Огромна промяна

Добър човек казваш?!? Чувстваш се сигурна с него?!?!??
Аз от прочетеното виждам един педофил, намерил те на 16 за да може да издевателства върху теб и да те моделира.
Ти си жерва на психически тормоз и преди бебето. Не се е променил -сама казваш че и преди те е обиждал и псувал. Като порасне детето, ще обижда и псува и него.
На колко години е колежката,? На негова възраст ли?

Защо да си ходи, той е много добър човек, вика, само защото тя го е ядосала или бебето се разплакало /то защото тя не става за майка/.  Ако тя се постарае повече всичко ще е супер. Пък и къде ще търси друг?

Не ме е срам от никой, той трябва да се срамува. Но пред хората той е различен човек, така че и да кажа примурно защо наистина съм си тръгнала никой няма да ми повярва. Колежката му е на 29 години. Тя да колкото знам е имала една връзка, в която приятеля и я е биел. Не се прибира в тях, ходи само напред назад излиза. В тик ток всеки ден лайф. На работа все ходели при нея различни мъже. Това е което знам

Колежката изобщо не трябва да те вълнува. Днес е тя, утре е друга. Кой ще ти повярва също не е твоя работа, а и не си длъжна да обясняваш защо си си тръгнала. Твоя човек е "за чужди драг, за свои враг". Има такива хора, те не се променят. Заглавието на темата ти не го разбирам какво означава. Кое смяташ за огромната промяна, че преди те е курвосвал само, а сега те заплашва с убийство?

Te бабите по новините затова ли все казват "той много добро момче беше..."? Щот не им разказвате

Добро момче, винаги поздравява...

Огромната промяна е не в отношението му спрямо нея, а в поведението. Преди и да е имал забежки, е гледал да е дискретен, защото е знаел, че тя във всеки един момент може да го зареже. Сама казва, че освен с баща си, с останалите си роднини е близка, разбират се, не е като да няма къде да отиде, и кой да и помогне. От момента, в който е видяла чатовете и вместо да си събере багажа, му е преревала да не я напуска, защото не може детето да е без баща, е разбрал, че я е вързал на сто процента. И вече няма нужда да пази поведение, ще си излиза, когато си иска, ще си кекси, която си иска и така.

Виж, моето дете - всички тук ти съчувстваме и си представяме, че нашите момичета са на твое място.
Всички се изсипахме да ти даваме съвети - и практични, и житейски.
Ние обаче не можем да ти дадем семейството, което си нямала. Нито можем да станем добрите родители, от които очевидно си била лишена. Нито можем да вземем решение вместо теб. Нито да променим пройдохата и отношението му към теб. Може и да си добро дете, но да търсиш подобаващо оценяване от боклук е като да хвърлиш бисери на свинете - свинете се радват на помия, от бисери не разбират.
Вариантите пред теб са два:
1. Оставаш там докато не угаснеш или не бъдеш изгонена милостиво;
2. Намираш начин тихо и елегантно да се махнеш с бебето. Без бележки, обяснения и подобни.
Той не те притежава, а ако му е зор да бъде баща - има съд за тази работа.
Друго не виждам какво може да ти се каже.

Мило момиче, много ми стана мъчно за теб. Този човек отвсякъде е насилник. Много малка си била като сте се събрали, а на тази възраст подобна разлика в годините е осезаема и той те е манипулирал и мачкал от самото начало. Не се упреквай, че си останала, но сега е време да си тръгнеш. Обикновено с насилниците нещата ескалират рязко точно по време на бременност и след раждане. Мисли, че няма къде да ходиш и коли и беси. Лошото е, че може и буквално да го направи това. Имаш вече детенце, мисли за него. Сподели па сестра си и на дядо си. Ще намерите решение. Не се отчайвай, но моля те, не оставай при него.

Много ви благодаря наистина. И за не хубавите и за хубавите думи. Друго е да си поговоря ( в случая да попиша) с хора с по-голям житейски опит от мен. Наистина много може да се научи от вас. Ако поговоря с някой на моите години съвсем различно ще ми кажат. Много силно се надявам да събера смелост и да си тръгна по възможност човешки без караници, но каквото стане в крайна сметка. Наистина всичко, което ми казахте доста така се замислих и сте прави отвсякъде за всичко. Искам наистина вече един спокоен живот. Без нерви, без рев. Аз от 7 години нямам нито един спокоен ден. Почти всеки ден си плача. Гледам като съм сама да плача, че иначе се дразни. Искам да забравя какво е да вдигаш кръвно и да ти е лошо е така от нерви, страх, притеснение, без да пия хапчета против повръщане, аз вече не мого без тях. Искам да си ям нормално. Сядам, помислям как и кога ще стане и ставам и си събирам багажа, вземам си детето и се махаме. Но първо трябва да споделя с нашите. Знам, че ще ме подкрепят, но не ми се искаше така да става.

Разбира се, че не ти се е искало да се стига дотам. Всеки иска да си запази семейството и детето му да живее в щастлива среда. В случая просто това нещо е илюзия и тази илюзия трябва да я пуснеш. Детето ти да те гледа как плачеш ежедневно, да вдигаш кръвно и да ти причинява това с години. Млада си още, имаш още шансове в живота, дай си възможност да си щастлива и спокойна. Сигурна съм, че оттук насетне, дори да ти е трудно с детенцето, а най-вероятно той ще продължи да се опитва да те тормози, ще си в пъти по-добре и ще си върнеш самочувствието.

Никой не прави дете с цел да го гледа сам и да си разваля семейството. Вярвам ти, че не ти се е искало. Всяка жена иска стабилно семейство и да не е сама, но в случая по-добре ще е да си сама и ще имаш шанс за семейство някой ден. Просто това не е човека. Щом си стигнала до фаза повръщане и вдигане на кръвно, значи и организма ти алармира. Аз в болници лежах и булимия развих от повръщането. Болната физически и психически майка е най-лошото нещо за едно бебе. Заради детето трябва да се стегнеш и да се махнеш от този. Постави детето пред себе си, тогава ще ти е по-лесно. И един съвет - не мисли за изминалите години! Те са в миналото, нищо не можеш да промениш там. Приемаш случилото се, прощаваш си тази грешка на себе си и продължаваш към бъдещето.

Stubbornh, сигурно съм на възрастта на майка ти, защото дъщеря ми е почти на 22.
Ако разбера и за 1/100 от това, което ти описваш, щях да съм си я прибрала на мига.

От тук натаък - ако искаш не чети, защото ще е критика.

Ти намираш себе си за ценен и добър човек, но ти достойнство нямаш ли? Защо, за Бога, си позволявала 7 години някой да те мачка и тормози? Ти по-малко човек ли си от партньора ти? Че и си забременяла, за да можеш да се овъртолиш още и още.

Казвам ти това, което казвам и на дъщерите си: любовта и партньорството трябва да те правят щастлива, да ти дават криле, а не да те карат да се свиваш и да стъпваш на пръсти около някого. Вие сте партньори - равни, вървящи един до друг, заедно, а не той върху теб да те мачка и потиска. Връзка, която не ти дава криле, особено на 23, не ти трябва. Запомни го и ако трябва си го напиши 100 пъти на лист. Мъж, който не те уважава, не заслужава да бъде обичан. И не, ти не си по-специална от всички останали във Вселената, единствената, която може да го промени - не можеш, той си е такъв и с теб винаги ще е такъв. Научи се да обичаш себе си и да се грижиш за собствения си интерес. Партньорът ти - на него му е добре - слугуваш му, дете е направил и се е отчел, сега, докато ти не спиш и отглеждш детето ви, се втурнал да се разнообразява. И ти търпиш... защо за Бога? Това ли искаш да покажеш на детето си като семеен модел? Не ми отговаряй, няма нужда.

Кратък план за справяне:
Звъниш веднага на майка, баба - близък, с когото имаш добри отношения. Разказваш в детайли в какво положение си и искаш помощ. Тихо и кротко - подготвяш евакуацията си от там. А и за всеки случай - консултация с адвокат за родителските права, привременни мерки по време на евентуални дела и при всеки тормоз - оплакване в полицията. Това ти е шанса да се отървеш. И да, майка ти вероятно ще ти надумва в стил - аз казах ли ти, но няма да те остави и ще ти помогне. А в крайна сметка - това е важното - да се спасиш от този насилник.

Големите ми дъщери са на 28, 27 и 20. Ако разбера, че живеят така, ще съм разочарована, но не от тях, а от това, че търпят и не събират достойнство да намерят щастие и спокойствие. Ти така можеш още 50-60 години да търпиш и да се надяваш, но животът е само един и няма рестарт.

Последните мнения са изключително добронамерени авторке - моля те, прочети ги внимателно и няколко пъти поне ...
Носиш си детските травми, но е време да поемеш отговорност и да се погрижиш за детето си, да расте спокойно и покрай него и ти.
п.п. Имам близка приятелка, която е също дете на разведени родители - но там нещата бяха хард - побоища, обиди и унижения, които се редуваха с периоди на подаръци от страна на бащата - така се беше объркала, че гледайки, как аз живея в едно сравнително нормално семейство, едва тогава си зададе въпроса дали нейното е нормално - дотогава беше научена, че е така при всички ...