Огромна промяна

  • 13 706
  • 461
# 210
Сега, разбирам селска идилия, хората си помагат на село за всичко.
Но защо след като живеете на различни етажи със свекъра, ти ходиш да му чистиш и готвиш и на него? Това някакво криворазбрано чувство на вина или жал към помощта към вас ли е?
Значи, ти живееш с бебето сама в стаята, бащата в кухнята да не го безпокоите с бебето, НО ти ходиш да готвиш на свекъра в неговата кухня?
Това е някакъв пълен миш-маш по етажите. Все едно имаш двама мъже, но нямаш ни един.
Спешно трябва да си изчистиш отношенията и с двамата.
На свекъра не ти е работа да се държиш като жена, а твоят вече е изгубил уважение към теб щом те прави на маймуна и се задиря с други.
Разчиствай. Време е.
Виж целия пост
# 211
Сега, разбирам селска идилия, хората си помагат на село за всичко.
Но защо след като живеете на различни етажи със свекъра, ти ходиш да му чистиш и готвиш и на него? Това някакво криворазбрано чувство на вина или жал към помощта към вас ли е?
Значи, ти живееш с бебето сама в стаята, бащата в кухнята да не го безпокоите с бебето, НО ти ходиш да готвиш на свекъра в неговата кухня?
Това е някакъв пълен миш-маш по етажите. Все едно имаш двама мъже, но нямаш ни един.
Спешно трябва да си изчистиш отношенията и с двамата.
На свекъра не ти е работа да се държиш като жена, а твоят вече е изгубил уважение към теб щом те прави на маймуна и се задиря с други.
Разчиствай. Време е.
Ами готвя и чистя, защото ако не съм аз нито ще има какво да яде и ще потъне в мизерия. Като се върнах от болницата беше някакъв ужас и трябваше да изчистя. А и той сам идва и ми казва какво му се яде и какво да стогвя. Да в чужда къща съм и някак се чувствам длъжна да го правя. Отначало имах желание, но сега вече всичко правя без желание. Нито искам да готвя нито да чистя
Виж целия пост
# 212
Няма нищо ненормално да домакинства момичето. Не е идеалният вариант, обаче на село и в една къща е прието май да е така. Това е някакъв компромис, за да се разбира по-добре във връзката си и да няма разправии. Надали на нея толкова й тежи това, колкото отношението на приятеля й.  Генералният проблем е друг.
Виж целия пост
# 213
Да, в чужда къща си и и си права, че това върви със съобразяване, помагане, но не означава, че трябва да ги дундуркаш там всичките. Да идва голям човек да ти казва какво му се яде и ти да му го готвиш - това е ок само ако е много болен или постоянно на работа. На практика ти в момента си самотна майка с три деца. Подготви си нещата, проучи си правата, събери полека багажа (или поне най-необходимото) и идните седмици/месеци докато мъжа ти го няма, вдигнете се с детето и вървете на новото място.
Виж целия пост
# 214
Ако това не е "пързалка", става дума за попадане в чисто старомодна сеска патриархална идилия, на която и Елин Пелин може да завиди...

Ти си станала млада снаха и... нещо като слугиня в бащиния дом на мъжа си... Т.е. и на свекъра си.

Ти сама си изчисти и обмисли за себе си този модел за теб ли е, привличал ли те е някога, колко, сега привлича ли те, колко ще можеш да го търпиш, какви са ти шансовете и възможностите, сама си отговори и действай. Само с рев - показваш и на двамата, че си ината и опърничава - че се съпротивляваш, но продължаваш да слугуваш.

Изнеси се за няколко седмици/ месеца... Успокойте нещата. Ще има опити да те върат, а ти ще бъдеш в позиция да поставяш някакви условия... Запази ума и цивилизоваността, доколкото е въможно...
Виж целия пост
# 215
Я има опити да я прикоткат обратно, я си хванат нова. Да се изнася, за да се прави на интересна, не е добра идея. Че дори и да я върнат после, надали ще се държат по-добре. Даже обратното.
Ако ще се изнася, да си е нейно решение.
Виж целия пост
# 216
Ох, то не ми се коментираше, ама като прочетох и за свекъра и вече не издържах. Бягай, момиче, спасявай себе си и детето си от тея! Ти си в ада, само дето не си го осъзнала напълно.


Мъж насилник, който те тормози психически и ти изневярява, мърляв готован свекър да обгрижваш и него....бягай! Веднага!


Дете имаш да гледаш! И себе си!
Виж целия пост
# 217
Много добре върви драматургията на темата.

Изоставянето от бащата е добра психологическа нишка, обаче не съм убеден, че е приложима универсално, вкл. и за случая. Има хора, при които този страх от изоставяне води до страх от близост/ уязвимост, а в темата авторката е дала цялата своя уязвимост. тя буквално се е подчинила на мъжа си, а това е (било) огромно доверие, което тя в момента смята, че е нарушено - "Огромна промяна" е заглавието.

Все още смятам, че авторката демонстрира интелект,  който надскача равнището на средното образование в България.

Има ли някакъв шанс "пройдохата" да се "вразуми", да намалее нервността му? Може би е паникьосан от отговорността към детето/ семейството? Може би свекърът усеща нещата и затова помага?

А има ли на пазара на връзките много по-отговорни и отдадени... вкл. и към чужди деца? И аз искам да драматизирам малко темата...

Петко, и по двата начина може да се прояви тази травма - при някои хора резултира в недоверие и страх от обвързване, за да не бъдат отново наранени, при други като авторката - във вкопчване и зависимост от дадения човек от страх да не ги изостави, защото не са научени на самодостатъчност и за тях да бъдат сами е равно на това да бъдат изоставени.
Виж целия пост
# 218
Проблема е в авторката. Тя граници не може да поставя, само тропа с краче и циври.
И то циври не за нещата, които трябва, това е фрапиращото и тъжното.
Майчинството е дадено за да гледа майката бебето. Не да дундурка мъж, свекър, девер и разни там пиявици.
Границите тя е трябвало да постави отдавна. И на мъжа си и на свекър си.
Като си тръгнеш авторке /ако въобще узрееш за това/ даже ги блокирай. Да не ти звънят и тормозят.
То мъжът ти това дете за нищо го няма, сама каза, че само веднъж го е гушнал и ти го е върнал.
На свекъра ще му е мъчно за безплатната слугиня, та и на него не вдигай.
Може да му пратиш телефон на фирми доставящи храна вкъщи. Бол ресторанти и кетъринги.
Виж целия пост
# 219
Човек това, което сам си направи, никой не може да му го направи.

Защо, за Бога, позволяваш това? Ок, свекърът е сам - готвиш за вас, на него отсипваш една чиния. Толкова. Специални поръчки ... какво да ти сготвя е въпрос, който се задава само на любими хора, а така кто гледам - трябва да го задаваш само на детето си. Намерили, та премерили.

Бягай, още преди да изнесеш свекъра в темата ти го казах. Бягай и не се обръщай назад. И да, ще те плашат, че ще ти вземат бебето, ама няма - защото то ще пречи на редовната връзка с колежката, а бебетата искат грижи, време, внимание и посвещаване. Кой от двамата бейове, има капацитета да се грижи за дете? Защо да си усложнява живота?

Да, дете на разведени родители си, но това не е присъда. Да, не искаш и твоето да е такова, но е въпрос на време да е такова. И по-добре така, отколкото да е сирак, с малтретирана или убита майка. Нямаш право на повече грешки, стягай се, тихо организирай евакуацията си и тия двамата да се оправят.
Виж целия пост
# 220
Това че  ще и вземе детето са голички заплахи.
Той няма как да го гледа, след пет минути гледане ще и го връчи обратно.
Абе тя сама се нахендрила да му готви, едва ли той и е казал ела да сготвиш.
Виж целия пост
# 221
Връщаш се от болницата и почваш да чистиш. Сама си си виновна, какво да се каже повече.
Виж целия пост
# 222
С рев нещата няма да се оправят.
Щом не можеш да казваш не и да се конфронтираш, да си отстояваш границите, то тогава събери сили и смелост заради бъдещето на детето ти. Тихо и бавно си организирай преместване, напускане на тези хора и къщата им.
Никой няма да ти вземе детето. То не става така лесно.
Помисли кой би могъл да те подкрепи временно, докато си стъпиш на краката. Без значение дали си мислиш, че ще им дотежиш, пробвай се и поискай помощ от майка си, други роднини, приятели, познати. После ще им се изплатиш.
Намери контакти в предишното си местоживеене и докато си в майчинство, се огледай там за ясла, детска кухня. Дори и една стая да наемеш като начало евтино, ако не ти висят тия двата коча на гърба, ще си много по-добре сама с бебето.
Трябва, ако не ти пука за теб и нямаш волята, поне да не увредиш психиката на детето си с подобни модели на отношения. То след 3-4 годишна възраст ще започне да попива всичко. А ти дотогава ще си се превърнала в тотален парцал да прислугваш на някакви марди и да те правят на маймуна.
Хич не се колебай. Действай.
Виж целия пост
# 223
Подари му готварска книга.
И не му готви. Ако нещо мрънка кажи, че нямаш възможност, имаш си дете да гледаш, не цяла рода.
Ако се затруднява с книгата може да му покажеш.
Примерно леща.
Казваш му да накисне във вода за една нощ лещата.
На другия ден отиваш. И почваш. Сядаш и казваш - Взимаш една глава лук и белиш и режеш. И чакаш да го направи. Той, не ти.После морковите да оправи, после да сложи тенджерата, ама всичко той да прави.
И като свърши му викаш -ей тъй се готви.
Това съм го правила. Даже наскоро. Брат ми е подобие на свекър ти, мързи го, но като опре ножа до кокала, щото няма какво да яде и щом аз отказвам да си пилея моето време, няма шанс. Но с удоволствие показах. Отдавна съм му казала някои неща. Ама аз границите мога да си ги слагам. Сега сам си готви, каквото ще да готви.
Значи времето е нещо ценно. Лично аз много си го уважавам и не позволявам някой да ми краде времето.
Е, това не стана с баща ми и лещата.  Нацупи се на метода ми на обучение, но не е мой проблема. Но и леща не яде.
Но нали си има и сестра, която е обучена робиня от дете и знае, че на нея може да разчита, а той да си лежи.
Важното е, че не му мина номера при мен.
Виж целия пост
# 224
Няма да стане това с авторката.
Тя е друг типаж.
Тя, ако можеше да казва и показва, нямаше да ѝ се качат на главата.
За нейния характер само тихо събиране на багажа и организиране постепенно на преместване.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия