Иначе имаше завишен CRP, днес ще му вземат кръв и ще видим - дано всичко е наред и утре да си ходим вкъщи.
Той си хапва доста добре... Даже повечко 😂 И на гърда го слагам и АМ му давам, защото не съм сигурна дали все още кърмата е достатъчна. Консултантките по кърмене ме посъветваха да му давам половината АМ и по 10 мин. на гърда (и ако си иска между часовете за хранене да си му дам).
Аз съм като нова с изключение на болката в шевовете.
В неделя, когато се сетих, ме можеше понеделник да ни изпишат и изпаднах в депресия. Ревах, че ми липсва вкъщи, кучето и т.н.Но за щастие беше за момент.
Буквално до последния ден бременност ходих като кон с километри и изведнъж затворена в една стая с мм и детето. То това не е лошо, ако можех да излизам от време навреме. Условията са перфектни - стаята ни е обзаведена като жилище - ако не влизаха хора при нас постоянно, изобщо нямаше да се чувствам като в болница, но си ми липсват удобствата вкъщи. Дори и тези, които сме приготвили за детето. Но всичко е за доцро все пак.
Относно поведението на болничния персонал - наистина на много места е просто ужасяващо, а моментът е доста деликатен. Една жена се чувства доста уязвима. А най-лошото е, че в повечето случаи тези, които се държат зле, са жени???
Мм понеже не е идвал на прегледи с мен и не е наясно как е тук, сега си даде сметка всъщност за какъв комфорт, професионализъм и човечност става дума. Всеки готов да помогне не само със задълженията си, приятелска комуникация. Различни специалисти се изреждат през стаята всеки ден. Всяка стотинка си заслужава, да не кажа, че ми се струват малко парите.
Докато идвах на проследяване, си казвах, ме от една лекарка не мога да си вадя извод за всички тук, но се оказа, че всички са прекрасни.
и аз се замислям в краен случай да дойде помощ, че ми е жал за ММ, обача сякаш предпочитам непознат, демек бавачка почасово, отколкото нечия майка.
Дамата тежи завидните 3,720кг и е 51см. Не мина нито леко, нито бързо, нито безболезнено, но вече сме си в стаята и се гушкаме 🥰 Кураж, момичета!