Как спестявате в ежедневието си - 3

Не че сме много богати, но и аз като малък и сега никога не съм изхвърлял храна. Може да ми се смеете, но още помня 3 сърми 2016 год. които изхвърлих, бяхме купили с жена ми от топла кухня, това беше май и последната готова готвена храна, която сме купували. Бях се ядосал тогава и защото жена ми изяде май половин сърма в началото на бременността беше. Ама наистина нищо не ставаше от тях. Друга храна не си спомням да сме изхвърляли и с детето и преди него. Всичко е въпрос на планиране. Не се надуваме разбира се да изяждаме всичко, но правя сметка на всяко нещо, за кое кога ще стигне ще издържи, кога да се готви и т.н.. стараем се да живеем здравосолвно. Правим си хляба в хлебопекарна от над 10 год. и знам колко ще издържи, колко да направя и кога.

Не изхвърлям храна, нехранителни също. Въпреки, че имам доста запаси, нищо не е стигнало до там, че да се хвърли.

Храна обикновено не хвърлям, обаче ако изобщо не ми харесва на вкус, въпреки че аз съм си я приготвяла, нямам друга опция освен да я хвърля. Но това е веднъж на 10 г, тоест не е правило, а по-скоро изключение. Айде, оправдах се 😂.
Мога да хвърля галета, на която ѝ е изтекъл срока, защото мирише неприятно. Има други продукти, които въпреки, че им е изтекъл срока си ги ползвам. Яйца например. Стоят обаче задължително в хладилника. Меса, на които скоро ще им изтече срока, ги слагам в замразителя и ги вадя, когато ще ги ползвам.

Ще сменя темата от храната и ще споделя за една малко странна, но за мен много полезна практика, която следвах, когато и аз живеех сама, готвех само за себе си и имах фиксирана заплата. На английски му казват sinking funds, на български дори не знам има ли термин и какъв. Идеята е да разпределиш месечната си заплата в няколко различни "фонда" и да харчиш според тях. Например наем - Х сума пари, сметки - Х сума, храна за месеца - Х сума, за колата - Х сума и тн. Само че освен най-необходимото, слагаш и неща от типа "подаръци" - ако някой те покани на повод, знаеш, че имаш заделен бюджет за това, "излизания" - може да е различна сума всеки месец, но след като я изхарчиш, отказваш излизанията, "за мен" - тук аз си слагах пари за дрехи, козметика и всичко, с което исках да се поглезя, когато ми стигне сумата. Можеш да си направиш за всичко, което искаш, например за нова кола, собствено жилище. И задължително отделяш за "спестявания". Ако ти остане нещо в края на месеца от фонда за храна, за излизания или някой друг, местиш го в спестявания и започваш новия месец. Идеята е разпределиш цялата си заплата и да покриеш всичко онова, за което харчиш през месеца, макар и с някаква минимална сума. Аз дори си бях направила и фонд "бебе" и "сватба" - още дори не живеехме заедно с ММ, но знаех, че някой ден ще се случи, та слагах по едни 20-30 лева и там. Казвах си, че дори 1000 лева да събера, докато дойде моментът, пак ще са от полза и ще покрият някой разход. Идеята на цялата работа е да разбереш колко харчиш и да не харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш. Освен това така след време всеки месец ще разполагаш с пари, ако нещо изникне, например ремонт на колата, някой юбилей, за който да отделиш повече средства, някоя глезотийка за теб. При мен сработи чудесно и най-накрая успях да се почувствам, сякаш си управлявам добре финансите. После обаче започнах да работя на свободна практика, финансите са различни всеки месец, та нещата много бързо се промениха и се наложи да зарежа идеята. Вече съм женена и чакаме дете, не сме пробвали практиката и не знам как ще сработи за семейство, но за сам човек според мен е супер.

Е то е стара истина, поне 10% от проходите ни всеки месец да заделяме настрана. По-добре 20%, а най-добре 30%. Така се събират полека прилични суми.
И аз храна не изхвърлям, понеже сме трима и готвеното се изяжда в рамките на ден (готвя не голяма тенджера), защото малко храни обичат да престояват.

Аз разбирам темата за спестяването като целенасочена икономия с цел спестяване и мисля, че повечето така я разбраха. Фокусът е това, което е трудно и предизвикателно, което е един вид изкуство. Иначе ако имаш доход 5000 евро, то спестяването е най-лесно ти нещо - отделяш това, което не си изхарчил. Говорим за спестяване при ограничен бюджет, например двама родители всеки с по 1000 евро заплата, което спестяване не може да стане без икономия.

На семейство със заплати по 1000€ ще е трудно да спестява, защото разходите (особено ако са с деца, кредит/наем) са доста. Но това не прави спестяването с по-висок доход по-лесно. Тогава е качва стандарта и просто спираш да мизерстваш.

Добре, ако семейство с такива доходи отдели и не похарчи 30 евро за месеца - не се ли води спестяване, тоест отложено потребление? Не знам тук във форума само софиянци ли са, но в провинцията тези заплати, даже и по-малко, са обичайни. Изпадат от анализа ли тогава? Че е мизерстване, мизерстване е, но не е невъзможност да се пести като наложителна мярка. Това е и предизвикателството.

Големи пари, големи харчове.
А как спестеното го опазвате от инфлацията?

[/spoiler]

Е, разбира се, човек с добър доход не е опрял до 30€ месечно да задели. Имах предвид, че с такъв доход си казваш “време е да си купя къща” или нещо подобно, ще направиш ремонт, ще си оправиш дома или ще си купиш по-голям, ще отидеш на пътешествие. Аз исках да пътувам преди да стана майка, не , че с деца не се пътува, ама така си живеех. Друг може да купи апартамент, трети да си направи малък бизнес с начален капитал, който е спестил. Просто там не опира до 30€, които си спестил от гориво или банани.

И все пак добрата практика е след като си надвиеш на масрафа (тоест да не мизерстваш) да не се разпищолваш на 100% и да заделяш част от доходите, пък макар и с цената да не живееш толкова лъскаво.

Разбира се, аз не казвам всичко да се профуква в никакъв случай. Но просто ако от 2000€ общ доход едно семейство се сдобие с 5000€ месечен доход, нормално да започне да запълва жилищна нужда, ремонт, пътувания, обучения, инвестиции, спестявания. Зависи и кой на какъв етап от живота си е. Даже преди да искам деца, гледах основно себе си. Не означава, че не съм заделяла, но съм била далеч по-ларж. Знаехме, че сме за ремонт, но го отлагахме, за сметка на други неща. Това е пример просто.

Ако от 2000 скочат на 5000 разумното е да не почват да харчат 5000, поне не веднага, а да минат през 3000, 3500, 4000...  Така по-дълго ще могат да се радват на ръст на стандарта, защото всъщност ръстът се усеща.
Както съм казвала, ако на 18 години си свикнала на 5* хотели после какво? Докато ако първо от квартира минеш на 3*, после на 4*, после на 5* непрекъснато получаваш порция удоволствие от ръста и качеството. Това го говоря от личен опит. А междувременно непохарченото оттези  5000 ще се трупа и ще започне да расте.

Съгласна съм с теб, а в днешно време човек лесно харчи много. Имала съм лоша финансова култура на 20 г и все нямах пари. Работех и изкарвах добра заплата (за тогава), колегите ми взимаха толкова и плащаха наем, гледаха деца. С времето се научих, но отчитам като полезна грешка онова ми поведение.

Ние сме такова семейство,общ доход 2000 евро /+-200/ ,2 деца,2 коли,куче ,къща с двор в Пловдив ,....досега сме успявали да заделяме в семейния фонд всеки месец по 500 евро,но от началото на годината взехме да издишаме..
И определено не е виновно ежедневието..