Не, той не е луд, той е психопат! И да, разлика има!
За този човек бях чувала преди години, но нямах представа кой е. Може би преди около 12-13 години, когато майка ми отива в ранните часове на работа (учителка в детска градина), в зимно часово време, когато е тъмно до 7 и… минавайки през неосветена уличка по пътя към работа, иззад заведение, което в тези часове на работи, изскача мъж на около нейната възраст и тръгва да върви с нея. Върви плътно зад нея, така че тя усеща дишането му във врата си и слуша думите му в ухото си, а именно колко много я харесва, колко я желае, как иска да е негова, как иска да излезе с нея на среща. Тя се притеснява в този момент изключително много и не успява да реагира. След известно време, този индивид просто сменя посоката и изчезва. Това обаче се повтаря по пътя за работа и на следващата й първа смяна. Тогава баща ми разбира, че не е инцидентен случай, оставя я с колата на разстояние, така че той да не види, че е с някого и тя тръгва по същия път пеша. Баща ми ги причаква в улицата малко по-надолу. И разбира се, този отново е там по същото време, на същото място, със същите действия и репертоар. Стига се до саморазправа и този човек повече не се появява там. Жалба не е подавана към полицията. Един слънчев пролетен ден, докато аз и майка ми пием кафе на нейната тераса, тя възкликва с въпроса „Този какво прави тук?“ Оказва се, че същия, няколко години по-късно си е купил апартамент в блока, където живеем. По ирония на съдбата, във входа, в който живея аз с моето семейство. (С майка ми сме в един блок, но в различни входове).
Може би тук е момента да споделя малко повече за него. Неща, които разбирах в различни периоди от време на цялостната ситуция – следил е леля ми. Кога излиза, къде ходи, с какво е облечена и й е пишел. Ще дам пример – тя отива до магазина с лилава блуза и получава съобщение във фейсбук „Много си красива с тази лилава блуза днес“. Тя обаче няма представа той от къде я наблюдава. Друг случай пак с нея – той й пише „Синът ти си прибира мотора в стаичката, след малко ще влезе във вас“ и тя казва „…и след минута, вратата вкъщи се отключва…“. Друг случай, с друга моя позната, който разбирам доста след този случай, вече когато започнах да разказвам за случващото се и хората искаха да видят за кого говоря. Моята позната и нейна приятелка пият кафе в заведение. Същия този психопат пише на приятелката й „Здравей, много си красива. Искаш ли да пием кафе?“ Тя отговаря: „Не, благодаря! Омъжена съм и не се интересувам“. Съобщението, което получава е: „Ама ей лесбийко, я върви да се лижеш с тая, дето в момента си на кафе с нея…“ и така. Мисля, че това достатъчно говори само по себе си.
Приех ситуацията нормално. Въпреки че вече бях наясно що за човек е, бяхме в нормални междусъседски отношения - Здравей – здрасти със суха усмивка и толкова. До момента, в който по моя инициатива не наехме частен домоуправител, за когото трябваше да плащаме по 6 лв. допълнително на месец, освен останалите разходи за общите части. От там започна явната му неприязън към мен и децата ми. Започна се плюене през терасата, рязане на нокти, докато минаваме без да съобразява, хвърляне на фасове, дори и неизпушени върху нас. Вървеше си и мърмореше всеки път, когато ни видеше. Не знам какво, но със сигурност не ми пожелаваше благополучие. Веднъж се прибирах от магазин и бях натоварена с няколко чанти, но се спрях пред вратата на входа. В този момент виждам с периферно зрение как някой тича по стълбите надолу супер засилен. Излезе същия човек с такова рязко отваряне на вратата, че тя мина на сантиметри от лицето ми. Тоест, той при слизането е нямало как да прецени дали ще ме удари с вратата или не. Бил е напълно наясно с това.
В това време съпругът ми много пътуваше извън България и аз оставах сама вкъщи с двете малки деца (в момента са на 6 и на 8, ситуацията с него започна преди около 4 години). Започнах много да се страхувам от него. Страхувах се до степен такава, че ставах по няколко пъти да проверявам дали съм заключила вратата, като чуех шум на етажа, ставах да проверявам дали не е пред вратата. От Най-малкото през нощта получавах сърцебиене. Страхувах се вечер да се прибирам сама с децата по тъмно. Постоянно повтарях това на мъжа ми и той се принуди да смени работата си и да си остане за постоянно вкъщи. Тогава дойде и моето спокойствие. Добре, обаче господина – психопат реши да насочи вниманието тогава към по-голямото ни дете – момче, тогава на близо 6г. Ние излизахме няколко майки пред блока от време на време за да играят децата. Сядаме на пейка, децата си тичат и играят. Той където и да видеше сина ми започваше я през терасата, я където го срещне да му говори неща от рода на „Ей, пишлеме, я изчезвай от тука“, „Лапе смотано, разкарай се“ и т.н в този стил. Детето всеки път идваше при мен с оплаквания и аз му казвах просто да не реагира по никакъв начин на думите му и да, има такива хора и ще ги среща тепърва в живота. Оплакваше се и на баща си. Една вечер се прибира и започва да обяснява на татко си, поредните словоизлияние на „чичкото от втория етаж“ (така го наричаше детето). Тогава аз попитах: „Теб страх ли те е от него?“ и той каза: „Не, защото тати си е вкъщи“ тогава аз продължих: „А, ако тати още пътуваше и бяхте само с мен, щеше ли да те е страх?“ Той наведе глава и каза „да“. Беше много гадно наистина.
Та около 10тина след това, един от първите по-топли дни, тайфата звъни да излизаме на игра. Излизаме. Стоя на щрек, но сме там. Децата играят в пясъчника пред блока. Психопата се намества наблизо с негов приятел и започват някакъв разговор. Имам пряка видимост. На разстояние не повече от 30 метра сме. Следва реплика към децата „Пишлемета, разкарайте се от тук веднага“ – те не реагират никак, продължават играта. Това го изнерви и само след няколко секунди той тръгна със засилка към тях и посегна с ритник към моето дете, което за щастие успя да избяга и крещеше: „Мамооо, чичкото от втория етаж…“ Аз естествено вече бях по средата на разстоянието, а той стоеше и ме гледаше с нагъл поглед. В този момент се чу страшно блъскане във входа и след няколко секунди видях мъжа ми да излиза побеснял. Ясно е какво последва. За наш късмет – лека телесна повреда. 4 часа по-късно дойде полиция, прибра съпруга ми в районното за 24 часа. И там се започна мъкненето по прокуратури и съдилища. Разпити, адвокати и пари. От полицията – прекратено! Първи прокурор – прекратено! Втори прокурор – прекратено! Тогава той решава, че ще ни съди по частно правен ред и ще иска наказание за съпруга ми и дебело обезщетение – 10 000 лв за телесната повреда, всякакви разноски за лечение, дори лекарства, които си е купувал на стойност 20 – 30 лв беше приложил в тъжбата си. Трябваше да му изплатим и обезщетение за времето, в което е бил в болничен. Ние да платим всички разходи на адвокатката му, която си беше писала хонорар от 2000 лв и всички разходи по делото. Няма смисъл да обяснявам лъжите, които беше написал в тъжбата си – предполагам са ясни.
Та, районен съд му отсъди 2500 лв обезщетение, заплатихме му лечението на горкия човечец, прегледите, половината хонорар на скъпата му адвокатка, както и разноските по делото. Платихме и 1500 административна глоба на държавата, тъй като на съпруга ми това му е първо провинение и не подлежи на лишаване от свобода, за това, че си е защитил детето. До тук с всички странични разходи, които сме имали по дела и адвокати, ние сме на около 7000 лв, за това, че сме си защитили 6 – годишното дете от 50 годишен мъж.
Този наглец обаче обжалва. Иска още пари. Днес беше делото в окръжен съд. Чакаме решение. Но място не си намираме!
Къде е тази справедливост? Така ли ще живеят децата ни – в среда пълна с психопати, които се толерират?
Добре, виновни сме, че не сме пуснали жалби – какво щеше да направи полицията? – да го предупредят, а той да се чувства може би велик и страшен? Честно ли е ние да плащаме на индивид, който тормози толкова много хора? Как може в България да не се взема предвид предисторията, а да се гледа само моментната случка? Та кой е набит ей така без причина…
Кажете ми какво да направя – към кого да се обърна? Това е брутална несправедливост и ние се бяхме примирили. Казахме си майната му – бито – платено хаха, но след това обжалване ние смятаме, че провокациите ще продължават със същата цел – точене на пари.
Моля, кажете ми как виждате ситуацията вие отстрани!
Виж целия пост
За този човек бях чувала преди години, но нямах представа кой е. Може би преди около 12-13 години, когато майка ми отива в ранните часове на работа (учителка в детска градина), в зимно часово време, когато е тъмно до 7 и… минавайки през неосветена уличка по пътя към работа, иззад заведение, което в тези часове на работи, изскача мъж на около нейната възраст и тръгва да върви с нея. Върви плътно зад нея, така че тя усеща дишането му във врата си и слуша думите му в ухото си, а именно колко много я харесва, колко я желае, как иска да е негова, как иска да излезе с нея на среща. Тя се притеснява в този момент изключително много и не успява да реагира. След известно време, този индивид просто сменя посоката и изчезва. Това обаче се повтаря по пътя за работа и на следващата й първа смяна. Тогава баща ми разбира, че не е инцидентен случай, оставя я с колата на разстояние, така че той да не види, че е с някого и тя тръгва по същия път пеша. Баща ми ги причаква в улицата малко по-надолу. И разбира се, този отново е там по същото време, на същото място, със същите действия и репертоар. Стига се до саморазправа и този човек повече не се появява там. Жалба не е подавана към полицията. Един слънчев пролетен ден, докато аз и майка ми пием кафе на нейната тераса, тя възкликва с въпроса „Този какво прави тук?“ Оказва се, че същия, няколко години по-късно си е купил апартамент в блока, където живеем. По ирония на съдбата, във входа, в който живея аз с моето семейство. (С майка ми сме в един блок, но в различни входове).
Може би тук е момента да споделя малко повече за него. Неща, които разбирах в различни периоди от време на цялостната ситуция – следил е леля ми. Кога излиза, къде ходи, с какво е облечена и й е пишел. Ще дам пример – тя отива до магазина с лилава блуза и получава съобщение във фейсбук „Много си красива с тази лилава блуза днес“. Тя обаче няма представа той от къде я наблюдава. Друг случай пак с нея – той й пише „Синът ти си прибира мотора в стаичката, след малко ще влезе във вас“ и тя казва „…и след минута, вратата вкъщи се отключва…“. Друг случай, с друга моя позната, който разбирам доста след този случай, вече когато започнах да разказвам за случващото се и хората искаха да видят за кого говоря. Моята позната и нейна приятелка пият кафе в заведение. Същия този психопат пише на приятелката й „Здравей, много си красива. Искаш ли да пием кафе?“ Тя отговаря: „Не, благодаря! Омъжена съм и не се интересувам“. Съобщението, което получава е: „Ама ей лесбийко, я върви да се лижеш с тая, дето в момента си на кафе с нея…“ и така. Мисля, че това достатъчно говори само по себе си.
Приех ситуацията нормално. Въпреки че вече бях наясно що за човек е, бяхме в нормални междусъседски отношения - Здравей – здрасти със суха усмивка и толкова. До момента, в който по моя инициатива не наехме частен домоуправител, за когото трябваше да плащаме по 6 лв. допълнително на месец, освен останалите разходи за общите части. От там започна явната му неприязън към мен и децата ми. Започна се плюене през терасата, рязане на нокти, докато минаваме без да съобразява, хвърляне на фасове, дори и неизпушени върху нас. Вървеше си и мърмореше всеки път, когато ни видеше. Не знам какво, но със сигурност не ми пожелаваше благополучие. Веднъж се прибирах от магазин и бях натоварена с няколко чанти, но се спрях пред вратата на входа. В този момент виждам с периферно зрение как някой тича по стълбите надолу супер засилен. Излезе същия човек с такова рязко отваряне на вратата, че тя мина на сантиметри от лицето ми. Тоест, той при слизането е нямало как да прецени дали ще ме удари с вратата или не. Бил е напълно наясно с това.
В това време съпругът ми много пътуваше извън България и аз оставах сама вкъщи с двете малки деца (в момента са на 6 и на 8, ситуацията с него започна преди около 4 години). Започнах много да се страхувам от него. Страхувах се до степен такава, че ставах по няколко пъти да проверявам дали съм заключила вратата, като чуех шум на етажа, ставах да проверявам дали не е пред вратата. От Най-малкото през нощта получавах сърцебиене. Страхувах се вечер да се прибирам сама с децата по тъмно. Постоянно повтарях това на мъжа ми и той се принуди да смени работата си и да си остане за постоянно вкъщи. Тогава дойде и моето спокойствие. Добре, обаче господина – психопат реши да насочи вниманието тогава към по-голямото ни дете – момче, тогава на близо 6г. Ние излизахме няколко майки пред блока от време на време за да играят децата. Сядаме на пейка, децата си тичат и играят. Той където и да видеше сина ми започваше я през терасата, я където го срещне да му говори неща от рода на „Ей, пишлеме, я изчезвай от тука“, „Лапе смотано, разкарай се“ и т.н в този стил. Детето всеки път идваше при мен с оплаквания и аз му казвах просто да не реагира по никакъв начин на думите му и да, има такива хора и ще ги среща тепърва в живота. Оплакваше се и на баща си. Една вечер се прибира и започва да обяснява на татко си, поредните словоизлияние на „чичкото от втория етаж“ (така го наричаше детето). Тогава аз попитах: „Теб страх ли те е от него?“ и той каза: „Не, защото тати си е вкъщи“ тогава аз продължих: „А, ако тати още пътуваше и бяхте само с мен, щеше ли да те е страх?“ Той наведе глава и каза „да“. Беше много гадно наистина.
Та около 10тина след това, един от първите по-топли дни, тайфата звъни да излизаме на игра. Излизаме. Стоя на щрек, но сме там. Децата играят в пясъчника пред блока. Психопата се намества наблизо с негов приятел и започват някакъв разговор. Имам пряка видимост. На разстояние не повече от 30 метра сме. Следва реплика към децата „Пишлемета, разкарайте се от тук веднага“ – те не реагират никак, продължават играта. Това го изнерви и само след няколко секунди той тръгна със засилка към тях и посегна с ритник към моето дете, което за щастие успя да избяга и крещеше: „Мамооо, чичкото от втория етаж…“ Аз естествено вече бях по средата на разстоянието, а той стоеше и ме гледаше с нагъл поглед. В този момент се чу страшно блъскане във входа и след няколко секунди видях мъжа ми да излиза побеснял. Ясно е какво последва. За наш късмет – лека телесна повреда. 4 часа по-късно дойде полиция, прибра съпруга ми в районното за 24 часа. И там се започна мъкненето по прокуратури и съдилища. Разпити, адвокати и пари. От полицията – прекратено! Първи прокурор – прекратено! Втори прокурор – прекратено! Тогава той решава, че ще ни съди по частно правен ред и ще иска наказание за съпруга ми и дебело обезщетение – 10 000 лв за телесната повреда, всякакви разноски за лечение, дори лекарства, които си е купувал на стойност 20 – 30 лв беше приложил в тъжбата си. Трябваше да му изплатим и обезщетение за времето, в което е бил в болничен. Ние да платим всички разходи на адвокатката му, която си беше писала хонорар от 2000 лв и всички разходи по делото. Няма смисъл да обяснявам лъжите, които беше написал в тъжбата си – предполагам са ясни.
Та, районен съд му отсъди 2500 лв обезщетение, заплатихме му лечението на горкия човечец, прегледите, половината хонорар на скъпата му адвокатка, както и разноските по делото. Платихме и 1500 административна глоба на държавата, тъй като на съпруга ми това му е първо провинение и не подлежи на лишаване от свобода, за това, че си е защитил детето. До тук с всички странични разходи, които сме имали по дела и адвокати, ние сме на около 7000 лв, за това, че сме си защитили 6 – годишното дете от 50 годишен мъж.
Този наглец обаче обжалва. Иска още пари. Днес беше делото в окръжен съд. Чакаме решение. Но място не си намираме!
Къде е тази справедливост? Така ли ще живеят децата ни – в среда пълна с психопати, които се толерират?
Добре, виновни сме, че не сме пуснали жалби – какво щеше да направи полицията? – да го предупредят, а той да се чувства може би велик и страшен? Честно ли е ние да плащаме на индивид, който тормози толкова много хора? Как може в България да не се взема предвид предисторията, а да се гледа само моментната случка? Та кой е набит ей така без причина…
Кажете ми какво да направя – към кого да се обърна? Това е брутална несправедливост и ние се бяхме примирили. Казахме си майната му – бито – платено хаха, но след това обжалване ние смятаме, че провокациите ще продължават със същата цел – точене на пари.
Моля, кажете ми как виждате ситуацията вие отстрани!
