Здравейте!Пиша тази статия, в която да споделя своя опит и пътуване с това предизвикателство, за да помогна на много майки, които се сблъскват с тази диагноза и щастието им е помрачено от трудностите в началото.
Травмирано раждане, което можеше да се стече по друг начин, последвала психолог.травма и болка, заради меко казано "непрофесионално" отношение от страна на лекарския екип. Но спирам дотук. Целта ми е да се фокусирам върху напредъка и успехите, които постигнахме, хващайки се за положителното в ситуацията. Има най- различни типове, видове на парезата на ръката. Нашата се води смесен тип- горе и долу. Бяхме смазани с мъжа ми, когато видяхме че ръката почти не се движеше ( с изключение на няколко пръстчета първите седмици!).
Реших че вместо да се оплаквам и да търся утешаващи приятели, които няма как да ни арзберат така или иначе. ще търся хора, минали през това, за да можем по- бързо да излезнем, както от физическия проблем,,така и от емоционалния блокаж за нас, като родители. В София има много места, но и в съшото време няма голям професионален избор. Ние не знаехме откъде да започнем. Първо искам да се извиня, ако засегна някои от помагащите, защото реално съм благодарна на всички за услията, но искам да изкажа обективно мнение, не да злепоставям. все пак това е наша гледна точка и не е лично. Може пък на други ора да са полезни самите рехабилитатори!
Започнахме на домашно посещение. Гръмват с 70 лв и рехабилитацията е едва 10 мин. (крайно малко ни беше). За това отидохме на частно, и беше мъка по трафика по няколко пъти седмично...
Първоначално ходихме при "Малки стъпки" Юли и Стоян, много мила двойка, която наистина се старае и за високите си суми, дават всичко от себе си. Но мисля че има къде още да учат(не ми дадоха никаква надежда за бъдещ прогрес, според мен самите тенямат опит и ен знаят какво ще стане и си измиватръцете че всеки е различен, а се виждашпе сно че сме лек случай), защото на моменти 1 час за толкова малко бебче, идваше в повече, и режима ни бепе кошмарен, заради изтощителната гимнастика. А самата рехабилитаорка, искаше даже още да тренираме повече време дори, и това мисля че не беше правилен подход за нашия случай.Много любов иначе действаше с нашето дете, и сме благодарни, имаше пробив, въпреки негативите!
Възвеличаваха (явно са се учили от нея, старата школа) Ина Томова - от една стара депресираша болница за деца(ужасно място, влизаш в кучи студ зимата, и вратата едвам с еотваря а ти си с дете, и чакат там още мнозина страдалци!). Тази жена, е безкрупулна, много прехвалена, даваща вид на благочестива, но на няколко пъти ни метна, и искаше на частно да идем при нея, въпреки че бяхме по здравна каса... Да не говорим за грубото отношение към детето ни- правеше го на мекица, и колкото повече плачеше тя се удоволстваше- това също не беше нормален подход за нас. (казвам че търпим да ни реве, знаем че е за хубаво, но все пак- айде бе хора, разберете че нещата стават не само силово,.но и с любов!)
Пробвахме на няколко места- Токуда, Пашалова, добра рехабилитаторка- работеща, по здравна каса, но не специализирана.Ох, минахме и през здравна каса едно заведение, където ни бепе надежда- нос е разочаровахме. Намира се в Лозенец. Ох, сякаш си в друга епоха на времето, и хората нямаха никакъв стимул за работа... Та, беше безсмислено да си губим времето там. Ходихме на частно и при супербебе (една Севи май се казваше). Само се запознахме и се отказахме директно, въпреки добрата й реклама и самочувствие- поради факта, че сме християнско смеейство, и целия й частен център беше с преобладаващи идолопоклонически сини турски очи! По- късно, когато открихме центъра " Proud of me" (невероятно място, но за съжаление ни идваше доста далеч )- главната там, не помня името, но наистина препоръчвам я като специалист!!,Струваше си всяка стотинка консултацията с нея. Даде ни отговори на мноого въпроси и насоки. Така че ако ги бях открила пом - рано щях да ида първо там!
Та главната каза че Севи (от супер бебе) ги е метнала, взела е квото е могла и избягала да си прави собствен център. А и в супер бебе наемат новозавършили или студенти, така че, какво ни топлят нейните дипломи. Стигаме и до Чавдаров. Там само "минахме" на бърз преглед среща и видяхме, че не е за нас. Дори незнам зашо, просто не е.
Продължихме в домашна среда докато все още пропълзяваше. Имахме напредък, но в един момент, беше забило всичко и това ни бе като изпит. Ще имате такива мигове, но не им се давайте, помнете че е преход, и нещата се развиват, въпреки всичко!
Не успяваше да изправи ръката за да направи добро пропълзяване, и това многоо ме сдуха. На няколко места, молех за примерни упражнения, ама сякаш всеки неглижиираше. Накрая детето след два месеца само успя да си ги измисли и нешата се случиха. Продължаваме битката, година по- късно, но този път има разлика- несе страхуваме от диагнозата, знаем че тя ще бъде за Слава на Нашия Господ, гледаме ведро и благодарим за уроците, които се наложи да вземем по пътя! Нещата стават все по- добре- да не казвам, вече хич не я и мислим, спечелена е битката и се движим победоносно!
Незнам през какво точно преминавате, и едва ли някой ще знае, но ви насърчавам да пазите мира си и да търсите място, където ще имате мир,не се доверявате на хора, които няма да толерират както вашето дете, така и вас, като родители!
Виж целия пост
Травмирано раждане, което можеше да се стече по друг начин, последвала психолог.травма и болка, заради меко казано "непрофесионално" отношение от страна на лекарския екип. Но спирам дотук. Целта ми е да се фокусирам върху напредъка и успехите, които постигнахме, хващайки се за положителното в ситуацията. Има най- различни типове, видове на парезата на ръката. Нашата се води смесен тип- горе и долу. Бяхме смазани с мъжа ми, когато видяхме че ръката почти не се движеше ( с изключение на няколко пръстчета първите седмици!).
Реших че вместо да се оплаквам и да търся утешаващи приятели, които няма как да ни арзберат така или иначе. ще търся хора, минали през това, за да можем по- бързо да излезнем, както от физическия проблем,,така и от емоционалния блокаж за нас, като родители. В София има много места, но и в съшото време няма голям професионален избор. Ние не знаехме откъде да започнем. Първо искам да се извиня, ако засегна някои от помагащите, защото реално съм благодарна на всички за услията, но искам да изкажа обективно мнение, не да злепоставям. все пак това е наша гледна точка и не е лично. Може пък на други ора да са полезни самите рехабилитатори!
Започнахме на домашно посещение. Гръмват с 70 лв и рехабилитацията е едва 10 мин. (крайно малко ни беше). За това отидохме на частно, и беше мъка по трафика по няколко пъти седмично...
Първоначално ходихме при "Малки стъпки" Юли и Стоян, много мила двойка, която наистина се старае и за високите си суми, дават всичко от себе си. Но мисля че има къде още да учат(не ми дадоха никаква надежда за бъдещ прогрес, според мен самите тенямат опит и ен знаят какво ще стане и си измиватръцете че всеки е различен, а се виждашпе сно че сме лек случай), защото на моменти 1 час за толкова малко бебче, идваше в повече, и режима ни бепе кошмарен, заради изтощителната гимнастика. А самата рехабилитаорка, искаше даже още да тренираме повече време дори, и това мисля че не беше правилен подход за нашия случай.Много любов иначе действаше с нашето дете, и сме благодарни, имаше пробив, въпреки негативите!
Възвеличаваха (явно са се учили от нея, старата школа) Ина Томова - от една стара депресираша болница за деца(ужасно място, влизаш в кучи студ зимата, и вратата едвам с еотваря а ти си с дете, и чакат там още мнозина страдалци!). Тази жена, е безкрупулна, много прехвалена, даваща вид на благочестива, но на няколко пъти ни метна, и искаше на частно да идем при нея, въпреки че бяхме по здравна каса... Да не говорим за грубото отношение към детето ни- правеше го на мекица, и колкото повече плачеше тя се удоволстваше- това също не беше нормален подход за нас. (казвам че търпим да ни реве, знаем че е за хубаво, но все пак- айде бе хора, разберете че нещата стават не само силово,.но и с любов!)
Пробвахме на няколко места- Токуда, Пашалова, добра рехабилитаторка- работеща, по здравна каса, но не специализирана.Ох, минахме и през здравна каса едно заведение, където ни бепе надежда- нос е разочаровахме. Намира се в Лозенец. Ох, сякаш си в друга епоха на времето, и хората нямаха никакъв стимул за работа... Та, беше безсмислено да си губим времето там. Ходихме на частно и при супербебе (една Севи май се казваше). Само се запознахме и се отказахме директно, въпреки добрата й реклама и самочувствие- поради факта, че сме християнско смеейство, и целия й частен център беше с преобладаващи идолопоклонически сини турски очи! По- късно, когато открихме центъра " Proud of me" (невероятно място, но за съжаление ни идваше доста далеч )- главната там, не помня името, но наистина препоръчвам я като специалист!!,Струваше си всяка стотинка консултацията с нея. Даде ни отговори на мноого въпроси и насоки. Така че ако ги бях открила пом - рано щях да ида първо там!
Та главната каза че Севи (от супер бебе) ги е метнала, взела е квото е могла и избягала да си прави собствен център. А и в супер бебе наемат новозавършили или студенти, така че, какво ни топлят нейните дипломи. Стигаме и до Чавдаров. Там само "минахме" на бърз преглед среща и видяхме, че не е за нас. Дори незнам зашо, просто не е.
Продължихме в домашна среда докато все още пропълзяваше. Имахме напредък, но в един момент, беше забило всичко и това ни бе като изпит. Ще имате такива мигове, но не им се давайте, помнете че е преход, и нещата се развиват, въпреки всичко!
Не успяваше да изправи ръката за да направи добро пропълзяване, и това многоо ме сдуха. На няколко места, молех за примерни упражнения, ама сякаш всеки неглижиираше. Накрая детето след два месеца само успя да си ги измисли и нешата се случиха. Продължаваме битката, година по- късно, но този път има разлика- несе страхуваме от диагнозата, знаем че тя ще бъде за Слава на Нашия Господ, гледаме ведро и благодарим за уроците, които се наложи да вземем по пътя! Нещата стават все по- добре- да не казвам, вече хич не я и мислим, спечелена е битката и се движим победоносно!
Незнам през какво точно преминавате, и едва ли някой ще знае, но ви насърчавам да пазите мира си и да търсите място, където ще имате мир,не се доверявате на хора, които няма да толерират както вашето дете, така и вас, като родители!