Мила ми Бонбонке, изобщо не се впечатлявай от тез неща....щото, слънце, кат се ожените ще е още по-зле.Мъжете са такива 
Видимото за нас, е невидимо за тях.Не се цупи, а се усмихни 
Видимото за нас, е невидимо за тях.Не се цупи, а се усмихни 
много си ви обичкам
Затова разликата м/у мъжа и жената, е от тука до небето.Ние се впечатляваме от най-малкото нещо, докато на тях им дреме на гъза.
Случай - аз, бременна с Иван(в 6-тия месец), правя катастрофа на 4-ти км, колелото.Обаждам се на Любо и му казвам.Той беше в движение и добре, че му беше на път, та дойде да ме види.Само ме попита - "Добре ли си?", аз казах "Да", и той си тръгна.Попита ме от кумува срама, щото не беше сам, а и все пак съм бременна.Остави ме да се пържа в жегата(август месец) и да си чакам КАТ, без да му трепне окото.Не че можеше с нещо да помогне, но можеше да поостане с мен
.Но аз вече му бях свикнала и за това не ми прави впечатление.Трябва да съм на смъртен одър, за да дойде и да ме пита как съм. 
