Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

Извинявайте, но от кога акушерките "разрешават" неща за/по време на раждането? И изобщо, от кога в отговорностите им влиза това да вземат каквито и да било решения за процеса, освен да помагат на жената и на лекаря в залата?

Ако не ви звучи нормално такова изискване, консултирайте се и вземете второ, трето мнение от специалист... Това със сигурнист няма да промени отношението или компетентността на избраната акушерка, но поне ще сте информирани за това къде е истината в ситуацията.

Само за информация, понеже доста съм обсъждала с трима лекари VBAC преди първото ми раждане. Рискът от най-сериозното усложнение при VBAC - руптура на матката - е под 1%. Различни изследвания го дават между 0.2 и 0.7% и (проверих!) той не се увеличава при бебе над 3,5 кг, а при други фактори - напр. индуциране с окситоцин, раждане по-малко от 16 месеца след Цезаровото, получен кръвоизлив след секциото, 40+ възраст на майката и др.
Акушерката да ви поставя условие бебето да не е над 3,5 кг, за да ви "разреши" да опитате естествено раждане е смехотворно. Особено при положение, че средностатистическото тегло на бебетата, раждани в България, е 3.4 кг. Или това е начин да ви каже, че на екипа не му се занимава и сто процента ще трябва отново да родите със секцио, или... не знам.

Здравен работник съм, знам си правата, знам и кой какви компетенции има. Затова гледам да не се меся в чуждата работа така, както мразя някой да се меси в моята, но си подбирам и битките и затова кимах доброжелателно на глупостите с окситоцина и как не ставали болезнени контракциите от него.
Иначе, ей така. Обсъждахме за упойка, казах, че ме е страх от игли(в което грам истина няма, от дете съм свикнала с абокати и взимане на кръв през седмица), затова няма да избера секцио на добра воля и ще се мъча с естествено, като и там не желая нищо да ми се забива в гръбнака. И тя ми даде два примера от нейната практика - как в единия случай пациентът е избрал упойка, а не е било наложително и друг - в който родилката се е мъчила много часове, вече не е имала сили повече и са й пуснали упойка да не се мъчи и да се улесни процеса. Макар че аз знам, че има ли епидурална, задължително има и система с окситоцин и обратното.
И го споменах, защото ето, и на Илиева й говорят как болките при предишното й раждане не са от системата, просто странно съвпадение.

Пак казвам, аз не съм достатъчно компетентна. Факт е, че акушерките и сестрите понякога си позволяват много, но е и факт, че по време на естествено раждане главно акушерката ти седи до главата и нейните напътствия  улесняват нещата(ако имаш късмет). Колкото и да съм запозната теоретично, чисто практически не съм, в техните ръце съм, така че ако нещата станат много на зор, предпочитам да взимат адекватни решения, за да оцелеем и аз и бебето. Против съм обаче на третия час да ми пукат мехура, да ме засилват със системи, ако ми върви супер разкритието и са продуктивни контракциите, понеже бързат да се приберат примерно и искат да приключат за 5часа, а не да ме чакат 20.

В много болници май това е проблема - бързат да си ходят. Ще засилят някоя родилка със системите за да им влезе в смяната. Друга ще убедят за секцио без причина само за да планират раждането в удобен за тях ден.
Онзи ден чета из групите, че някакъв “лекар” настоявал за секцио в 37 седмица, защоот бебето било инвитро и много желано… сериозно ли?! И той само секцио правел, с естествено раждане не се занимавал… ама разбира се, как ще се хаби…

Разбирам напълно идеята да не се месим на професионалистите, но в случая ние не сме трети лица, които се месим в работата на лекари и акушерки, ние и децата ни сме тяхната работа. Просто това, което за нас може да изглежда като "те просто си вършат работата върху нас, нека не им се месим" за тях всъщност може да е микс от "ох, това ми е третото раждане за днес, нямам търпение да се прибера, ще пътуваме извън София след 2 часа, не съм обядвал/а, това раждане в 10 ч ли започна или в 14 ч, всички така израждат напоследък, много се напрегнах, че ме викнаха и между другото, изглежда ми, че тази жена се мъчи, дай да видим как да й помогнем, ама по-бързичко така, нищо че после 1 седмица няма да може да стане сама от леглото".

Хора сме и всеки в работата си - съзнателно или не - се влияе от купища фактори. Един простичък въпрос налага ли се наистина нещо поне ще накара по-читавите да се замислят за мотивацията на това, което предлагат, и да ви обяснят (ако нещата не са на живот и смърт, естествено), за да разберете и решите вие. Пациентът да бъде притискан, държан в неведение или подвеждан, така че да вдигне ръце в един момент и да бъде оставен да се справя с последствията не е ок и никога няма да стане. Просто да попитаме и после да решим на мен ми звучи като разумен и цивилизован начин да участваме в случващото се със здравето и живота ни. Ясно е, че от позицията на опита винаги могат да се извадят 100 причини да се прави нещо, но поне елементарен диалог според мен може само да промени процеса в позитивна посока.

Имам приятелка, която с първото си дете отказа да я вкарат за секцио след 2-3 часа застой в разкрието. Лекарят, за който вече били платили избор на екип, я натиснал да й правят секцио и момичето като се опънало, лекарят отказал да я изроди с думите "Ами щом не ми се доверяваш, аз не мога да ти помогна" и си тръгнал. 🤐 Роди ли моята приятелка нормално и без никакви усложнения при дежурния лекар в болницата? Да. Върнаха ли им парите за избор на екип? Естествено, че не. Съжаляват ли тя и съпругът й, че насред контракциите е защитила себе си и не се е оставила да я оперират срещу нейното желание и без сериозни индикации за това? Мисля, че е ясен отговорът. 😉 Не казвам, че всяко нещо трябва да се оспорва, но малко активност вярвам, че помага.

Да де, но може и да е било въпрос на късмет. Успяла е да роди естествено, живи са и тя, и бебето. Няма намесен форцепс или вакуум. Ами ако не завършваше така историята? Ти би ли си рискувала живота или този на детето си в такъв момент, подвластна на болката от раждането и страха дали всичко ще е наред? Смяташ ли, че твоята преценка ще е по-адекватна като пълен лаик пред тази на лекар или акушер, който това е учил, специализирал и работил цял живот?
Защото аз за себе си не бих рискувала да играя руска рулетка и да залагам живота на детето си.

Естествено, че има диалог, нали няколко поста по-назад това обяснявах - говорих и обсъдих всичко с израждащия и главната акушерка, което ме притесняваше, съставихме план за действие, казах какво НЕ желая, те ми обясниха всеки поотделно как процедира. Това обаче не дава гаранция, че както сме го говорили - така ще протече, 'щото гаранция Франция, а и е раждане, все пак, не е като технически преглед на колата.
Пак казвам, ако ме форсират от втория час за система при продуктивни контракции и нарастващо разкритие при все, че още съм в термин, не преносвам - ще откажа. Но ако преносвам, виждам, че не се справям, че не напъвам качествено, наложи се епизиотомия/система/секцио - ами, нямам избор. После ще уточняваме кой крив, кой прав. Аз, ако смятах, че съм толкова компетентна за тия неща, щях да си раждам у нас у надуваем басейн като котка.

То просто си в такава позиция, че хубаво да си имаш мнение и да не позволяваш извращения като скачане на корема примерно, ама от друга - можеш ли да прецениш адекватно дали наистина е злоупотреба на екипа от умора/досада/бърнаут, или се мъчат да ви спасят? Как се преценява кое от двете е?

Ох като ви чета... В тази нашата България, уж сме много модерни, а за някои неща сме като държава от петия свят.

Радвам се, че няма да раждам в Бг този път. Тук в Германия не само, че имат нужното търпение да родиш натурално, ами и дават още опции, като раждане във вода и всички други известни методи, без да плащаш допълнително.
Присъствието на бащата или друг човек по избор е нещо съвсем нормално. Даже ако раждаш сама те питат защо няма никой при теб.
Чак се ядосвам, като чета че в Бг си знаят само да режат. Ама така е, по лесното гледат...

Това за раждането секцио е много относително. Искам да ви кажа, че аз се възстанових за два дни след секциото и бях единствената от 4 жени раждали естествено, която можеше да става. На деня след като ме раздвижиха вече слизах извън болницата, за да се раздвижа, къпах се, даже имаше салон през болницата и в деня преди изписването ходих да ми измия косата. Операцията мина за 20 минути. Единственото тъпо беше, че наистина се чувстваш като на конвейр. Минава едната, идва ред на другата, после третата. Поне миналия доктор ми беше казвал, че прави до макс 4 операции на ден.

Сега секциото ми живот и здраве ще го прави професор Марков. Той ми сподели, че отделя един час като гледа за сраствания, кисти и т.н. Възтановяването след ресекцио също е много относително, както всичко свързано с човешкия организъм.

Каквото и да се наложи, секцио, естествено, в крайна сметка е важно майката и бебето да са добре. Ще се възстановим каквото и да стане.

От опита ми с лекари и хора въобще, обикновено още при първия въпрос става ясно каква е мотивацията. Ако отговорът е спокоен/загрижен и звучи логично, не бих се усъмнила. Още повече, че в отговора на въпрос обикновено се крие и решението. Как пациентът да съдейства, като никой нищо не му е обяснил и не смята за нужно да го прави? Ако отговорът е раздразнение, сумтене, смъмряне, ярост, подигравка или просто игнор, разговорът ще продължи малко повече. Затова държа да имам близък с мен и смятам, че това трябва да е възможно във всяка болница. При моята приятелка са липсвали индикации за цезарово сечение - не е имало страдание на бебето, нито от нейна страна проблем, просто процесът се е забавил повече. За ражданията срок няма - някои жени раждат за 2 часа, други - за 2 дни. Фактът, че при изразяване на съмнение в нуждата от секцио лекарят се е фръцнал като ощипан и си е тръгнал, говори достатъчно за мотивите му да го изисква.

Ако екипът бърза да спаси жената и бебето, нито жената, нито мъжът й ще останат със съмнение дали и защо се налага.

Бейбибу, аз на това се надявам! Има жени като теб, наистина много се радвам като чуя такава история. Раждане хубаво и лесно няма, това е ясно, но естественото не винаги означава лесно възстановяване. Има жени, които после доста дълго време не могат дори да седнат.

Мен ме плаши раждането извън Бг. Много пъти съм мислила по въпроса, говорила съм с приятелки, живеещи в чужбина. Ами..раждане 36 часа, мерси. Всичко много естествено, без секцио, без нищо. Изпитвам ужас от такива истории, а знам доста от първо лице. За това истината е някъде по средата, не искам да ме насилват с преглед за разкритие през 30 мин, но не и да раждам като в 19 век сто часа сакън да не се забърза процеса или да не се стигне до секцио. Признавам си, че ако бях в друга държава сигурно нямаше да ми дадат секцио. Но тук съм щастлива, че имам тази опция.

Във всички европейски държави може да се направи секцио по желание на родилката, просто в чужбина организацията в болниците не промотира толкова силно този вид раждане. Лекарите запознават жените с всички рискове и на едното и на другото, провежда се и консултация с психолог и, ако жената твърдо реши, че Цезаровото сечение е желанието й, няма как да й забранят. Според мен така трябва и да бъде - това си е личен избор, който е безумно да се забранява, както го направи Ердоган в Турция. 🤢

Ходих на преглед и се оказа, че главата е слязла много надолу и заради това са се появили и болките. Разкритието е същото и казаха, че все още не е дошъл момента и родилните болки са съвсем различни. Обясниха ми какво долу горе да очаквам като болка.
 Иначе аз бях с тежка дълбока тазова ендометриоза преди да забременея и адски менструални болки, които търпях около 10 години и силно се притеснявам ще разбера ли кога е момента за раждане и кога трябва да ида в болницата. Нали казват болката била като менструалната, та с моята търпимост и праг на болка дано да усетя точния момент.

Имам менструални болки и малко кафяво зацапване с парцалчета, но не е слузесто.
😱😆🫢

Най-вероятно твоя момент настъпва Свържи се с АГ да те погледне, ако може за да си спокойна.
Аз още си чакам 🤣

То това е, че не сме компетентни кога наистина се налага секцио или просто на лекаря така му изнася, което е най-честото явление, за съжаление. Как можем да имаме доверие в такива случаи, никак. Ако ми кажат тоновете падат, няма и да се замисля дори дали да ме режат. С предното раждане нямах сили да напъвам добре и АГ-то по едно време вика ох, какво да правим, смисъл? Тогава усетих, че й беше най-лесно да ме реже и да се приключва. Сметнете, беше посред нощ, стои до 4ч някъде, за да ме зашие, а в 9 сутринта й започваше смяната и прегледите с пациентнки. Еми, ясно ми е, че им е най-добре да те резнат за 20мин и да си ходят, ама така ли наистина трябва да се случват нещата, супер малоумно е и се е превърнало в бизнес, буквално. Та, все пак бях благодарна, че си родих естествено. Слагаха ми и окситоцин по едно време, ама ми беше все тая, бързо си стигнах сантиметрите. Ще си искам упойка, ако много време продължават тези болки, едва ли ще издържа. Дпста се бях изморила от контракциите и направо нямах душа след това за напъните. Та, така, пожелавам на всяка лесно и бързо раждане и най-важното да сме живи и здрави и ние и бебетата ни.

В неделя ще е малко трудно да се свържа. 😁 Тук нямаме личните телефони на лекарите, като в Бг. Но мога да отида в болница за преглед без проблем.
Мисля да засичам болките горе долу как вървят и ще отидем да ме видят, ако преценя. 😅🤞