Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

Момичета, бях на преглед вчера, всичко е наред, но госпожицата няма и наченки да излиза. 😄 В 38 съм, а тя все още не е слязла долу в таза, стои си на топличко, нямам никакви контракции (или поне не усещам нищо). Първо дете ще ми е и започвам да се чудя дали няма да пренося нещо. Докторът ми ще отсъства точно около термина ми, което много ме разочарова, но каквото такова. В моята глава имах сценарий, че бебето слиза в таза горе-долу седмица/две преди термин или преди да се роди, ама явно при всяка жена е индивидуално и няма някаква закономерност. Та стоя и си чакам, но ме хваща ужас при мисълта за преносване, защото имам приятелки по 10 дни са преносвали…

Лина, тук в Германия се брои за нормално 7 до 10 дни преносване. Имай предвид, че терминът за раждане се изчислява на база последна менструация, а не кога точно си заченала. При една късна овулацуя нещата се изместват малко.

Сигурно истината е някъде по средата, защото има разни хора, които много се месят, но има и баби, които не искат да чуят внучето си. Имам такава приятелка, много я боли, че свекървата признава само другите си внучета, а нейното не е получило и 1 сандвич от баба си за толкова години.

Аз просто виждам, че моите роднини и на мм просто искат да си кажат. Те имат някакво мнение и държат да си го споделят. Майка ми се изуми, че бебето ще спи в спален чувал, свекърва ми припада, че на 3 месеца няма да давам сокче, а свекъра е потресен, че бебето не пие вода от ден 1. За това ги оставям да си кажат, после сменям темата, те се разсейват и забравят. 😄😄😄

Аз също знам, че се чака до 42г.с. освен ако няма медицински причини за индукция или секцио.
Лина, аз с първото родих точно на термин, а признаците за раждане започната 24 часа преди да родя. Дори не беше паднало в таза ниско преди това.  Така, че въобще не е сигурно, че ще преносиш.

Пандора и ти си права, аз с първото бях от майките, на които въпреки, че на бабите беше едно внуче, не съм видяла грам помощ до навършване на 4-5 години на детето. А сред това не бих го нарекла помощ. Бащата пътуваше много и съм седяла с месеци сама, беше много тежко. Но пък сега не могат да ми кажат нищо, а понякога усещам, че много искат. Стига да сме здрави, всичко е преходно и изгрява слънце и на нашата урица. Аз като цяло никога не съм била близка с роднините и това ми е липсвало. Надявам се сега с мъжа да изградим силно и по-сплотено семейство, но поне от опита знам какво НЕ искам.

Чета ви от вчера и направо не мога да повярвам с какви хора се сблъсквате. От къде на къде някой, който и да е ще ви дава наклон какво да се случва с тялото ви ? Ще ви дава напътствия как да го храните, как да раждате, какво да му купувате и т.н.
Все пак това са същите хора, които едно време са топяли биберони в анасон, за успокоение на рев, в уиски, ракия, мед и какво ли още не. Не е имало памперси толкова, не е имало общо взето нищо по наше време. За помпи за гърди и АМ предполагам само богопомазаните са имали достъп. Защо трябва ние 9 месеца да сме с разбита психика и физика, за да дойде свекито например и да каже “ ама как може да не кърмиш “ ами ето така. Ще каня когото си поискам вкъщи, когато го усетя и за колкото време преценя, няма нищо задължително в тоя живот.
Казах му на ММ , нямам против да се събират за раждането, но не вкъщи. Или в някой негов приятел, или да си наемат airbnb или на заведение, не ме интересува само да не е в нас.
За погачата, със сина правих и беше страшен цирк. 20 кокошки, приятелки и рода, децата им, в заведение( отново защото не исках сбирщина вкъщи ). По време на самия ритуал стана някаква лудница кое точно как се правило. Цялата какафония свърши за 3 часа и се прибрахме. Аз исках буквално само майка ми и мъжа ми, за да мога да се изкъпя, да седна на терасата и да изпия една чаша вино.
Този път не мисля, че ще правя нещо гранде. Ще направим чистата молитва, ще поръчам погача и това ще е. Аз вече и нямам и кого да каня, повечето са без деца и си гледат кефа, отдръпнаха се след като се появи бебето. Буквално 2 приятелки знаят, че съм бременна, едната не живее в БГ, а другата си държи бебето само вкъщи сакън да не му стане нещо 😂😂

Но моля ви се, не се оставяйте роднините да ви манипулират. Живота си е ваш, техния да са си го живяли както са си преценили. Сега не е времето да преживяват вашите неща като техни и да ви поучават кое е правилно и кое не е.

Едно време може и да са ги оставяли да преносват - аз съм такова бебе също, доста колеги набори на майка ми споделят същото. В днешно време обаче нямам познати, които да са преносили, особено 10 дни. Може би е по-добре донякъде.

Гледах го това за коластрата, но не желая зорлем да си причинявам още повече контракции, плюс това ми се вижда много гадно и нехигиенично. Да цедя в спринцовчици, че у камерата, после да мъкна към родилното и бактериалният растеж да процъфтява.. Няма нужда. Ако беше недоносено може би щях да се замисля, но сега няма какво толкова да отърве. При мен учудващо наблюдавам понякога леки петънца на сутиена от вътрешната страна, един път видях засъхнало на самите зърна, но не мога да разбера кога се случва и кое го провокира. Не е всеки ден.
Аз пък гледах снощи клипче за ръчното цедене, щях да повърна... Надявам се да ми се получи с помпата, мисля смесено да храня - като сме си вкъщи с гърда, навън с биберон, че не ми се прибира на всеки час, нито ми се вадят гърди навън. Ясно ми е, че не е най-правилният вариант, но пък не държа да ми виси на гърдите 24/7.

Бях на преглед, за жалост се потвърди възпалението, което е много забавно. От 9месеца не водя полов живот, но въпреки това съм цъфнала. Ще тушираме с полижинакс и после продължавам с цикатридината. Пусната е и микробиология, дано да е кандида, а не да се е повлякло и нещо друго. Притеснено ми е, цяла бременност изкарах на чисто и сега баш на финалната права... Пак много удържах, но ако не се излекува тоя канал, мисля да настоявам за секцио, не е желателно и бебето да минава оттам при налична инфекция. Яд ме е, защото всичко е чудесно, главично се е завъртяло, шийката е ок и се съксява, водите леко са почнали да намаляват, но нищо фатално, има си всички предпоставки за естествено, стига да не беше тая гадост. Иначе бебето вече е 2950гр., изключително много шаваше и риташе днес напук, едва успяха да го измерят. И продължават да твърдят, че ще бъде дребно бебе.

😂😂😂 ilieva_i направо си им преобърнала света 😁

babyboo, и нашата погача се получи абсолютно същото, хем с голямо желание и кеф я организирах. С второто мисля, че погача няма да правя, просто тази лудница с тодлър искам да ни я спестя... От друга страна, като пораснат децата и гледат снимки примерно, малкият сигурно ще се чуди защо за батко му има снимки от такъв празник, а за него няма. 🙄 Ще видя как ще сме с бебето, баткото и евентуалната депресия месец след раждането и тогава ще реша окончателно. При всички случаи - това с народните традиции има потенциала да е mom guilt по още един повод.

Lina1, непоискан съвет, но много дълбоко преживян, затова си позволявам да ти го предложа - опитай се да се освободиш от очакванията и плановете, защото ако има едно нещо, което не подлежи на почти никакъв контрол, това е всичко покрай едно раждане. Това е и хубаво, и не чак толкова.  Осъзнавам, че за човек, който обича реда, предвидимостта и логичните стечения на обстоятелствата, този съвет е почти невъзможен за следване, но алтернативата - да си мисли човек едни неща, да си ги представя, да разчита едва ли не на тях - само го правят безкрайно уязвим в един и без това сложен период, пълен с всякакви възможности.

Да, всички бъдещи майки си задаваме въпроса какво ли и кога ли ще стане, но ако тези нормални чуденки прерастват в постоянни омагьосани кръгове или страхове, от опит мога да кажа, че е най-добре човек да положи всички усилия им обърне гръб, да си ги забрани просто. Вместо да трупаме потенциални поводи за стрес и разочарование, по-добре е да оставим правенето на тези проекции за нещата, над които можем да имаме истински контрол. И, специално за раждането, да пуснем контрола и да оставим телата, природата и провидението (за който вярва в него) да си свършат работата, без да им се пречкаме. 😉

Казвам го, защото от бременността с първото ми дете единственият истински ужасен спомен беше за купчината страхове и объркани въпроси, които оставих да се мотаят из главата ми и да растат, колкото повече наближаваше раждането. Звучи безумно, но истината е, че дори нещата, от които се страхувах и в крайна сметка се случиха, не бяха толкова страшни, колкото седмиците терзания преди това. Така че - пускайте по надолнището всяка безпочвена мисъл, която ви трупа тревога и всичко може пък да се получи супер гладко.

Като ви чета осъзнавам каква късметлийка съм, че имам незаинтересовани роднини 🤣 никой за нищо не ме е питал, нито пък ми е давал непоискани съвети, не че имам много роднини де, но визирам най-вече свекървата и майка ми. Майка ми има повече склонност да ми се бърка и да е все на нейното, но за момента не говори нищо, само за това защо ще спирам детето от градина, че ще се озоря, как ще се оправям, не знам си кво. Казах й да не ме мисли, това си е мое решение. Свекървата пък не смее и един въпрос да ми зададе даже, как е минал прегледът например, е такива. Баба ми пък я интересуват другите хора повече, отколкото собственото й внуче и правнуче. Още ден ми разправяше за някаква жена, която изобщо не я познавам колко кг е било нейното бебе, а в същото време един път не е питала моето колко е, нито пък знае за първото. Така, че свикнах вече с на всички характерите и гледам да не се напрягам за глупости.

Погача няма да правя, не правих и предния път и сега не мисля. Най-много някоя питка да се направи и това ще е. Тези организации покрай такива събития ме напрягат супер много. Предпочитам да си изляза с детето на разходка, отколкото да се забивам някъде и всеки да ме гледа като полезно изкопаемо и да ми се подмазва. Същото е и за рождените дни. За 1вия рожден ден на детето си отидохме на почивка, заедно с кумовете и си изкарахме супер. Имам позната, която за всеки повод събира сумати хора, зорлем да се покаже в инстаграм. Не е мойто това, но всеки прави това, което го кефи.

На мен кърменето ми беше приятно, но след като вече спряха да ме болят зверски зърната. Не ми е било изобщо неприятно и натоварващо това, че не можех да го оставя за повече от 3ч на някоя баба. Като сме ходили някъде е било някъде близо и като е трябвало съм ходила да го кърмя и съм се връщала на празненството. Беше си ми приятно да съм около бебето, вече след годинката усетих нужда да се отделям и да си имаме почивки с мъжа ми. Но си ми беше и първо дете, бях доста по-спокойна, сега покрай баткото се съмнявам да бъдат така нещата, но ще се напасваме с времето. Не ми е на всяка цена кърменето, но го предпочитам пред тези шишета, постоянно стерилизиране, миене, правене на мляко, нещо голяма хамалогия ми се струва, но ако се наложи няма как.

Кърменето със сигурност има и плюсве, кумата ми казва “имаш храна винаги по всяко време без шишета, без вода, без да мислиш за нищо”. Обаче тя кърмеше ексклузивно и без помпи. Не е имала вечер да излезе, нито ден да остави детето за 2 ч.

Аз пък за празниците нямам търпение, обожавам да организирам. Надявам се да имаме същия ентусиазъм. Много искам кръщене, рожден ден, всичко. Ама аз съм си такава все събирам хора, все каня, все харча пари с големи празници. Като знам каква сватба имахме, как да не направя кръщене. То си е до човек, аз съм мега екстроверт, каня всички приятели.

За пореден път се убеждавам, че колкото хора по света - толкова различни разбирания. И това го прави красив!
Никога няма да разбера, нито пък ще се опитам да разбера, хората, които си натрапват мнението по такъв начин. То дори не е просто мнение, то е един вид обвинение към майката, наслагване на собствените си идеали и разбирания. Просто се надявам когато родим, това да секне от раз и никой да не си позволява да си натрапва противното мнение за всичко. Ама баба ми била родила естествено 5 кила бебе - браво! Ама лелята кърмила трите си деца по 4 години - браво! Ама не знам си коя съседка давала вода със захар, я глей кво пухкаво бебе - браво! Всеки да си гледа чинийката и да не бърка в чуждите, моля! Мисля, че всяка от нас е заслужила правото си сама да избере какво ще е най-добре за собственото й бебе, дете, и семейство като цяло А бабите да си гледат работата.
Аз сега се връщам от преглед при АГ по каса. Тези дни се бях притеснила, че нещо кръвното ми играе нагоре надолу, веднъж го меря 100/60, след 3 часа ми е 135/90. Каза, че няма нищо притеснително, в кабинета излезе 110/70 и забравихме темата
Това, което не ми хареса е, че бебето нещо върви доста голямо. В 35 седмица този същия АГ го измери 2720 гр., а днес, в 37 г.с., го измери 3470 гр. На самия апарат изписа отклонение +/- 500 грама, което ме успокои донякъде, но мисля, че ако в Надежда го измерят пак толкова, дори с възможното отклонение, ще ме пратят за секцио. Все пак ми казаха, че границата е 3500 на термин. Не разбирам логиката за това - голяма жена съм, 171 см и незавидните 112 кг Мисля, че и 4500 грама бебе ще минат, ама.. правилата са си правила, за съжаление. Засега съм in peace с каквото и да е решила съдбата

И аз обичам да организирам различни мероприятия😂 От до, до степен на пълно вглъбяване 😂😂😂 Знам точно какви чинийки ще поръчам вече 😅🤣

Ох, радвам се, че не съм сама! Само да сме здрави и финанси да има! Искам и погача, и всичко! За погачата няма да в голям състав, все пак бебето е малко. Но ще събера баби и приятелки.

Еми, момичета, има добри новини за мен. Днес ми е терминът, минах тоновете. Утре пак ще идвам, ще ми направи АГ проверка за разкритие, измерваме бебето. Ако имам 3-4 см, ме вкарва, ако не - в петък отивам да пукаме мехура. Каза, че достатъчно съм се измъчила, че да ме мъчи още. Даже не ми се наложи аз да си искам 😂

Днес е страхотен ден за раждане! Дарби стискам палци всичко да мине плавно.

Относно замерванията в понеделник 35+3 ми го измериха близо 2900. Секциото ми е за след точно две седмици. Надяваме се да е стигнал до 3200 до тогава. Сина го родих 3440 в 37+5, очаквам горе долу същите мерки.

Иначе за празниците преди и аз бях така, направихме хубава погача, страхотен първи рожден ден, на втория го комбинирахме с кръщене. Беше страхотно не споря, просто сега нямам толкова близки колкото имах преди 4 години, по едни или други причини. Последните два рождени дни на сина ги правим по-скромни, но отново правим украса и гледаме детето да си усети празника. На мнение съм, че първите два три рождени дни (празника) са за семейство и роднини, след това трябва да се правят детски рождени дни. С дечица и да си се забавляват те. Родата няма нужда да я храня и поя на всяко събиране.

Ако ви кажа и за изписването колко неща носих в болницата направо лошо ми става. Сега съм решила да занеса две кошници с неща , едната за неонатологията, другата ще я занеса след време при следящата ме АГ за нея и мъжа й, който реално ще прави операцията. Няма смисъл от излишни харчове, като така или иначе сме поредните 😂

Ох, аз да се оплача, че днес ми се натрупа. Похвалих се колко към спокойна и днес съдбата реши да ме пробва.
Няма нещо, което да не се обърка. 😵‍💫
Но най-фрапиращото. Вчера си напипах едно топче в дясната гърда, а предния ден го нямаше. И реших още днес да ида на мамолог, за да провери. И тъй като в супердок имаше страшно добри отзиви се записах при един точно до нас, за да не кръстосвам града.

Отивам- кабинетът е етаж от къща, пред нея тълпа, няма никой в кабинета, а аз съм отишла точно за моя час. След 20 мин идва човек, който не е лекаря, а след още 10 идва и самият лекар. Разбира се спазехме си часовете и аз си чаках още 30-на мин реда. 
Влизам аз, обяснявам, гледа ме на ехограф и нищо не казва. Пише амбулаторен лист и пак нищо не казва. Най-накрая му се изплъзна от устата - като родиш ела пак, сега нищо не може да се види ..... и аз се шашнах. Питах го ще имам ли проблеми да кърмя, опасно ли е за бебето. Той най-спокойно ми повтори същото - нямало как да каже сега нищо....и аз се ядосах.
За капак ми даде визитка и каза, другия път (след раждане) да ходя в болницата, където работи, а не в кабинета му тук (разбирайте да се тътря с бебе до онкологията) даде ми визитка да съм му звъннела там лично да се разберем.....и за капак не ми даде никакъв документ, че съм заплатила прегледа....нямах търпие просто да се махна.
Разбира се минах през чата хвърчащия лист, който ми даде и се оказа, че няма нищо притеснителто или е киста, или е някакво доброкачествено образование от хормоните при бременност. Ще го покажа и на АГ-то при тонове. Ама толкова ли нямаше уста да ми каже поне, че е доброкачествено.
Кой знае като ида в болницата, където работи през какви скъпи изследвания ще ме мине, за да източи малко пари .... щото нали нищо не вижда.
Не ме разбирайте грешно - хубаво е лекар да иска да наблюдава, но този май са му важни повече парите и как да си издоява пациентите. Пълен темерут, а жалкото е, че реално е наистина добър диагностик....

Извинявайте за мрънкането, но днес ми се насъбра.

Дарби, чудесен ден за раждане наистина. Но ако не се случи, стискам палци да тръгне съвсем скоро, да е бързо и неусетно 😇