На пазар в Одрин, Лозенград и Чорлу - 50

Ягодовата халва е от големия магазин на центъра--намира се от лявата страна на Мигрос,В този магазин продават само баклава,халва,локум,сладки и бисквити.

Границата минахме през Малко Търново у на отиване и на връщане.

И ние ходихме до Одрин в събота.
А статията за ония документи които уж трябваше да се попълват - ПЪЛНА ГЛУПОСТ!!! Нищо по-различно като начин и време за преминаване!

Ние както винаги цъфнахме на границата в 7.30 - Лесово. Успяхме да преминем последната проверка от бълг. страна, след нас спуснаха бариерата и се започна голямото чакане - половин час няма мърдане. Веднъж като тръгна опашката вече неща станаха по-поносими. А що автобуси имаше, все е имало, ама като този път...
Оказа се че в Одрин има балкански фестивал/започна след обяд  на главната улица/, дори улучихме откриването и  имаше много състави от България.
Това което ни учуди - няма хора като преди, няма блъскане: и на борсата, и на Синия пазар и в магазина за ядки и подправки на главната
На борсата - няма автобуси, няма хора. Магазина, който е на ъгъла - празен. От магазина за перилни препарати, който е след фурната, взех Ариел - 550 лири, т.е. 11 евро.
Същият прах на Синия пазар беше по 5 евро и пак 3 бр. омекотител - 5 евро + шампоаните, другите видове прах....тези които са ходили знаят за какво говоря, преди ги даваха в левове, сега в евро/е и в лири може/. Миналата година, септември Ариел е бил 10 лева, долу-горе пак 5 евро...Чудя се възможна ли е такава разлика в цената на праха, че чак се съмнявам дали  е "нормален", "истински".

Другото пък - преди сме вземали ориз, леща от Синия пазар до 100 лири бяха стигнали/_{сега човекът вече го няма}/, на главната пък в магазина за ядки, подправки...са 2 пъти по-евтини.

Напазарихме както обикновено, хапнахме и в 4 часа бяхме на границата.От турска страна - снимки, документи и чао. На българска страна работят и 3-те гишета, обаче ние изтеглихме късата клечка. На нашата редица  5 коли, обаче половин час няма мърдане. От двете ни страни що коли минаха. Наложи се няколко коли да преминем в друга лента. Какво беше не знам - успяхме само да видим че проблемната кола беше с бургаска регистрация и имаше малки деца. Иначе проверката беше стандартна, бърза - документи, багажник и кой за където е.

Не е имало автобуси, защото в събота беше фестивала на черешата в Текирдаг и всички екскурзии бяха за там, за Одрин нямаше никакви фирми.
Моята колежка ходи и каза, че са били 5 рейса на тази фирма с която е ходила.

Tatsan?
https://maps.app.goo.gl/XZwdjDUWsuWqVHXM9

Толкова ли е дефицитна ягодовата халва? В Истанбул изпратих мъжа ми до близкия квартален магазин ШОК или БИМ (не помня кой беше) и наред с кашкавалена халва (имало само 1 кутийка), дойде с ягодова и портокалова. Кутийките бяха по-малки като грамаж, но за сметка на това малко по-скъпи от кашкавалената. Не ни харесаха и две си останаха. Трябва да ги изхвърля. Така, че проверете и в тези магазини.

Ако това е ягодовата халва, това си е пейнир халва. В последно време има някаква мода да я правят с различни аромати и цветове (чиста химия според мен), обаче само я развалят така. Най-хубава си е класическата пейнир халва, и то печената в тава, а не тази на топчета в пластмасови кутийки. В Одрин открих такава единствено в една сладкарница в района на Айдън и ми я измъкнаха отнякъде, след като изрично ги питах за печена пейнир халва. Продавачката ми се усмихна широко и ме пита дали не съм българска туркиня, защото българите знаели само баклава и локум. Викам - не съм. А откъде съм я знаела - казах й, че съм яла в Чанакккале. Там пейнир халвата е кулинарният символ на града, нещо като тава джигера за Одрин. Продавачката много ми се зарадва, черпи ме с разни сладкиши, извика и мъжа ми и децата, които чакаха отвън, да ги черпи и тях. Но все пак не беше одринската пейнир халва толкова вкусна като тази от Чанаккале, да не говорим колко по-скъпа беше. Винаги като имам някой познат, който пътува през Чанаккале лятото към курортите, си поръчвам по няколко килограма.

Не,не е тази ягодовата халва.Не е кашкавалена.Правят я на място и я опаковат там.
Такава ,като тази на снимките не съм виждала в Лозенград.

Ами чакаме тогава някой да я снима и да я покаже.

Да,от този магазин.


За прах и омекотители -аз не бих рискувала да купя от пазара.Да,по-евтини са отколкото по складове и магазини,но не се знае какво е съдържанието.
Винаги купувам от складове и магазини.

Точно от складове има безброй оплаквания.Винаги вземам от магазин.

Дали от пазар или от складовете  - все тая. И аз винаги вземам от Бим кли Мигрос, някак ми се струва по-вероятно да са истински.
Откакто видяхме една фабрика в едно забутано селце там, в чиито двор беше пълно с празни бутилки Первол, имам вече няколко наум какво точно има в бутилките и пакетите по пазари и борси. То може и в магазинната мрежа да попаднат, ама по-малко вероятно ми се струва.

И като ги взимате от магазините, ги отваряйте.
Имала съм случаи да развъртя капачката на голяма туба, я тя пълна малко над половината.
Течните препарати трябва да бъдат фабрично запечатани, според мен. За да се елиминира рискът по веригата да отливат и да разреждат с вода.

За да си спестя подобни разочарования, вече почти не купувам перилни от Турция. Най-много някой омекотител инцидентно, или таблетки за миялна. Колкото и да обичам да пътувам до там, толкова и съм се нагледала на турски шмекерии, за голямо съжаление.

На последното ми ходене купих Rinso с алое от Бим или А101, не помня точно, пълно разочарование е, а не го ползвам за първи път. Та май и аз ще спра с перилните от там. Добре че взех само една бутилка.

Купувам само запечатан прах за пране от марката на Мигрос. Много е добър, и за цветно, и за бяло.