И от тук натам само положителни неща.
Радвам се за всички тези момичета, но ми става жал за мен и ММ
Защото толкова неща направихме, някои дори с риск за живота ми , някой път ще разкажа, и заслужаваме ...поне едно детенце, все тая кой пол, просто да е живо и здраво. Както иска да стане, дали инвитро, дали естествено, но просто да стане. Защото се уморих. И всички тук, които са имали безкрайни аборти или липса на имплантация знам колко сме уморени, обезверени и смазани. Аз с Господ не си говоря вече, мъжа ми ходи на църква, пали свещичка, но аз не искам да влизам там, защото нямам вяра. Не му вярвам че за 5 години нямаше дори един момент, който да е правилния за дете. И смятам, че ме е забравил и че чудеса поне на мен, не се случват. Не вярвам вече в чудеса, ако станат някога може и да повярвам. Препоръчани теми