Повторен аборт по желание

  • 8 552
  • 148
# 60
Всичко е от партньора. Аз нейното състояние си го обяснявам изцяло с  неговото към нея и към казуса. Жена, която има подкрепа, омъжена и щастлива, около 30-те, забременява не веднъж, а два пъти, като втория път явно са правили необезопасен секс нарочно, та и фолиева киселина са пилИ. Е, като са я пили, тъкмо. За мен тя е съжалявала за аборта и е искала да забременее отново. Какъв е правилният ход на мъжа до нея, според мен. Казва и, чудесно, Божа работа, значи ще си имаме детенце. Ще си останеш все така хубава и ще бъдеш най-добрата майка,  ще бъдем много щастливи.

А той кво - ми може да станем студени един към друг, ми ти кажи, аз ще те подкрепя,  ми то аборта беше много кофти, но то има и други начини за аборт...
Виж целия пост
# 61
Определено той трябва да й е опора.
А "ти реши" не е подкрепа, ами бягане от отговорност, което плаши.
Виж целия пост
# 62
И това е така, но да няма после - ти ме принуди, ти ме накара, заради теб преживявам тези мъки да раждам.Не е като да няма такива случаи. Съгласни сме, че нейното тяло е на пангара, не е ли нормално основно нейното мнение да се вземе предвид.
Виж целия пост
# 63
Определено той трябва да й е опора.
А "ти реши" не е подкрепа, а бягане от отговорност, което плаши.

Именно. Затова за мен той има повече вина за ситуацията. Обикновено мъжете са далеч по-рационални от жените, само че тук подобно нещо не се наблюдава. Но не мисля, че и тя (поне по негови думи) се държи като да го иска това дете. Отрязала си косата, плаче всеки ден .. Само може да гадаем какво е в нейната глава. Мъжът и като гледам не може адекватно да обясни той как се чувства, та ме съмнява да има реална преценка какво точно се случва с жена му.
Виж целия пост
# 64
Съгласни сме, че нейното тяло е на пангара, не е ли нормално основно нейното мнение да се вземе предвид.
Естествено, че нейното мнение трябва да се взима предвид.
Но от ключово значение е нагласата на партньора дали ще се решиш да имаш дете или не. Ако той показва несигурност и ти прехвърля решението на теб, това не вдъхва голямо доверие. Жената трябва да знае, да е сигурна, че докато е бременна и после в майчинство може да разчита на партньора си - и с отглеждане на детето и финансово. Именно това трябва да й покаже той, че те могат и ще се справят. И не на последно място трябва да я увери, че той иска това дете. А той точно обратното - не е сигурен дали го иска и започва да търси варианти за аборт. Ми аз ако съм на нейно място, и аз ще изперкам, защото виждам, че бебето е факт, но мъжа ми не е сигурен дали иска да става татко, тоест аз поемам реален риск скоро да се озова самотна майка, а за да не се стига до там, по-добре да си убия нероденото дете.

От това, което той пише, ме побиват тръпки.
И не, вие няма да раждате, тя ще ражда, вие няма да правите аборт, тя ще прави. Всичко е за сметка на нейното здраве. И това да говориш в множествено число, не те прави съпричастен към болката й, не демонстрира подкрепа, а те показва неосъзнат.
Виж целия пост
# 65
Намерили са си се и двамцата......
Не отдавам толкова голямо значение на партньора за състоянието на бъдещата майка.
Форумът е пълен с примери за жени, с буквално смачкана психика в детството, чийто закономерен ефект е склонността им да влизат в токсични отношения - въпреки това, тези жени всъщност се оказват невероятно стабилни майки. В момента, в който успеят да се откъснат/изолират от токсичните си партньори, се превръщат в други хора.
Тук просто си имаме двойка лигльовци.
Виж целия пост
# 66
Решенията са от двамата, но за мен подкрепа са и думите "ти си на първо място, не бих те накарал да родиш, ако не си готова". А не "тя му роди дете". Просто и двамата не са наред изобщо, ама изобщо.
Имам приятелка, която правеше необезопасен секс с приятеля си от 7 г заедно, свършвал вътре даже, но бяха много учудени, въпреки че, цитирам "аз се измивах хубаво, как може да стане". Това е човек на висока работна позиция, не искаше деца, изпадна в депресия, беше я страх, че вече няма да имат свобода и да ходят на концерти. И тръгнаха да търсят лекари и мнения, тя постоянно плачеше, накрая почна и той, защото й е причинил това. И той я подкрепи, ако реши аборт, подкрепи я и ако задържат детето. Бяха на 30.
Това, че 30 годишен човек е крайно неспособен да взема решения за собствения си живот и чака друг да реши, как ще взема решения за дете???
Виж целия пост
# 67
Наблюдавам нещо аз…сякаш преди не съм го чувала/виждала- младите жени, майки, кандидат майки: все в някакви депресии.Предродилни, следродилни, като епидемия е.Дали е така  и ние, техните родители, някъде сериозно сме сбъркали?!Разсъждавам си на глас.
Има бум на психични заболявания и всеки си мисли, че е пубертета, стреса, а то не е така и после като стане някое по-сериозно събитие и избива. Бременността е рай за избуяване на психопатологията. Та не се лигавят, просто много нелекувани навреме хора.
Виж целия пост
# 68
При избран метод на аборт, мъжът се опасявал, че ще я остави да абортира по принуда и обляна в сълзи, обаче накрая жената била леш. Тука като видите мъж да говори относително позитивно за имане на деца, изпоприпадате от умиление. Тоя образ е пламтящ червен флаг. Казал бил, много загрижен бил… а темата е за втори аборт в рамките на половин година. И това без допълнителните елементи като рев, системи, колко им е добре двамата и прочее.
За мене темата не е особено реална, но някой пак разкудкудяка курника. Ако пък е реална, силно съм заинтересувана да чуя и версията на 30годишната.
Виж целия пост
# 69
Мъжът също е леш, но жената не може да бъде оправдавана с него... просто е безумно. За жалост има подобни истински истории. И не изпадаме в умиление, но не изпадаме и в състояния да си режем косата и да не можем да мислим и да вземаме решения, които пряко ни касаят.
Виж целия пост
# 70
В интерес на истината Нарцùса повдига доста интересен момент от разказа като въпрос - как така абортът ще е по принуда, след като жена му реве, че не е готова за дете ?
Виж целия пост
# 71
Ама той сам е писал, че не е по принуда. Не знам защо се опитвате да оправдаете жената, като хвърляте хипотетичнa вина върху авторът. Истината е, че и двамата не са нормални.
Два пъти да създадеш живот и двата пъти да го махаш по възможно най-егоистичните причини - “че не сте готови и че ще ви се развали начина на живот” за мен е ненормално. Има хора, които не могат да имат деца и минават през какви ли не трудности, а тези малоумници на по 30 години, женени, осигурени, тръгнали да правят бебета, ама се стреснали “да не им се промени живота” …
БОЖЕ!!!
Виж целия пост
# 72
Не искам да хвърлям камъни по мъжа, но...
1. Няма никакво намерение да гледа дете, затова му е все едно дали ще се роди или не.
2. Спекулирам, че е говорил на жената, как сега всичко ще се промени, как няма да се обичат, как ще е трудно... т.е. същото което написа и тук. Нищо чудно, че жената изпада в истерии. Ако ММ ми ми беше говорил подобни неща, докато съм бременна, вероятно и аз щях да съм изтерясала.
3. Ти реши - абсолютно избягване на отговорност и вземане на решения. И после - "ми ти така реши, пък аз исках / не исках..."
4. Иска да я изстържат, защото това е най лесно за него. Ще приключи по бързо, няма да се налага да се занимава с жена с болки и т.н.
Виж целия пост
# 73
Здравейте (аз съм мъж към 30-е си години), не мислех, че ще стигна до форуми, заради положението в което се намираме с моята жена. Преди около половин година направихме медикаментозен аборт по желание и на двама ни, защото не бяхме готови и двамата за това. Сега отново забременя, но нещата от предния път останаха недоизговорени. Отново и двамата не сме сигурни и се страхуваме. Преди месец-два пак започнахме опити, взехме си фолиева киселина и тя беше с желание. Но сега като научи, тя тотално изпадна в депресия, всеки ден плаче, отряза си косата и сме в безизходица. Казвам и, че тя винаги е на първо място в моя живот и няма как да я накарам да роди, ако не иска (отделно, че и аз не съм сигурен), с медикаментозния аборт беше ужасно с болките, които имаше и и пусках системи и обезболяващи. Сега няма как да и причиня отново това, затова обмисляме интерупциото с вакуум аспирация, но мисълта, че ще остане в залата сама и обляна в сълзи, като я попитат дали наистина е решена, тя ще отговори "да" по принуда ... тази мисъл ме подлудява. Притеснението ни дали да родим е относно това, че в момента ни е много добре като сме двама, дали бебето ще повлияе на отношенията ни, дали ще станем по-отдалечени и студени, ние сме женени скоро и затова още искаме да си живеем живота. Аз както споменах горе не съм сигурен и в двете, но ще я подкрепя и в двете решения, не ме е страх да отглеждам дете. А тя се чувства неподготвена в момента, не иска да се случват промени с тялото и, след раждане да има постоянно човек зависещ от нас и постоянно да се грижим за него и нашият живот да е на втори план, също я е страх и от аборта, защото това нещо два пъти в рамките на няколко месеца изобщо не е малко. Дайте съвети, в безизходица сме...

За принуда пише тука...  То неподкрепата си е принуда. Да не говорим каква тъпня е следващото.

Предполага се, че родителството е щастливо събитие, ще ви сближи, а не отдалечи, студени щели да станат, нещо сериозно е бъгнато в  поне единия от двамата.
Виж целия пост
# 74
Да, и мен това много ме озадачава.
Хем плаче, в депресия е и обмисляме аборт, хем тя ще се съгласи по принуда... newsm78
Нещо ми убягва...

Авторе, щом искате все още да си живеете живота, щом ви е толкова добре само двамата без дете, защо аджеба решихте да правите опити?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия