Раница за евакуация 🎒

И ние сме със стиропор, много тъмносив на цвят.

Ние също. Вата слагат само когато се прави отгоре сайдинг, или там както се казва. Предимно на къщи се слага или на други големи пространства. Аз исках да сложа, но за малък апартамент изобщо не ме отразиха и сложихме фибран.

Aisha, макар че много мразя този израз: София не е България. В моя областен град всички сгради, санирани по програми, са облепени именно със стиропор отгоре до долу. И понеже тук така се работи и няма кой да ти направи друго (например, споменатата от теб вата), то просто нямаш избор, ако искаш саниране и оправяне на фасадата. Ще ми се това да се промени и ние да заживеем като бели хора, но засега двете с теб живеем в различни реалности.

И при нас санирането е със стиропор, на няколко места през три етажа слагат по един пояс вата, уж противопожарно.

Че България не била Япония, разбрах... ама и в Румъния санират по-нормално

Вятър и мъгла, от клиента зависи с какво ще го санират.
Няма начин да сложат стеропор ако искаш да си платиш за вата.
Но само, ако искаш.....
Повечето българи искат възможно по-по-най-евтиното. Не става да е хем евтино, хем противопожарно. Хем да си саниран, хем с останалите пари да се печеш на морето.
А и пожарните кранове не стигат над 8 ет. Ние във  високите етажи сме си обречени, независимо дали сме в несанирано  ЕПК или ново строителство. Това е положението - и раницата може да изгори докато се докопате до нея.

Много ви моля, пише се СТИРОПОР. Идва от стирен, полистирен. EPS.

Когато е държавното саниране няма избор, къртят твоето хубавото и слагат всичко еднакво.

Първите 72 часа

Раниците са базовото ниво на подготовката на населението за кризи и темата е важна, което е причината да пиша в този раздел въобще за пръв път след пандемията. Тогава, още в началото разбрахме колко добра е идеята да няма запаси от критични консумативи дори за болниците, както и че като цяло светът ни се оказа неподготвен и не се справихме особено добре, въпреки технологиите и опита от миналото. Казвал съм, че бедствията са ми професия или поне една от тях, както и лична страст, но темата е комплексна, не е въпрос на слагане на някакви неща в раница, а на цялостна дългосрочна политика. Не смятам, че говоренето за съществуващите рискове е всяване на паника, напротив подготовката и планирането доколкото са възможни са средства за ограничаване на паниката, която често води до фатални последици. Предполагам помните как след катастрофалното земетресение в Япония, последвано от цунами и ядрената авария във Фукушима целият свят с почуда гледаше подредените опашки от хора за вода, храна и гориво, които в градове като Сендай достигаха до няколко километра…


Съвременното разбиране за справяне с бедствия, формулирано и в международно споразумение именно и съвсем не случайно в Сендай, е в споделянето на отговорността в цялото общество (all-of-society approach). Фундаментална е подготовката на отделните домакинствата, като част от нея е да могат да се справят сами (self-sufficient) в първите часове и дни. В развитите държави това е организирано по различни начини, но обикновено обучението започва още от училище с реакциите при различни бедствия, оказване на първа помощ, маршрути за евакуация и т.н. все практични неща. Черния кръст/полумесец е с основна роля при реакция на бедствия по принцип, освен това осъществяват и образователна и превантивна дейност, на сайтовете им ще намерите и техните местни препоръки (примерно БГ/US). По отношение на запазите, за раниците (emergency kit) конкретно са за 3 дни, а за оставане вкъщи (Shelter-in-place) за 2 седмици. Разбира се, обърнете внимание и на препоръките на местни власти, защото на някои места има специфични особености и подготовка, тук някой се е постарал да събере сайтовете им в страните от ЕС.

Първите часове и дни след изненадващи мащабни бедствия са от една страна златното време за спасяване, а от друга, време на натрупващи се паника, хаос и често безредици. В този период трябва да бъде организирана и изпратена помощ, което също отнема време и както знаете често и големи държави не разполагат с ресурс, които да бъде мобилизиран достатъчно бързо и се търсят общи международни усилия. Това е единият тип ситуации, при които раница „грабвай и бягай“ и някакъв предварителен план за действие дават по-добри шансове на хората да се погрижат за себе си и да намерят безопасно място, на което да изчакат пристигането на помощ. Другият тип, е при масова евакуация поради реална опасност, когато обикновено се препоръчва да имате основни начални запаси, защото дори в центровете може да отнеме време да бъдат осигурени, да са претоварени и да не стигнат за всички. Също така и когато сте тръгнали да напускате сами, преди официалната евакуация, при която хаосът и задръстванията вече са настанали, в такива моменти трудно се мисли трезво, взимат се неща, които нямат практическа стойност, а често се забравят важни. При всички положения, наличието на базова подготовка на населението осигурява „буферa“, който често е необходим на едните да оцелеят, а на другите да ги спасят, както и възможност за по-ефективно разпределение на ограничените в началото, но нарастващи ресурси. 

Най-често за говорим за поне 72 часа, но това не е магическо число, а просто практически стандарт, отразяващ реалистичните възможности на хората, способността да бъдат мотивирани и минималното време за стабилизиране на ситуацията, на някои места това време може да е да е доста по-дълго. От тук идва и разликата между това да имате под ръка градски комплект с вода, храна, аптечка и радио, който  да грабнете и да можете дори да тичате и това да разполагате с възможности за дългосрочно оцеляване в природата, което изисква и някаква подготовка и не е просто да се сложат някакви неща в раница. Ще засегна бегло и втория случай и по-скоро ще се опитам да обясня и да поставя в контекст някои от нещата, показани от „американците“ в темата, защото са интересни дори само за обща информация. Фокусът ще е върху практичността, универсалността, достъпната цена и основна стратегия ще е сложи и забрави (set-and-forget).

Раница
Раниците е добре са леки, здрави, удобни (примерно с колан за кръста, твърд гръб и дъно, омекотени презрамки…), и най-вече да можете да ги носите все пак и евентуално да тичате с тях за кратко. Оптимално и реалистично, в градски условия за повечето хора е между 10-15% от теглото в зависимост от физическата им форма или между 8-12 кг. Добре е да има някаква вътрешна организация, защото нахвърлянето на неща в „чувал“ не е удобно, нито за носене, нито за използване и евентуално нещата да са надписани. Убитите цветове и невзрачният вид са за препрочитане, а не камуфлажните десени, тактическия изпълнения и марковите безумия. Добре е да се избягва всичко, което може да привлича излишно внимание, като навързани и висящи неща тип „коледна елха“, от която други в такава обстановка може да решат да си вземат подарък. Въобще цялостното поведение при сериозни кризи е по-добре да е тип жива сянка/grey man, за да не станете мишена, което изключва и всякакви демонстрации на „възможности“. На някои места, където по-често се случват природни бедствия е съвсем нормално да се държат по-малки извънредни комплекти в колата и в офиса.

Вода
Водата е жизнено важна и е първият и най-важен проблем, който трябва да се реши, защото ще четете препоръки за между 2-4 литра на ден на човек, които обаче не можете да носите. Не можете и да пестите, особено при повишена физическа активност и топло време, защото дори леката дехидратацията може да има негативен ефект върху реакциите и преценката и да предизвика чувство на умора и слабост (това се случва и в ежедневието). Именно за това се търси баланс, например 2-3 литра начален запас за първия ден, след което, ако се налага да можете филтрирате, преварявате или дезинфектирате вода. 

Водата няма срок на годност, но опаковката и обикновено има и трябва да се съхранява на хладно, сухо и тъмно място, за да се избегне промяна на вкуса и качеството на водата.

- стандартните пластмасови бутилки обикновено 1- 2 години при правилно съхраняване (не в кола например), но не са най-практични.
- пакетчета (паучове) вода по 125 мл със срок 5 години
Това е „златен стандарт“ за оцеляване в спасителните лодки/плотове и обикновено са сертифицирани от съответните морски власти. Предлагат се от доста американски производители с някои разлики в цените и характеристиките им, най-добрите издържат на температури от -40°C до 99°C и можете да минете с кола отгоре.
В Европа и у нас конкретно може да намерите норвежката Seven OceanS, която е в пакети от 5 х 2 х 50 мл., както и немската Pains Wessex 4 х 125 мл. и двете са световен стандарт за морско оцеляване. Seven OceanS се различава, защитата е разпределена в двойната опаковка, 4-слойнo алуминиевo фолио отвън и полимерни пакетчета вътре, със срок 5.5 г., а вероятно и много повече и са добър избор за раницата.

Няма идеален вариант за носене на вода в раница, но пакетчета са добър компромис, като се има предвид, че при екстремни ситуации е по-добре да се пият на по-малки количества, но по-често.

- пречистване
1. Филтри за кафе или просто някакъв текстил за премахване на големи седименти и тиня, което е нужно и за последващата филтрация, за да не се задръстват филтрите и за дезинфекция независимо дали с UV лампи или таблетки.
2. Стандартните филтри с кухи влакна се използват масово за бутилки, но не спират вируси, а тук говорим за градски условия и кризи. Сламките са компактна разновидност и се използват като резервен вариант или при извънредни случаи, като освен да се пие директно от планински потоци и извори, могат и да се завиват на стандартните пластмасови бутилки. Membrane Solutions Straw I е много подходяща за раницата, лесно се почиства и има и сменяем филтър с активен въглен с някакъв ефект. Филтрите не трябва да замръзват влажни, защото се разширят, повреждат и стават опасни.
3. Таблетките на хлорна основа като Aquatabs за елиминиране на бактерии и вируси са подходящи за всяка раница, 1 таблетка за 1 литър за 30 минути в бистра вода. Таблетките с хлорен диоксид като Katadyn Micropur Forte MF 1T убиват и протозои като крипто (Cryptosporidium), който се среща на места в Северна Америка, но за това конкретно са необходими 4 часа.

В райони на големи индустриални аварии, наводнения и пожари е най-добре водата директно да се избягва.

Храна
Тук ще обърна повече внимание на специализирани храни, защото е нормално да не знаете много за тях, но сте ги виждали да ги раздават или спускат по въздуха например.

- Високоенергийни бисквити
Немските NRG-5 на Katadyn са смятат за „златен стандарт“ не само за оцеляване, а за поддържане на добро функционално състояние. Подходящи за над 6-месечна възраст, сухи и трошливи, ядат се на малки хапки, но не ви дехидратират, слабо ванилови и сладки на вкус, с малко вода стават на каша и по-лесно се ядат. Съдържат протеин, мазнини и пълен комплекс от витамини и минерали, без ГМО, лактоза, веган, халал, срок 20 години. (NRG-5 ZERO е на оризова основа без глутен). Пакет от 500 гр. с 9 бисквити осигурява 2300 kcal (9600 kJ) и е достатъчен за един ден.
Този тип бисквити се водят универсални/неутрални и се понасят добре от повечето хора, използват се масово за хуманитарни операции на ООН, Червения кръст, УНИЦЕФ… обикновено това има в пакетите, които сте виждали да се спускат по въздуха.

Само поменавам, че Seven OceanS и Pains Wessex, както и американските марки за вода в паучове, са стандарт за спасителни лодки и за бисквити, разработени са оцеляване при малко физическа активност, заради което са с ниско съдържание на протеин, за да не предизвиква жажда при липса на вода. По-близо са до маслени бисквити като вкус и вид и за някои са по-вкусни, срок 5 години. В бедствени морски условия на спасителна лодка например, 1 пакет бисквити от 500 гр. и пакет вода от 500 мл. са дневната доза.

За раницата първите бисквити са много добър вариант и може да забравите за случая въобще.

- За разнообразие, немските компания Convar е специализирана в храни за извънредни ситуации и предлага освен бисквити, протеинови барчета NextGen с различни вкусове и „компресирани“ ястия Solid Meals със срок 10-20 години. Подобни протеинови барчета може да си намерите навсякъде по света, само обърнете внимание с какъв срок на годност са.
 
- Лиофилизирана храна (Сушене чрез замразяване/Freeze-Dried), като споменатата на Mountain House, има всякаква навсякъде по всички планинарски, военни и спортни сайтове, включително и Декатлон, освен това има и българска, за което ще си разкажем историята от национална гордост най-малкото. Технологията се състои в премахване на водата от замразената храна във вакуум, което запазва свойствата, аромата и вкуса, като в същото време я прави много лека и дълготрайна. НАСА доразвива и адаптира процеса, използван през Втората световна война за консервиране на кръвна плазма и пеницилин, и го използва масово в програмата Аполо през 60-те, с което заменя тубите с пасти. Досещате се вече, че третата държава в света, която пионерства в тази област тогава е България, а преди време компанията Антарта възобнови тази дейност в сътрудничество с Института по криобиология и дори бяха иновативен стартъп на годината. Тази храна обаче трябва да се рехидратира с чаша вряла вода, която се сипва в самата опаковка за оптимален вкус, при използване на студена вода става доста по-бавно, а в сухо състояние са хрускави и с много наситен вкус. Подходящи са за всякакви цели, има всякакви неща чак до крем карамел, не са евтини и по-скоро осигуряват разнообразие и „истинска“ храна, когато по-често се налага да се използват такива продукти. Mountain House са лидер по отношение на срока, който е 30 години, което им е фокус, при други ще е между 3-25 години.

- полеви котлон
Не е за тази раница, но има една военна ламаринка, която тежи само 100 г и е точно за извънредно ползване или резервен вариант. За пълнота и за без пари, Firedragon BCB с гел блокчета от биоетанол, които не са токсични и стават и за дезинфектант, палят се лесно дори мокри и при ниски температури, по-тежки са и не най-ефективните. Сега обаче, ще се сетите и за канче, пък и за лъжица… и това е причината да не пълним раниците с всякакви неща. Това е колкото да не кажете, че съм ви карал да ядете студена храна и ще се правим, че не съм го написал.

- Американски военни дажби MRE (Meal, Ready-to-Eat)
Само ги споменавам, защото ги има и по нашите сайтове, те представляват пакет с пълно меню с общо 24 варианта и химически нагревател. Издръжливи са, но са тежки (0.7 кг) и не са подходящи за тази раница, за запаси вкъщи стават. Раздават се след големи бедствия в САЩ и това предизвиква и сериозна критика, защото са с много калории и натрий, което за деца и възрастни, евентуално със заболявания и седящи в центровете не е най-добрия вариант.

Изкуството на оцеляването
Древно изкуство е, хората сме странен вид, първо е трябвало да се научим да оцеляваме преди да си осигурим комфорта да си задаваме въпроса „възможно ли е да ми се наложи?“ и като ни стане прекалено комфортно, че чак скучно си правим стрес тест, който ни държи за известно време и после пак отначало… От тази гледна точка около нас има „супер храни“, както и традиции и опит, които могат да се използват, за което може да се замислите и вие.

- Пчелният мед например е високоенергиен, богат на бързи въглехидрати за незабавен прилив на енергия, както и за поддържане на духа, неограничен като трайност, даже облекчава и кашлица. Пакетчетата биха били много удобен вариант, само да е сигурно, че е истински мед. Натуралния мед по принцип има и известни антисептични свойства, които при преработката се ограничават, но и в двата случая е отличен вариант. Не е подходящ за деца под 1 г. заради риск от ботулизъм.

- Индианците предимно в Канада и някои северни части на САЩ са си правили тяхна, изключителна ефективна „супер храна“ за военни и ловни цели, която представлява пълно изсушаване на месо, впоследствие стрито на прах, добавяне на естествена мазнина за консервиране и евентуално сушени боровинки и ядки. Получената „енергийна тухла“ е изключително трайна и подходяща за тежки условия, в последствие е използвана и за полярни мисии и до ден днешен е популярна за всякакви случаи, нарича се Пемикан/Pemmican, хората си го правят вкъщи евтино, което e по-рисково откъм дълготрайност, други го продават скъпо дори, дори и тези немци в Европа. Не съм по тези неща, но на практика тава е историята на протеиновото барче, макар и вече нещата да не са толкова романтични.

- Trail mix (известен и като „студентски микс“ в някои държави)
Това е храна за преходи от 1910 г. насам и реално е „деконструирано“ протеиново барче и може да е всякакъв микс от ядки и семки (протеин), сушени плодове (ритъм), тъмен шоколад (фокус/психически заряд), като не е задължително да се смесват. Трябва обаче да се подменят по-често и не ми пасват на концепцията.

- консерви
Разбира се, че първо за това ще се сетите или ще ви напомнят и те са вариант за трупане на запаси у дома, но са тежки за раница и обикновено имат повече сол и подправки, което не е най-добрият вариант. Отделно, е добре да се пробват нещата, да не е като с новите обувки, които знаете, че ви направят мазоли (лепенки в раницата), но въпреки това тръгвате с тях и особено важи за хора, които са по-чувствителни към храна. Русенското варено, така или иначе ви е гарантирано, то си е по стандарт, държавен, български и не е и добре да дублирате неща. На места, не само у нас, пише да се носят отварачки за консерви, така че да си знаете какво е менюто.

Медикаменти
Основни консумативи за кървене и травми, базови и специфични медикаменти, лепенки за мазоли/пришки/мехури, които в никове не трябва да игнорирате и нокторезачка, защото нокътните инфекции са огромен проблем, електролити (против дехидратация и крампи), санитарни и хигиенни материали. На въпросът какво правите, ако имате нужда от медикаменти с рецепта е отговорено в страните с активна политика по въпроса, лекарят ще ви изпише допълнително количество за спешни случаи и няма да ви гледа странно, ако кажете, че са за раницата.

Документи
Копия на документи, снимки на роднини, важна медицинска информация, телефонни номера и други важни семейни документи в непромокаем плик, също вече и в криптиран вариант на USB памет. Това е официална препоръка на доста места и е с цел идентификация, при търсене, достъп до районни евакуационни центрове, по-бързо издаване на нови документи и предявяване на застрахователни искове. Дребни пари в брой си знаете, че е добре да имате.

Дрехи
Комплект от няколко слоя, който да е не повече 15-20% от обема и теглото на раницата, може да ги навиете на руло или вакуумирате в пликове.

- Термо бельо (горно и долно) и чорапи от мерино + синтетика за баланс между терморегулация, отвеждане на влагата, бързо съхнене, здравина, устойчива форма, антибактериални свойства и предотвратяване на мазоли.
- Спортни синтетични фланелка и шорти
- Тънък полар (fleece) за всякакви случаи, здрав е, не задържа вода, продължава да топли дори влажен и съхне бързо.
- Леко яке със синтетичен пълнеж за изолация, което да може да се компресира максимално.
- Тънко външно яке, за защита от дъжд и вятър
- Тънка шапка и леки ръкавици
- Спасително одеяло (space blanket), което особено в комбинация с горните слоеве може да се използва по много начини за защита от топлина, студ и вятър.

Принадлежности
Свирка и сигнално огледало (може да се види от километри и от въздуха); радио с батерии; здрав, лек и удобен нож (най-важният инструмент); компас и карта на района (евентуално с маршрути за бързо излизане); хартия и химикалка/молив; лек и функционален мултитул и швейцарско ножче; маски FFP2/N95 (предимно за прах и бързо движение) и удобни работни ръкавици; фенерче или челник (по-удобен е по принцип); запалка, магнезиев fire starter и свещ; паракорд, армирана лента; сгъваема бутилка (за събиране на вода), няколко по-здрави и големи торби за боклук (за изолация, ако се напълнят с нещо може да се седи и спи върху тях, върху чорапите при мокри обувки, стават на пончо при дъжд или за заслон…); безопасни игли и малък шевен комплект; зарядно и кабел, качествени литиеви (не алкални) батерии, карти за игра (за убиване на време в центровете или да ви държат будни, ако се наложат нощни дежурства).

Радиото е важно за получаване на информация при липса на други мрежи, за инцидентно ползване всякакво върши работа евентуално с пакет батерии, по-добре да не е с вътрешна батерия, защото ще го забравите там и ще си замине. За по-често използване, популярен и надежден марка в САЩ е Midland, топ моделът им е ER310PRO, който е мини аварийно радио с манивела/hand crank radio с NOAA Weather (+Alert), голям power bank и фенерче, манивелата и соларният панел също вършат работа в случая. Комбо уредите обикновено са компромис, но този е от изключенията, китайските еквиваленти, които ги има навсякъде не са за препоръчване откъм ефективност и надеждност или поне гледайте да могат да работят и на батерии.

Имайте предвид, че в евакуационните центрове и убежищата обикновено неща като остри предмети, оръжия и спрейове не се допускат и тук също важи правилото, че не е добре да предизвикване излишно внимание с  модерни, лъскави неща и екстри.

Домашни любимци
Повечето евакуационни центрове не приемат директно домашни любимци, но и на това се търсят решения поради масовите откази за евакуиране и в някои държави като Япония вече е политика. Иначе местните НПО-та за животни и приютите, както и БЧК са тези, които съдействат в такива ситуации, в някои държави осигуряват места за настаняване в близост до центровете, където хората сами се грижат за животните и помагат с транспорта. В краен случай има и платформи като BringFido, в които можете да намерите хотели, които приемат кучета например.

Нали на всички е ясно, че ще си приготвите неща както за децата така и за кучетата и котките, мисля че в Япония и зайци приемаха по центровете…

За всички неща, които съм споменал може да си четете отзиви в Amazon (US, DE, UK) и както често повтарям в туристическия раздел, където единствено пиша все още, рядко има нещо, за което някой да не е снимал клипче и да го е огледал от всякъде. Нещата, които са свързани с бедствия независимо дали е храна, вода или друго варират много като цени между различните сайтове навсякъде по света, затова сравнявайте преди да купувате. Конкретно за храна и вода обикновено пише до кога им е срока, но ако не е така, го уточнете предварително.

Предложение за раница за 72 часа в градски условия, която да е достатъчно функционална, да може да се носи и дори тича при нужда и да не се налага да се проверява съдържанието и често:

30 литра раница или 8-10 кг като балансиран вариант
Поне 2 л вода (4 x Seven OceanS)
Таблетки Aquatabs, кафени филтри, сламка Membrane Solutions и сгъваема бутилка за резервоар
Бисквитите NRG-5 (х2), протеинови барчета с различен вкус за разнообразие и мед за бустер
Kопия на документи, медикаменти и консумативи, дрехи и принадлежности 
На тръгване си обувате най-удобните обувки, евентуално взимате заредения power bank…


Чисто статистически, развитите държави понасят сериозни поражения от природни бедствия, най-вече заради по-развитата инфраструктура, но имат по-малко жертви и бързо се възстановяват. При неособено развитите, от друга страна, жертвите са много, икономическите последствия са тежки, а възстановяването бавно и трудно. Дори при сериозна международна помощ, там където има високи нива на корупция и недоверие в институциите нещата обикновено не се получават. Отделен въпрос е, че разработването на дългосрочни програми за превенция и подготовка често не са приоритет, защото не носят политически дивиденти, а в същото време изискват сериозни средства и някъде и хората се противопоставят, когато не усещат пряка заплаха, но това е много дълга тема и решението отново се нарича образователна политика за излизане от омагьосания кръг.

Друг аспект, който само ще спомена са застраховките, това е начинът да си компенсирате материалните загуби до някаква степен след като сте преминали през кризата. Масово хората по света нямат застраховки, а бедствия с потенциален катастрофален характер (земетресения, наводнения, свлачища…) обикновено изискват отделни полици, често са изключени и случаите, когато едно бедствие води до второ или се случват едновременно, но някое от тях не е покрито. Има много особености и трябва да се внимава точно какви са рисковете в района и доколко ги покрива дадена застраховка, това е бизнес и зад него стоят прогнози и сметки, няма как да е иначе.         

Накрая, да се върнем към клишето, че „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, но с допълнението, че с голи ръце, без подготовка и план е доста по-трудно да преминете през някаква криза, а когато става въпрос за непредсказуеми ситуации, на каквито би трябвало в последните години да сте се нагледали достатъчно, важи и друго клише „готвим се за най-лошото, надяваме се на най-доброто“ или с други думи правим каквото можем, нито по-вече, нито по-малко, само възможното.

Благодаря Ви аз по-полезна информация не бях чела скоро.

Този пост трябва да се сложи в началото на темата. Благодаря! Ето това е истински полезна информация!