Живея в чужбина с мъжът си. Първоначално бяхме само двамата и всичко беше супер, правихме каквото и когато си поискаме, никой не ни се месеше в живота и нещата вървяха добре. Хубаво, но майка му и приятеля й, се завърнаха в града,в който сме ние и решиха да работят тук. Следователно, къде да отидат...... сега живеят с нас. За мен лично са странни хора (не само заради езиковата бариера) а като цяло - работят по цял ден, връщат се вечер, дори много не се засичаме, но.... майка му има онкологично заболяване и превантивно, се наложи да й правят операция. Сега се налага да не работи. И е вкъщи. ТОВА ГО РАЗБИРАМ И СЕ ОПИТВАМ ДА Й ПОМАГАМ, АКО ИМА НУЖДА ОТ НЕЩО И ТН. Но... вкъщи постоянно идват нейните сестри,братя, дъщеря й.... кой ли не...вече не издържам. Знам,че са загрижени за нея и всичко, но психически ми е много трудно, нямам спокойствие и уединение, с мъжа ми започнахме да се караме за глупости, защото и двамата просто сме изнервени от обстановката... не можем да стоим в другите стаи , защото тя спи във всекидневната, а приятеля й- в друга стая... освен това са разхвърлени, аз чистя подир тях постоянно, което допълнително ме напряга,аз съм подреден човек и обичам да ми е чисто и подредено... а те - стават, завивките им са буквално на кълбо и не им прави впечатление , може така да си откарат и цял ден... направо ме побъркват. И тук идва сега парадокса... хем АЗ да им оправя леглата, но пък ако го направя, да не ги обидя.... ако пък не го направя, сигурно правя лошо впечатление (или това е в моята глава...не знам) Иначе готвят постоянно.... ценностна система номер едно- готвенето.... което също не го разбирам. И аз готвя, но веднъж на ден и то преди мъжа ми да си дойде, не по 5 часа на ден и вече край,това е най-ценното нещо в живота едва ли не ... Освен това, майка му е с операция, не е ли по-логично да яде по-лека храна и да се лишава малко известно време.... не да яде по 5 пъти на ден, не знам... Вече съм толкова изнервена и не мога да ги понасям, че изпадам в депресия, дори цикъла ми закъснява от стрес ( не може да е от друго, защото дори секс не правим от месец сигурно по... разбираеми причини ) затварям се в нашата си стая и изобщо не искам да излизам ,не искам да говоря с тях, да ги виждам, изобщо никаква интеракция...Говоря с мъжа ми да се изнесем, но УЖ е временно това положение и заслужава ли си да даваме толкова много пари за квартири... пък и уж майка му да не каже, че я е зарязал , пък тя болна .... и стоим тук, но с цената на какво... Може би в нейните очи, изглеждам груба, на моменти сигурно и невъзпитана или откачена, но какво да направя.... не съм актриса , а и вече изобщо нямам желание да се правя, че това е ОК и , че ми е приятно. Не мисля, че заслужавам да бъда поставена в тази ситуация изобщо. Нямам вина за това, че се налага да бъда тук. Но... и нямам какво да направя в този случай, нищо не зависи от мен и общо взето съм с вързани ръце. Моля ви за съвети , как да не полудея и да се опитам да се съхраня..
Съжалявам, ако съм написала нещата объркано, просто съм много емоционална в момента.