Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

buttercuppза главоболие пий пепси или кола! Звучи ужасно всичко, което описваш. Може да видиш някакви народни методи да забързаш нещата, чрез храна и упражнения. Дръж се! ❤️

Моника, честит да е Михаил! Браво на теб, ти си героиня!

Момичета, при мен също положението става все по-тежко с тия бракстън Х. Ние сме без баня, защото я изкъртиха и се къпем у майка ми. Вчера сутринта ме пръждосаха рано при нея, за да не дишам прах. И сега не, че е лошо у мама, ама е едно обикаляне. Вечер идва мм, къпе се и той и се прибираме късно. Той до последно седи да работи в апартамента.
Тази нощ бях скапана, събудих се в 6 ч и бебето беше все едно е яло шоколад и е пило кафе. То опъване, то бутане с ръце и крака. Вече усещам яко ръцете, имам чувство, че се запъва с ръце и крака и се опъва като котка назад. Един час това плюс яко бракстън Х…

Аз днес влизам в 37 седмица, което означава, че ако планът успее, до 10 дни съм родила.

Което е плашещо малко, защото тялото ми е изморено, но имам страх как ще се справям с бебето. 😄😄

Пандора, ние успяхме да се преместим в друго жилище в началото на месеца. 5 дена градихме само кухнята, но към момента единственото неудобство е, че още чакаме някои от мебелите и все още живеем сред кашони и чували в някои от стаите.
Направо не знам какво щеше да бъде, ако се бяхме забавили.
Съчувствам ти напълно! ❤️
Това е много допълнителен стрес точно сега. Но не се напрягай допълнително, при положение че не зависи от теб.
В крайна сметка, това са нещата които ще разказваме след време и ще се смеем. 😀😘

При мен също помага пепси за главоборието, също така започвам да пия повечко вода.

Честита радост, Моника! Нека всички сте здрави! ❤

buttercup, надявам се да те успокоя - все едно описваш последните ми дни бременна с първото дете, исках да изчезна просто. Такава тревожност, безсилие и болки ме бяха обзели, че се чувствах супер безнадеждно, а за капак никой не ме разбираше. Постоянно ме питаха как съм, кога ще раждам и тн, валяха съвети за фурми, секс, да се разхождам, а аз от три крачки вече имах страшни болки, не спях по цяла нощ, киселините ме съсипваха, пишках през 3 минути и накрая започнах да вдигам кръвно от постоянния стрес кога за Бога ще родя. Само сънувах кошмари как ми изтичат водите, как бебето излиза докато спя и какво ли още не. Бях около две седмици с 2-3см разкритие. Накрая влязох в болница заради кръвното. Оказа се, че нямам високо кръвно и всичко се дължи на стреса. На третия ден вече бях с 5см разкритие, с всякакви неразположения и болки, но без контракции... Поисках си секцио да се приключва, защото не можех да издържам повече. Докторът предложи да ми пуснат окситоцин, защото разкритието е добро вече. От включването на системата до раждането минаха 6 часа, като през 5 от тях аз спях и то за първи път така добре за последния месец. Бебето излезе с три напъна, а с него и всички неразположения си заминаха като с магическа пръчка. След толкова време вече и на сегашния акъл бих стиснала зъби да тръгне само. Но ако ти идва в повече, напълно те разбирам, така че имаш опции.

Много е досадно това с чакането и всички неразположения към края на бременността, които стават все по-нетърпими именно заради това, че вече ни е дошло до гуша да сме бременни, тежи ни и хич не сме като до преди месец-месец и половина.
На мен след вчерашния екшън тотално ми се опънаха нервите. И пак да ми се беше случило с тази кръв, стичаща се по краката ми, пак щях да тръгна. Но тъкмо си казах - айде, супер, приключва се - но не. Цяла нощ се въртях, едва успях да спя, чувствах се зле, някак напрегната.
От миналата седмица още нервите са ми опънати пред скъсване, постоянно изпадам в разни състояния...
Не стига това, ами цялата фамилия вече се изрежда всеки ден да звъни по телефона да ме проверява, което безкрайно ме товари, защото от двете страни не сме малко. В същия момент си давам сметка, че и те се притесняват. Че съм неблагодарна, защото има хора, които ги е грижа за мен... Но и това допълнително ми опъва нервите.
Утре ми е терминът, давам си сметка, че ще започна да ходя всеки ден до болницата, което ме смазва просто. Съответно не мога да разчитам на мм да ме кара, защото все пак работи.... И на мен започнаха да ми минават мисли да говоря утре с АГ и да мислим варианти да излиза. После пък си казвам, че явно има нужда от още време в корема... Не знам вече, но ми се плаче почти постоянно, а бях толкова положително настроена през цялата бременност дотук.

Момичета, много Ви благодаря за всичко! Същите неща - яж фурми, ананаси, много разходки, много секс, а аз съм се свила.на пашкул под юргана и вегетирам с идеята да се събудя и всичко да е приключило.

Мен най-много ме натоварват тия разходки все по лаборатории, тонове, прегледи баш накрая. И без това едва мърдам накрая, ами и все някакви забавления. И до ОПЛ-то не съм стигнала още да видя ще стане ли, толкова ми писна вече от всичко. Вече започвам да си съобразявам часовете според ММ или баща ми, омръзна ми да геройствам, особено с тия неразположения.

Бях на тонове, споменах за секцио, че да се отърва, разубеждаваха ме. Бебето от два дни ми разказва играта, снощи специално кракът напираше да излезе, нали ви казах, че не спах. Та сутринта пих едно кафе хем да мине главоболието, хем да живна малко и се очакваше, че на тоновете ще продължа да имам едно бурно и активно бебе. Нищо подобно. Спеше си като пич, така че моите разкази как вечер ме малтретира излизат неправдоподобни. Чак се притесних по едно време да не би да е зле нещо вътре. Споменах и за контракциите, че ме будят, боли, изкарах си акъла на няколко пъти - подготвителни били. Говорим си за симптоми при раждане - болки в кръста и ниско долу към матката, разстройство или гадене, контракции по 1 мин, дотука всичко съм го имала накуп без последното, по около 30сек бяха. Предложиха ми преглед, приех, че се бях ошашкала.
Това ли е прегледа за разкритие? На магарето и поставят пръст да опипат матката?
Ако е било това - не боли въобще, дискомфортно е, но на мен всеки вагинален преглед ми е неприятен отпреди бременността. Даже този беше много добре, боляло ме е много повече при поставяне на спекулум. Имам скъсяване на шийката вече, главата на бебето си е слязла надолу, където трябва, тъканите са еластични(явно от цикатридината), добре вървят нещата, може и да успея естествено. Както може и да си изпревари термина според акушерката с една седмица.
Лошото е, че спомена "лека гъбична инфекция", всяка бременна имала, моята не била нещо особено, т.е не е фрапантна, но пък интересно как не съм усетила и разбрала... Утре съм при израждащото АГ, ще го помоля да пусне една микробиология, че все пак бебето оттам ще мине. Макар че само това ми трябва вече накрая, да ми изпишат някой макмирор да ми се влачи като сопол 9 дена 9 нощи, няма изчистване тая гадост. И вечното кибичене с ежедневни превръзки, то от тях съвсем гъбясва човек...
Надявам се да е сгрешила и да е просто обилна цервикална слуз...
Но се успокоих определено, бебето е добре, шийката се скъсява, наистина може и да станат нещата естествено, а ако имам късмет и по-рано. Просто трябва да стисна още малко зъби.

А, и за кръста ми казаха за чая от малинови листа. Само това не съм пила още. Но аз и с фурмите и ананасите съм толкова постоянна, та не знам.

Аз и днес имам малко течение, не толкова слузесто, а по скоро като зацапване. Кафяво, кафяво, ама чак черно. Бльок! 😂

Стоя сега и си мисля как като тодя, ще трябва на всеки един да обясняваме да не качва снимки или да пише постове с името и данните на бебето, преди нас.
Аз нямам намерение да качвам снимка на бебето, може би само снимка на ръчичка или краче. Ако някой пльосне нещо във фейсбук, въпреки инструкциите....

Вече явно всички се чувстваме по идентичен начин. Мен официалният термин ми е в петък, а коригираният от първата фетална е на 03.04. Като цяло ми върви малко голям и се притеснявам, ако чакаме много време дали ще мога да го изкарам хахаха. Иначе и аз като вас не мога да спя почти въпреки че тази вечер явно от толкова преумора мъжа ми е ставал до тоалетна и за първи път не съм го чула, а мен всичко ме буди. Единствената поза, в която вече мога да спя е наляво. Надясно ме опъва и боли корема, по гръб нали не е хубаво макар, че и така ми е удобно понякога, но се задържам максимум 10 минути колкото да отморя. Краката и седалищните ми мускули имам чувството, че са атрофирали.
Ям фурми ама са ми ужасно сладки и гадни. Ядох ананас преди два дни ама от консерва, защото другият в магазините е гаден, а пък аз мразя неща от консерва. Секс- няма шанс в момента, а разходките в това време са ми ограничени, за да не се разболея, че само това ми липсва.

Онзи ден коментирахме с ММ къпането на бебето, защото баща му не знам на шега ли го казваше на майка му или сериозен вика и да ходиш да къпеш бебето. Та само си представям как ми идват през ден в нас да къпем бебе и в нас ще е калабълък- баби, бебета, котки. Казах му че няма как да стане той се смее и вика споко те се шегуват. Знам, че са много въодушевени и ме радват, но не ги искам да ми висят нон стоп на главата. Ако ще искам човек, то ще е моята майка. Само на нея имам доверие да ми помага, защото е много хладнокръвна по отношение на гледане на деца и не изпада в паника като стане нещо.
Вече всякакви хора ме питат роди ли, кво става. Даже една приятелка ми вика ти нали ще ми кажеш като тръгнеш към болницата. Викам и само за теб ще си мисля в този момент да знаеш. Направо вече напрежението от чакането и от неудобството ми е голямо и нямам търпение да отмине голямото вълнение и да спрат да ме занимават всички.

Аз съм решила първите поне 15 дни никой да не стъпва у нас. Това, разбира се, още не е споделено, защото не ми се гледат физиономии от сега 😅 Само това ми трябва, та вече тотално да полудея😂
Аз дочувам, че всеки си прави сметки без кръчмар - един щял да идва всеки ден през седмицата да готвел, друг не знам си какво, трети не знам си що...😂 Като знам, че от страната на мм на двете изписвания - неговото и на брат му, са събирали  хора у тях, предполагам се очаква същото и сега. Само че няма да стане, но това ще е прод на разговор докато сме в болницата (дай Боже много скоро 😅) Цялостно, докато мм е по бащинство, няма какво да ми идват и те. Плюс, че и той няма да щъка около хора и бацили, а останалите - да.
Семейството от неговата страна понякога не се справя с разбирането за лично пространство и може и да възникне някой спор там. Нашите пък - искали да идват в родилното докато раждам - и тук не мога да обясня това колко е излишно и натоварващо, та още мисля как да го изиграем. Много се напрягам, че трябва да мисля и за тези неща.
Иначе, да, това е проверката за разкритие. Вчера ми направиха без лубрикант, за да се направи после и тест дали течащата течност е околоплодна вода. Хич не и страшно, ако е само това, защото тук момичетата писаха, че някои АГта правят други мизерии без предупреждение, които нямат общо с проверката за разкритие.

При вас не знам как е, но през деня се чувствам добре. Тежи ми, но не е драма. След 6 часа обаче ставам като друг човек. Всичко започва да ме боли, натежава ми двойно повече, киселините излизат и така до към 2-3 посреднощ. Легнем ли да спим започва купона. Горе долу забелязвам, че ставам в определени часове. Мъжа всеки път скача “ добре ли си “ , казвам да отивам до WC и после едно пуфтене, потене, горещи вълни. Вчера седях по тениска на балкона, защото ми беше мега жега. Излизам за по 1 минута или се разхождам с вентилатора като луда 😂
Днес последно взех препарат за бебешките шишета и другата седмица ще стерилизирам.

В какво ще слагате стерилизирани шишета, помпи и т.н за болницата ако ще носите? Аз искам да имам подготвени и ММ да донесе, но искам да са готови.

Аз денем съм ок до 16 ч. После съм дроб. Вечер бебето си прави каквото иска и трудно спя.
Аз вече съм се предала. Домът ни е като бойно поле от майстори, свекър ми се чуди вече как да смогне, мм сменя работа на всичко отгоре. А аз просто се моля всичко да приключи навреме.
Преди мислех да не идва никой, сега се надявам да ми изчистят къщата докато съм в болницата. Да идват когато искат, да правят каквото искат, нямам сила.

И на мен ми е мноооого топло, от най-студенокръвната станах най-топлокръвната в нас и бера душа, особено вечер.

Аз смисъл от това стерилизиране не виждам, говорим за болницата. Ни за шишета, ни за помпи. Първо - в стаята няма място да помъкна и стерилизатор, обемен е; второ - стерилизацията важи до 24ч., ако приемем, че въобще тия стерилизаторчета вдигат определена температура и налягане(със сигурност не е като в автоклав); трето - дори и да не се вглъбяваче във второто - ще стерилизирам, ще сложа в пликче(нестерилно обаче, щото няма откъде да взема друго, а ако го пусна у стерилизатора може да се стопи), ще си изстискам гърдата примерно след раждането и после какво? Следващите два дни пак ще плакна на чешмата.
Та не знам има ли смисъл въобще да мъкна помпа или шишета, по-добре техни, поне ги стерилизират наистина преди да ги дадат, аз мога да го направя само за първото ползване.

И в нас е вили и могили, но просто нямам сили. И преди нямах, ама с тоя кръст съвсем. Знам, че мъжът ми ще оправи всичко преди раждането и ще го натоваря, обаче нямам сила. Макс някоя чиния, пране да пусна, да сгъна някой друг чифт гащи и това ми е. И после реанимирам два дни. Прахосмукачка трябва да се пусне, моп, банята да се изчисти финално преди родилното, обаче просто нямам физическата възможност, така че каквото такова. Все ще оцелеем.

Дарби, че правят мизерии по време на прегледите за разкритие е вярно, но и има разлика от това дали имаш контракции или не. Поне при мен с първото беше така. На тонове като ходех с първото ме проверяваха - нищо не усещах. Миналата седмица ми взеха проба за микробиология, ами не разбрах :Д
Но по време на раждането беше гадничко. Не знам лекаря ли беше касапин и нямах късмет или просто е различно. Дано просто да е бил кофти доктора и да не боли, но съм се наплашила от тогава. Надявам се никоя от нас да не минава през това.

Аз пък не мога да се оплача, никой не ме пита дали съм родила и нямат планове да ми идват на гости 🤣 Свекъра подпита за Великден, но с това естествено раждане няма как да правя планове. Пък и той не е настоявал, само попита.

Всичко е взето, багажа ме чака, мъжа днес е извадил колата от гаража и чака в боска 🤣
Очертава се да е хоум офис и е на линия. Преди 2 седмици бях на ръба, но сега съм спокойна, гледам да си почивам и да се наслаждавам на доброто ми настроение и състояние, че не се знае до кога ще е така 😂

Кураж, момичета! Много мина, малко остата!