Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче🧿Афра и Рамо - личен живот, проекти и колеги-Тема 99

Върбанова, тенкю

Тарък Юндюз (Фъро) говори за Афра

https://x.com/Taliafra0/status/2038191881272607044

...Много се говори за Афра, но виждате, че нищо не е случайно. Афра е трудолюбива, красива и добра актриса. Хората питат: „Как има толкова много фенове?“, но това не се случва от нищото. Тя има работна дисциплина и отношенията ѝ с колегите са отлични.

Толкова хвалби за Афито от колегите й в Аби... Ами не бяхме свикнали на такова нещо, разчувствам се много 🤍🫶🏻

https://www.cumhuriyet.com.tr/cumhuriyet-pazar/her-an-inda-yuzde … -gelismez-2490284

Добро утро, дами!
Погледите са насочени към Афито, но аз ще си я оставя за десерт и ще й посветя отделен пост, макар че по- красиво и точно от Катя не мога да го кажа. Сега бързам да ви се похваля, че приключих и 11- а серия. От времето на "Рибарче" (първи сезон го изгледах за няколко нощи) не ми се беше случвало да гледам сериал по нощите, но тази вечер изкарах до 5 ч. Обаче ви настигнах.
В чудене съм дълъг или кратък обзор да направя, но... каквото се получи.
1. Оцеляванено на Синан
Тук очаквах много повече, вече знаете. Исках някаква заплетена, но правдоподобна история, която да ми обясни как се случва. Взрив, който изхвърля Синан през прозореца без да го разкъса на парчета или обгори до неузнаваемост е доста нереалистично, но както и друг път сме казвали в такива ситуации - филм да става. Чудо е Синан!
2. Събуждането на Тахир
Второто "чудо" е събуждането на стареца, който след повече от 2 месеца кома, скочи като младо яре да крои смъртоностни планове и да се среща с бивши врагове (има ли такова нещо като бивши врагове?), сякаш се е върнал от дълга спа почивка, релаксирал е добре и сега е в стихията си.
Тахир не знае кой го е наръгал! Ето, това е другото, което разбрах при събуждането му.
3. ЛАМИЯ
Когато тази жена започна да говори за себе си и брат си като за богоизбрани, осъзнах колко много ми напомня на реално съществуващи личности, познати от историята, включително и съвременната. Преди я презирах за цялото религиозно лицемерие, на което е носител и постоянно демонстрира, но сега вече ме плаши. Много! Убиването на жени и деца е нищо за подобни индивиди.Ламия поръча убийството на Махи, а на Тахир и окото не мигна, когато поръча убийството на Ахмед, ако брат му не даде нужните показания. В шок съм!
4. Гюлчето и Сефа
Ужасът от събуждането на бащата беше най- добре изигран от Гюлчето. Никой не се зарадва на пробуждането му, освен Ламия, де, но в смразяваща паника изпадна точно тази му дъщеря. С потрепване на брадичката, с тикове, обзели цялото й тяло, с безпомощност и болка в очите, това дете на Тахир физически ни показа какво означава да си имал нещастието той да е твой баща.
Сефа се опълчи на сестра си и последва жена си, попарвайки и последните надежди на Нургюл. Изправи се дори и пред чудовище, за да я защити. Изненада ме този път Сефа, приятно!
5. Бердан/ Бехрам
Все така фиксиран в Махи и все така глупав. Хитрецът на дребно пак се остави да бъде изигран и му показаха, че е само пешка на шахматната дъска, където големите играчи определят правилата, а той може да бъде жертван по всяко време. Идиот!
6. Чаала - Доан - Суна
Бях ви казала, че много искам да  нищя този триъгълник, но си дадох сметка, че Суна всъщност не е страна в него и реално триъгълник няма. Тя е удобната бивша, която става, за да свърши някоя и друга услуга. Не знам защо Чаала въобще ревнува от нея, като тя отдавана е изиграла своята роля на интимен партньор. Много е тъжно в момента човек да я гледа и да вижда умиращите надежди на влюбена жена.
Сценаристите определено имат проблем при разказването на някои истории, а същевременно са перфекти при изграждането на образите. До съвършенство са изпипани жестове, мимики и въобще езикът на тялото на героите. Адмирации и за режисьора!
Не може да не направи впечатление как всеки физически контакт между Суна и Доан е иницииран от нея. Тя се доближава до него, протяга ръка да го докосне по рамото, а той си държи ръцете в джобовете. Хранят се, ръцете му са в покой на масата, тя отново е тази, която протяга своите, за да се свърже с него. Ръцете, които винаги са отворени, за да прегърнат Чаала, ръцете, които не спират да я търсят и да са на нея, със Суна винаги са пасивни.
Доан има проблем с гнева и насилието и е работил със Суна върху него, професионално. Има точка на пречупване, която беше достигнал с Йълмаз и гласът на Чаала успя да го върне обратно. Чаала, Чаала, Чаала - навсякъде в живота му вече се е просмукала тази опърничава, инатлива и огнена жена. Тя го разклаща, разбива на парчета и събира отново в едно цяло.
Обожавам да ги гледам! Обожавам финеса, с който са изградени отношенията им! Обжавам тази класическа, позабравена романтика, която тези двамата съживяват!
P.S. На бала също ще посветя един пост, защото имаше толкова много там!

Момичетааа, по повод интервютата на Мерт - свирнете, когато в някое интервю Мерт ни сподели какво точно е открил за себе си в жизнения поток, в който търси хармония между тялото, ума и духа си. Така де, човек не може непрекъснато да търси и да Не намира. А ако намира и е свалил маската си, би следвало да каже какво е намерил.
Аз, честно казано, спирам да чета тези му духовни каламбури.
Ааа, прочетох, че са го питали и за "сляпата любов", на което е отговорил, че не може да се мери и изчислява. На това му викат ирелевантен отговор, щото "сляпата любов" е идеализиране на партньора и няма нищо общо с мерки и теглилки.

Оффф, Фи, обожавам да те чета Таман щях да се оплаквам, че много кратък поста ти, обаче видях, че имаш да пишеш още, хем и за бала Чакам с нетърпение, знаеш

Интервюто на Тарък



Тарък Юндюз, който играе Фират в сериала „A.B.İ.“ (А.Б.И.), направи изненадващо изявление! „Успехът на Афра не е случаен.“

ТАРЪК ЮНДЮЗ
ФЪРАТ, БЕЗЕМОЦИОНАЛЕН И БЕЗМИЛОСТЕН ПСИХОПАТ
Започнахме добре със сериала „A.B.I.“ и се справяме чудесно. Аз съм в различна роля, играя психопат. Приятно е за един актьор. Играя героя Фърат. Той е много различен от мен. Той е безчувствен човек. Много безмилостен. Каквото каже шефът, това прави. Екипът ни е страхотен. Уча много от Кенан, Дирен, Синан и Тарък. Станахме забавен, страхотен екип. Човек трябва да цени стойността на работата, а аз съм от тези, които я ценят. Имам още сцени с Дирен. Кенан аби идва, когато ще пребие някого. Пребива го и си тръгва. Винаги обръщам внимание на по-възрастните си колеги. Как се държат, например, Кенан аби е много добър в бойните сцени, аз съм все още начинаещ, уча се от него. Афра е същата. За нея се говори много, например. Как има толкова много фенове? Виждате, че никой успех не е случаен. Трудолюбива, красива, добра актриса. Работната ѝ дисциплина и отношенията ѝ с колегите са отлични. Получавам различни коментари в социалните мрежи. Някои правят негативни коментари. Питат: „Откъде намери очилата?“ Казват: „Можеш ли да ги изпратиш?“ Ако бяха мои, щях да ги изпратя. Освен това получавам положителни коментари за актьорската си игра. Сериалът е продаден в 25 държави. Много ни харесва. Основната ни мотивация е признателността. Тази признателност също така увеличава мотивацията ни. Това е първият ми сериал, който се показва в толкова много държави. Да бъдеш баща е най-красивото нещо на света. В лудо състояние съм. Липсва ми толкова много дори на снимачната площадка. Искам и той да стане актьор. Дядо ми също много искаше аз да стана актьор. ОБУВКИТЕ МИ СА ХВЪРЛЕНИ
Майка ми е голям фен на Кенан Имирзалъоглу. Тя би гледала сериала, дори и да не участвах. Критикува ме, защото и тя е актриса. Преди ме наричаше „Моят син-паша“, но сега, когато има внук, обувките ми са изхвърлени. Сега казва „Моят внук-лъв“.

Кате

Фи, поздравления за поста, много увлекателно пишеш

Интересно мнение и от х:

А.Б.И. работи много с контраста между празнотата и гласа. Хареса ми това „обръщане“ на ролите с Чагла, която си позволява да бъде крехка, а Махинур е смела в търсенето на начини да „говори“. Нито една от двете не се „вписва“ в етикетите си, те са ЖЕНИ, те могат да ЧУВСТВАТ и РЕАГИРАТ! #AfraSaraçoğlu #AbiDizisi

Терзи, благодаря, че нонесе цялото интервю Пускам го с превод:

Във всеки „миг“ — на 100%... Мерт Рамазан Демир: „Нито една мечта не се развива от само себе си“

Той е от хората, които сами създават своя късмет. Успешен мечтател и разказвач на истории, той се потапя на 100% във всеки образ, в който се превъплъщава. Очаква същото и от хората, с които работи. Мерт Рамазан Демир, който вдъхва живот на персонажа Актан в „Bize Bi'Sey Olmaz“, сподели с пълна искреност пред Cumhuriyet Pazar за страстта си към професията, за душевните си състояния в живота и за вътрешните трансформации, през които е преминал.



Успехът, популярността и всичко, което те носят и отнемат...

Може би по този път са минали и продължават да минават много имена. Но някои се справят с наложените им рамки по свой собствен начин; Мерт Рамазан Демир е един от тях.

Той е наясно къде се намира, какво иска и понякога — с безизходиците, които се изпречват по пътя му. Тази осъзнатост всъщност е резултат от стремежа му да бъде изцяло в „момента“. Това е позиция, свързана с това да превърне детските си мечти в реалност, като същевременно се придържа към най-силното чувство в същността си.

С Демир, който вдъхва живот на Актан в сериала „Bize Bi'Şey Olmaz“, излъчван в Disney+, се срещнахме за приятен и искрен разговор.

- Какви чувства събуди у вас превъплъщението в персонажа Актан?

Собственик на нощен клуб, изгубил семейството си в ранна възраст. Връзката му с живота и любовта е много слаба. Затова в началото беше трудно, но после го заобичах. Колкото повече навлизах в неговия свят и го изживявах, толкова повече започнах да го обичам.

- Всъщност това, че частта на любовта в връзката му с живота е слаба, поражда гняв, но има и една тъга. Имаше ли я тази тъга и у вас?

Това е нещо, което знам както от това, че много наблюдавам хората, така и от персонажите, които съм играл преди.

– Бихте ли го описали малко, какво е това чувство?

Отвън изглежда като дефектен персонаж. Прави грешки, взема неправилни решения... Но аз не подхождам така към героите си. Защото човек, когато греши или взема решение, обикновено го прави, без напълно да осъзнава какво прави. Затова и аз, когато се превъплъщавам в даден образ, не се дистанцирам с мисълта „това, което правя, е грешка“. Каквото изисква моментът — да крещя, да плача или да реагирам извън сценария — го правя без колебание. Вътре в този свят преследвам напълно това да остана „в момента“.

– Мисля, че това, което казвате, е и една от тънкостите на това да бъдеш добър разказвач на истории.

Абсолютно е така, но в нашата работа има много параметри. Понякога атмосферата не се получава така, както си я представяш. Или партньорът срещу теб, другите актьори… Може би и режисьорът има различна идея. Затова, когато се съберат правилните хора, нещата се превръщат в нещо по-креативно. Иначе не се получава точно така, както искаш. Нужно е донякъде да се срещнете на едно място.

– Предполагам, че това „срещане на едно място“ идва и от известно сблъскване на идеи.

Да, но в крайна сметка трябва да се вземе решение. Ако се влезе в сцената без да е взето това решение, актьорът прави това, което знае, режисьорът реализира своята визия. Снима се според неговите виждания и ъгли…

– Предполагам, че в „Bize Bi'Şey Olmaz“ не сте преживели нещо подобно.

Определено не. Според мен Пънар (Булут) много добре е предала тази реалистичност в сцените, също и Несляхан (Йешилюрт). С Мирай (Данер) така или иначе имахме много добра химия. И в резултат на това се получи следното: преди да започнем снимките, всички сме на едно мнение, нали? Добре. Сега да се съсредоточим върху това да направим сцената добре. Иначе се получават ситуации като „поне да си запазя собствената игра“ или от страна на режисьора „не успях да го заснема както исках“. При нас изобщо нямаше такова нещо. Затова винаги си тръгвах от снимачната площадка с чувство на спокойствие.

СЦЕНА, В КОЯТО РЕШЕНИЕТО СЕ ВЗЕМА В МОМЕНТА

– Извадих това и от следното: в една сцена изпявате песента „Bir Telefon“ на Хакан Алтун. Помислих си, че сякаш е заснета от един път и че емоцията е напълно уловена.

Това беше нещо, решено на момента на снимачната площадка — не беше в сценария. Заради болката, която изпитва, Актан танцува с приятелите си и пие много до сутринта. В живота също се случва — правиш уж много „готини“ неща, пиеш, танцуваш, но накрая се озоваваш в нещо доста меланхолично, почти арабесково. Така стана и на снимачната площадка. Аз си тананиках песента, а Неслихан каза: „Да направим ли нещо такова, да премине ли към ракия?“ От този момент нататък той мина на ракия. Сутринта вече беше шест часа, хората чистеха заведението... Казахме си „Хайде да го направим“ и просто влязохме в сцената — заснехме я от раз.

– Имате и много хубав глас. Има един такъв стил на пеене — като вик, като вопъл. Как се появи това у вас?

Всъщност не е нещо, което съм знаел предварително, а ако съм го знаел — не си спомням. (Смее се) Явно си е било в мен и просто излезе отнякъде.

– Аз ви описвам като „успешен мечтател“. Имам предвид, че ви намирам за много успешен в реализирането на мечтите си и в това да ги правите реалистични.

Смятам, че това е свързано с много труд и постоянство. Нито една мечта не се развива от само себе си. Понякога дори много усилия не стигат. Защото, както казах по-рано, нашата работа е работа на среща между правилните хора. Разбира се, ти определяш своята енергия или, дори и да нямаш пълна свобода да работиш с избраните хора, можеш да запазиш известна свобода за себе си. Може би успявам добре да предам мечтите си в тази област, защото искам да влагаме усилия заедно. С други думи, никога не искам да отивам на снимачната площадка с мисълта: „Ето, пак дойдохме днес…“

– Винаги давате 100% от себе си и очаквате същото от всеки. Може ли да се каже, че когато не го видите, го изразявате директно?

Точно това имам предвид. Когато го изразявам, не се смущавам. Мога да го изисквам както от своите колеги, така и от който и да е друг. Защото пристигам на снимачната площадка с пълна концентрация — 100% в момента. Отделям личния си живот настрана и се съсредоточавам изцяло върху това, което трябва да направим в момента, с цялата си ментална и физическа енергия. Ако нещо се обърка там, може мигновено да промени настроението ти: режисьорът не е в духа си, екипът не иска да работи заедно, актьорът не е подготвен... Много неща могат да се случат. Затова, когато срещна правилните хора, мога да дам 100% по-добре.

„НЕВЕРОЯТЕН МОМЕНТ“

– Ами за вас разказването на истории, превъплъщаването в различни животи — ако оставим настрана професионалната част — колко е важно?

Честно казано, много варира. Понякога усещам, че правя нещо безсмислено, но след това да видиш, че си успял да създадеш връзка с някого, се чувства толкова добре. Най-силно го преживях, когато бях в казармата. Когато семействата идваха там и прекарвах часове с техните деца, оставяйки следа, това ми се стори изключително интересно.

Например едно момиче с увреждане ми показа плакатите в стаята си. Нейното семейство й казало: „Ако започнеш лечението, по някакъв начин ще те срещнем с Мерт Рамазан Демир.“ И тя, движена от тази мечта, започнала лечение, което иначе не би искала. Това достигна до ушите ми, докато бях в казармата. Когато се срещнахме, ми обясниха. За мен това беше невероятен момент. Това е страната на работата ми, която идва от искреността, с която я върша. Освен това има и чувството, което изпитвам, когато правя неща с истински смисъл. Нашите проекти не винаги имат за цел да предадат послание, но когато го правят, това също ми харесва много.

– Ако камерата не беше изобретена и никога досега не беше изграждана сцена, какъв начин щяхте да намерите, за да разказвате историите си?

Добър въпрос! Честно казано, така вече правех като дете. Вярвах в дадена история. Съчинявах история в ума си и се опитвах да убедя приятелите си в нея. Нямаше нито камера, нито сцена. Всъщност, когато успявах да се свържа с история, която всъщност не съществува, се чувствах много добре. Може би тогава беше малко болезнено чувство, но сега…

– Сега работи ли?

Работи, точно така. (Смее се)

ЗА ОТКРИВАНЕТО НА СЕБЕ СИ...

– Когато говорите, забелязах, че имате силно духовно присъствие. Скривате ли го малко?

Всъщност не го крия. Аз също растя и се променям. Преди не бях такъв. По-скоро си слагах маски. Може би несъзнателно се опитвах да покажа нещо, което всъщност не беше в мен. Сега мога по-лесно да изразявам чувствата си. Мисля, че това е свързано с откриването на себе си.

МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН…

– Ако осъзнаете, че животът ви е влязъл в рутина и започва да се повтаря, как бихте реагирали?

От определен момент нататък тази история за съжаление не се превръща в нещо, което ти сам можеш да решиш. Всички ние сме в рамките на определен медиум и се опитваме да се храним от него. Сега сме тук и съм отговорен за това, което можем да направим в него. Когато работата ми загуби смисъла си за мен, мисля, че ще напиша собствената си история. Обичам да пиша и тази идея ме вдъхновява.

Оооооо.

Да обърнем поглед и към Джентълмена

Стори от гримьора на Афито, писали му от екипа на събитието

Афра

https://x.com/i/status/2038241628129792479

Еве благодаря за превода Фи да не си

 писателка С удоволствие те чета

Bvlgari с публикация в Instagram

Посланиците на Bvlgari и приятелите на модната къща озаряват Милано за големия финал на колекцията Bvlgari Eclettica High-End във Вила Арконати - незабравима вечер, в която красотата, изкуството и емоцията се преплитат, улавяйки магията във всеки мимолетен момент.

Тъй като е неделя вечер, който гледал - гледал, пускам коментара на Мару за Нищо няма да ни се случи

И така, гледах първите четири епизода на BBO, #BizeBiŞeyOlmaz, и честно казано, не ми направи впечатление.

Първо, искам да кажа, че #MertRamazanDemir е без съмнение страхотен актьор. Дори с малкото сцени, в които се появява, и ограниченото количество материали, които му бяха дадени, той все пак успя да покаже различни нюанси на героя и да се потопи напълно емоционално. Сълзите му се усещаха правдоподобни, а гневът и разочарованието му - искрени. Въпреки слабия сценарий, той все пак успя да ме развълнува - което говори много за таланта му.

За съжаление, останалото беше разочароващо.
Историята е очевидно съсредоточена върху Лал - това е нейният свят, нейните приятели, нейният живот. Актан сякаш съществува главно, за да служи на нейния разказ. Дори разликата в екранното им време подсилва това впечатление, или поне така ми се стори.

Що се отнася до историята, мисля, че има едно често срещано погрешно схващане в TL: Актан не е измамник, нито е „токсичен“ в опростенчески смисъл. Разказът представя него и Лал като коренно различни хора от контрастни светове - тя е структурирана и дисциплинирана, докато той е спонтанен и живее в момента. Динамиката им е изградена върху това противопоставяне, като Лал е привлечен от вълнението, което той представлява, след като се е отегчил в нейния стабилен, предвидим живот.

Въпреки това, сериалът приписва някои грубости на Актан. Неговата нощна среда и импулсивен начин на живот се превръщат в реактивно, понякога агресивно поведение, особено в моменти на конфликт. Той е склонен да реагира прекалено в разгара на момента, което може да се чете като токсично, но тези изблици обикновено са последвани от самоосъзнаване и извинения, като се оформят по-скоро като емоционална импулсивност, отколкото като трайно вредно намерение.

Актан иначе е изобразен като отдаден и готов да расте, често изразяващ желание за усъвършенстване. Той обаче носи и ясно чувство за малоценност - многократно намеква, че не заслужава Лал. Тази несигурност рядко се оспорва в разказа; ако не друго, постоянната критика на Лал е склонна да я засилва. С усилването на собствената ѝ несигурност и параноя, връзката става циклична, като и двамата герои подхранват съмненията си един на друг - неговото самовъзприятие отслабва, докато нейното недоверие расте.

Опитите да се покаже баланс на тази динамика, като се намеква за проблемите с изоставянето на Актан, но това остава недоразвито. Като цяло, връзката е структурирана предимно през перспективата на Лал, като Актан функционира по-скоро като катализатор за нейната емоционална дъга, отколкото като напълно проучен герой сам по себе си.

Що се отнася до операторската работа, наистина има някои красиви сцени. Много сцени обаче изглеждат ненужно дълги, почти като предварително направени монтажи, предназначени за социалните медии - забавен каданс, музика, естетическо цветово градиране и артистични кадри, които дават приоритет на стила пред разказването на истории.

Сценарият; изглежда повърхностен. Въпреки че епизодите са с продължителност един час и опитът да се изобрази интензивна, обсесивна и разбита връзка, на диалозите им липсва дълбочина. Емоционалните ритми не се усещат напълно заслужени.

Що се отнася до сцените с целуване, аз лично нямам нищо против, ако служат на героите. Тук обаче не става въпрос непременно за броя им, а за тежестта, която носят в повествованието. Тъй като на писането липсва дълбочина, дори моментите, предназначени да изградят емоционална интимност или истинско съучастие, често изглеждат недоразвити. В резултат на това физическите взаимодействия се открояват по-силно, създавайки впечатлението, че динамиката на връзката се движи повече от похот и физическо привличане, отколкото от дълбоко установена емоционална връзка. Това дори създава впечатлението, че чувствената привлекателност на Мерт Рамазан Демир е била ключов фактор в изграждането на героя.

Все пак ще гледам останалите четири епизода, когато излязат, но се съмнявам, че те ще променят значително цялостното ми впечатление. В този момент не чувствам, че този проект добавя много към кариерата на Мерт или му предлага смислено развитие като актьор.