Огромна промяна

  • 13 123
  • 459
# 30
Зависи, ако живее в негово жилище, ще е сложно.
Но, ако е нейно, да си обира крушите.
От постовете й се разбира, че живеят при свекъра.
Виж целия пост
# 31
Добре, семейно жилище на майка и и баща и няма ли? Аз като се върнах в родния дом се преродих и намерих силите да се отскубна от бащата на голямата ми дъщеря.
Виж целия пост
# 32
Stubbornh Мъчно ми е за теб, че толкова малко се цениш и обичаш ...
Животът, мило момиче, е твърде кратък, за да го живеем гадно - и когато ни е във възможностите, е хубаво да променим онова, което ни убива малко по-малко ...
Ами детето ти - то ще израсте в тази среда, ще попие подобно отношение, ако е момче - а ако е момиче - ще стане като теб - с други думи, обричаш го на нещастно детство и живот, белязан и от травмата да е необичано от баща си.
Виж целия пост
# 33
Аз прочетох само 1-вия пост и то отгоре-отгоре. Като стигнах, че я обиждал и викал - спрях. Това не може да е реално. Всеки път си казвам, че не може да има толкова т.пи жени (без извинение), после се сещам, че криминалните хроники всекидневно са пълни и значи.. съществуват. Ами, виж, ако темата е истинска имаш 2 варианта - или седиш и се мъчиш и подлагаш уж най-скъпото си на психологически травми, които по-нататък ще избият или си взимаш багажчето и си заминаваш.
Изборът е твой.
П.С. Ако бяха само двамата щях да ѝ съчувствам. Обаче в картинката има едно невинно създание, което без вина получава отвратително грешен модел на семейство и това ме влудява. Ако имахме адекватна социална служба може би щеше да е различно.
2-ри П.С. Ако темата е реална, де... Имам чувството, че някой ни мята по върбите.
Отивам да дочитам
Виж целия пост
# 34
Темата си е реална, всичко това ми се случва. Не знам дали има хора, които пишат тук просто ей така и как се измислят такива неща. Истината е, че ме е страх. Страх ме е, не че ще си тръгна, а как ще си тръгна. Страх ме е, че после може да ни притеснява. Знам, че детето няма как да ми го вземе ама пак си имам едно на ум. Колкото пъти съм пробвала да си тръгна той не ме пуска, а си представям сего с детето. Аз много се радвам, че детето ми не е от ревливите, плакало е 2 пъти само. Единия път като се роди, а втория път тогава когато се ядоса. Не знам дали може да си изпълни заканите, стои ми това нещо в главата. И да вземам майчинство на минималната работна заплата.
Виж целия пост
# 35
Изключително тъжна ситуация. Много ми е мъчно за бебенцето. Но, на мен ми направиха две неща огромно впечатление. Първо как може да искаш да имаш дете от такъв човек, той дори не те уважава. Как те е привличал въобще,  за мен е абсурдно. Другото, което ми направи впечатление е, че този човек не поглежда детето, не се грижи за него,  но забележи, заплашва, че ще ти го вземе. Т.е. иска да нарани и манипулира теб чрез детето, но въобще не се интересува от самото дете. Егати противният, себичен човек.  Това детенце ще е инструмент за вашите конфликтни отношения. Не го травмирайте, не го използвайте, то няма вина. Изкарай го, от тази среда за да го съхраниш. Съжалявам, че ще го кажа, но и двамата не сте стабилни нито емоционално, нито ментално. Аз съм тотално възмутена.
Виж целия пост
# 36
Чакай сега..  Може да те притеснява като си тръгнеш? Сега не те ли притеснява отношението му? Не можеш ли да си тръгнеш докато е на работа или докато обикаля през нощта, ти през повечето време си сама, няма кой да те спре.
Виж целия пост
# 37
Темата си е реална, всичко това ми се случва. Не знам дали има хора, които пишат тук просто ей така и как се измислят такива неща. Истината е, че ме е страх. Страх ме е, не че ще си тръгна, а как ще си тръгна. Страх ме е, че после може да ни притеснява. Знам, че детето няма как да ми го вземе ама пак си имам едно на ум. Колкото пъти съм пробвала да си тръгна той не ме пуска, а си представям сего с детето. Аз много се радвам, че детето ми не е от ревливите, плакало е 2 пъти само. Единия път като се роди, а втория път тогава когато се ядоса. Не знам дали може да си изпълни заканите, стои ми това нещо в главата. И да вземам майчинство на минималната работна заплата.

Миличка, ти си подложена на домашно насилие. Има защитени жилища, има ограничителни заповеди, има разни фондации, имаш майка в чужбина. Има варианти. Само трябва наистина да решиш да излезеш от там.
Виж целия пост
# 38
Притеснява ме естествено сегашноно му държание, но знам, че ако си тръгна ще стане още по-зле. Тогава вече не знам какво ще последва. Сега нищо не се случва защото през повечето време си мълча. Знам и осъзнавам, че ако си тръгна ще съм вече по-спокойна и щастлива, гледам си и сега сама детето така че това не е никакъв проблем. Но страха ме спира.
Виж целия пост
# 39
Аааа, сега стана, че страха те спира. в 1вия пост те спираше, че не искаш детето да е с разведени родители (то май и брак нямаш), той бил добър човечец, не сти посягал, сега пък обратното.
Хайде, поне си уеднакви версиите!
Виж целия пост
# 40
Още преди детето да се роди, Вие сте видяла що за човек е . Не можете да кажете , че ви псува и обижда, но бил добър човек ? Не звучи така. Оправдавате го. Детето не променя нищо, в повечето случаи става по-зле. Моя съвет към вас е да си стягате куфарите. По-добре сама и здрава психически, защото трябва да се грижите за детето, а повярвайте ми нерви ще са нужни. Децата усещат всичко. Погрижете се за себе си и детето, погрижете се за здравето на психиката ви, отидете ако трябва дори за ден, два, три на гости с детето при роднини, родители,приятели , просто се откъснете за няколко дни и ще прогледнете с други очи. Защото, ще дишате и ще осъзнаете в колко токсична среда живеете. Не го причинявайте нито на себе си , нито на детето. Ще е трудно първоначално, да, защото сте свикнала , но повярвайте ми , ще бъдете по-щастлива. Спасете се просто. Пожелавам всичко хубаво!
Виж целия пост
# 41
Stubbornh В допълнение на последните мнения, ще ти кажа, че този човек изпитва удоволствие да те тормози - такъв перверзник е ... А ти изпитваш скрито удоволствие да те наранява, защото явно смяташ, че го заслужаваш - защо, ти си знаеш, а и детето ти също; то никак не реве, нали - колко добро детенце, послушничко - сакън да не наруши свещеното спокойствие на така нареченото тате ...
Поне се опитай с малки стъпки напред - първо сподели на родителите ти, на какво си подложена у дома, поне да не им дойде като гръм от ясно небе, когато този човек си позволи да ти посегне; защото удоволствието да мачкаш друго същество, обикновено ескалира, като наркотик е.
Дори заплахата, че ще ти вземе детето е точно лост, да те смачка, много е яко за него, вярвай ми - иначе не го интересува самото то, никога не го е ... Горкото дете ...
Не е страха авторке - друго е, ако малко потърсиш информация за жертви на домашно насилие, малко ще ти се изясни картината.
Виж целия пост
# 42
Притеснява ме естествено сегашноно му държание, но знам, че ако си тръгна ще стане още по-зле. Тогава вече не знам какво ще последва. Сега нищо не се случва защото през повечето време си мълча. Знам и осъзнавам, че ако си тръгна ще съм вече по-спокойна и щастлива, гледам си и сега сама детето така че това не е никакъв проблем. Но страха ме спира.

Въобще няма да се занимава с теб/вас, директно ще отиде при другата, или тя ще се нанасе при него.
Виж целия пост
# 43
Има ли къде да отидеш?
Виж целия пост
# 44
Аааа, сега стана, че страха те спира. в 1вия пост те спираше, че не искаш детето да е с разведени родители (то май и брак нямаш), той бил добър човечец, не сти посягал, сега пък обратното.
Хайде, поне си уеднакви версиите!

А не може ли и да ме е страх? Да, не искам да е с разделени родители детето ми, но ако се стигне до там стигне. Страха си го има и винаги ще го има. Имаме апартамент, в момента е празен майка ми като я няма, мога там да отида. Притеснявам се да кажа на нашите, те едно време ми повтаряха да не се занимавам с него, аз успях да ги убедя, че всичко между нас е супер и сега ако им кажа какво се случва не знам..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия