Повторен аборт по желание

  • 8 553
  • 148
Здравейте (аз съм мъж към 30-е си години), не мислех, че ще стигна до форуми, заради положението в което се намираме с моята жена. Преди около половин година направихме медикаментозен аборт по желание и на двама ни, защото не бяхме готови и двамата за това. Сега отново забременя, но нещата от предния път останаха недоизговорени. Отново и двамата не сме сигурни и се страхуваме. Преди месец-два пак започнахме опити, взехме си фолиева киселина и тя беше с желание. Но сега като научи, тя тотално изпадна в депресия, всеки ден плаче, отряза си косата и сме в безизходица. Казвам и, че тя винаги е на първо място в моя живот и няма как да я накарам да роди, ако не иска (отделно, че и аз не съм сигурен), с медикаментозния аборт беше ужасно с болките, които имаше и и пусках системи и обезболяващи. Сега няма как да и причиня отново това, затова обмисляме интерупциото с вакуум аспирация, но мисълта, че ще остане в залата сама и обляна в сълзи, като я попитат дали наистина е решена, тя ще отговори "да" по принуда ... тази мисъл ме подлудява. Притеснението ни дали да родим е относно това, че в момента ни е много добре като сме двама, дали бебето ще повлияе на отношенията ни, дали ще станем по-отдалечени и студени, ние сме женени скоро и затова още искаме да си живеем живота. Аз както споменах горе не съм сигурен и в двете, но ще я подкрепя и в двете решения, не ме е страх да отглеждам дете. А тя се чувства неподготвена в момента, не иска да се случват промени с тялото и, след раждане да има постоянно човек зависещ от нас и постоянно да се грижим за него и нашият живот да е на втори план, също я е страх и от аборта, защото това нещо два пъти в рамките на няколко месеца изобщо не е малко. Дайте съвети, в безизходица сме...
Виж целия пост
# 1
Изобщо не сте в безизходица. Имате цели два възможни изхода, от които да избирате. Както дружно сте решили да правите бебе, така и дружно ще решите какво да го правите сега като е станало. Няма как друг да ви плати сметката.
Консултация с психолог е трябвало да направите още след първия аборт преди да правите опити, но и сега не е късно. Ама бързичко, че тия неща не търпят отлагане.

И не че нещо, ама... Повечето двойки започват с куче. Като ви чета пробвайте с рибки или кактус. И не, не съм груба. Бога ми, не съм. Да рече човек, че сте на 16-18-20. За мен щом не можете психически да се съберете сега, тя е развалина само като си помисли за това, вие само казвате "Ама мило, каквото ти решиш" изходът е ясен. Защото после по-лесно не става. Отговорността за друго човешко същество започва с отговорност към себе си, после към партньора.

И между другото, за да не съм съвсем фаталистична, не познавам някоя майка, която да не е имала съмнения, чудене, опасения и изобщо подобни мисли. А като се стигне до второ вече стават х2. Ама ей на, човечеството някак оцелява.

(Оправете си род и число, защото колкото и да сте до нея и да о казвате "Каквото кажеш, мило, с теб съм" не вие двамата сте направили аборт и не вие двамата хипотетично някога ще раждате)
Виж целия пост
# 2
Прилича ми на жена, която определено не желае деца.
Изчакайте след аборта да мине известно време и лекар да прецени дали не постави спирала или да изпише противозачатъчни.
Ти ли я притискаш да става майка, защото жена която иска не би истерясвала по този начин.
Виж целия пост
# 3
Напротив, дори жени, които искат, истерясват по този начин. Не фантазирай, Ариел, не е нужно винаги мъжът да е виновен.

Авторе, аз го виждам като аборт. И няколко годинки да поживеете, да се напаснете, да си изясните нещата един с друг ама без да остават недоизказани. И, да, детето ЩЕ промени нещата, ЩЕ зависи от вас и яко ще ви размърда лежерното ежедневие. Нещата никога повече няма да са същите, защото ще сте трима. Това не означава, че не може да са даже по-добри, но ти сам каза, че сте женени отскоро, определено не сте готови като те чета.
Виж целия пост
# 4
Подкрепям HighSpeed. Идете в добра клиника, при добър лекар и махнете бебето. След това-психолог и противозачатъчни, колкото и да твърдите, че СТЕ готови. Не може всяка година аборт.....
Поживейте си година-две, па после решете.
Виж целия пост
# 5
Чудех се дали да пиша изобщо, след като не ви познавам и дали имам право да давам съвети за такова нещо.
Преди около 10 години моя близка направи 2 аборта по желание в рамките на една календарна година. След 6 месеца я удари инсулинозависим диабет. Тогава и казаха, че е възможен от хормоналните удари свързани с аборта. Отделно може и да не може да има повече деца.
 Иначе всички сме имали страхове дали ще се справим, дали бебето ще здраво итн.
Ако сте мои деца и нямате сериозни физически или психически заболявания, ще ви кажа да си родите бебчето.
Имате ли някой близък, родител, който би могъл да ви помага в началото с бебето?
Недейте толкова разчита на психолог да ви помогне в ситуацията.
Виж целия пост
# 6
А после като не може да забременее повече, увредена от тези чести аборти? Детската градина сте вие, груба съм и това заслужавате. След един съзнателен аборт, пак сте си играли и после ама аз не искам. Ама това не е концерт по желание, то не е като да си поръчаш чанта и да не ти харесва и да я върнеш. Ще прави аборти като да взима аналгин... Не за психолог, а за психиатър сте...
Виж целия пост
# 7
Какви са тези пълни глупости, всеки месец прави аборт. Решили дружно да правят дете, фолиева си взела и сега ами какъв аборт. Вие изобщо адекватни ли сте? И утре като не може да има деца, и какво значи РОДИМ? Вие един човек ли сте? Горкото дете, тези неща дали сте готови се мислят предварително, ходи се на психолог, изговарят се. Като ви слушам сте тотално неадекватни и неготови за дете, обаче в такъв случай защо правите опити като не искате? Ужас какви хора има....
Виж целия пост
# 8
Консултация с психиатър трябва. Другото няма смисъл да го коментирам.
Виж целия пост
# 9
Мислех, че такива истории няма, но понеже моя близка прави два аборта в два последователни цикъла (кажи-речи всеки месец), вярвам, че има и други такива наивници, да не кажа по-лоша дума.

Не вярвам, че някоя жена е абсолютно готова да има деца. Ще раждам след няма и две седмици и не съм готова. Страх ме е. И сигурно и други жени ги е страх, ама това не ги прави лоши.
Като в детската градина сте, на̀ си ти куклите, дай си ми парцалките! Ужасно е, че не осъзнавате колко е сериозно положението ви.

Не сте готови и за котка, ама си правите бебета. Според мен връзката ви няма бъдеще, жената да реши иска ли да е самотна майка от ден 1.
Виж целия пост
# 10
Защо започнахте опити за втори път, при положение че жена Ви има нужда да посети психиатър?
Виж целия пост
# 11
Мъж към 30-те да пише по този начин,да говори на "родим" и да се притеснява че приятелкат му ще стои обляна в сълзи сама в залата -е няма такова нещо!Пързалка от скучаеща девойка към 15г някъде.
Виж целия пост
# 12
Кво се чудите, тва е продукт на съвременното възпитание на децата, където сакън да не се сблъскат с някаква трудност, поемане на отговорност, да не чуят една лоша дума или не дай си Боже, да отнесат някой шамар. После се оказват неспособни да управляват живота си до степен да изглеждат комично за околните както е в настоящата тема. Силно феминизиран мъж, или както се казва напоследък монтесори мъж, и жена неспособна да се грижи за себе си, камо ли за дете.
Авторе, просто го вади за в бъдеще, или ако и това не можеш, слагай дъждобран или пийте хапчета да няма опасност да забременеете
Виж целия пост
# 13
Жена Ви на психиатър, Вие на психолог.Като Ви чета, по-добре деца да нямате в близко бъдеще.Това е живо същество, човек, който 20г напред ще има нужда от грижа.Вие още си играете с това дали  да ставате родители, явно не осъзнавате важността на такова решение.Жена Ви е лабилна, ама и Вие имате проблеми с емоциите.Съжалявам, че съм груба, но някои неща трябва да се кажат директно, що касае появата на нов човек.
Поживейте си, явно това е приоритет, а ако имате късмет, може да имате и деца някога.
Виж целия пост
# 14
Рязане на коси, обливания в сълзи...яко драма и инфантилност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия