Мами, вие как се справяте с претрупаните детски стаи?

Първо правило - вие не купувате играчки.
Второ - заявявате ясно, какво да се купи/подари. Да е съобразно възрастта и да е качествено.
Трето - въпреки всичко, не позволявате свръх консумацията, да са по едно - две нови неща.
Ако са повече - има ротация, да.

Играчки тип Джъмбо и Пепко, еднодневни китайчета - не, не, не.

Знам, че всичко ви е ново и шарено, но просто не го позволявайте.
Създайте в детето интерес и творчество, не го учете на “фаст фууд”

Периодично разчиствам. Подаръци, които не харесвам или не одобрявам просто ги предавам нататък без дори да сме ги разопаковали - като подарък за друго дете, когато ние сме канени на рожден ден. Разопаковани неща, с които е играно, но вече няма интерес продавам по групите. А непоисканите подаръци от баби и роднини остават у подаряващия с предтекст да има с какво да си играе детето следващия път като дойдем на гости.

Разчистваме периодично и ние. Играчки, книжки - и подаряваме на деца, които нямат възможности.

Разчиствам аз, докато детето го няма, защото на него всичко му "трябва" дори да е старо и счупено и не дава да се хвърля.
Така незабелязано доста неща изчезнаха.
Махам играчки, които вече е надраснал.
Като се съберат много по празници, прибирам част от тях, след 1-2 месеца вадя, прибирам други.
Забелязала съм едно нещо - каквато и нова играчка да има, интересът към нея трае най-много 1-2 дни, а понякога само 1-2 часа.
Няма смисъл от претрупване на много неща.

Имам да разчистя доста бебешки и детски дрехи, но по фейсбук групите никой не проявява интерес. Някои са чисто нови, на други дори етикетите висят.

Аз имам някаква травма от предишното поколение и не понасям претрупани пространства.

С игначките винаги е било правилото, за играчка която влиза, играчка излиза.
Два пъти в годината събирам играчки, които смятам за ненужни и ги прибирам някъде за месец- два, и когато ги забравят, ги махам от дома ни.

Винаги сме се справяли с правилото: когато спре да се играе с нещо, то се прибира на мястото му и тогава се вади следщващатото. Нито съм ограничавала хората какво да подаряват, нито пък ние сме спирали да купуваме. Детето винаги е било затрупано от играчки, но хаос не е имало - кутии, шкафове, чекмеждета. Периодично разчиствам и махам играчки, които не са вече за възрастта или пък изобщо не се играе с тях.

Аз открих един сайт - podariavam.com - и вече доста нещо подарих чрез него. Иска се малко усилие де, не е като да метнеш нещата в контейнера за дрехи, но съм доволна. Снимам, обаждат ми се хора и се разбираме как да ги дам - понякога лично, понякога по куриер. Доволна съм, че все пак ще се ползват.

Имахме 4 коша от този тип. Вечер всичко наривахме в тях.
Периодично преглеждах и изхвърлях счупени.
Моята дъщеря знаеше всяко топче откъде ѝ е и за какво ѝ трябва, прибера ли нещо, веднага забелязваше и точно то ѝ беше най-нужно
Като станат прекалено много, събирах в чувал, каквото избере и с обяснението, че отиват в къщата на баба и дядо. Но там не ги вадехме, освен ако не се сети като отидем.

Накратко - мерките ни бяха, колкото да оцелеем. Просто го приехме за период, който ще мине. И мина за няма 10 г.

Играчките с които дъщеря ми не играеше периодично разчиствах,прибирах ги в кутии.Ако се сети за някоя-изваждам я.Ако не ги потърси по-дълго време ги подарявах или изхвърлях.

То това е проблемът - на кой да ги подариш. Има неща, дето детето не пипва, ама са нови, ни да ги изхвърлиш, ни да ги държиш. А да подаря на деца около мен - няма на кой, и те са претрупани.

Във Варна има една група "Между приятели" - два пъти годишно се предоставят детски дрехи за символична продажба и дарение. Сега ще имат приемане и продажба на 25,26 март. Ако се свържете с организаторите, може да кажат дали и как приемат дрехи от друг град. Малко е сложно, предварително се прави опис с етикети, но е двустранно полезно.

За играчките-моят син имаше такива при двете баби и при нас. Чак затрупване не е имало, не съм купувала толкова много. Под едно легло с ракла при баба му, бивша моя стая слагах нови, които бяха повтарящи се или за по-голяма възраст и ги вадех, когато другите се счупят. Той не даваше да хвърлям счупени, но без него съм го правила. Имах две големи пластмасови кутии с капак, там ги прибирах вечер.

И нещо за младите майки На пръв поглед майката има по-правилен поглед от детето какво му е нужно и как да играе. Счупени неща е глупаво да се пазят. Но как си играеше моето дете. Обожаваше колички, като всяко, багерчета и въобще всякакви превозни средства. Но често "мародерстваше", отваряше врати, разглобяваше колелетата, вадеше волани и си разглеждане, на което аз се вбесявах, защото това не е игра, а беля. Не обичаше да рисува, не обичаше пъзели. Много често си играеше с едно кормило, извадено от количка и го въртене, до степен, че (четейки форума) се притесних дали няма нещо общо с аутизъм това действие. Най-хубавите колички, обаче си пазеше, само ги обръщаше да ги разглежда, оглеждаше включваше и изключваше дистанционни те и така можеше да откаран цял ден.

На пръв поглед, глупави и безсмислени, "не развиващи" занимания. Но днес, години по-късно, е втори курс студент автомобилно инженерство, тази страст не е угаснала.Специалност, която си избра сам, без колебания. Така че не подценявайте детските увлечения и играчки, колкото и безсмислени да ви се виждат

За да не се зариваме с играчки, не купуваме постоянно и бабите, както и другите близки не прекаляват с купуването.
Наличните играчки стоят само в детската стая и в специални кошове и кутии. Вадят се няколко за игра, после се ротират с други и така, я не всичко едновременно.
Децата са максимално време на открито и на спорт, затова много време за играчки нямат.

Пластмаси съм забранила още почти с раждането и пак имам същия проблем с играчките. Детето не особено прибрано, но и аз не съм.
Моят метод е ротацията, играчки само с кутия/куфарче за съхранение и подаряване. В детската градина съм оставяла настолните игри за най-малките от рода бебешко мемори и подобни и знам, че се използват.
Но истина е - трябва си място, иначе колкото и да подреждам пак изглежда разхвърляно.