Ожених се млада и родих дете. В началото с мъжът ми се разбирахме много добре. Или бях прекалено влюбена да не виждам че нямаме нищо общо. Започна да ме приема за даденост. И малко по малко любовта ми угасна. Един ден ми случи ситуация в която едва не умрях и видях че живота ми с него има само спорове и караници. Реших че по - добре да се разделим но ме беше страх че ще ме изгони и ще вземе детето а нямаше къде да ида. Изчака да си намеря работа и да си стъпя на краката преди да му кажа.
Един ден ме взима при него да работя. Изчаквах да си взема втората заплата или трета заплата и щях да му кажа ако изгони поне да си наема квартира.
Обаче съдбата беше ми приготвила нещо друго срещнах мъж, досущ като мен и без да се сетя за по-малко от месец вече не можех да си го избия от глава.
Съдбата ме постави в ситуация която щях да се объркан. Реших че ако искам да със него кого искам първо трябваше да събера смелост и да приключа със мъжът си преди да изляза най голямата курва( не че в последвие не бях изкарана като такава).
Един ден на Юни му казах че искам да се разделим, беше съсипан, бесен, страх ме беше че ще ме набие или мъжът кого бях влюбена трябваше скрия чувствата си и да няма никой наранен.
Незнам дали и човека когото обичам изпитваше същото, страхувах се и от негова реакция. Те работеха заедно от години как щеше да им отрази. А човека когото обичах никога не ми каза нищо директно но винаги когато бях тъжна казваше нещо тъпо и смешно да размее. Когато някой му на правеше шега му сърдеше с седмици а не мен изобщо. Дори другите започнаха да ми казват когато ние се пошегуваме с него ни се сърди а на теб НЕ питаха се защо.
Един ден събрах смелост и му написах писмо с чувствата си много ме беше страх от реакцията му мислех че ще се ядоса. А той само прочел и ми го върна никога не ми отговори. Но беше много усмихнат и щастлив. Нито ме отхвърли нито ме приема. Един ден го за говорих по темата че много си приличаме и трябва да сме заедно. А той ми отвърна че ДВА ОСТРИ КАМЪКА БРАШНО НЕ МОГАТ ДА МЕЛЯТ.
Пропуснах да кажа че колегите са забелязали че има нещо между нас и започнаха да го базикат. Един ден аз напуснах работа и от тогава той не ми говори. Понякога се засичаме някъде като ме види ме заобикаля сякаш съм някой извънземно.
Пропуснах да кажа че един на работа как си вървях ми поиска целувка след писмото но имаше много хора бяхме на работно място как бих могла да му дам на публично място като тукощо бях оставила мъжът си и той работеше там.
Много има още за писане.
Въпроса ми е той харесвал ли ме е? И защо се отдръпва. От 4 години съм в тази ситуация. И повечето ми приятели ми казват да го забравя и да продължа.
Дни на работа с него бяха най хубавите в живота ми. Само като го погледна мога да кажа какво си мисли. Корема ми беше свит на топка цял месец. Писала съм му звъняла съм му но никога не отговаря, сам е от много години.
Не мога да забравя.
Но не иска да поговорим.
Чувствам че той е човека.
ДАЙ МИ СЪВЕТ.
Виж целия пост
Един ден ме взима при него да работя. Изчаквах да си взема втората заплата или трета заплата и щях да му кажа ако изгони поне да си наема квартира.
Обаче съдбата беше ми приготвила нещо друго срещнах мъж, досущ като мен и без да се сетя за по-малко от месец вече не можех да си го избия от глава.
Съдбата ме постави в ситуация която щях да се объркан. Реших че ако искам да със него кого искам първо трябваше да събера смелост и да приключа със мъжът си преди да изляза най голямата курва( не че в последвие не бях изкарана като такава).
Един ден на Юни му казах че искам да се разделим, беше съсипан, бесен, страх ме беше че ще ме набие или мъжът кого бях влюбена трябваше скрия чувствата си и да няма никой наранен.
Незнам дали и човека когото обичам изпитваше същото, страхувах се и от негова реакция. Те работеха заедно от години как щеше да им отрази. А човека когото обичах никога не ми каза нищо директно но винаги когато бях тъжна казваше нещо тъпо и смешно да размее. Когато някой му на правеше шега му сърдеше с седмици а не мен изобщо. Дори другите започнаха да ми казват когато ние се пошегуваме с него ни се сърди а на теб НЕ питаха се защо.
Един ден събрах смелост и му написах писмо с чувствата си много ме беше страх от реакцията му мислех че ще се ядоса. А той само прочел и ми го върна никога не ми отговори. Но беше много усмихнат и щастлив. Нито ме отхвърли нито ме приема. Един ден го за говорих по темата че много си приличаме и трябва да сме заедно. А той ми отвърна че ДВА ОСТРИ КАМЪКА БРАШНО НЕ МОГАТ ДА МЕЛЯТ.
Пропуснах да кажа че колегите са забелязали че има нещо между нас и започнаха да го базикат. Един ден аз напуснах работа и от тогава той не ми говори. Понякога се засичаме някъде като ме види ме заобикаля сякаш съм някой извънземно.
Пропуснах да кажа че един на работа как си вървях ми поиска целувка след писмото но имаше много хора бяхме на работно място как бих могла да му дам на публично място като тукощо бях оставила мъжът си и той работеше там.
Много има още за писане.
Въпроса ми е той харесвал ли ме е? И защо се отдръпва. От 4 години съм в тази ситуация. И повечето ми приятели ми казват да го забравя и да продължа.
Дни на работа с него бяха най хубавите в живота ми. Само като го погледна мога да кажа какво си мисли. Корема ми беше свит на топка цял месец. Писала съм му звъняла съм му но никога не отговаря, сам е от много години.
Не мога да забравя.
Но не иска да поговорим.
Чувствам че той е човека.
ДАЙ МИ СЪВЕТ.
А, да. Забравих.