Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

Еха! Честито Lucky и Bobka! 🩵🩷 Бъдете здрави🍀🍀

Днес бях на последните тонове преди термина. Всичко е наред, но и признаци за раждане няма. Този пък акушерките много ме успокоиха и нямаше напрежение. Може и мойте чакри да са се наместили. 😂
В коридора изписваха бебе и беше лудница на тръгване. Аз с този корем не можех да мина. Цялата рода снимаше бебчето! Беше много трогателно, но точно това искам да си спестя и беше идеален момент да го уточним с мъжа 😇
А аз определено имам проблеми със срамната кост. От няма 100метра ходене пак ме заболя зверски и сигурно 3 дни няма да се оправя....определено си имам проблем вече с нея. Дано след раждането отшуми.

Момичета, приеха ме, в болницата съм. Малко ми е свито сърцето, защото не съм била в болница никога. За първи път нощувам на място с правила. 😄
Ужасното е, че вечерях последно и утре нямааа. Изпитвам ужас да не припадна от глад.
Много ми е неприятно с болниците.  Веднъж трябваше да лежа 1 нощ и избягах от болницата. Приеха ме сутринта, моята лекарка не прави преглед за разкритие на секцио, но тази, която приемаше реши да направи. Каза, че шийката е скъсена, но бебето не е слязло и ако бях за естествено раждане поне седмица нямаше да тръгне още.
Малко ми стана тъпо, че все едно рано ще вадим бебето, ама… това е. Тъпото е, че тук приемат първата вечер преди секциото в отделение Гинекология и рискова бременност. Има жени за задържане, други с гинекологични операции и не е много позитивно място.

Надявам се всичко да е наред.

Успех Пандора, ще е наред всичко няма да припаднеш от глад, те ще те следят, системи ще вливат, така че всичко ще е наред.
Моята лекарка също за секцио не проверява разкритие

Стискам палци всичко да е наред, Пандора!
В добри ръце си, отпусни се, пусни желанието за контрол, защото само ще ти пречи.
Това да разкритието не го мисли, защото аз с първата бременност 2 дни преди да родя ми правиха преглед на шийката и нито беше омекнала, нито скъсена, камо ли да имам разкритие, а след няма 48 часа родих. Така, че минеш ли 36г.с. по всяко време може на си тръгне и се води доносено бебче.

С бебето сте герой, че издържахте до тук, много мина мъничко остана да си го гушнеш и да забравиш всички несгоди за последните 9 месеца. Веселата част предстои 😇

Успех, Пандора! Всичко ще е наред и съвсем скоро ще гушкаш бебчо!
Аз нещо обаче не съм окиъ психически хора. Факт раждането беше трудно, но нещо много ме събориха емоциите. Голям рев му дърпам, вчера бебето беше много неспокойно, бяха ми се насъбрали доста дни на неспане. Със смесени чувства съм спрямо кърменето, а и за момента не ми е тръгнала хубаво кърмата. В същото време искам да се.пробвам, но не знам имам ли силите и ще имам ли възможността да правя това с малко дете вкъщи. Наистина не знам какво да правя, емоционална буря съм. Утре ни изписват и се надявам вкъщи да се почувствам по-добре.

Нормално е от хормоните и емоциите. За кърмата - както го усещаш. Няма правилно и грешно с кърменето. Действай както го усещаш и както ти ще се чувстваш добре.

Pandora, стискам палци всичко да е наред и скоро да се радваш на вашата шепичка любов! Никой не е подготвен какво може да чуе или види неволно, като е в болница, така че напълно те разбирам, особено пък в такова деликатно състояние. Мисли повече за хубавия изход и времето неусетно ще мине. 🤗

LadyGl, кураж и за теб, предполагам стресът не е за пренебрегване, хормоните се побъркват, а чуденките се прескачат една през друга. Самата аз не знам дали този път също ще потръгне с кърменето. С първото дете, въпреки че засука уж без проблем, ми отне около месец-два, за да спре да ме боли в първите минути, като засуче, а тогава освен с бебето и храненето му, други ангажименти нямах. Май не съм чувала за жена около мен, при която поне за няколко седмици да не е имало разранени и болящи зърна в най-добрия случай.😔 За мен си струваше, че успях да стисна зъби, но ако ме болеше повече - до сълзи всеки път - месеци наред или ако бебето беше отказало гърдата, едва ли щях да успея да се преборя и да ни потръгне само с усилие на волята. Мисълта ми е, че не е редно да се натоварваш с вина за кърменето, защото и там са 1000 фактора и, дори да има човек желание, късметът си остава с доста голяма тежест, каквото и да ни обясняват консултанти по кърмене или роднини. Който е хранил бебе с АМ или изцедена кърма знае, че хамалогията е огромна, но в крайна сметка всеки вариант си има и плюсове и нищо в тоя живот не се получава хубаво, като е насила.

За разранените или просто чувствителни зърна на мен ми помагаше да стоя с колектори за кърма, мушнати в сутиена - от тези, които са с форма на полусфера. Не позволяваха нищо да се допира до зърната и се чувствах много по-добре. След всяко кърмене пък мажех зърната с най-обикновено олио. От кремовете с ланолон и на Медела, и на Лансинох ми щипеше адски много, не виждах ефект и бях тръгнала да се отказвам от опитите да кърмя, но една приятелка ми каза това за слънчогледовото олио и се родих.

Жените с второ дете около мен ме съветват да опитаме да разглеждаме или четем книжка с голямото дете, докато суче малкото. Трудно ми е да си представя как с едната ръка ще държа бебе на гърда, а с другата ще разгръщам книжка, но някои го правели, ще пробвам и аз. Мисля си дали с песнички също няма да стане, защото нашият батко обожава да му пеем. Или пък да имам кошница за голямото с няколко любими играчки, която да вадя само като кърмя малкото, за да се изкефи и заиграе баткото и да не се чувства пренебрегнат. Естествено, различни играчки в кошницата всеки ден. 😀

Благодаря ви много, момичета! Надявам се да минем леко до колкото може.
Признавам си, че си купих Достинекс вчера. Взех го със себе си и сигурно ще го пия. Не знам до колко има смисъл да почвам да мъча кърменето и после да спра.
Надежда е хубава болница, всички са мили и добри, наистина. Обаче тук първия ден се лежи в отделение по гинекология и рискова бременност. Тоест сме смесени, едни ще раждаме утре с планово секцио, а други лежат за задържане. Малко е неприятно това, че сме смесени според мен. И едно постоянно местене, днес си в това отделение, утре реанимация, след това родилно, някакви багажи се мъкнат. Направо …

За мен най-големия плюс на АМ е,че можеш да направиш някакъв режим и да знаеш,че бебето наистина се е наяло. Докато с кърмата не е така. С каката бяхме залепени и въпреки това дохранвах от някакъв момент, но беше някакъв ад. И не спеше..Още имам травма от първите и 6/7месеца и като цяло генерално докато не спря млякото.😁

Като ми спря кърмата изпитах и облекчение и тъга. Ама с болезненитв зърна - първите дни ми се ревеше, от въздуха ме боляха дори.
Аз този път съм казала - опитвам. Ако потръгне супер, ако ли не  - не.
По принцип нямам хубав спомен от кърменето, не беше най-великото и приятно усещане за мен. Пак го направих с идеята да пробвам пък каквото стане.

Това за олиото не го знаех (ще го имам впредвид). Аз мажех с Лансинох след всяко хранене, имаше ефект.

За АМ плюса е, че наистина знаеш, че се е наяло и като че ли интервала е по-голям на паузата м/у храненията. А и навсякъде можеш да храниш без да се притесняваш + че не е нужно и да си ти и ти дава свобода.

Успех Pandora 🙏 всичко ще е наред, не остана ❤️ това, че сте смесени наистина не е много ок и защо като ще си секцио изобщо те проверяват за разкритие, супер ненужно е според мен.

Аз усещам някакво напрежение в гърдите, подготвят се най-вероятно. Това със зърната беше доста гадно, определено. При мен мина за около 2 седмици някъде, не помня точно и после вече кърмене стана наистина приятно и му се наслаждавах. Също и оттока, който става при слизането на млякото, си беше гадна работа. Дано да го избегна този път, ама ще видим. След като родих осъзнах, че лесната част е минала 😆

Успех Пандора, чакаме добрите новини утре!🍀🍀🍀

Аз днес все пак отидох до спешното, заради съмнения за изтекли води. Нищо подобно- водите са си на място, единствено ми е омекнала шийката, но дори и разкритие нямам, което изключва и падането на тапата. Само, че имам страшно силно течение от вчера, едно прозрачно и слузесто и понякога и млечно бяло, което ми пълни превръзката. Не знам това дали е признак, че наближава раждането или просто си е физиология. Вече се чувствам много напрегната с това чакане, макар и утре да ми е термина и всичко си е наред. Не знам защо живеех с идеята, че повечето жени раждат преди термин и аз ще съм една от тях😅

Успех, пандора
Чакаме да се похвалиш с прекрасни новини 😊

Пандора, виртуално гуш. И аз съм в Надежда в същата ситуация, в стая съм с две момичета за задържане. Опитвам се да ги надъхвам, но предполагам, че и на тях им е кофти. Едната няколко пъти сподели колко иска да е на мое място. Разбирам ги!
Мен също сутринта ме провериха за разкритие в приемния кабинет. Няма разкритие, няма изгледи за раждане... И ме обзеха същите мисли като теб, дали не е много рано 10 дни преди термин. Не че имах избор де, просто ми казаха тази дата и това беше.
Утре сме 4 планови секциота. Пожелавам ти успех! Утре е денят, в който ще видим и чуем и дори гушнем за малко тези ритащи бебоци