Огромна промяна

  • 13 412
  • 460
# 60
То и сега няма баща.. Той не го поглежда. Ти родител.
Виж целия пост
# 61
Благодаря отново на всички за отговорите. Знам, че ме мислите за тъпа и луда и каква ли не. Приемам всичко, разбирам всичко. Доста съм свикнала с тоя човек. В главата ми е само, че не искам детето ми да е дете на разделени родители. Искам ако мога да оправя нещата да ги оправя. Ако не стане най-вероятно ще се разделим. Сестра му ме "посъветва" да не му обръщам внимание и щели да се оправят нещата. Няма как да стане това. И той ми казва, че всичко ще се оправи. Кога? Като доведе другата тук. Мисля, че цели да си тръгна сама, а не да ме изгони, но ако реша да тръгвам няма да ме пусне както е било винаги. Била съм вече със всичкия събран багаж и всичко се започваше отначало. Много ми е трудно и ми е тежко. Страх ме е от самотата. Дори и да си тръгна и да отида примерно при баба и дядо или при майка ми аз винаги ще се чувствам сама. А на друг мъж не мисля, че мога да се доверя. Не знам, ако се появи друг може би ще е много по-лесно тръгването, но то няма и къде да го намеря. Нямам социални мрежи заради него. Нямам приятели. В едно малко село сме тук има само възрастни хора. Надявах се, да. Обеща ми, че ще се спре. Но, не. Искам да повярвам в себе си и да си кажа потърпи още малко, ако нищо не се промени си тръгни. Благодаря ви много мили хора...


Тръгни си. Спаси детето и себе си. По-добре сега, отколкото късно. Кажи на родителите си, може да се сърдят, но те ще бъдат хората, които ще ти помогнат. И запомни нещо много важно, ти не си сама, ти имаш детето си. Няма защо да те притеснява самотата, вие сте двамата. Бъди силна и решителна. Вземи живота в свои ръце. Успех!
Виж целия пост
# 62
Гледай си детето , а не го мисли сега къде ще намериш мъж...
Виж целия пост
# 63
В главата ми е само, че не искам детето ми да е дете на разделени родители. Искам ако мога да оправя нещата да ги оправя.

А не е ли по-добре да е дете на разделени родители, отколкото да живее в дом в който баща му псува, унижава майка му и курварства зад гърба ѝ? Такъв пример ли искаш да има?

Той няма да се промени, забрави ги тези фантазии.
Виж целия пост
# 64
Е той нали казал ,че спиш с други?  От къде други, от геада ли ?

Аз съм дете без баща.  Въобще не призната.  Баща ми е серт. Запознахме се когато бях на 16г. Не поддържаме връзка.
Виж целия пост
# 65
Какво толкова страшно има в това определение "разведени родители"? И моите родители са разведени, а съм на двойно на твоята възраст, така че си представи кога са се развели и какво е било мнението на обществото тогава. Даже майка ми много чакаше, за да се разведе. И баща ми, дори преди развода, никога не се е грижел за мен или сестра ми. Много важно, че се водехме семейство, като ми се налагаше да слушам крясъците му... Ти нещо такова ли искаш за детето си?! Да живее в нездрава среда, баща му да не му обръща внимание и/или като го дразни да му отвърта по някой шамар, та да спре да се върти край него. Представи си го това и прецени.
Виж целия пост
# 66
Аз да питам каква е ролята на този в дома,в семейството?Говорите ли си,гледате ли нещо заедно?И всъщност за какво си му?За слугиня ли?
Аз добра дума не прочетох за него,не разбирам просто.....🙄
Виж целия пост
# 67
Издържа семейството вероятно. И това не е маловажно. Предполагам, че и там е коренът на страховете и, ако си имаше кинти, щеше лесно да му духне под опашката. Но няма и затова е зависима от простака.

Затова ти предлагам да работиш за финансова независимост - курс за някакъв занаят, който се търси примерно. С какво образование си? Огледай в най-близкия по-голям град какво можеш да работиш.
Виж целия пост
# 68
Кажи на вашите задължително, по- добре те да ти трият сол на главата, отколкото той да те нарани физически и тогава да се разбере.
С него не се разправяй, остави го да си прави каквото иска, ти си гледай детето.
Измисли план как да го напуснеш, но ако се преместиш в апартамента на майка ти, задължително да има още един човек с теб. Баща, сестра, приятелка - някой. Предполагам, че майка ти ще се прибере или ще ти предложи да идеш при нея. Организирай си нещата без да му казваш, че го напускаш. Просто един ден не се прибирате и така. Ако можеш да го накараш да подпише разрешително за пътуване в чужбина на детето най- добре. Изиграй го все едно отивате с детето на гости при майка ти, да го види и да помага с бебенцето. Нещо такова, знаеш какво ще мине там.
И последно, по- добре разделени родители за детето, отколкото дете живеещо в насилие. Било то психологическо или физическо.

Не и давайте такива съвети, че ще вземе да ги последва. На този не че му пука за детето, но ще я обвини в отвличане само за да и направи мръсно. И ще стане страшно.
Насилието е било системно, но само психическо, а това се доказва много трудно. Няма нито един подаден сигнал, нито едно медицинско. Няма и човек, който да може да свидетелства, че това е продължило с години, защото тя старателно е крила всичко. Той е записан в акта за раждане не автоматично по силата на брак, а по нейно изрично желание. Заплахите за убийство трябва да за записани или да са се случили пред свидетели, не става само с нейната дума. В момента нищо не е в нейна полза. Единствено може да се посъветва с адвокат и с огранизация за защита на жени като нея, за да разбере има ли някакви права и какво да прави, ако този реши да агресира.

Трябва да притежава всички тези неща за да го напусне? Не мисля. А майката деца не отвлича по закон, няма как да й вземе правата, че да я обвини. Сериозни глупости.
Виж целия пост
# 69
Доста съм свикнала с тоя човек...  Искам ако мога да оправя нещата да ги оправя.

Страх ме е от самотата.
Ти не можеш да оправиш нещата, избий си тази мисъл от главата. Можете заедно да промените нещо, но по всичко личи, че на него така му е добре и нищо не иска да оправя.
А нещата ще се оправят като не му обръщаш внимамние, да - защото ще си мълчиш, търпиш и реално вече няма да има проблем.

И проблемът ти е точно в страха и в това, че си неуверена. Много е трудно да полетиш за пръв път, когато никога не си била истински самостоятелна и не знаеш какво е. Неизвестността те плаши.

Не си навивай на пръст нито да ''оправяш'' нещата (не можеш), нито да го напускаш. Но започни да мислиш какво би могло да те направи по-независима от него и какво чисто финансово и организационно би могло да ти помогне. Прави планове в тази посока стъпка по стъпка. Било то да кажеш на роднини, било то да се опиташ да заделяш макар и малко пари и т.н. и така един ден ще си дадеш сметка, че имаш избор и не си длъжна да търпиш всичко това.
Виж целия пост
# 70
Аз по принцип винаги се хвърлям с главата напред да защитавам всяка майка с дете, която живее с насилник. Пиша съвети до откат, пиша им на лично, разказвам им аз как съм се спасила и до последно яростно ги защитавам в темите им. Този път не! Тук не се иска съвет как да се махне от него и да заживее с детето, тук авторката иска да и кажем как да си остане с мъжа, да го промени, да промени ситуацията или себе си, но да остане с него. Нямам какво да кажа! Пълен егоизъм! Сакън да не изтърве мъжлето в кревата на колежката! А детето? То дори не си позволява да заплаче!
Със зъби и нокти ще се боря децата ми да са добре! Те не са избрали да ги родя! Аз съм го решила и им дължа всичко!!!! Аз имам избор дали да търпя, но детето ми не - то зависи от моите избори!!!
Виж целия пост
# 71
Не, не и трябват тези неща, за да го напусне. Трябват и, за да се защити в случай, че реши наистина да агресира. 99% от насилниците само заплашват, но 1% действат за жалост. То ако беше толкова просто, стига да си събере багажа и да се изниже от къщи, а той като види, че я няма, да забрави за нея, нямаше да съществува възможност да си извадиш ограничителна заповед, нямаше да има защитени жилища, нямаше да има още един куп неща, които защитават жертвите на насилие. Глупост е твоето мнение, че майката по закон деца не отвличала. След като и двамата с бащата фигурират в акта за раждане, правата им са равни. Ако той е против детето да бъде изведено в чужбина, а тя го направи, се води точно отвличане. На декларацията за извеждане се вписва по принцип и продължителността на престоя навън. Аз лично не знам дали съществува някакъв вариант на генерална декларация, която потвърждава, че единия родител може да си извежда детето винаги, когато поиска, и за колкото време поиска. Затова я посъветвах да говори с адвокат.
Виж целия пост
# 72
Авторке, я пиши на лични къде да намеря тъпите ти родители - да ида и да им хвърля по един бой като начало.
Били ти казвали.......то, с казване ако ставаха нещата........

И като я виждате какво представлява тя, как точно трябваше да реагират родителите и, да я държат под ключ ли? Тоя филм съм го гледал много от близо при най добрата ми приятелка, явно наистина не знаете за какво става въпрос. Измисля се, крие се, поема се вината само и само да не излезе черен възлюбеният, хващат се за сламка, т.е. 100 човека могат да кажат, че тоя не става и да го оставя, но само един да каже, че всичко ще се оправи и се слуша него.
Това са токсични отношения и зависимост, въобще финансите и бебето не са фактор, тя няма да го остави докато той не я изгони или един ден просто не доведе другата у тях си. Най гадното е за близките, защото виждат всичко, но нищо не могат да направят реално.
Виж целия пост
# 73
Не съм финансово зависима от него. Той на мен пари не ми дава. Аз купувам храна и всичко за вкъщи. Аз купувам всичко за детето. Баща му плаща сметките в нас. Да, плати раждането. Това е. Нашите няма да ми кажат нищо. Просто ще ги разочаровам защото те наистина вярват, че нещата между нас са добре.
Виж целия пост
# 74
Остави кой ще разочароваш ами кажи как се виждаш себе си като майка?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия