Не винаги човека оправдава вложените емоции във взаимоотношенията Ни от моя страна. Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.
Виж целия пост
Допускате ли много хора до себе си?
- Публикувана: 28 апр. 2007, 10:30 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2007, 11:58 ч.
# 16
28 апр. 2007, 10:48 ч.
И така , и така ,ако ме разбрахте 
.....
Много бързо преценявам дали ми допада 4овека отсреща и тогава действам или бездействам
Виж целия пост
.....Много бързо преценявам дали ми допада 4овека отсреща и тогава действам или бездействам
# 17
28 апр. 2007, 10:49 ч.
Като бях на 18-19 обичах да създавам нови познанства. Да, по природа съм екстроверт, но сега , предпочитам добрите стари, изпитани приятелства- приятелите от детството , от студентските години. ЗА момента нямам желание и вътрешна необходимост от нови хора около мен.
Виж целия пост
# 18
28 апр. 2007, 10:49 ч.
Въргалия: Както и твоите доводи са били безмислени за нея. Не е въпрос на факти в случая, а на усещания и чувства. Колежката ти, както много хора тук, както и аз, разбира нещата така. Ти - по друг начин и няма верен отговор. И двата са, просто.
Лично аз, понеже питаш, ще кажа. Като малка съм била "предавана" (много силна дума) от приятели и те си правеха гадории с мен от типа - две приятелки в дома на едната, обаждат ми се по телефона, едната говори, другата само слуша от втория телефон, едната ми казва "Абе, тая Хикс не мога да я понасям, айде да бягаме от нея", аз шашната, не знам кво да кажа, смънкам някое "ъхъ" и затварям телефона, обаждам се на другата да и кажа (детския акъл...) че първата говори зад гърба и, тя ми тръшва телефона щото не съм и била приятелка вече... Първата вечно иска да бягаме от втората в междучасията а аз не искам, обаче дължа на първата пари понеже нямам за закуска (бяхме зле с парите, ремонти и ново бебе и тн и тн) и съм задължена да съм с нея... От тогава предпочитам такава връзка - само с един човек. Аз самата се привързвам трудно но силно, но не държа на същото от отсрещната страна. Най добрия ми приятел е точно обратното на мен - той се разбира с всички и тн. Това не ми пречи. Иначе си имам много други приятели, просто не като него.
Виж целия пост
Лично аз, понеже питаш, ще кажа. Като малка съм била "предавана" (много силна дума) от приятели и те си правеха гадории с мен от типа - две приятелки в дома на едната, обаждат ми се по телефона, едната говори, другата само слуша от втория телефон, едната ми казва "Абе, тая Хикс не мога да я понасям, айде да бягаме от нея", аз шашната, не знам кво да кажа, смънкам някое "ъхъ" и затварям телефона, обаждам се на другата да и кажа (детския акъл...) че първата говори зад гърба и, тя ми тръшва телефона щото не съм и била приятелка вече... Първата вечно иска да бягаме от втората в междучасията а аз не искам, обаче дължа на първата пари понеже нямам за закуска (бяхме зле с парите, ремонти и ново бебе и тн и тн) и съм задължена да съм с нея... От тогава предпочитам такава връзка - само с един човек. Аз самата се привързвам трудно но силно, но не държа на същото от отсрещната страна. Най добрия ми приятел е точно обратното на мен - той се разбира с всички и тн. Това не ми пречи. Иначе си имам много други приятели, просто не като него.
# 19
28 апр. 2007, 10:50 ч.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам. 
Изобщо не знам за какво говориш.
Виж целия пост
Човек не е винаги на 20.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.Допускаш някой до себе си и в един момент се оказва, че нямате допирни точки и край.
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам. Изобщо не знам за какво говориш.
# 21
28 апр. 2007, 10:52 ч.
допускам почти всеки. парила съм се много пъти, но пък и имам страшно много добри познати и няколко истински приятели. заслужава си.
Виж целия пост
# 22
28 апр. 2007, 10:52 ч.
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам.
Важното е точката G да откриеш
Виж целия пост
Хм, замислих се, че до сега не ми се е случвало да не успея да намеря допирна точка с някой, явно много точки имам.
# 23
28 апр. 2007, 10:53 ч.
Е, нали като допуснеш някой до себе си решаваш да го направиш, защото ти допада примерно...Да, но в последствие разбираш, че това допадане е било по-скоро "козметично". Хората, докато не се открият цялостно пред теб няма как да знаеш допадат ли ти или не. В повечето случаи изненадите са неприятни.
Виж целия пост
# 24
28 апр. 2007, 10:55 ч.
Познати - много , за кафенце, приказки и смях...
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.
Виж целия пост
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.
# 25
28 апр. 2007, 11:05 ч.
Аз съм контактна, за един бърз разговор с непознат ставам, ако непознатия реши да си ставаме по познати се отдръпвам, иначе от страни мога и да изглеждам допускаща, но не съм, приказлива съм просто 
Виж целия пост
# 26
28 апр. 2007, 11:06 ч.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.
Усещам, че се разпиляваш излишно.
Разбира се, че те вземам насериозно.
Виж целия пост
Човек не е винаги на 20.
усещам, че ме мислиш за малка и не ме вземаш на сериозно.Усещам, че се разпиляваш излишно.
Разбира се, че те вземам насериозно.
# 27
28 апр. 2007, 11:24 ч.
И аз смятам, че е въпрос на темперамент и характер. Аз, много трудно допускам хора, но стане ли отивам в другата крайност - раздавам се докрай. Иначе съм много съгласна с Лиска - малкото понякога е много 
Виж целия пост
# 28
28 апр. 2007, 11:26 ч.
Напротив, дори и тук си личи, че допускаща не си
Виж целия пост
иначе от страни мога и да изглеждам допускаща, но не съм, приказлива съм просто
Напротив, дори и тук си личи, че допускаща не си
# 29
28 апр. 2007, 11:44 ч.
Аз намирам смисъла на ежедневието си в общуването и новите запознанства. Обичам да срещам нови хора, всички са различни и има какво да научиш от всеки. Не всички са качествени приятелства, рядко се срещат, но пък намериш ли такова, го цениш много. Това ми харесва. Допускам доста близо хората и често съм си патила, но това не ме кара да се свивам в черупката си, продължавам да го правя.
Виж целия пост
Препоръчани теми