Огромна промяна

Авторке, супер просташко е да питаш някой как му е минал деня и да получиш това което ти е казал.
На това се казва така - питам те  най-спокойно как ти е минал деня. Не е нормален този отговор. Явно и това ти е неприятно. Извинявай, няма да са повтори. И това със спокоен и тих тон.
И не повтаряш на следващия ден. Е, ако ти каже здрасти, отговори му и си влез в твоята стая при бебето.
Ако пък той благоволи да пита, просто казваш добре. Не го разпитвай, не му дудни, ти си знаеш кое го дразни.
Ти всъщност преспокойно сама може да се оправиш в живота,просто имаш страх от изоставяне. И ако се замислиш, не го обичаш. Никой не обича отровни хора. За него ти не си човешко същество. За такива мъже си ходеща кобила за разплод, която трябва да прави всичко и да не говори. Ти си тази, която ще решиш дали си такава или си човешко същество и имаш право на уважение и обич.
Да, унижаваш се, хубаво го разбираш.
Защото нормална жена при такова отношение и изневяра, последното нещо, което ще прави е да се умилква.
Ти трябва да си обидената и той е този, който трябва да се извинява и да ти се умилква.
Ти трябва да си обидената, защото нямаш мъж, нямаш подкрепа. Не е нормално в 17 да си е вкъщи, а да се прибира в 20 часа.
Пък ако изкоментира нещо за бебето ти казах вече. Връчваш му биберона и да го храни. Подаваш му памперса и да го сменя.
А за парите. Ти защо не му искаш пари? Той защо не дава? Водили ли сте разговор по темата?
Казваш - еди колко си струват тия неща и ти си част от от това семейство и си баща и си длъжен да участваш.

Имаш ли къде да отидеш всъщност?

Честно казано аз си мисля, че го обичам, но всъщност не съм си замисляла. Може и наистина да не го обичам, а както казваш да е страх от изоставяне просто, не успявам да отговоря на въпросите си.
Да имам къде да отида, апартамента ни е празен там мога, но като се прибере майка ми ще трябва да се махна от там, тя е с нейния приятел и няма как да им се пречкам с детето. Няма да ме изгонят в никакъв случаъ, но аз съм тази, която ще трябва да се съобрази. Не знам как да си контролирам гнева, като ми каже нещо и ми идва да му говоря точна така както не иска, а в същото време искам да се сдържам. В момента с това безсъние, притеснение, грижи покрай детето и с това, което ми причинява той се чувствам адски зле, изморена и физически и психически и операцията не ми минава още и това ме боли и не мога да се храня и просто искам една шибана подкрепа от него това дете не е само мое. Имам нужда от внимание все пак жена съм, а от доста време не съм се чувствала такава. Помолих го да купи на детето млякото от града, за да не ходя аз да обикалям с детето, а той моля ви се пратил неговата колежка тя да го купи..просто нямам думи. Предпочитам вече да си поръчвам и да ми го доставят. И като се замисля, че може да ми се подиграват зад гърба такива мисли ми нахлуват в главата, че чак не мога да повярвам. Ох, сама на себе си си вредя. Дано да не се предам нито психически нито физически.

Е, все пак е донесъл мляко.
Много си изнервена, нормално е.
Затова ти казвам, спри се. Не се гневи. Така вредиш на себе си само, а твоя гняв и стрес се предава и на детето.

Млякото, което го е купила " колежката" "?

Махни се... Женкар, та и пияница! Айде сиктир...

Ум патки пасе.

Цяката поговорка
 "Ум робува, ум царува, ум патки пасе"

Чета темата с дни и отказвам да повярвам, че описаната и разнищвана ситуация е реалена.

Да, ситуацията изглежда нереална за много хора. Но авторкста е снаха в бащиния дом на мъжа си. И тя, и мъжа и са силно изнервени от бебето и са изтрещяли.

Очевидното общуване с "колежката" може да означава, че са дамо приятели, без секс. Не знам там има ли изневяра.

Останалите дрязги и кавги са вид напрежение. Или ще се успокоят, или авторката да си тръгва.

Мен ме притеснява, че тя също е много уморена и напрегната, а нейната недигурност, нейният страх се пренася и на мъжа и. Да вземе да се успокои и тогава да опита нормализация.

Петко, как точно става това успокоение? Я ме светни!

Не съм по никакъв начин изнервена от бебето, не знам как стигна до този извод. Изнервена съм на отношението към мен, на това, че не ме има за нищо. Все едно не съществувам и си излиза и си прави квото си поиска. Да трудно ми е доста с бебето и с всичката другата работа, но не съм изнервена от него.

Въобще на този не му обръщай внимание. Той е същия тип като твоя мъж. Върти и суче само и само да избегне истината. Виждаш има такива хора, но няма да си признаят вината, защото в техните очи нямат такава. Прочети за нарцистично то разтройство. Никога няма да станеш хубава за такъв човек.

Сега явно е модерно да се говори за "токсична връзка" и "нарциси". Аз съм се сблъсквал с нарцис и знам за какво става дума - наистина е психично разстройство под формата на личностно разстройство. В случаи с истински нарциси може да се стигне, за съжаление, до жертви.

Иначе по случая на авторката, която сама се нарича "ината".

Не разбирам, ако толкова ти е тежко и толкова те боли, защо не си тръгнеш, още повече, че имаш свободен апартамент или майка в чужбина. Защо се оплакваш и "ревеш", без да предприемаш действия?

Какво очакваш от форума? Да дойде някой да се скара или да набие мъжа ти и даже и свекъра ти?

Да, дълга връзка, с дете, не се разваля лесно и не бива да се разваля лесно. Но не може и само с мрънкане и оплакване.

По-конкретно: попаднала си в консервативна патриархална среда. Предполагам, че тя е била такава и от начало - сега си проличава по-явно с детето. Нещо те е привличало към тази среда, а сега те отблъсква.

В такава среда е срамно за мъжа да дундурка бебе и да, ще прехвърли всичко за детето, в първите месеци, може би и години, на майката, т.е. на теб.

Това с колежката може да е изневяра, може и не - няма как с разпит да разбереш, никой не признава с разпит, трябва да изитва вътрешно огромна вина, някога. Ти самата или приятел може да провери дали само си говорят или и се любят, ако толкова те интересува.

Иначе - мъжът ти освен, че е патриархален, е и паникьосан от отговорността за бебето. Много е важно дали ти си настоявала за детето или и двамата сте искали. Ако само ти си настоявала, а сега мрънкаш, това може да го дразни.

Мъжът ти винаги е бил патриархален, едва ли се е прикривал толкова умело, че да не разбереш и да искаш да си с него, че и да му родиш дете. Може би преди се е представял за "голям мъжага", а сега бяга от детето. Еми, това е - мъжагата е такъв, не дондурка бебета, вечно е "зает".

Изборът остава за теб - или приемаш патриархалния мъж, какъвто си харесвала 8 години, и се опитваш да успокоиш нещата, или се изнасяш. Колкото и серии да напишем тук във форума, все едно и също...

Не знам защо някои нападат авторката, много ми е жал за нея, защото мисля, че няма да се оправи никога. Та тя не е имала родители, на 16 се е забила с този и въпреки, че е било зле е родила супер млада. Как да се оправи?
И не, не е нормално да се връща от болницата и да почва да чисти и готви, като има бебе и самата тя нужда от помощ, а не само не я получава, а мъжът й създава страшен стрес. Но няма кой да й помогне, ако имаше гръб нямаше да е така.

Отношенията и създаването/ отглеждането на деца не е бойно поле и не е конкуренция. Tам двама възрастни обсъждат и решават за себе си, предполага се - цивилизовано. Нямат нужда от гръб, връзки, лостове.

Когато липсва споразумение, всеки е свободен да си тръгне. Това е 21 век. Не вярвам, че дори и в селата в България все още има феодални порядки.

Не са двама човека. Тя е сама, а не може да си тръгне, защото не е научена, вероятно е търсила по-голям мъж и защото не е имала баща. Много ми е жал за момичето. И да, всеки има нужда от гръб, ако тя сега имаше баща нямаше да й се случи това. Защото познавам момичета попаднали в лоша ситуация, рано родили от безотговорен мъж, но са имали подкрепа, когато имаш силен баща никой мъж няма да си позволи да те псува и унижава, или поне не задълго. А тя няма дори на кого да сподели. Много ми е мъчно за момичето... мисля, че няма да си тръгне или ще се върне, както винаги, тя е много уязвима, не е имала семейство и кой да я научи.