми внася спокойствие или ако има нещо ми го поднася подходящо да го разбера и да каже какво значи и следва.

jemapelleelle честито бебче! Да ви е живо и здраво и дано бързо забравите преживяния стрес!

Честито бебче и от мен! Бъдете здрави и много щастливи!

Благодаря много ☺

⚠бих искала само и да дам един дисклеймър, ако има много притеснителни жени. Споделям историята си не за да плаша някого, а защото вярвам, че информираността може да спаси живот. Всяка бременност е различна, всяка жена е различна и това, което се случи при мен, не означава, че ще се случи при някой друг.

Около 29-та седмица започнах да имам главоболия. Посетих гинеколог, невролог, очен лекар, ендокринолог. Правих изследвания. Всичко изглеждаше наред. Обяснението беше, че най-вероятно става въпрос за хормонални промени. Важно е да споделя, че през цялата бременност бях с ниско кръвно.

В края на 34-та и началото на 35-та седмица получих болки в гърдите. Бяха неприятни, но първоначално ги отдадохме на обичайните неразположения по време на бременност. Отидох в болницата. Бебето беше добре, водите бяха в норма, всички показатели за него изглеждаха отлични. Обяснението беше, че може да става дума за стомашни проблеми, които не са рядкост през този период.

Само че болките не спряха. След още два дни се сетих да си измеря кръвното, което този път беше над 140. Свързах се с лекаря си и започнах лечение за кръвното. Междувременно започнах да свързвам отделните симптоми и за първи път изказах съмнение, че може да става дума за прееклампсия.

Когато кръвното не се нормализира до вечерта, отново се обадих. Казаха ми да отида в болницата. Приеха ме, пуснаха изследвания и започнаха магнезий. Поставиха ми и кортикостероиди за ускоряване развитието на белите дробове на бебето, вероятно още тогава е имало съмнения, че може да се наложи по-ранно раждане.

На следващия ден дежурният лекар видя резултатите и буквално се ужаси.

Тромбоцитите ми бяха паднали под 50. Чернодробните показатели АСАТ и АЛАТ бяха над 200.

Оказа се, че не става дума просто за прееклампсия. Бях развила HELLP синдром буквално за дни - рядко, но изключително опасно усложнение на бременността. Черният ми дроб вече беше започнал да страда, а състоянието можеше да стане животозастрашаващо както за мен, така и за бебето. Имаше риск и от отлепване на плацентата.

Около полунощ лекарят дойде при мен и ми каза, че трябва да се подготвим за спешно секцио.

В 12 часа получих последната си доза кортикостероиди.

В 2 часа през нощта нашият син вече беше проплакал.

Заради състоянието ми операцията трябваше да бъде под пълна упойка. Не успях да присъствам на раждането по начина, по който си го представях. Партньорът ми беше там и преживя всичко вместо мен.

След това последваха няколко дни лечение за мен и престой в кувьоз за малкия. Той беше на антибиотици и имаше нужда от кислород и малко повече време за адаптация, но постепенно започна да се храни сам и да се справя все по-добре.

Днес вече е вкъщи и сме си заедно, което е може би най-важното.

Изживяла си наистина голям ужас, браво че все пак не си пренебрегнала състоянието си и си потърсила помощ толкова бързо!
Браво на теб и на малкия, щом вече сте си вкъщини се гушкате, всичко лошо е зад гърба ви, а от тук нанатък да ви предстоят само хубави емоции заедно!

Настръхнах! Да сте живи и здрави с малкия юнак и много да ви радва! 🙏🙏🙏

jemapelleelle, страшен герой си ! Евала за бързите действия, малкия е благословен с такава майка и ви пожелавам много щастливи и хармонични дни оттук нататък и да си се радвате взаимно все така!